Google+ Followers

Wednesday, May 30, 2012

за дисертацията на Андрей Захариев


   Докато беше в сила старият Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), дисертациите, авторефератите и рецензиите за тях бяха достъпни на интересуващите се на определено място (в съответния университет или институт на БАН) две седмици преди публичната защита. Сега това се промени. По силата на новия ЗРАСРБ и на правилниците за неговото прилагане в различните университети и академии, авторефератите на дисертациите, както рецензиите и становищата за тях на членовете на научните журита се публикуват на интернет-страниците на съответните академични институции.

   Колкото и да е парадоксално, поне за мен предишната липса на видимост предизвика много неприятности.
   През последните 20 години докторантури по антична философия в катедрата по История на философията във ФФ започнаха само трима колеги. Единият от тях беше Илия Панчовски, който избра за свой научен ръководител проф. дфн Ради Радев и започна работа върху своята дисертация за Аристотеловата критика на софистиката в началото на 1997 г. Уви, в края на следващата година тежка болест прекъсна рано пътя му в този живот...
   Другите двама докторанти бяха Моника Портокалска и Андрей Захариев. Те, да са ни живи и здрави, успешно защитиха своите дисертации и се реализираха във важни обществени институции, но не прекъсват връзките си и с университета.
   Андрей Захариев е познат поне на един милион българи, защото е усмихнатият водещ на три предавания по БНТ. Моника Портокалска в момента е експерт в Министерството на финансите. И двамата са познати и на мнозина студенти по философия във ФФ, тъй като през някои предишни учебни години те двамата водеха упражненията по антична философия на хонорар.
    Публикувам тук своята рецензия за дисертацията на Андрей Захариев днес, а утре ще сложа и рецензията ми за дисертацията на Моника Портокалска, за да има поне едно място в Интернет, където те да могат да бъдат прочетени.

   На някого може и да се стори невероятно, но е действително: бях рецензент и на двете дисертации, на единствените двама докторанти, защитили дисертации по антична философия на територията на Република България през последното десетилетие, а има високопоставени лица от катедрата по История на философията, които твърдят и в Университета, и в залите на Софийския районен съд, че не съм била рецензент на нито една от тези две дисертации! Но това е тема, към която ще се върна в някой следващ блог-пост... Има много за писане, документи за сканиране и т.н.  Материал за цял отделен блог, тематично посветен на събития, много симптоматични за най-новата история на най-стария наш Университет.

   Същевременно, за да не се стига до абсурдната ситуация хабилитирани университетски преподаватели от една и съща катедра да спорят за това кой е бил и кой не е бил рецензент на една или друга докторска дисертация, ръководството на всеки един факултет може да се погрижи да събере един приличен архив, който да се публикува електронно - поне авторефератите и рецензиите на дисертациите, защитени в СУ през последните десет години да станат публично достъпни!

   Странно е в архивите на многовековните европейски университети да може да се намерят сведения за дисертации, защитени през ХV век, а в Софийския университет да изчезва документация за дисертации, защитени през 2007 г.! При това в хуманитарните факултети, при това за дисертации, в които става дума за столетията преди Христа. Все пак, университетите (би трябвало да) са публични институции, в които да има отчетност и видимост поне за дисертациите и дипломните работи, защитени в една или друга катедра.

   Дисертацията на Андрей Захариев беше обсъдена в катедрата по история на философията на 11 януари 2007 г., а публичната защита се състоя на 29 ноември 2007 г. Бях рецензент и на "вътрешната", и на "външната".

