за Алкивиад и Сократ

      Сократ и Алкивиад

"О, Сократе свети, тачиш ти предано
       този момък - защо? По-велик няма ли?
              И защо него гледа
                      твоят взор сякаш бог е той?"


Всеки смислил глъбта, люби най-живото,
       висша младост прозрял, той във света е взрян.
            Мъдреците се скланят  
                      най-подир към красивото.



Фридрих Хьолдерлин. Божествен огън. Подбрал и претворил от немски:
Кръстьо Станишев. Poesie, 2000.

***

Преди една седмица, на 13 март,  в Магистърската програма по Реторика имаше защити на магистърски тези.
Колегата Бони Калчева защити своята голяма и интересна работа на тема
 "Силата на словото да води и подвежда.
 Алкивиад според "История на Пелопонеската война" на Тукидид и "Алкивиад" на Платон".

Колегата е завършила бакалавърската програма по международни отношения във Варненския свободен университет.
Когато преди време на събеседването за прием в магистърската програма я попитахме защо иска да учи реторика, тя отговори:
- Защото прочетох няколко малки текста на Цицерон и Сенека, и те ми харесаха много.

Дипломната работа на Бони Калчева беше направена напълно самостоятелно, и макар че,
за да звучи по-позитивно, в нейното заглавие "силата на словото да води" предшества "да подвежда",
все пак за нея много по-интересна се оказа демагогската сила на словото в речите на Алкивиад,
представени и донаписани от Тукидид в "История на Пелопонеската война" .
Силата на словото да вдъхновява за воински подвизи и саможертва в речи, произнесени непосредствено преди  решителни сражения, остана на по-заден план.

По свой избор в темата, която и без друго е доста трудна, Бони Калчева включи и още една глава: за отношенията между Сократ и Алкивиад според Платон, преди всичко според едноименния диалог и според жизнеописанието на Плутарх.
Ако ме беше попитала мен, сигурно не бих я посъветвала да го направи, защото Плутарх описва отношенията между Сократ и Алкивиад в много по-голяма близост, отколкото Платон, който е цветист, но категоричен в описанието на утрото след пиянската нощ в "Пирът".

И все пак, разстоянието между тях е останало.

Сократ е искал да възпита Алкивиад и да насочи силата му към това да води към добро, а не към зло и погибел - и себе си, и всички в полиса, и техните съюзници във войната, която преобърнала непоправимо целия тогавашен елински свят.
Войната на елини срещу елини.
Платон е имал непосредствени лични впечатления от Сократ и Алкивиад, а Плутарх не е имал.
Но това, което животоописанието на Плутарх казва за Алкивиад и Сократ, макар и може би с много по-голяма историческа недостоверност от Платоновите внушения, обяснява какви са били подозренията на атиняните, заради които впоследствие Сократ е бил съден от Народното събрание и осъден на смърт.
Подозренията на атиняните са били пресилени и неоправдани, но все пак в това са били убедени по-малко от 500-те участници в народното събрание.

Разбира се, една напълно самостоятелно направена и написана с голямо вдъхновение дипломна работа като нейната, заслужаваше отлична оценка и я получи.

Рецензент на магистърската теза беше гл. ас. д-р Герасим Петрински.