Google+ Followers

Tuesday, November 5, 2013

нашето Обръщение към академичната общност

 




Обръщение към академичната общност на СУ „Св. Климент Охридски”

От преподаватели и студенти

        Уважаеми колеги – студенти, докторанти, преподаватели и служители на
Софийския Университет „Свети Климент Охридски”,

     Днес, 4 ноември, 2013 година се изпълва вече десети ден от окупирането на сградата на Ректората, наложено от група колеги в петък вечерта, 25 октомври. Най-голямата и най-представителна сграда на най-стария и най-важен наш Университет  е затворена, а вратите са опасани с вериги вече десети ден. Студентите не учат, преподавателите не преподават, няколко филиални библиотеки и два музея, както и десетки кабинети на преподаватели са недостъпни. Животът на академичната общност в тази най-необходима сграда на Университета е замрял. Прекъснати са лекциите и семинарите на студенти от Исторически, Философски, Юридически, Факултета по славянски филологии, Факултета по класически и нови филологии, Геолого-географския факултет и Факултета по педагогика.
Няколко хиляди студенти изгубиха пет учебни дни и остава неясно колко още ще изгубят.
Окупирането на университетски сгради е чест феномен в историята на световните университети през ХХ век. Тази окупация е първата университетска криза през ХХI век в нашата страна. Когато я съпоставим с големите катаклизми, преживени от университетската ни общност   в историята на ХХ век и документирани за поколенията, с огорчение можем да цитираме думите на д-р Кръстьо Кръстев, написани по повод на първата университетска криза от началото на ХХ век: „бруталното затваряне на университета и разгонването на професори и студенти е скърбен факт като признак:  и за ужасающа дивота и безкултурност в висшите политически сфери на страната, и за безсилието на общественото мнение и въобще на всеки духовен фактор в нашия живот”.

     За съжаление, това и сега е основната причина, посочвана от нашите гневни колеги като двигател на тяхната крайна форма на съпротива: те са недоволни от ставащото в страната и са убедени, че по никакъв друг начин не могат да предизвикат съществени промени в нея.
Ние, подписалите това обръщение, не сме съгласни с тази форма на протест. Мнозина от нас също са недоволни или възмутени, разтревожени, обезверени, даже ужасени от политическите процеси в нашата страна и глобализирания свят, в който живеем.

     Но окупирането на университетски сгради в много случаи от световната университетска история не е водило до никакъв позитивен резултат, а само до вандализъм, грозни силови сблъсъци, загуба на цели месеци от живота на университетското тяло, агресия срещу преподаватели и най-важното – до изгубването на смисъла на университета, до забравяне на неговата мисия и на неговата същина.

      Ние споделяме с колегите, които окупираха сградата на Ректората преди десет дни, почти всички техни преценки за тежката криза на институциите в Родината – и в законодателната, и в съдебната, и в изпълнителната власт.

     Но нима предизвикването на още една изключително тежка институционална криза в Софийския Университет ще помогне за оздравяването и стабилизирането на останалите институции на властта у нас?

    Нима провалянето на учебната година в нашия Университет ще преодолее конфликта между президентската институция и Министерския съвет, който вече прераства във война между тях?

     Нима чрез ултимативни и безапелационни искания за оставка на правителството и парламента ще си позволим да обезсмислим вота на три милиона и половина български граждани, даден на 12 май тази година?

    Не, колеги. Нашият отговор и на трите въпроса е „НЕ”. Продължаването на тази изключително тежка институционална криза, каквато е окупацията на нашия Университет, няма да помогне с нищо за подобряването на останалите институции на трите власти у нас. Провалянето на учебната година няма да изглади конфликта между изпълнителната и президентската власт. И последно, но не и по важност. Дори и цялата почти 30-хилядна университетска общност да беше в пълно единодушие по искането за оставка на правителството и парламента, ние не бихме имали моралното право да изнудваме обществото и да поставяме себе си над милионите български граждани. Всички ние сме равноправни и равнопоставени, ние по закон сме равни с всички останали български граждани и това е основното в идеала за демокрация от преди двадесет и пет века на територията на Европа.

     Ние бяхме призовани чрез декларация на Академичния  съвет от неговото извънредно заседание  на 28 октомври да проявим търпение. Ние проявихме уважение към апела на Академичния съвет и проявихме толерантност. През изминалата една седмица само два от шестнадесетте студентски факултетни съвети се солидаризира с окупацията като форма на протест. Само Студентските съвети на Исторически и Философски факултет категорично подкрепят окупацията, а останалите 14 Студентски съвета се въздържат да направят това. Не повече от триста щатни преподаватели са подкрепили окупацията досега.

    Ние можем да благодарим на колегите от другите и особено от конкурентните университети за тяхната съпричастност към кризата на нашия Университет, но няма как да не забележим, че докато при нас колизията продължава, при тях университетското житие протича непрекъснато и необезпокоявано. Призивите на колегите, окупирали Ректората, изразени в декларация на студентите и подкрепящите ги преподаватели от 1 ноември, за предизвикване на общонационална стачка, очевидно не са последвани от нито един от големите синдикати в страната.

      Упоритото продължаване на окупацията на Ректората е във вреда единствено и само на Университета като институция на знанието, разума и мъжеството на духа.  

      Обръщаме се с предложение към Академичния съвет да инициира референдум „за” или „против” продължаването на окупацията по примера на Медицинска академия.       

      Специално за колегите, извършили и подкрепящи окупацията, изразяваме убеждението: Колеги, чудодейни промени и буреносни краткотрайни акции не водят до резултат. Както в науката, така и в политическото битие трябват години на труд, посветеност, всеотдайност, а понякога и на жертви, за да се достигне до нещо истинско, добро и красиво. Много по-прозаично, но и много по-резултатно от романтиката на революционната окупация ще бъде прякото, търпеливо и дългогодишно включване в работата по създаването на нова партия или в личностното обновяване на някоя от традиционните политически формации у нас.

      Направете го!
      
      Нека Ректоратът  да бъде освободен и университетският живот да бъда възстановен!

София, 4 ноември 2013 г.

Обръщението се подкрепя от: 

доц. д-р Димка Гочева, Философски факултет
доц. д-р Николай Гочев, ФКНФ
доц. д-р Силвия Минева, Философски факултет
доц. д-р Мая Иванова, Философски факултет

Ако някой иска да подпише Обръщението, нека да щракне тук, на тази подписка онлайн.
http://www.gopetition.com/petitions/обръщение-към-академичната-общност.html

***

Малко е нахално да слагам корицата на книгата "За Европа и университета" над толкова важно Обръщение, но през последните дни агресията срещу мен, която впрочем никога не е секвала от пролетта на 1998 г. насам, отново достигна висоти.

На всички, които за пореден път ме заклеймяват с писма, частни съобщения, лични месиджи във фейсбук, злобни подмятания по коридорите на Четвърти блок и прочие, мога да кажа:

Нито едно от нещата, които пиша сега, при първата голяма университетска криза през ХХІ век, не е продиктувано от конюнктурни съображения, а от принципни.
Писала съм и преди за автономията на университета и за отношенията университет-държава, университет-общество, университет-политика, събрала съм си текстовете в две книжки, като най-"новият" от текстовете в тях е писан преди 10 години, през 2003 г.



  


No comments: