Google+ Followers

Tuesday, June 5, 2012

за дисертацията на Владимир Маринов


 В няколко последователно поста вече давам публичност и видимост на рецензиите за дисертации, които съм писала.
Причините за това са много, те са ясни и за тях вече стана дума в предишните два коментара към рецензиите на дисертациите на Моника Портокалска, в момента Моника Леви и Андрей Захариев.

Днес слагам на блога кратката си конспективна рецензия за вътрешната защита на образцовата дисертация на Владимир Маринов, която беше обсъдена на 1 юли 2009 г. във ФФ на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", но за съжаление на защитата не беше даден процедурен ход.

В нашата академична действителност има няколко поразяващи примера за препънати съдби на ерудирани и талантливи млади учени, за смачкани в зародиш академични кариери на изключително способни и самостоятелни млади хора с характер, за изгонени извън институциите на знанието дарования, в които е бил видим необикновен потенциал за бъдещо развитие.
Колегата Владимир Маринов, въпреки препятствията и спънките в неговото академично реализиране, засега намери своето амплоа като преподавател в НБУ, но все още не е успял да защити своята дисертация. За това причините са няколко, като само една от тях е промяната на законовото положение, което според новия ЗРАСРБ изисква задължително притежаване на магистърска степен. При по-стария законов регламент това не беше така.

Ето тук по-долу е краткият конспект за моята рецензия, представена в катедрата по История на философията във ВТУ на вътрешната защита на 1 юли 2009 г., а след това е приложен списък на публикациите, преводите, наградите и участията в национални и международни конференции на колегата Маринов, при това само до лятото на 2009 г.!
След това има и още впечатляващи академични публикации, като например, рецензия на английски език за двутомното френско издание на Порфирий, дело на Люк Брисон, в авторитетното списание за антична философия и наука Rhizai.



За дисертационния труд на Владимир Маринов

Учението на Порфирий за самопознанието в традицията на античния неоплатонизъм

Редовен докторант към катедрата История на философията във ФФ на ВТУ
"Св. Св. Кирил и Методий"

научен ръководител доц. д-р Иван Христов

Уважаеми колеги,

     Преди да кажа няколко думи за дисертационния труд на Владимир Маринов, позволете ми да споделя впечатления за самия него.
     Познавам го от повече от десет години в различни академични качества:
-         в качеството му на дипломант от НГДЕК, работил върху превода на Мисли върху умостижимото  и защитил с отличен успех тази дипломна работа, с научен ръководител доц. д-р Николай Гочев;
-         в качеството му на отличен студент по философия, посещавал всички спецкурсове и спецсеминари по антична философия във ФФ на СУ;
-         в качеството му на дипломант по философия, завършил бакалавърска степен в СУ с дипломна работа на тема  Порфирий. Коментар към Парменид на Платон. Превод и коментар, с научен ръководител проф. Цочо Бояджиев, на която бях рецензент;
-         в качеството му на преводач на няколко трудни и важни текста на Порфирий, издадени още през 2000 г., докато той все още беше студент по философия, в изданието Порфирий. Пещерата на нимфите. Под редакцията на Николай Гочев, в издателство Библиотека 48; Изданието съдържа "Мисли върху умопостижимото", "Пещерата на нимфите", "Животът на Плотин" и "Писмо до Марцела", като с академичното  изпълнение на обяснителните бележки и встъпителната студия към него може да бъде доказателство за безспорен научен талант, проявен още в много млада възраст.
-         в качеството му на редактор на превода на За небето (направен от мен) и на За възникването и загиването на Аристотел, преведен от Димитър Илиев, издадени през 2006 г. от изд. СОНМ в книжното тяло Аристотел. Два трактата;
-         в качеството му на активен участник с доклади в големия международен проект Контекстуализиране на класическото образование, осъществен от няколко колеги от Катедрата по Класическа филология във ФКНФ, СУ през периода 2005-2008 г.
-         в качеството на един от учредителите и настоящ член на УС на АРУКО – Асоциацията за развитието на университетското класическо образование;
        http://aduce.org/
-         в качеството му на докладчик и дискусант на високо специализираните семинари на ЮЕААФ, какъвто беше миналогодишният семинар на тази асоциация върху Метафизика на Теофраст, проведен в края на юни м.г. в ЦЕУ в Будапеща; и семинарът върху Закони на Платон във Власти, 2007 г.
-         в качеството му дори на преподавател и лектор, тъй като няколко пъти той изнасяше лекции върху неоплатонистката философия при интензивното и високоскоростно преподаване на студентите от задочната форма на обучение в СУ; но също така и като много опитен (дори необичайно рутиниран с оглед на възрастта му) лектор и дискусант, представил лекции на нетрадиционни теми по време на двусеместриалния интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят, проведен във ФФ на СУ през миналата учебна година; както и съвсем непосредствено – като колега, с когото съвместно проведохме през последния семестър спецкурс върху Метафизика на Теофраст;
-         в качеството му на автор на критически обзор и сътрудник при издаването и разпространението на списанието за антична философия и наука Rhizai, което излиза у нас.

      Да добавя само, че списъкът на неговите публикации и преводи, на академичните награди и поощрения от неправителствени организации, на участия в конкурси и проведени курсове от него до този момент, вече не се събира на три стандартни страници.

      Всичко това ми дава право да ви уверя, че с тази дисертационна работа успешно приключва един етап от неговата впечатляваща академична биография, започнал още в годините на ученичеството му в НГДЕК и продължен повече от успешно по време на следването му в специалност Философия на СУ, както и по време на докторантурата му във ВТУ.
       Колегата Владимир Маринов е изключително ерудиран и опитен млад изследовател на античната философия, превъзходен познавач на традицията на платонизма и неоплатонизма – при това както в езическата, така и в християнската философия.
       Избраната от него тема за дисертация е повече от интересна и дискусионна. Както пише Иван Саръилиев за философия в строгия смисъл на думата може да се говори тогава и само тогава, там и само там, където има проблематизиране на самопознанието.
       Структурата на работата сполучливо води читателя: първо, в първата глава, през ситуирането на въпроса, философският профил на автора – ключов мислител за неоплатонизма и състоянието на съвременните интерпретации, както и скициране на общия контекст на античните подстъпи към самопознанието.
       После, във втората глава: с представяне на текста, превод и коментар на най-важните фрагменти на съчинението Познай себе си; с дискутиране на жанра и общата проблематика на това съчинение и с очертаването на топосите на самопознанието в него.
       Най-интересна за мен и същевременно безспорно приносна е третата глава Идеи и мотиви от учението на Порфирий за самопознанието във философията на античния неоплатонизъм, като ключова тук е първата част – за самопознанието и конституцията на Аз-а.
        С това проблематизиране на разликата между Аз и себе си, и с неговата собствена интерпретация в третата глава на дисертацията, колегата Владимир Маринов навлиза в един общ и много важен кръг от проблеми на философското – вълнувал както наши колеги в миналото, като Иван Саръилиев във Философията на Сократ, така и съвременни философски авторитети като Пол Рикьор в Самия себе си като някой друг.



        С това неговата дисертация ни убеждава, че е не само историко-философска и ерудитска работа за важен проблем от философията на миналото, но и важен опит и принос към разбирането на проблеми, които са във фокуса на философските вълнения и днес.
        Надявам се, че обсъждането в катедрата ще даде ход на процедурата по защитата на тази дисертация в СНС по философия и че там също тя ще бъде защитена успешно и безпроблемно.

С уважение
Димка Гочева,
доц.д-р от Катедра История на философията във ФФ на СУ


1 юли 2009 г.



 
ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВ МАРИНОВ

E-mail: vlado.marinov@gmail.com

 

Образование:

a) редовен докторант [2003–] по История на философията (Антична философия) към ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [докторантска теза: ‘Учението за частната душа във философията на Порфирий’; научен ръководител: доц. д-р Иван Христов]

b) висше [1998–2002]: бакалавър по философия от СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София)

с) средно [1993–1998]: средно-специално по изкуствата и културата от НГДЕК ‘Св. Констан-тин–Кирил Философ’ (София)

Изследователска област: късноантична и ранносредновековна философия

Изучавани езици: английски, руски, френски, немски, латински, старогръцки, старобългарски

Преподавателска дейност:

– учител по библейски гръцки и латински език в Софийска Духовна Семинария ‘Св. Иван Рилски’ (София) [втори срок на учебната 2002/03 г.]

– учител по философски дисциплини в Частна Гимназия с Езиков и Хуманитарен Профил ‘Проф. д-р Васил Златарски’ (София) [от началото на учебната 2004/05 г.]

– асистент по Антична философия във Философския факултет на ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [от началото на академичната 2004/05 г.]

– (съвместно с доц. д-р Николай Гочев) водещ на едносеместриалния избираем курс ‘Пла-тонизмът в късната античност: теми и текстове’ към Магистърската програма ‘Антична култура и литература’, Факултет по Класически и Нови Филологии на СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София) [зимен семестър на академичната 2004/05 г.]

– (съвместно с доц. д-р Иван Христов и д-р Свилен Тутеков) водещ на едносеместриалния избираем курс ‘Неоплатонизъм и християнство’ към Магистърската програма ‘Антична култура и литература’, Факултет по Класически и Нови Филологии на СУ ‘Св. Климент Охридски’ (София) [летен семестър на академичната 2004/05 г.]


Награди и участия в специализирани инициативи:
 

1998

– участие в ХVІІІ–ия Международен конкурс за Цицеронов превод (Certamen Ciceronianum), Арпино (Италия), 7–10 май

– защитена с пълно отличие дипломна работа на тема ‘Порфирий, Мисли върху умопости-жимото. Превод и коментар’, 19 юни [научен ръководител: доц. д-р Николай Гочев; рецензент: доц. д-р Иван Христов]

1999

– участие в едноседмичен семинар на проф. Майлс Бърниет (Оксфорд) в СУ (София), 11–14 февруари [тема на семинара: ‘Платоновият Критон’]

– участие в Групов проект за реформа във висшата хуманитаристика ‘Perspectus: Profile 41’ по програма ‘Стипендии’ на Фондация ‘Отворено общество’ (София)

– участие в Медиевистичен семинар на тема ‘Време и вечност’, Елена, 2–7 август

2000

– (съвместно с доц. д-р Иван Христов) иницииране на кръжок за четене и коментиране на антични и ранносредновековни философски текстове [работен текст: диалогът ‘Амоний’ от Захария от Газа – вж. Публикации за 2002 г.]

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘История и есхатология’, Гьолечица, 1–6 май [тема на доклада: ‘Краят из-начално: античното разбиране за цикличната структура на живота’]

– стипендия за високи академични постижения към Фондация ‘Отворено общество’ (Со-фия), 17 ноември [проект на тема ‘Началата на скептическото’, одобрен от жюри с председател доц. д-р Димитър Денков; рецензент: проф. дфн Цочо Бояджиев]

2001

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘Проблемът за злото’, Гьолечица, 23–28 април [тема на доклада: ‘Скепти-ческото зло и античното понятие за етика’]

– Студентска награда на Философския факултет на СУ за академичната 2000/01 г.

– участие в Международен семинар ‘Неоплатонизъм и християнство: Гръцката традиция ІІІ–VІ век’, проведен през зимния семестър на академичната 2001/02 г. във ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Велико Търново) [вж. Публикации за 2002 г.]

2002

– Студентска награда за високи академични постижения ‘Михаел Клет’, присъдена от ‘Фон-дация за подпомагане на българското висше образование’ (София–Франкфурт/М), 18 март [жюри: проф. дхн Михаел Клет, проф. дфн Димитър Гюров, проф. дфн Йордан Ведър]

– Първа награда в Конкурс за студентски превод на средновековен философски текст към ‘Център за средновековна философия и култура’ (София), 17 май [превод от византийски гръцки на ‘Трактати за философията и нейните определения’ от Михаил Псел; комисия: проф. дфн Цочо Бояджиев, доц. дфн Георги Каприев, доц. д-р Иван Христов]

– защитена с пълно отличие дипломна работа на тема ‘Порфирий, Коментар към Парме-нид на Платон. Превод и коментар’, 8 юли [научен ръководител: проф. дфн Цочо Бояджиев; рецензент: доц. д-р Димка Гочева]

2003

– участие в семинар на проф. Филип ван дер Айк (Нюкясъл), Пловдив, 15–19 май [тема на семинара: ‘Аристотел, За частите на животните 641ab’]

– участие във Втора национална среща на докторантите по философия, Арбанаси, 26–27 май [тема на доклада: ‘Плотин и Порфирий за религията’]

– участие в Международен летен университет CEU–SUN (Будапеща, Унгария), 7–18 юли [название на завършения курс: ‘Philosophy and Science in the Greco-Roman World’]

– участие в Международен семинар ‘Неоплатонизъм и християнство: Византийската тра-диция’, проведен през академичната 2002/03 г. във ВТУ ‘Св. Св. Кирил и Методий’ (Ве-лико Търново) [вж. Публикации за 2004 г.]

