Google+ Followers

Thursday, May 31, 2012

за дисертацията на Моника Портокалска


    Както написах тук вчера, използвам блога си, за да публикувам днес и рецензията за дисертацията на Моника Портокалска (по баща) или Моника Леви.
    Щом в институцията Философски факултет до този момент не е направено нищо, така че от нея да се получава официална и вярна информация за дисертациите, разработени и защитени поне през последните години в катедрите на факултета по стария ЗНСНЗ, че даже и в Софийския районен съд не може да бъде установена обективната истина за тях, дълг на всеки успешно защитил докторант, на всеки научен ръководител и на всеки, който е бил рецензент на дисертация, е да спомогне сам за публикуването на тази информация. 
   Ако не поемем сами такава инициатива, факултетното ръководство може никога да не го направи. Особено при доминиращата в момента управленска стратегия дори и научните проекти, осъществени през миналата учебна година чрез вътрешноуниверситетския фонд за научни изследвания да не бъдат представени на сайта на факултета. Какво толкова тайнствено и конспиративно е разработвано миналата година и от кого, че тези проекти да не бъдат споменати с техните теми, автори или колективи на сайта на факултета? Къде например е отчетът по проекта European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy? На линка за проектите и партньорите на ФФ
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/proekti_i_partn_ori 
на мястото, където трябваше да е публикуван отчетът, няма нищо и е празно, та чак дрънчи на кухо... 
Докога този линк ще съществува фиктивно и кога там ще се появи действителният отчет по този проект, който трябваше да е публикуван там? 

    Университетът е институция на знанието. В нито една от катедрите на ФФ не се разработват дисертации, в които да има някаква държавна или военна тайна.
Да се надяваме, че в някакъв следващ момент в по-близкото или по-далечното бъдеще тази информация - за защитените дисертации - ще стане видима и достъпна от самия сайт на ФФ. Все пак един истински университет, в който има единство на изследването и преподаването, трябва да се представя във виртуалното пространство и със своите alumni-доктори.

   И така. Ето по-долу рецензията, която написах за дисертацията на Моника Георгиева Портокалска, обсъдена в катедрата по История на философията на 15 юни 2006 г. и защитена в СНС по философия на 14 юни 2007 г.


За Специализирания научен съвет по философия

При Висшата Атестационна Комисия

СОФИЯ



Рецензия

За дисертацията на Моника Георгиева Портокалска
Критерият за истина през Елинизма - дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор” по научна специалност
История на философията – Антична философия, шифър 05 01 01,
научен ръководител проф. дфн Цочо Бояджиев


Уважаеми колеги,

     Надявам се, че ще ми позволите, преди да представя рецензията си за дисертацията на Моника Георгиева Портокалска, да кажа няколко думи за съвместните ни занимания с антична философия.
     Познавам я от учебната 1997/8 година, когато тя беше една от най-впечатляващите дискусанти-студенти, които обсъждаха проблемите на античната философия, с която ги занимавах тогава като водеща на упражненията.
     Тя участваше активно и в спецсеминара върху книга Делта на Метафизика-та на Аристотел, който през учебната 2000/2001 г. проведохме съвместно с доц.д-р Иван Христов.
     Моника Портокалска завърши специалност философия през 2002 г. като магистър по предишния петгодишен учебен план с отлично подготвена и защитена дипломна работа за понятията за начала и причини в Метафизиката на Аристотел, на която имах удоволствието да бъда научен ръководител. Веднага след това, от началото на 2003 г. тя стана редовен докторант по антична философия.
     Сега пред нас е впечатляващият завършек на нейния труд като докторант по антична философия с научен ръководител проф.дфн Цочо Бояджиев.
     Да добавя още: По време на докторантурата си тя не само водеше половината от упражненията по антична философия на студентите по философия, но и следваше в магистърската програма Антична култура и литература в катедрата по Класическа филология във ФКНФ. Това  спомогна несъмнено за повишаването на нейната езикова компетентност във владеенето на старогръцки и латински език, както и в цялостното познаване на културно-литературните реалии от античността – познание, което за сериозния изследовател на античната философия е повече от необходимо.
    Също така през годините на докторантурата Моника Портокалска участва в множество семинари и научни конференции у нас с доклади, а през лятото на 2003 г. и в Международния летен университет по антична философия и наука – Philosophy and Science in the Greco-Roman World, организирана от ЦЕУ в Будапеща, на която лекции са представили наши колеги от чужбина, които са не просто световно известни, но и са работили много тъкмо в областта на елинистическата философия – проблемната сфера на нейната докторантска работа.
    Тя бе и сред учредителите на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, учредена през 2005 г.
    С две думи: цялостната ѝ научна работа и езиковата ѝ компетентност, тъй като тя е изучавала и ползва английски, руски, френски, немски, италиански и испански език, свидетелства за това, че тя е един вдъхновен, но и организиран млад учен с все по-задълбочаващи се интереси и познания в знанието за античността изобщо и особено за античната философия.

А сега по-конкретно за дисертацията:

      Като начало, преди да пристъпя към детайлното представяне на частите на дисертацията, нека да заявя, че проблемът, с който тя се занимава е не просто сериозен и – както се казва на научен жаргон  -“дисертабилен”, но и много трудно анализируем. В тази дисертация се тематизира най-сложният епистемологически проблем от философията на eлинизма и авторката приема, че тази културна-историческа епоха трябва да бъде поместена между смъртта на Александър и смъртта на Клеопатра (съответно 323 г. пр. Хр. и 30 г. пр. Хр.). В тази дисертация става дума за философи като Пирон, Епикур, Зенон, Клеант, Хризип, Аркесилай и Карнеад, но кои тогава ще са източниците, въз основа на които ще се работи? Това е много мъчен изследователски проблем, защото от самите тези автори до нас са достигнали само няколко цялостни произведения (напр. трите много популярни писма на Епикур) и огромно количество фрагменти. Когато сортираме фрагментите тематично, по-голямата част от тях попадат в рубриките на физиката и етиката, или философията на природата и етическата теория, а в рубриката на логиката остават доста по-малко, при това в неимоверно сложен за превеждане и интерпретиране вид. Още по-мъчна става тази задача, като се има предвид и това, че има доста противоречиви сведения за живота на най-важните философи от тази епоха и то за двамата родоначалници на двете най-влиятелни школи през Елинизма – Епикур и Зенон от Китион. За Епикур се спори дали е роден на остров Самос или в дема Гаргет в Атина, и дали е бил от ранно детство прикован на легло от тежка парализа (подобна на тази, от която страда известният наш съвременник-космолог Стивън Хокинг) или е бил в цветущо здраве. Съответно, как това е влияло върху формирането на философията му за удоволствието като избягване на болката и как то може да влияе на по-сетнешното й осмисляне. За Зенон от Китион също се водят спорове не само от биографично, но и от биографично-философично естество, като например: дали наистина е попаднал по капризите на съдбата в Атина след корабокрушение или тази случка е измислена част от своеобразна автомитологизация, от някакъв вид литературна мистификация, но и още по-важното от това, дали когато е попаднал в Атина след корабокрушението – все едно дали то е било реално или метафорично - тепърва му се е наложило да учи гръцки, при това когато е бил на възраст над 30 години, или той е бил от рождение двуезичен и гръцкият му е бил като втори майчин език? Този спор не е никак маловажен при промислянето на сложните логически понятия на Старата Стоа и на тяхната изказаност чрез езика.
    Накратко, за елинистическата философия е много трудно да се пише дисертация или изследване, защото даже биографиите на мислителите са спорни, а и самите текстове на философите точно по тези проблеми отдавна са изгубени (какъвто е случаят с трактата Канон на Епикур) или – специално за теория на познанието и логиката - са останали само оскъдни фрагменти от съчиненията на “тримата големи” от Старата Стоа, при това със стъписваща трудност и неразбираемост на използваните понятия. Писането за епистемологията и логиката на елинистическата философия е няколко пъти по-сложно интелектуално начинание от писането, да речем за Сократовата диалектика или за неписаните учения на Платон, защото и Платон, и Сократ са имали непосредствени ученици, които са писали за тях. Уви, най-спорните проблеми на елинистическата епистемология, логика, семиотика и психология трябва да бъдат решени чрез използване на по-късни автори, живели столетия след тях – най-вече Цицерон (De finibus, Academica, De Natura Deorum) и още по-късния Секст Емпирик (Adversus Mathematicos и Пиронови основоположения), които са и двамата предпочетени автори от Моника Портокалска. Тя почти е елиминирала Плутарх, което е обосновала с недвусмислената му полемичност, прекомерна пристрастност и поради това ненадеждност за такова изследване.
      За решаването на сложната интерпретаторска задача – представянето на дебата върху критерия за истината през елинизма – колегата Моника Портокалска е направила правилен избор: фокусирала е своя анализ най-вече  върху известното съчинение на Секст Емпирик Adversus Mathematicos. В него има една важна част “За критерия на истината” и в нея Секст Емпирик не просто критично преосмисля възгледите на представените от него автори, но и обилно цитира и/или преразказва в подробности техни съчинения. Използването на съчинението на Секст Емпирик Против учените, или по-свободно преведено Против смятащите себе си за знаещи като основен извор за проследяване не само на дебата на елинистическите философи за критерия на истината, но и на схващанията на техните предшественици за знанието и познанието, превръща тази дисертационна работа в изследване и върху античната история на философията, защото Секст е направил в Против учените тъкмо това – първото историко-философско изследване на тези проблеми, за щастие, изобилстващо от множество цитати от критикуваните автори.
    А по централната тема на дисертацията трябва да подчертая и това, че авторката много категорично изразява и през цялата работа подкрепя с анализ основната си теза: проблемът за критерия за истината е епистемологичен, а не логически проблем. В интерпретаторската литература през последните десетилетия се е разгорял спор дали това е по-скоро логика или по-скоро теория на познанието. Но както можем да видим и от петата част на дисертацията на колегата Моника Портокалска , цялата тази проблематика има и несъмнен семиотичен аспект, в чийто ключ би могла да се интерпретира и оттам да се види удивителната “актуална значимост” на елинистическото мислене за знаците.

Дисертацията е в обем от 239 с и се състои от:
-         увод, в който се представят основните намерения, твърдения и цели, като се очертава принципната новост на понятието за критерий за истината и неговата важност за елинистическите мислители;
-         Първа част съдържа две глави и в тях се изяснява терминологично и понятийно що е това “критерий” krit»rion, както и се прави кратък, но достатъчно съдържателен обзор на аналогиите на такова понятие при Платон и Аристотел, досократиците, киренците и перипатетиците, като разбира се те са представени не “сами по себе си”, а в светлината на разбирането на Секст Емпирик за тях;
-         Втора част съдържа четири глави. В нея се изследват основните проблеми около канониката на Епикур – сетивните усещания, менталните образи, предварителните схващания и чувствата като критерий на истината;
-         В третата част са обособени седем глави, в които се изяснява мисленето и терминологичното изразяване на стоиците на схващанията им за представите и особено за каталептичната представа; за приемането, схващането и мнението; за разликата между истина и истинно според тях – много важен и малко коментиран дистинктивен момент; за принципа на индивидуацията и теорията за индивидуалната характеристика за идентичност (тук аз бих казала за “собствено присъщото качество”); и последно - за връзката между етиката и епистемологията на стоиците;
-         В четвъртата част има пет глави и те тематизират разликата между ранния пиронизъм и академическия скептицизъм, критиката на Аркесилай и решението на скептическия проблем при Карнеад;
-         Петата част е посветена на изключително интересния семиотично-логически проблем за безтелесните същности и пропозиционалното съдържание на представите при стоиците и безтелесните същности при Епикур;
-         Шестата част обсъжда правилното разбиране като критерий на истината;
-         В заключението се обобщават направените до този момент анализи;
      Много ценно допълнение към текста са и няколкото приложения: кратките биографии на елинистическите мислители, чиито възгледи са тематизирани; хронологична таблица и – най-интересното  – една понятийно-терминологична таблица, картографираща систематизиращото съчинение на Клавдий Птолемей За критерия и ръководната част на душата. Също така много ценно допълнение е предметният показалец на всички дискутирани понятия и изчерпателната библиография, разделена в две тематични части – първични извори и други, съпътстващи антични и съвременни “вторични” интерпретации.

      Ако погледнем на тази дисертация в максимално широкия контекст на българските изследвания по антична философия и култура, правени от наши философи и класически филолози през почти 120-те години от създаването на СУ до днес – Иван Георгов, Иван Саръилиев, Цеко Торбов, Димитър Михалчев, Грозю Грозев, Ради Радев, Александър Ничев, Цочо Бояджиев, Богдан Богданов, Николай Гочев, Димка Гочева и все още непубликуваните работи на Виолета Герджикова, или най-новите работи на Невена Панова и Анна Бошнакова, ще се убедим наистина, че почти всичко публикувано у нас досега е предимно относно класическата гръцка философия, предимно за онтологично-космологическата проблематика и диалектиката, или за поетиката и литературно-естетическата теория. Дори и съвсем беглото рефериране на съдържанието на дисертацията ни дава възможност да заявим: пред нас е първото българско изследване на изключително сложни проблеми на елинистическата епистемология и логика. То, разбира се, е възможно и защото у нас вече има две фундаментални обзорни монографии: на философията на елинизма в едноименното съчинение Философията на елинизма на проф. Ради Радев и на елинизма като културно-историческа епоха  в Литературата на елинизма на проф. Богдан Богданов, както и антологийното издание Стоици на Силвия Минева.
      До този момент у нас най-мъчноразрешимите проблеми на елинистическата философия, и по-специално на елинистическата теория на познанието, логика и семиотика, не са ставали обект на толкова специализиран и прецизен анализ, какъвто прави Моника Портокалска. Това според мен е и най-големият й научен принос, който тя дори не е посочила и формулирала сред скромно очертаните четири точки в справката за приносите. Интрепретативната ситуация по проблемите на античната философия, която съвсем бегло скицирах със споменаването на имената на най-известните изследователи у нас от миналото и съвременността, съвсем точно съответства и на интерпретативната ситуация по света – за елинистическата философия се пише сравнително малко, а за елинистическата епистемология се пише още по-малко.
     Колегата Моника Портокалска отстоява тезата за това, че всички проблеми при теоретизирането за критерия на истината и всички конкретни понятия и схващания, с които се изразяват те от всички елинистически философи, са преди всичко и най-вече епистемологически, а не логически. Тук искам да подчертая, че за мен лично конкретното решения на тази дилема “епистемология или логика” няма никакво значение. За мен лично много по-важно и по-продуктивно е, че е направен превод и тълкуване на всички тези необикновено сложни термини, които са използвани от елинистическите философи, че те са представени в таблицата на с. 218-219 и в предметния показалец на с. 223-225.
      И накрая, както е известно “кръвта на аристотелиста не става никога вода”. Не случайно в началото споменах за задълбочените занимания на Моника Портокалска с Аристотел. Може би под негово влияние в нейната дисертация върху елинистическата епистемология има едно ключово решение – непрекъсната реабилитация на значението и достоверността на сетивното познание в противовес на някои прекалени логицизации на тези проблеми при някои съвременни интерпретатори.
      Добрият вкус изисква при представянето на рецензия на толкова добра научна работа да бъде зададен и поне един въпрос, и да бъде изказана поне една препоръка. Заслужава си тази работа да бъде издадена и като книга, защото тя ще бъде интересна както за всички, които се интересуват от проблемите на епистемологията и логиката, така и от елинистическата философия. При издаването на този текст като книга или при бъдещи изследвания на колегата на тази епоха и тези автори би могло да се погледне към тях и в светлината на една особена, малко пренебрегната от съвременните интерпретатори засега гледна точка – имам пред вид антропологическата перспектива при интерпретирането тъкмо на Секст Емпирик, и тъкмо на това съчинение и тази негова част, върху която е изградена дисертацията. Защото според, определението на Секст Емпирик, което тя цитира на с. 23, Човекът по природа обича истината,[1] tÕ fÚsei fil£lhqej zùon eἶnai tÕn ¥nqrwpon.
       А въпросът, на който я каня да даде отговор на публичната защита е: как тя би коментирала извесното обобшение на Додс, че елинистическата епоха и елинистическата философия са период и проява на най-арогантната и най-догматична рационалистичност не само в античната, но и в цялата интелектуална и духовна история на Запада. (E. R. Dodds. The Greeks and the Irrational. University of California Press, Berkeley. Los Angeles, London, 1951, 1997.Chapter VIII: The Fear of Freedom, p. 236 ff.)
      С оглед на законовите изисквания към мен като рецензент и на изискваната от кандидат-доктора работа за придобиване на образователната и научна степен “доктор”, трябва да подчертая и че тя отлично познава посочените в библиографията интерпретативни текстове на съвременни тълкуватели и продуктивно използва най-важните от тях в текста на дисертацията си.
      По проблемите на античната философия тя има четири статии в списанието “Философски алтернативи”, като две от тях са точно по темата на дисертацията: “Казано и премълчано в За природата на боговете на Цицерон”, 2006/3; и “Върху някои аспекти на проблема за критерия за истина през елинизма”, 2006/5.
      Авторефератът точно и конспективно предава основните твърдения от съдържанието на текста.
   
Заключение: дисертацията на Моника Георгиева Портокалска е напълно завършена академична работа на обещаващ млад учен и поради това апелирам към всички членове на СНС по философия към ВАК да гласуват с “да” за присъждането на образователната и научна степен “доктор” на Моника Портокалска .


София, 7 май 2007 г.                          доц. д-р  Димка Гочева  






[1] Секст Емпирик, Против учените, VІІ, 27, 2

No comments: