В последния ден на конгреса, в събота, 28 май, отново слушах доклади в секцията за Аристотеловата философия на живото. На снимката: проф. Давид Льофевр от университета в Клермон Феран представя голям доклад на тема Male, Female and Final Cause in Aristotle's Generation of Animals.
В същата секция д-р София Конел от Кеймбридж говори за Mothering and intelligence in Aristotle's biology and ethics.
Това се случваше в старата Аула, която се намира в сградата на Философския факултет. Огромни климатици бълваха хлад навсякъде, макар че все още не беше чак толкова горещо. В края на май можеше и без климатици.
В събота следобед хората намаляха.
На стенописа зад докладчиците - светецът-покровител и на града, и на университета в него. Солунският Аристотелов университет не е най-старият, но е най-големият в Гърция. Атинският е по-стар, но по-малък.
През всички дни на конгреса имаше изложба с книги от и за Аристотел на всякакви езици.
Изложбата изглеждаше по-скоро импровизирана, отколкото организирана, но все пак на нея се видяха стотици книги.
Повечето от тези книги бяха подарък за ИЦАИ, но някои се продаваха.
Най-интересното, което видях: единствената засега книга на Аристотел, преведена на малтийски език,
За поетическото изкуство. От колегата-преводач научих, че малтийският е семитски език, потомък на финикийския, но ползва латиница.
Има езици по света, на които засега има преведена само по една книга от Аристотел и тези единствени преводи бяха включени в експозицията, а на български имаме доста повече от една преведена творба, но нито една от тях не беше показана на изложбата.
Поне за следващата изложба, която ще съпътства световния конгрес в Атинския университет през юли, трябва да се опитаме да включим и наши български издания.
Огромни субтропически растения в кампуса.
Но на Аристотел животът не му е стигнал да се занимае както трябва с дърветата, храстите, билките и тревите...
... и тези философски изследвания и обобщения за растителния свят са направени от Теофраст.
Последната секция на конгреса: Мисленето според Аристотел. Проф. Мариан Весоли от Полша изнася доклад: Towards a recomstruction of Aristotle's lost diagrams of the syllogistic figures.
Д-р Флорес Хорхе Алехандро от Колумбия с доклад на тема: Ēpagōgē legetai pollachōs: Aristotle's analogous concept of induction. Водещият проф. Пехливанидис от Гърция слуша, но и както всички останали водещи на конгреса - прекъсва говорещия, когато предвиденото време изтече. На семинари и конференции трябва да е така. Говорещите да говорят кратко, а водещите да спазват железен ред в програмата. Иначе сесиите няма да имат край.
Докладът на доц. д-р Евгени Латинов за анализа на Зеноновите парадокси във
Физика предизвика голям интерес.
Макар че беше вече събота надвечер и много хора си бяха отишли, специално в тази секция беше пълно със слушатели.
Не само слушаха много внимателно,...
... но и даже имаше правостоящи.
Докладът предизвика оживена дискусия и така завърши последната секция на конгреса.
Но това не беше всичко, защото академичната част предвиждаше още един пленарен доклад. Последният беше на проф. Деметра Сфендони-Менцу, която е директор на Интердисциплинарния център за Аристотелови изследвания в Солунския Аристотелов университет.
Тя говори за Aristotle’s Dynamic Vision of Nature: The Case of “Prime Matter”
(πρώτη ὕλη). A Neo-Aristotelian Perspective on Contemporary
Physics.
След това оркестърът на Солунската национална младежка консерватория изнесе кратък концерт - филмова музика от най-известни италиански филмови композитори от ХХ век.
Конгресът завърши с рок-музика и почерпка на открито в кампуса на САУ.