   Ето я рецензията, която в конспективен вид представих още на 11 януари, а по-късно я разширих. Цитирам я изцяло:




За СНС по философия към
ВАК, София

Рецензия за дисертацията на

Андрей Людмилов Захариев – редовен докторант към катедра
История на философията на ФФ,  СУ “Св. Климент Охридски”
на тема

Ейдос и усия между Платон и Аристотел
(с оглед значението на понятието katholou legomenon в книга Z на “Метафизика”)
научен ръководител проф. дфн Цочо Бояджиев
шифър 05 01 05

      Уважаеми членове на СНС по философия,
     
     Познавам докторанта Андрей Захариев и работата върху дисертационния му труд от началото на докторантурата му по антична философия в катедрата по История на философията. Бях член на изпитната комисия за докторантския му минимум, а също така познавам първоначални варианти на публикациите по темата на дисертацията, на която сега имам честта да бъда рецензент.
     Позволете ми да започна с това, че едва ли в последните години някой у нас е работил и защитавал дисертационна работа от областта на античната философия с по-респектиращо заглавие. Темата на това тежко философско начинание поставя проблема как е бил мислен ейдосът, какво се мисли, че е усия и какво не е усия при това не само от Платон, схващан като отделен философ, или само от Аристотел, схващан като отделен философ, но и между, както гласи формулировката, тях двамата. С други думи, в релацията между тях двамата като философи, всеки един от тях е повлиял върху другия, тогава когато те реално са общували помежду си, а в осмислянето на техните понятия и теории днес, ние също трябва да ги разбираме в заедност и съотнесеност.
     Когато види такова амбициозно и мащабно докторантско начинание всеки може да се запита дали образованието и езиковата култура на докторанта при започването на такава дръзка работа е съответствало на нейния огромен мащаб. Да, съответствали са. Андрей Захариев е завършил Националния класически лицей “Св. Константин Кирил-Философ” (НГДЕК) през 1994 г., което ще рече, че е изучавал старателно старогръцки и латински език в най-подходящата възраст, като в латинския е напреднал дотам, че да представя своето училище на международния конкурс за превод и интерпретация на Цицеронови текстове в Арпино, Италия през 1994 г.
     Той се е дипломирал като магистър по философия в СУ през 1999 г.
     Неговата образователна биография свидетелства за широки интереси към история на философията изобщо: завършил е НГДЕК с дипломна работа за св. Франциск от Асизи под ръководството на проф. Георги Каприев и е станал магистър с теза върху “Томас Хобс и новоевропейското понятие за материя” с научен ръководител  доц. д-р Димитър Денков.
     Също така след придобиването на магистърската теза той е специализирал през учебната 2001-2002 година в университета във Вюрцбург, Германия, където е започнал работа точно по темата на дисертацията, като едноименният му докторантски проект там е бил ръководен от проф. Андреас Шпеер.
     От февруари 2003 г. до февруари 2006 г. той бе редовен докторант по антична философия и същевременно хоноруван асистент по антична философия на студентите от първи курс философия (съвместно с колегата Моника Портокалска).
     Андрей Захариев има отлична езикова подготовка по немски, английски и руски език, и добра по италиански и френски, което се вижда и от специализираната литература, с която е работил по дисертацията си.
     Той е редактор на българските издания на книгите “Власт и убеждение в късната античност” на Питър Браун (С., ИК "ЛИК", 2004, превод Димитър Илиев) и “Семейството в Европа”.

       А сега  - за дисертационния труд.