2004

– участие в работна група ‘Византия’ към Програма ‘Andrew Mellon’ на MSH (Париж) [тема на проучването: ‘Мястото на философията в творчеството и епохата на Михаил Псел’]

2005

– участие в организираната от Центъра по философия на образованието научна конферен-ция на тема ‘Играта’, Гьолечица, 5–10 май [тема на доклада: ‘Диалектика и игра: логическата интерпретация на Платоновия Парменид’]

– участие в Кръглата маса ‘Византия в собствените й очи и в очите на другите’, НГДЕК (София), 8–9 април [тема на доклада: ‘Неоплатоническата традиция във Византия: философската идентичност на Псел’]

Публикации:



А) ПРЕВОДИ:

· Порфирий: Пещерата на нимфите [превод от старогръцки език и бележки] (София: ‘Библиотека 48’, 2000), 208 с. [включва четири съчинения: ‘Мисли върху умопостижимото’, ‘Пещерата на нимфите’, ‘Животът на Плотин’, ‘Писмо до Марцела’]

· Фернанда Деклева Каици, “Портикът и Градината: образи от философския живот на ранния елинизъм” [превод от английски език], в: Кант (Юбилеен брой, посветен на проф. дфн Богдан Богданов; издание на ‘Югоизточно-европейски център за семиотични изследвания’ към НБУ: София, 2000), 86–112

· “Скептици” (откъси от Секст Емпирик: ‘Основоположения на пиронизма’, І, 1–4; 7–10; 12; 16–17; 19–20; 22–24; 206; ‘Против етиците’, 111; 141–148; 159; 165; 249) [превод от старогръцки език], в: Иван Колев, Димка Гочева, Харалампи Паницидис (съст.) Филосо-фия: Хронологична антология от Талес до Дерида (София: ‘Анубис’, 2001), 87–90 [публи-куван още в http://www.grosnipelikani.com]

· “Неоплатоници” (откъси от Порфирий: ‘Мисли върху умопостижимото’, 1–9; 43; ‘Животът на Плотин’, 1; 8–11) [превод от старогръцки език], в: Иван Колев, Димка Гочева, Харалампи Паницидис (съст.) Философия: Хронологична антология от Талес до Дерида (София: ‘Анубис’, 2001), 92–96

· “Порфирий, История на философията” (Фрагменти, Книга Четвърта) [превод от старогръцки език], в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 177–178

· “Порфирий, Коментар към Парменид на Платон” [превод от старогръцки език], в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 179–189

· “Захария от Газа, Амоний” (92–361; 369–513; 516–729) [превод от старогръцки език; съвместно с доц. д-р Иван Христов] в: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ век. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 203–214

· “Михаил Псел, Трактати за философията и нейните определения” [превод от византийски гръцки и бележки], в: Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Андреас Шпеер (съст.) Архив за средновековна философия и култура. Свитък ІХ (София: ‘ЛИК’, 2003), 60–90

· “Михаил Псел, Обзорен преглед на халдейските учения” [превод от византий-ски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 193–198

· “Михаил Псел, Кратко и обзорно изложение на халдейските учения” (1152b4–1153b5) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 199–201

· “Михаил Псел, Коментар към Халдейските оракули” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 202–214

· “Михаил Псел, Всестранно учение” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 215–220

· “Михаил Псел, Трактати за философията и нейните определения” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 221–224

· “Михаил Псел, Теологически трактати” (откъси) [превод от византийски гръцки и бележки], в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 225–232


В) РЕДАКЦИИ:

· “Тесал от Тралес, Писмо до императора” [редакция и бележки; превод от старо-гръцки: Венцислав Стойков], в:
http://www.masters-classics.dir.bg/Thessalos.doc   (2004)

· “Александър Афродизийски, Коментар към Метафизика на Аристотел” (52.9–57.34) [превод от старогръцки: Зоя Христова], пред-публикуване в:
http://www.masters-classics.dir.bg   (2005)


С) СТАТИИ И СТУДИИ:

· “Порфирий, философът платоник”, Порфирий: Пещерата на нимфите (София: ‘Библиотека 48’, 2000), 5–33

· “Скептическото зло и античното понятие за етика”, Философски алтернативи [Списание на Института за философски изследвания при БАН] 5–6 (2001), 122–139
· “Монизмът на Порфирий”, в: Християнство и неоплатонизъм. Част І: Гръцката традиция ІІІ–VІ в. Сборник под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров (София: ‘ЛИК’, 2002), 62–82

· “Халдейската тема във философските съчинения на Михаил Псел”, в: Християнство и неоплатонизъм. Част ІІ: Византийската традиция. Сборник под редакцията на Иван Христов (София: ‘ЛИК’, 2004), 109–141

· “Плотин и Порфирий: темата за неоплатоническия мистицизъм и религията”, в: Иван Христов (съст.) Философски четения Арбанаси 2003 (София: ‘ЛИК’, 2004), 7–19 [публикуванa още в
http://www.masters-classics.dir.bg/Vlado_Plotin.doc  ]


No comments: