Google+ Followers

Sunday, September 2, 2012

три стихотворения и един фрагмент от Еолия



Пътуването към Тиле


     Във събота, във девет сутринта
навлезе кораба в горещината.
     Остана Кавала зад нас -
със крепостта
и кулата
и акведукта.

     Отминахме зеления,
възпят от Одисеас Тасос.

     Отдясно синьо
се въздигаше
за мен недостижимия Атон.

     Отляво беше Самотраки
в тензухената
пелена на маранята.

     И дълго обикалянето бе
покрай скалистия и странен Лемнос,

    където слязоха
едни
моряци,
пътници,
коли,

    а други пасажери
и коли
в пастта огромна фериботна влязоха.

    И в края на деня

като дете,
излязло от прегръдката на
майка си,

   но все пак
близо пак до нея приютено 

видяхме вече Лесбос,
наричан също Тиле,
Митилене,

в хълмистия декор
на Мала Азия.




фрагмент 27


...прозрачна мъгла
на
къдели
бавно се спусна в морезерото Гера
в утринта...





Преди августовското пълнолуние



Между залеза на Селена
и изгрева на Хелиос
Нощта разлива
най-тъмносиньото
от мастилницата
на боговете

и звездите заспиват
върху виолетовото кадифе на небето -
образци за най-красивите
накити на богините.


                                           


        Кой гали водата


Кой драпира тъканта на залива Гера

с

мириади

мънички вълни?

Дали е вятърът,

който
нежно
небрежно
гали кожата на морезерото Гера
с кутрето си  -
ту насам,
ту натам?

Или са

меките безименни пръстчета
на

мириадите

невидими
същества,

които оставят знаци във видимото

за своята помощ
за нас
и пратеничеството си
отгоре?

No comments: