Google+ Followers

Wednesday, June 1, 2016

първите два дни

     
          Много събития през тази година са посветени на юбилея на Философа - регионални, национални, международни, катедрени, факултетни, всякакви. Световният конгрес в Солунския Аристотелов университет се проведе от 23 до 28 май. На специалния сайт за конгреса са публикувани 284 резюмета от докладите на участниците, които бяха заявили участие до 31 октомври 2015 г. и бяха изпратили пълния им текст до 29 февруари тази година.
          На самия конгрес присъстваха 250 души от 40 страни. Най-многобройна беше групата на домакините, а от чуждестранните - участниците от Съединените щати, 58 колеги от университети от почти всеки един от щатите, предимно докторанти и асистенти, но и някои от най-известните американски аристотелисти от последните десетилетия - професорите Джеймс Ленокс, Роналд Полански и Ричард МакКирахан.
          Нашето участие беше скромно: само доц. д-р Евгени Латинов от катедрата по Логика, етика и естетика във Философския факултет изнесе доклад за Аристотеловия анализ на Зеноновите парадокси. Той предизвика много голям интерес и беше изслушан с много голямо внимание от присъстващите, като в аудиторията, в която беше представен, имаше даже правостоящи. Това стана в последния ден на конгреса, в събота следобед и за него ще разкажа в отделен пост със снимки, а на този първи фоторепортаж ще споделя накратко впечатления от първите два дни.
           Имайте търпение: има много снимки, много за разказване и много за показване.
           Аз се регистрирах като участничка без доклад, а като неформален участник в някои от културните събития, съпътстващи конгреса, се включваше и доц. д-р Николай Гочев от катедрата по Класическа филология във ФКНФ.


              Повечето от лекциите и дискусиите се случваха в кампуса на университета, а в неговия център има статуя на патрона му, разбира се.


           Всички секционни доклади бяха представяни в сградата на Философския факултет - стара, красива и с много дебели стени. Секциите бяха паралелни, по 5 паралелни сесии, протичащи едновременно. Само в събота бяха по 4 конкуриращи се сесии с малко по-малко доклади.

     
В кампуса има вековни дървета между отделните сгради.

             
           Разбира се, на входа на Философския факултет, който включва в себе си и филологическите специалности, има пак бюст на Философа.


         Ние пристигнахме късно следобеда в понеделник и поради това не успях да присъствам на първия пленарен доклад: на проф. Робърт Болтон от  Rutgers School of Arts and Sciences, USA, на тема Techne and Empeiria: Aristotle's Contribution to the Tradition.
         Първите доклади, на които влязох, бяха в секцията Аристотел в история на философията: предшественици, съвременници и традиция.



         

       
    Често ни се налагаше да се местим от сградата на Философския факултет в тържествено-административната сграда на университета, но това беше даже отморяващо, защото сградите са сред зеленина, средиземноморски храсти и дървета.

      За да са още по- весели, по-обикновените дървета са допълнително украсени с шарени цветни панделки.


      Организатор на този световен конгрес бе Интердисциплинарният център за Аристотелови изследвания. Оттук нататък за по-кратко ще го изписвам ИЦАИ.


        Всички пленарни доклади бяха представяни в Новата аула, на фона на едно голямо мозаечно пано, в центъра на което е, разбира се, Солунският чудотворец - свети Димитър, небесният покровител на университета. За съжаление, след като направих тази снимка, в понеделник вечерта телефонът ми се самоизключи и не можах да щракам повече: имаше приветствия от президента на Република Гърция г-н Прокопиос Павлопулос, от министри и евродепутати, видео-поздрав от Мартин Шулц, президент на Европейския парламент, от Ректора на АУС проф. Периклис Миткас, от директорката на ИЦАИ проф. Димитра Сфендони-Менцу.

       Академичната част на откриването бе лекцията на проф. Пиер Пелегрен от CNRS, от Франция, на тема Aristotle and Democracy. Ключов момент в тази лекция беше тезата му, че демокрацията и олигархията са двете страни на една и съща монета.

   
           Първата пленарна лекция във вторник сутринта, 24 май, беше на проф. Ейбръм Бос/Prof. Abraham Bos от Свободния Университет/ Vrije Universiteit в Амстердам. Той не само говори, но и раздаде на присъстващите пълния текст на лекцията си, в която има много бележки и препратки към други сравнително нови публикации на колеги по темата  Aristotle on Life-Bearing Pneuma and on God as Begetter of the Cosmos.
         Имаше лектори, които бяха приготвили конспекти и други, които не раздаваха резюмета от докладите си на хартия. Някои от докладите, но не всички, бяха излъчвани от една интернет-теливизия на живо и много от тях постепенно ще се появят като видеа на сайта на ИЦАИ.
         Всичко, което донесох като материали на хартия от Солунския конгрес, ще бъде размножено и оставено в папка във филиалната библиотека на специалностите Философия и История в приземието на Ректората.


        След лекцията на проф. Ейбръм Бос се отправихме извън Солун, в района на античната Миеза, на 90 километра северозападно от града, където първо ни посрещнаха с освежаващи напитки.



           Идеята на организаторите беше в два от дните на конгреса да има изнесени лекции на открито, по места, където вероятно е живял и преподавал Аристотел между двата Атински периода.


Снимах ръката на колега, който си е татуирал най-краткия фрагмент от Хераклит.


      Под лъчите на Слънцето и насядали върху останките от античния театър първо бяхме приветствани от кмета на общината Науса, ...


... а после чухме големия пленарен доклад на проф. Ламброс Кулубарицис от Свободния университет в Брюксел и член-кореспондент на Атинската Академия, който беше на тема The Complex Organization of Aristotle's Thought. Неговата лекция също беше раздадена на всички на хартия, имам я.


         На открито, сред природата лекцията се възприема по-добре, особено ако в нея става дума за Аристотеловата философия на природата.


А природа е всичко онова, което има в себе си началото на движението и изменението си.


       Малко по-встрани от археологическия комплекс на Науса и Миеза е т. нар. Нимфейон, едно от местата, за които се предполага, че е свързано с преподавателската работа на Философа.


       Между 20-те години при Платон в Академията и основаването на Ликейона, Аристотел прекарва 12 години на различни места, но най-продължителен е периодът, през който преподава на Александър.


        Гръцката археоложка д-р Ангелики Котариди, директор на 17 Ефорат за праисторическа и класическа античност представя предположенията и хипотезите на онази група от археолози, според които на това място Аристотел също е ръководил философска школа, когато Александър е бил още малък.


        Понеже вече някои колеги ме питаха, отговарям: да, в четвъртък по време на едно от секционните заседания на конгреса проф. Константинос Сисманидис представи своята хипотеза за това къде би могъл да е гробът с урната от пепелта от изгореното тяло на Аристотел и какво още би могло да има в него, а в петък даже ни заведоха на самото място, в района на днешната Олимпиада, на брега на морето, на източния бряг на Халкидики, но затова ще разкажа, когато разказът ми стигне дотам.


          Едни от колегите се заслушваха в хипотезите на археолозите, но повечето останаха скептични. Медиите направиха сензация.


         На това място може и да е имало, може и да е нямало точно тук малка философска школа, предшестваща Ликейона, но е пасторално и идилично.



         След два часа пътуване с автобус се върнахме в Солун, където всичко възможно носи името на Аристотел.



           Последната пленарна лекция на 24 май вечерта беше на проф. Арманд Мари Лерой, от Imperial College London, UK, на тема Aristotle and the New Biology.

       
     Освен учен-биолог, който се занимава с философия на живото чрез изследване и преподаване, той е много убедителен популяризатор на важността на Аристотеловите идеи за съвременната биология. Сценарист и автор е на филма, излъчен по BBC

Аристотеловата лагуна The Lagoon of Aristotlе, представящ заниманията на Философа с живите същества, направени по време на престоя му в Лесбос - две години от съдбоносно значение и за личния му живот, и за оформянето на самостоятелното му мислене за Всичкото и Цялото.


       Така завърши вторият ден на конгреса, а за следващите дни - по-нататък.

No comments: