Google+ Followers

Sunday, March 23, 2014

в прелестната синева

Фридрих Хьолдерлин: В прелестната синева

В прелестната синева цъфти
църковната камбанария с металния
                                           покрив. Край нея
се носи цвъртенето на лястовици,
окръжавано от синевата затрогваща.
                                           Слънцето
се движи навис и оцветява ламарината,
ала горе сред вятъра кукурига
                                           сподавено
ветропоказателят. Когато някой
изпод камбаната слиза надолу
                                           по стъпалата,
това е един тих живот, защото
когато така много е отделена
                                           осанката,
тогава се появява човешката
                                           оформяемост.
Прозорците, зад които прозвъняват
                                           камбаните,
са като порти на красотата.
                                           Тъкмо защото
и към природата порти са,
                                           те притежават
подобност на дървесата в гората.
                                           Обаче
и чистотата е красота.
Вътрешно от различността възниква
                                           строг дух.
Но толкова непресторени са
                                           образите, толкова
твърде святи са те, щото наистина
често плашат, за да се описват.
                                           Ала небесните,
както винаги са добри, подобно
                                           царства притежават
ведно тази добродетел и радост.
                                           Човекът
трябва да подражава това.
Щом като шумното усилие на живота
                                            човек трябва
благоговейно да гледа, и да рече:
                                            мигар такъв
желая а бъда и аз? Да. Още толкова
                                            дълго продължава
сърдечната приветливост, чистотата,
                                            не се чувства
нещастен човекът
със божествеността. Непознат ли
                                            е Бог?
Явен ли е като небето? Тази вяра
е по-близка. Човешката мяра това е.
Със сполука изпълнен, ала поетично
                                             живее
човекът на тази земя. Но нечиста е
сянката на нощта със звездите,
когато бих могъл да говоря
като човекът, назоваващ се образ
                                            на божествеността...

На земята има ли мяра? Няма.
Именно никога хода на гръмотевицата
                                            не възпират
световете на Твореца. И едно цвете
                                            е красиво, защото
цъфти под слънцето. Взорът
често открива в живота същества,
                                            които
да се назоват много по-красиви
от цветята. О! зная добре! Защото
за да пролеят кръвта си
                                           към образ и сърце,
и повече за да не бъдат, това ли
                                           харесва Бог?
Но душата, както аз вярвам, трябва
чиста да остане, инак достига
                                           могъществото
чрез крилата на орлите със възхваляващото
                                           песнопение
и със гласа на толкова много птици.
                                           Съществува
същност, която е образ.
Ти, красиво поточе, вълнуващо бляскаш,
докато така бистро течеш, невям
око на божествеността, преко
                                          Млечния път.
Добре те познавам, но сълзите извират
от окото. Съзирам ведър живот
да ме оцъфтява в образите на
                                         мирозданието,
защото не несправедливо наподобявам
                                         самотните гълъби
над черковния двор. Ала смехът
сякаш изтерзава човеците,
тъкмо защото имам сърце.
Бих ли искал да бъда комета?
                                         Аз вярвам. Защото
те притежават бързината на птиците;
                                        край огън цъфтят
и като деца са до чистотата. По-велико
                                        за да се възжелава,
не може да премери човешката
                                        природа.
Ведростта на добродетелта също
                                        заслужава да бъде
възхвалена от строгия дух, който вее
между трите колони на градината.
Красива девица трябва да увенчае
                                         главата
със мирти, защото е скромна
по своята същност и чувство.
Мирти обаче раснат във Гърция.

Когато някой в огледалото гледа,
                                         мъж, който
вижда там своя образ досущ изрисуван;
                                         той прилича
на този мъж, очите са човешки, срещу
светлината на луната. Цар Едип има
едно око може би премного.
                                         Тези страдания
на този мъж, те изглеждат
                                         неописуеми,
неизразими, неясни. Когато се
                                         представя
една такава пиеса, приближава се.
                                         Ала как
е при мене, сега спомням ли тебе?
Като потоци откъсва ме свършекът
                                         на съществуващото,
каквото като Азия се разширява.
                                         Естествено,
това страдание, което понесе Едип.
                     Естествено, то затова е.

Дали страдаше и Херкулес?
Навярно. Диоскурите с тяхното приятелство
не донесоха ли същото страдание?
                                        Именно за да се спори
със Бога подобно на Херкулес,
                                        това е страдание.
И безсмъртието сред завистливостта
                                        на този живот,
него да споделиш, и това е страдание.
Но е също страдание, когато
един мъж е покрит със летни лунички,
когато с такива петна бъде изцяло
                                        покрит!
Това го причинява красивото слънце:
                                         именно то
всичко отглежда. Пътят направлява
                                         юношите
със чара на своите лъчи сякаш
                                         със рози.
Така изглеждат страданията,
                        които понесе Едип,
както един клет мъж се оплаква
                     щото нещо му липсва.
Сине на Лайос, клет чужденецо
                                         във Гърция!
Животът е смърт, и смъртта
                                        е също живот.


Превод: Кръстьо Станишев. В: Божествен огън. Poesie. 2000.
с. 80-88.    
  
  


No comments: