храмове във форма на небе

ХІV

          ХРАМОВЕ във форма на небе
и момичета красиви
          с грозде между зъбите, които ни подхождахте!
Птици обезсмислили сърдечната ни тежест във високото
          и толкоз много синьо което обичахме!
Отминаха отминаха
          Юли със светлата риза
и каменният Август с малките неравни стъпала.
          Отминаха
и в очите на дълбините неразтълкувана остана морската звезда
          и в дълбините на очите неотдаден залезът остана!
И благоразумието на човеците затвори границите.
          Застени световните краища
и откъм небето вдигна девет бойни кули
          и върху олтара тялото закла
по изходите сложи многобройни стражи.
          И благоразумието на човеците затвори границите.
Храмове във форма на небе
          и момичета красиви
с грозде между зъбите които ни подхождахте!
          Птици обезсмислили сърдечната ни тежест във високото
и толкоз много синьо което обичахме!
          Отминаха отминаха
Мистралът с островърхия сандал
          и лекомисленият Грегос с полегатите платна червени.
Отминаха
          и дълбоко под земята се заоблачи
на мъртвите гласът издигнал
          черен чакъл и гръмотевици
и бавно и със скърцане на вятъра
          се обърнаха с гърди напред отново,
страшно, на скалите статуите!


***
ода от втора част СТРАСТИ на поемата "Достойно ест" на Одисеас Елитис;
цитирам по изданието на "Народна култура", 1987 г.
превода на Цветана Панициду и Владимир Левчев
с. 61-62