средата на конгреса

тази снимка е на Николай Гочев

Паралелните секционни заседания на конгреса започваха в 9 сутринта и се случваха в пет различни аудитории на сградата на Философския факултет. На сайта на конгреса могат да бъдат намерени резюметата на 21 доклада, представени от т.нар. специално поканени лектори, invited speakers.

Секционните доклади тематично в цифри изглеждат така:

В секцията Философия на природата:
 7 доклада за Физика; 12 - за биологическите работи; 12 - за психологията и За душата; 2 - за астрономията и космологията на Аристотел;

В секцията Философия на човешкото действие:
52 доклада за етическите проблеми; 18 доклада за Политика; 9 - за Реторика и 14 - за Поетика.

В секцията Първа философия:
26 за онтологията; 2 за космологията и 2 за теологиката на Философа като основа и начало на по-късните богословствания;

В секцията Аристотел за мисленето и логиката:
12 доклада за логиката; 8 за епистемологията и 9 за методологията според Аристотел.

В секцията за палеографската работа и издаването на текстовете му на гръцки - само 8 доклада.

В секцията за Аристотеловата мисъл в историята на философията:
3 доклада за анализа и критиката на философстването на предшествениците му; 3 доклада за споровете с мислителите, които са му били съвременници; 17 доклада - за влиянието му върху по-късните философски традиции.

 В секцията Влиянието на Аристотел върху съвременната философия - 47 доклада.

     Няколко дни след приключването на конгреса за себе си мога да кажа: най-интересно ми беше в секциите за природата, космоса и живите същества, може би защото вече 20 години не съм се занимавала с биологическите работи; откакто през април 1996 г. мина т.нар. вътрешна защита на дисертацията ми за телеологизма на Аристотел. Тенденцията от последните петдесет години, която доминира в целия свят, се прояви и на този форум: най-много доклади имаше за етическите и политическите му схващания (52+18), следвани от проблемите около влиянието на Философа върху съвременността (47), онтологията (26) и мястото му в история на философията - 23 доклада.    

С много голям интерес беше изслушан пленарният доклад на проф. Оливер Примавези от   Ludwig-Maximilians-Universität München на тема Editing Aristotle: The Case of the De motu and prospects for the Future. 
Първоначални резултати от неговата дългогодишна работа върху новото критично издание на текста са били представени още преди 5 години, през юли 2011 г., в тридневен семинар върху произведението, проведен в Ludwig-Maximilians-Universität.  
Този пленарен доклад, както и някои от секционните доклади, изнесени от понеделник до петък, бяха излъчвани на живо от една интернет телевизия, но не знам какво и как се е виждало там, защото достъпът до нея беше 80 евро.
По всяка вероятност всички доклади, излъчени на живо, постепенно ще се появят във видеоархива на ИЦАИ.   

Докладът на проф. Примавези заслужава много голямо внимание:
Първо, защото в артистично-техническия аспект на представянето му всичко беше въздействащо и убедително: хем беше раздаден конспект на присъстващите от осем страници, хем имаше презентация със слайдове, схеми, изречения и думи от ръкописи, и диаграми от родословните дървета на ръкописите, които бяха показвани на голям екран, хем проф. Примавези с неговия сценичен талант и дълбок глас от най-редкия вид на basso profundo буквално разтърсваше аулата.

Второ, съчинението, наречено За частите на животните, е малко, но важността му е обратно пропорционална на краткостта му. В малко повече от 20 колони става дума не само за движението на животните, но и за движението изобщо като онтологически факт, както и за първото неподвижно движещо в космологията и теологиката на Аристотел. С една дума, проблеми, които са от несъмнено значение далеч не само за философията на живото. В средновековния Оксфорд проблемът за началото на движението се превръща в обсесия за няколко века и предизвиква оспорвана incipit-дискусия. Как изобщо е възможно да започва движението? Има ли начало движението? Как завършва? Дали защото е много трудно да се покаже как едно движение започва, което е предизвикателство, поставено от Зенон пред всички следващи мислители, Аристотел предпочита да постулира вечността на движението в космоса, задвижван вечно, безначално и безкрайно от първото неподвижно движещо?

Трето, както посочи професорът, Аристотел е един от най-коментираните автори, писали на гръцки, но издаването на съчиненията му е в много лошо състояние.

Тук ще направя едно пояснение, което професорът не каза на аудиторията, но в средите на античниците е общоизвестно.
Палеографията в областта на античната философия е нещо, което е както много, много трудно, така и повече от луксозно.
За да се занимава някой с палеография и с издаване на оригиналния гръцки текст на античните философи, трябва да знае повече от перфектно гръцкия език с промените в него през поне едно хилядолетие от историята му, но трябва да разбира и от философия повече от почти всички, за да може да разчете, да дешифрира и да декодира неразбираемите съкращения и идиосинкразни изписвания на думите в различните преписи на преписите на преписите на преписите.
Такива специалисти по света има малко, те се знаят от всички и се броят на пръстите на двете ни ръце. Не е случайно това, че на Солунския конгрес от 284 доклада само 8 бяха палеографски.
У нас има много отлични палеографи, но никой от тях не се занимава с антична философия, както има и известни историци на философията, но никой от тях не е палеограф.
Освен всичко останало, това е и много скъпо занимание, защото предполага пребиваване понякога с месеци в ръкописните отдели на онези университетски европейски библиотеки, в които се пазят манускриптите. Много малко университети в Европа и по света могат да си позволят да финансират такава дейност. Специално сред аристотелистите по света с това се занимават малцина, които са потомствени аристократи и/или са повече от заможни.

В своята лекция проф. Примавези посочи 83 много груби грешки в разчитането на текста и в абсурдността на превода на английски, направени от проф. Марта Нусбаум в изданието на съчинението от 1986 г. Като основна причина за тях бе посочено това, че ръкописи, които се намират в най-големите европейски библиотеки и са достъпни за всички, които се занимават с палеография, изобщо не са били погледнати от издателката на текста и преводачка на предишното издание. Проф. Примавези даде 9 примера за това как ще бъдат новите версии на гръцкия текст и съответно на превода в подготвяното ново издание.

Но освен конкретния случай с издаването на За движението, това разбира се, повдигна и фундаменталния въпрос: кога и как можем да сме сигурни, че знаем какво е казвал, писал и мислил един античен философ, след като четем копия на копията на копията на копията от ръкописите? Да не говорим за трудностите, за драмите и за перипетиите на издаването и превеждането им.
По време на дискусията един колега, който виждате на снимката, но чието име не разбрах, разтресе още повече аудиторията, като сподели пред нея хипотезата на Leonardo Taran, че Аристотел никога не е употребявал думата κάθαρσις в Поетиката, а че тя е вписана на мястото на друга дума от някой неграмотен средновековен копист, но тук вече слушателите бурно реагираха: има много антични автори, които свидетелстват, че точно това е думата.

Eдна от най-интересните секции, на която присъствах, беше за Аристотел и съвременното мислене. Първият доклад в нея беше на проф. Теодосиос Тасиос от Националния политехнически институт за най-интердисциплинарното от всички произведения на Философа: Метеорологика: Mechanical Properties of Solids in Aristotle's Meteorologica.

След него две колеги от Щатите - Челси Хари и Сара Ро представиха колективно изследване за философията на живота на Аристотел и нейното влияние върху съвременната биология.



Следобедната работа включваше два големи и много интересни пленарни доклада - на проф. Томас Калво от Мадрид За схващанията за душата и живота в Аристотеловата биология, и на проф. Роналд Полански Aristotle's Nikomachean Ethics is a Practical Science, но телефончето ми се самоизключи отново и от тях нямам свои снимки, затова ще завърша разказа за културните събития, с които бе увенчан този конгресен ден, със снимки, направени от Николай Гочев.  

След десетилетна работа по възстановката на мозаечните стенописи, започнала още през 1978 г., през декември миналата година ротондата "Свети Георги" най-после е била отворена за туристи и посетители. В нея имаше концерт за участниците в академичното събитие. Хорът с диригент Петрос Бекяридис и оркестърът на Аристотеловия университет с диригент Димитриос Димопулос изпълниха откъси от оратории и сюити на Микис Теодоракис, Янис Константинидис и Менелаос Паландиос. Концертът завърши с Химн към Аристотел - химн на АУС. 

След концерта на път към кметството поговорихме малко с проф. Томас Калво за неговите преводи на испански език, които аз за съжаление не мога да прочета и за нашите преводи на български, които той пък не може да прочете.

На открито под небето в двора на кметството бяхме приветствани от кмета на Солун и с чаша вино за всички завърши този трети ден на конгреса, 25 май.