за новата книга на Пламен Антов

Новата книга

Граници на забавяне

от Пламен Антов

ще бъде представена от издателството Жанет 45 в НБКМ "Св. св. Кирил и Методий" на

31 март, понеделник, от 17 часа, като за нея

ще говорят Бойко Пенчев и Борис Минков.

В поканата от автора и издателството за премиерата на книгата се казва:

Книгата само на пръв поглед изглежда да е просто сборник с разкази. Всъщност отделните творби в нея са свързани с множество видими и невидими нишки, които ги подреждат в цялостен, мрежовидно разгръщащ се сюжет. Нишки, чието разплитане превръща внимателния читател в активен съучастник, въвлича го в литературни игри, които приличат на ребуси: нищо не е (само) такова, каквото изглежда; няма реалност, а игра на реалности, симулация, заместване…

Книгата подрежда няколко истории, които демонстративно се съпротивляват на лекото писане и лекото четене, при все че нерядко ползват тъкмо хватките на популярната литература: любов и прелъстяване (в режима на модела “курортна история”), несъстояла се и измисляна любов, инцестна любов, убийство от любов… Ала най-важното тук се намира винаги една крачка по-нататък. Не фабулата, не онова, което се е  случило, не “животът”, а технологията на езиците, които го разказват и в крайна сметка заместват. 

И не на последно място – удоволствието от стила, разбира се.

Сред различните модели, които се разпознават по страниците и между тях, е и моделът “упражнения по стил”. Читателят ще разпознае ред велики сенки на автори и творби, на почерци и стилистики, които книгата се забавлява да цитира, следва, разклонява, преобръща.

на Благовещение

в прелестната синева

Фридрих Хьолдерлин: В прелестната синева

В прелестната синева цъфти
църковната камбанария с металния
                                           покрив. Край нея
се носи цвъртенето на лястовици,
окръжавано от синевата затрогваща.
                                           Слънцето
се движи навис и оцветява ламарината,
ала горе сред вятъра кукурига
                                           сподавено
ветропоказателят. Когато някой
изпод камбаната слиза надолу
                                           по стъпалата,
това е един тих живот, защото
когато така много е отделена
                                           осанката,
тогава се появява човешката
                                           оформяемост.
Прозорците, зад които прозвъняват
                                           камбаните,
са като порти на красотата.
                                           Тъкмо защото
и към природата порти са,
                                           те притежават
подобност на дървесата в гората.
                                           Обаче
и чистотата е красота.
Вътрешно от различността възниква
                                           строг дух.
Но толкова непресторени са
                                           образите, толкова
твърде святи са те, щото наистина
често плашат, за да се описват.
                                           Ала небесните,
както винаги са добри, подобно
                                           царства притежават
ведно тази добродетел и радост.
                                           Човекът
трябва да подражава това.
Щом като шумното усилие на живота
                                            човек трябва
благоговейно да гледа, и да рече:
                                            мигар такъв
желая а бъда и аз? Да. Още толкова
                                            дълго продължава
сърдечната приветливост, чистотата,
                                            не се чувства
нещастен човекът
със божествеността. Непознат ли
                                            е Бог?
Явен ли е като небето? Тази вяра
е по-близка. Човешката мяра това е.
Със сполука изпълнен, ала поетично
                                             живее
човекът на тази земя. Но нечиста е
сянката на нощта със звездите,
когато бих могъл да говоря
като човекът, назоваващ се образ
                                            на божествеността...

На земята има ли мяра? Няма.
Именно никога хода на гръмотевицата
                                            не възпират
световете на Твореца. И едно цвете
                                            е красиво, защото
цъфти под слънцето. Взорът
често открива в живота същества,
                                            които
да се назоват много по-красиви
от цветята. О! зная добре! Защото
за да пролеят кръвта си
                                           към образ и сърце,
и повече за да не бъдат, това ли
                                           харесва Бог?
Но душата, както аз вярвам, трябва
чиста да остане, инак достига
                                           могъществото
чрез крилата на орлите със възхваляващото
                                           песнопение
и със гласа на толкова много птици.
                                           Съществува
същност, която е образ.
Ти, красиво поточе, вълнуващо бляскаш,
докато така бистро течеш, невям
око на божествеността, преко
                                          Млечния път.
Добре те познавам, но сълзите извират
от окото. Съзирам ведър живот
да ме оцъфтява в образите на
                                         мирозданието,
защото не несправедливо наподобявам
                                         самотните гълъби
над черковния двор. Ала смехът
сякаш изтерзава човеците,
тъкмо защото имам сърце.
Бих ли искал да бъда комета?
                                         Аз вярвам. Защото
те притежават бързината на птиците;
                                        край огън цъфтят
и като деца са до чистотата. По-велико
                                        за да се възжелава,
не може да премери човешката
                                        природа.
Ведростта на добродетелта също
                                        заслужава да бъде
възхвалена от строгия дух, който вее
между трите колони на градината.
Красива девица трябва да увенчае
                                         главата
със мирти, защото е скромна
по своята същност и чувство.
Мирти обаче раснат във Гърция.

Когато някой в огледалото гледа,
                                         мъж, който
вижда там своя образ досущ изрисуван;
                                         той прилича
на този мъж, очите са човешки, срещу
светлината на луната. Цар Едип има
едно око може би премного.
                                         Тези страдания
на този мъж, те изглеждат
                                         неописуеми,
неизразими, неясни. Когато се
                                         представя
една такава пиеса, приближава се.
                                         Ала как
е при мене, сега спомням ли тебе?
Като потоци откъсва ме свършекът
                                         на съществуващото,
каквото като Азия се разширява.
                                         Естествено,
това страдание, което понесе Едип.
                     Естествено, то затова е.

Дали страдаше и Херкулес?
Навярно. Диоскурите с тяхното приятелство
не донесоха ли същото страдание?
                                        Именно за да се спори
със Бога подобно на Херкулес,
                                        това е страдание.
И безсмъртието сред завистливостта
                                        на този живот,
него да споделиш, и това е страдание.
Но е също страдание, когато
един мъж е покрит със летни лунички,
когато с такива петна бъде изцяло
                                        покрит!
Това го причинява красивото слънце:
                                         именно то
всичко отглежда. Пътят направлява
                                         юношите
със чара на своите лъчи сякаш
                                         със рози.
Така изглеждат страданията,
                        които понесе Едип,
както един клет мъж се оплаква
                     щото нещо му липсва.
Сине на Лайос, клет чужденецо
                                         във Гърция!
Животът е смърт, и смъртта
                                        е също живот.


Превод: Кръстьо Станишев. В: Божествен огън. Poesie. 2000.
с. 80-88.    
  
  

за Алкивиад и Сократ

      Сократ и Алкивиад

"О, Сократе свети, тачиш ти предано
       този момък - защо? По-велик няма ли?
              И защо него гледа
                      твоят взор сякаш бог е той?"


Всеки смислил глъбта, люби най-живото,
       висша младост прозрял, той във света е взрян.
            Мъдреците се скланят  
                      най-подир към красивото.



Фридрих Хьолдерлин. Божествен огън. Подбрал и претворил от немски:
Кръстьо Станишев. Poesie, 2000.

***

Преди една седмица, на 13 март,  в Магистърската програма по Реторика имаше защити на магистърски тези.
Колегата Бони Калчева защити своята голяма и интересна работа на тема
 "Силата на словото да води и подвежда.
 Алкивиад според "История на Пелопонеската война" на Тукидид и "Алкивиад" на Платон".

Колегата е завършила бакалавърската програма по международни отношения във Варненския свободен университет.
Когато преди време на събеседването за прием в магистърската програма я попитахме защо иска да учи реторика, тя отговори:
- Защото прочетох няколко малки текста на Цицерон и Сенека, и те ми харесаха много.

Дипломната работа на Бони Калчева беше направена напълно самостоятелно, и макар че,
за да звучи по-позитивно, в нейното заглавие "силата на словото да води" предшества "да подвежда",
все пак за нея много по-интересна се оказа демагогската сила на словото в речите на Алкивиад,
представени и донаписани от Тукидид в "История на Пелопонеската война" .
Силата на словото да вдъхновява за воински подвизи и саможертва в речи, произнесени непосредствено преди  решителни сражения, остана на по-заден план.

По свой избор в темата, която и без друго е доста трудна, Бони Калчева включи и още една глава: за отношенията между Сократ и Алкивиад според Платон, преди всичко според едноименния диалог и според жизнеописанието на Плутарх.
Ако ме беше попитала мен, сигурно не бих я посъветвала да го направи, защото Плутарх описва отношенията между Сократ и Алкивиад в много по-голяма близост, отколкото Платон, който е цветист, но категоричен в описанието на утрото след пиянската нощ в "Пирът".

И все пак, разстоянието между тях е останало.

Сократ е искал да възпита Алкивиад и да насочи силата му към това да води към добро, а не към зло и погибел - и себе си, и всички в полиса, и техните съюзници във войната, която преобърнала непоправимо целия тогавашен елински свят.
Войната на елини срещу елини.
Платон е имал непосредствени лични впечатления от Сократ и Алкивиад, а Плутарх не е имал.
Но това, което животоописанието на Плутарх казва за Алкивиад и Сократ, макар и може би с много по-голяма историческа недостоверност от Платоновите внушения, обяснява какви са били подозренията на атиняните, заради които впоследствие Сократ е бил съден от Народното събрание и осъден на смърт.
Подозренията на атиняните са били пресилени и неоправдани, но все пак в това са били убедени по-малко от 500-те участници в народното събрание.

Разбира се, една напълно самостоятелно направена и написана с голямо вдъхновение дипломна работа като нейната, заслужаваше отлична оценка и я получи.

Рецензент на магистърската теза беше гл. ас. д-р Герасим Петрински.

мозайки от Августа Траяна

            На този паметник са изписани всички имена на града през хилядолетията, а птицата-феникс символизира непрекъснато възраждащия се живот в него.

премиерата на "Антигона"

)

Това е първата част на обсъждането на новия превод, като на филма са документирани изказванията на  класическия филолог Анастас Герджиков, на философа и литературовед Боян Манчев и на драматурга Георги Тенев.

)

На това филмче е заключителната част от изказването на Георги Тенев, думите на преводача Николай Гочев и благодарностите към екипа на "Проектория".

Водеща е компютърната специалистка и редактор Цена Желязкова, а филмирането е направено от Велин Белев от НБУ.
7 март, 2014 г., кафе-галерия "Синтезис".

началото на представянето

Това е само началото на премиерата на новия превод на "Антигона" на Софокъл,  направен от Николай Гочев и издаден с паралелен гръцки текст по изданието на Август Бьок от издателство "Проектория". Събитието е филмирано от арабиста Велин Белев, който е преподавател в НБУ и от Боил Мусев - математик и студент в магистърската програма по Антична култура и литература в катедрата по Класическа филология на ФКНФ.

Всички филмчета с изказванията на проф. дфн Анастас Герджиков, на доц. д-р Боян Манчев и на драматурга и писателя Георги Тенев, както и на преводача, разбира се, ще се появят скоро. Търпение.

 Coming soon:-)))

Трейлърът дължим на операторската работа на колегата Белев.

плакатът за премиерата

молитва в дует