Thursday, November 14, 2013

опасностите много са


Първи стазим

Опасностите много са,
[330] но няма по-опасно от човека.
С южняка бурен преминава
по сивобялото море,
промъква се между
вълни околоплискащи. Най-висшата
[335] от боговете – нетленната и неуморна
Гея – измъчва
с въртеливите рала година след година;
със конската порода скита се отгоре й.

-         антистрофа

За лекоумния рояк на птиците
[340] приготвя клопки;
тълпите от животни диви гони,
солената природа на морето
лови с изпредените мрежи
човекът прозорлив. С приспособления
[345] улавя скитащи
по планината зверове, удържа
коня гривошиен и неуморния див бик
с ярем около гърлото.


-         строфа 2

Звучаща реч и ветровита мисъл, и страст
[350] градозаконна усвоил е; на ледовете
неуютни поднебесните места и
копията на дъжда избягва
всеизкусно. За всичко идещо готов е.
Не ще празнува само спасение от Хадес;
[355] изгнаник е, умислен в неизбежните беди.

-         антистрофа 2

Умела ученост и занаяти притежава неочаквани;
веднъж към лошо, друг път към добро примъква се.
Нарежда закони държавни,
присъда изрича със клетва
[360] в държавата видният; а е безграден близкият до злото.
Нека не бъде до мен на трапезата и
да не ми е съмишленик, който дръзва това.


*** 

нов превод на Николай Гочев, от предстоящото издание на "Антигона" в "Проектория" с паралелен гръцки текст по изданието на Август Бьок от 1843.

6 comments:

Rosen Hinkov said...

Красиви стихове Димке. Отнесено към настоящата българска държава и полит. действителност това звучи крайно анахронично, та чак невероятно :
„в държавата видният;
а е безграден близкият до злото.
Нека не бъде до мен на трапезата и
да не ми е съмишленик, който дръзва това.“
макар че не ми е много ясно какъв е точно смисълът на „безграден„-може би безимотен, без собственост

Димка Гичева-Гочева said...

Росене, здравей,
Радвам се, че усещаш стиховете като красиви.
Да, освен всичко останало, Софокъл е написал тази трагедия много красиво.
Всъщност, това е единствената атическа трагедия, която съм чела и в оригинал. Усетих я като красива, жестока и истинска.
Това стана сега, през септември и октомври, когато с компютърната специалистка и философка Цена Желязкова редихме буква по буква гръцкия текст с всички придихания, ударения, подписани йоти и т.н.
Изданието ще бъде както на хартия, така и дигитално, в различни формати - pdf, e-pub. Разбира се, ще може да се купува онлайн. Това е адресът на електронната книжарница на издателството "Проектория": http://projectoria.com/

Димка Гичева-Гочева said...

А що се отнася до българските преводи, има един и на Пенчо Славейков, от 1893 г., публикуван тогава в "Мисъл", но сега достъпен и в интернет, в "Читанка", както и многократно издаваният превод на Александър Ничев. Всеки от тях има своите качества. Преди време Николай направи един буквалистичен превод на "Антигона", преди 15 години, през 1998 г. за постановката на "Сфумато". Маргарита Младенова и Иван Добчев се бяха вдъхновили от методите на Димитър Гочев - Бог да го прости! - за провокиране и освежаване на актьорската игра чрез използване по време на репетиции на буквалистичен превод на античните трагедии. И така, Николай направи за тях един превод дума по дума, едно към едно - и като словоред, и като максимален буквализъм при превеждането на лексиката, а една част от него беше преведена художествено от Кирил Мерджански за постановката на "Сфумато". Доколкото знам и Кирил Мерджански вече е готов, 15 години по-късно с цял превод, изработен върху подстрочника на Николай Гочев, но има своя концепция за издател и издание.
Нашите приятели и колеги от "Проектория" ще издадат превода на "Антигона" с гръцкия текст и изданието ще бъде еквилинеарно - на всеки ред от гръцкия съответства съвсем точно ред в превода на български, но този нов превод е много по-различен и по-художествен от буквалистичния от 1998 г.

Димка Гичева-Гочева said...

Има и други преводи на "Антигона" на български, но не са правени от гръцки. Така че 120 години след превода на Пенчо Славейков ще се появи около Никулден още един поетичен превод, направен от оригинала.

Димка Гичева-Гочева said...

Росене, сега забелязвам, че не съм отговорила за "безграден" - означава "безроден", без своя родина, без свой град-държава, към който да принадлежи; Софокъл е бил голям патриот на Атина, а и атиняните много са го обичали.

Rosen Hinkov said...

Благодаря за изчерпателния отговор Димке. Особено за „безграден“ съвсем логично разбира се да е безроден в един град държава, но ако не беше ми казала надали щях да се сетя. Интересно че тъкмо в момента слушам разговора с теб по „Хоризонт“.
Ще се поинтересувам от преводите около „Антигона“, и най-вече от самата трагедия, която да си призная съм чел отгоре-отгоре в училище-веднъж, особено след откъса който публикува и ме грабна като съдържание и конструкция на стиха.