    
      Предизвикателството на темата

     Признавам откровено, че в първия момент, когато преди няколко години чух каква е формулировката на темата, се ужасих. Първоначалната формулировка “Ейдос и усия между Платон и Аристотел” звучеше толкова общо и неопределено, че предполагаше работа за цял един живот с всички страни и аспекти на творчеството на двамата класически елински мислители, които задават една от най-важните философски алтернативи в историята на западното мислене. Добавянето на уточняващото подзаглавие “С оглед на значението на понятието katholou legomenon” центрира и фокусира работата върху книга Дзета на “Метафизика”-та – най-важната част книга на този текст, в който е изложено както Аристотеловото философстване за това какво е същността на съществуващото като същност, така и полемиката му срещу Платон по този най-важен и според двамата философски проблем.
      Центрирането и фокусирането на дисертационния труд ни най-малко не означава, че чрез това тематизираното в него стана по-лесно. Дисертацията остана достатъчно трудна и амбициозна, защото:
1.     На фокус в нея бе поставено детайлното и изчерпателно анализиране на най-трудната книга на “Метафизика”-та. Всеки, който се е занимавал малко или повече с антична философия или поне всеки, който е чел преводаческо-интерпретаторската изповед, написана от А. Ф. Лосев през 1928 г. след работата му върху книгите Мю и Ню на “Метафизика” не може изобщо да се колебае: най-трудният автор в античността е Аристотел, а най-трудният му текст е “Метафизика”-та[i]. Освен това, в най-затрудняващия текст на най-затрудняващия античен философ има една най-трудна книга и това е книга Дзета. В  блестящото изследване върху картографията на Дзета, дело на Майлс Бърниет, тя е сравнена с връх Еверест на античната философия. От прецизирането на темата на дисертацията тя придоби по-реалистичен и обгледим изследователски ареал, но и зашеметяваща дълбочина. Изразът  katholou legomenon бих превела като “онова, което се изказва като общо присъщо”, или “приписваното като общо”, или “предицираното като общо”. От това се разбира, че в тази дисертационна работа става дума не “само” за най-важното философско питане, за “основния философски въпрос”, който и според Платон, и според Аристотел е Tˆj ¹ oÙs…a - Какво е oÙs…a?”. Добавянето на израза за изказването, казването, приписването и предицирането на общите, ангажира тази работа с фундаменталните питания както на онтологическата, така и на логическата, семиотическата и антропологическата проблематика на Аристотеловата философия, промислена като непрекъснато алтернативиране на Платоновата. Тъкмо поради това работата на Андрей Захариев наистина може да бъде сравнена с изкачване на Еверест. Неговият текст е едно забележително постижение и интерпретативно достигане до най-високия и най-труднопостижимия смисъл в античното философстване.
      И още нещо, което ще бъде любопитно за всички, които ще прочетат или ще слушат тази рецензия. Сред изследователите на античната философия и особено на аристотелистите добре известно е следното: в средата на 70-те години на миналия век в Лондон започват да се събират всеки месец по веднъж няколко души, днес вече много известни учени, които започват да четат гръцкия текст на книга Дзета, да коментират, превеждат, спорят и тълкуват неговите мъчнотии. Тези срещи са продължили няколко години, като в определен период те са се случвали всяка събота, всяка седмица по веднъж, независимо от това, че повечето от участниците в тях не са живеели в Лондон или на Острова, а някои от тях даже в този период са живеели и преподавали в Щатите. Имало е хора, които са прелитали над Атлантическия океан в едната и в другата посока в определен период от време всяка седмица по веднъж, само и само за да присъстват и участват в тези така разпалени обсъждания върху книга Дзета. Като стенограф-протоколчик на тези разговори се е изявил Майлс Бърниет. Записаните от него “Бележки върху книга Дзета” в момента са библиографска рядкост. Интересното е, че участниците в този Лондонски семинар върху Дзета, макар че са вече световноизвестни “античници”, до такава степен са били респектирани от чудовищната сложност и невъзможност в много ситуации да се предложи добра интерпретация на някое мъчно място, че никой от тях след това не е публикувал дори и статия по точно тези въпроси, от най-трудноразбираемата книга на най-трудноразбирамия текст на Аристотел. Единствен сред всички тях, почти 25 години по-късно Майлс Бърниет публикува своята книга “Една карта на книга Дзета на “Метафизика”[ii]...
       За това дисертацията на Андрей Захариев впечатлява с мащаба и амбициозността на своя интерпретаторски размах.

Обем, основни тези и структура на работата

      Както е посочено в автореферата, дисертацията се състои от 342 стандартни страници (или в по-новата разпечатка с по-едър шрифт – 408 нестандартни страници). Текстът започва с предисловие, съдържа три глави или части, съдържание и библиография.
      Първата част очертава целта и границите на изследването и неговата методологическа рамка. Колегата Андрей Захариев е представил своето разбиране за историята на философията, което, както той сам подчертава, е силно повлияно от Гадамер и Йоахим Ритер. Колегата Захариев споделя тяхната концепция за историята на философията най-вече като philosophische Begriffsgeschichte, според която философските понятия не са константни и поради това историята на философията е история на самите понятия, а не само на техния терминологичен израз или на поставяните проблеми (с. 11 и сл.). След това са подробно експлицирани основните цели и основните тези на дисертацията (с. 14, 15-19-21).
      Ще си позволя да ги резюмирам, перифразирам и преизкажа, като същевременно с това ще маркирам и основните тези в същинските две части на дисертацията (втора и трета).
      Първата голяма теоретична задача, на която е посветена втората част на дисертацията – изключително подробният анализ на книга Дзета на “Метафизика” - е в обем от над 250 стандартни страници. В тази част на дисертацията се проследява подробно как Аристотел изследва различните кандидатури за същност на съществуващото като същност при това с оглед на следните три радикални твърдения на докторанта. 1. Според Андрей Захариев в тази книга на “Метафизика” няма разлика между katholou и katholou legomenon, сиреч между общото и приписваното като общо, предицираните общи. 2. Освен това, не само че по този начин се слива и сраства онтологическия и логосно-логическия аспект на понятията. Андрей Захариев отива още по-далеч като настоява, че когато Аристотел използва тези две понятия, той не само че не ги диференцира на онтологическо и логосно-логическо, както е традиционното разбиране, но и ги радикализира. Според колегата Захариев те са понятия не само за общото и общите в битието, логоса и мисълта, но те са понятия за всеобщото. 3. Третата и най-важна интерпретаторска амбиция на Андрей Захариев е настояването, че когато казва всеобщото или malista katholou, Аристотел мисли за двата най-всеобхватни рода на битието според Платон – единното и битието. Като непосредствен резултат на тези три основни интерпретаторски тези, които са неотклонно отстоявани в дисертацията, колегата докторант е искал да утвърди още два извода: 1. Аристотеловата усиология според него е изцяло полемично-антиплатонистка ; и 2. От тези интерпретаторски резултати в тълкуването на книга Дзета се стига до следното внушение: в своята усиология, Аристотел обяснява какво е усия според самия него, като същевременно непрекъснато възразява на Платоновото разбиране за най-висшите родове на битието като същности на съществуващите неща. От това обаче следва, че има иманентна връзка не само между триадата от книги Дзета-Ета-Тета, което е много трудно оспоримо, но и между тях трите, от една страна, и следващата книга Йота, която е Аристотеловата теория за единното. От всичко това ще просветне кохерентността и смисловата свързаност на “Метафизика”-та, а вече почти цяло столетие от Вернер Йегер до Джонатан Барнс аристотелознанието се проблематизира от доста рязки твърдения за нейната некохерентност, композиционна и смислова несвързаност, противоречивост, различно време на създаване на различните книги и глави и т.н[iii].  
     Втората голяма интерпретативна задача, на която е посветена третата глава от дисертацията, е анализирането на проблема за единното и съществуващото като родове на битието. Както Платон, така и Аристотел са споделяли Парменидовото верую: “И словото, и мисълта битие трябва да са.” Основният проблем в тази част на дисертацията на Андрей Захариев е: как онова, което според словото и мисълта е общо и всеобщо, съществува в битието? Защо Платоновият и Аристотеловият отговор на този въпрос така силно се различават? Защо единият от двамата мислители е схващал общото и всеобщото, и особено двата всеобщи рода – единното и съществуващото - като същности на съществуващите неща и даже като първоначала на битието и на съществуващите същности, а другият – не. Отговорът на тези питания се дава, като първо се коментира представянето на Платоновата философия в шеста глава на книга Алфа (с. 336 и сл.), след това се търси пресечната точка и общото място между казаното в нея и в “Парменид” и “Софистът” на Платон (с. 359 и сл.), а след това се прави един изчерпателен коментар на всички важни места в “Метафизика”, в които се обсъжда този проблем: книга Гама, в която се утвърждава статута на първата философия като наука за съществуващото като съществуващо (или битието като битие), а не само за двата най-първоначални и важни рода в него (с. 370 и сл.); речниковата книга Делта и по-специално 6 глава в нея, където са резюмирани основните значения на “единно” и накрая се анализира 2 глава на книга Йота.

      Достойнствата и постиженията на дисертацията

      Достойнствата и постиженията на дисертацията на Андрей Захариев са много, особено като се има пред вид сложността на проблемите, с които той се е занимавал.
1.     Направена е впечатляваща и изключително подробна интерпретация на оригиналния гръцки текст на книга Дзета и са анализирани от глава 1 до 14 всички важни места, в които се дискутират най-важните онтологическо-езикови-логически понятия на Платон и Аристотел – усия oÙs…a, ейдос и логос, както и специфично Аристотеловото понятие подлежащото. Всеки може да види, че в първия превод на “Метафизика” на български, издаден през 2000 г. от СОНМ, тези глави на Дзета заемат 30 страници. Както беше споменато малко по-напред, колегата Захариев е направил над 250 стандартни страници анализ на тези 14 глави. Особено интересни в този задълбочен и подробен коментар за мен бяха аргументите на колегата Захариев:
      а) в интерпретирането на усия като двупозиционен, а не еднопозиционен предикат (с. 33 и сл. и след това многократно в дисертацията);
     б) при тълкуването на ейдоса преди всичко като видова форма и видово понятие ( Artform в немскоезичната литература; от с. 44 и сл. и после многократно в дисертацията);
      в) при интерпретирането на подлежащото (tÕ Øpoke…menon хюпокейменон, das Zugrundeliegende в немскоезичната литература) и обосноваването на твърдението, че според Аристотел не всяка предикация предполага наличието на хюпокейменон, което ще рече, че това понятие не всякога отговаря на съвременната представа за логически субект или подлог (с. 46-50 и после на още няколко места в дисертацията.);
      г) тълкуването на понятието логос в “отклонението” към книга Епсилон 1 (с. 204 и сл.)
2.     Обсъден е проблемът за единното и съществуващото като най-висши всеобщи родове, начала и същности в Платоновата философия, и теоретичните извори на Аристотеловата полемика срещу това схващане.
3.     От всичко тематизирано в дисертацията, особено в двете й същински части – втора и трета глава – се вижда концептуалната спойка между ключовите глави на “Метафизика”-та  - Алфа, Бета, Гама, триадата Дзета-Ета-Тета и “теорията за единното” в Йота. Всички уместни и необходими препратки и коментари на съответните места останалите книги на “Метафизика”, но и от “Категории” и “Топика” са направени.
4.     Избран е методът на детайлното анализиране на книга Дзета в последователното разгръщане на обсъжданото в нея от 1 до 14 глава.
5.     Отлично се познават и много добре са представени всички най-важни гледни точки в класическото и съвременното аристотелознание по дискутираните понятия. Многообразието от конфликтни, понякога абсолютно несъвместими интерпретации и схващания за смисъла на едно или друго понятие, един или друг израз, едно или друго изречение, е отлично опознато и подробно представено от колегата Захариев, при това то нито го е травмирало, нито го е демотивирало, а му се е отразило стимулиращо. С достатъчно аргументирана обосновка той не само представя как разбират смисъла на определени места Херман Бониц или Дейвид Рос, Гюнтер Пациг и Михаел Фреде, Майкъл Уудс и Алън Коуд, Монтгомери Фърт и Кристоф Рап, Херман Шмиц и Ернст Тугендхат, Херман Вайдеман и Иван Христов, но и достатъчно често оспорва техните разбирания и отстоява своето.   

   
             Възражения и въпроси


             Преди да изкажа каквито и да било бележки и питания към дисертационната работа на колегата Захариев, нека още веднъж да подчертая, че самото залавяне с такъв труден текст и проблем от самото му начало ме респектира много. Андрей Захариев се справи отлично с изкачването на Еверест в античната философия. Всеки, който познава интерпретаторските прения в т.нар. вторична литература особено от последните десетилетия, веднага ще признае, че няма нито една интерпретация в аристотелознанието по тези въпроси, която да е останала неоспорена. Ожесточената полемика на Херман Шмиц срещу твърденията на Гюнтер Патциг и Михаел Фреде, или на Гейл Файн срещу Майлс Бърниет, или на Стивън Мен срещу Джонатан Барнс ни показва, че няма нито едно тълкувание в аристотелознанието, което да е останало като абсолютно меродавно, като “единствено правилното и вярното”. Освен това в съдържателно отношение напълно споделям почти всичко от тълкуването на колегата Захариев и подробната интерпретация на книга Дзета. Точно поради аргументите, развити от него на почти 400 страници в дисертацията му в тълкуването и на Дзета, и на отделни глави от Алфа, Делта и Йота, в първия български превод на “Метафизика”-та, в книгите, преведени от Николай Гочев и редактирани и коментирани от мен, като превод на усия беше предпочетен терминът същност, а като превод на хюпокейменон беше избран терминът “подлежащото”.
          На фона на това общо и много голямо колегиално съгласие и одобрение на почти всичко в неговата дисертация, все пак ще споделя и три критични бележки, на които го каня да отговори на публичната защита:
1.     Защо от неговия толкова подробен анализ са отпаднали последните три глави от книга Дзета – 15, 16 и 17? Дали наистина абсолютно всичко важно е вече казано от 1 до 14 или в последните три глави има още няколко важни акцента, тъкмо в обсъждането на дефинирането и именуването, на казването и изказването?
2.     По отношение на библиографията искам да напомня едно важно условие, за което споменава Умберто Еко в “Как се пише дипломна работа”: не е задължително в един научен текст да се споменават всички важни работи по темата, написани на езика, на който е написан същият този научен текст, но е задължително те да се посочени в библиографията. Имам предвид отсъствието от библиографията към дисертацията на книгите на проф. Ради Радев. Не е спомената нито една, а аристотелознанието в България и българските изследвания на античната философия дължат много на него. Специално по проблемите на Аристотеловата философия и точно по проблемите, с които се занимава Андрей Захариев има няколко книги на проф. Радев, в които макар и много по-общо, а не в конкретен пространен анализ, се представя неговото интерпретиране на проблемите за общото и универсалното, всеобщото и предикацията и т.н.
3.     Последната ми забележка е чисто техническа – гръцките цитати в дисертацията можеше да бъдат изписани на гръцки, защото съвременните технологии и най-вече наличието на Thesaurus Linguae Graece отдавна улесниха това. 

     В заключение искам да отбележа и че докторантът Андрей Захариев има две публикации-студии по темата на дисертацията и че авторефератът достатъчно пълно и точно представя неговата голяма и впечатляваща работа. (За отпечатването на автореферата за официалната публична защита препоръчвам да се внесат и някакви “разбивки”, подзаглавия и подразделения в сегашния цялостен и непрекъснат 30 страничен текст.)
    Апелирам към членовете на СНС по философия да гласуват единодушно с “ДА” за присъждането на образователната и научна степен “доктор” на Андрей Людмилов Захариев и се надявам, че един толкова обещаващ колега в аристотелознанието ще бъде в бъдеще приобщен и/или асоцииран към философската общност “по света и у нас”.

София, 6 август 2007 г.
Доц. д-р Димка Гочева






[i] Вж. Критика платонизма у Аристотеля. В: А. Ф. Лосев. Миф. Число. Сущность. М., 1994, изд. Мысль. С. 528 и сл.
[ii] Burnyeat, M. A Map of Metaphysics Z. Mathesis Publications, Pittsburgh, 2001.
[iii] С проучването на историята на произхода на Аристотеловите текстове от Томас Кейз и д’ Арси Томпсън започва модерното аристотелознание. В това отношение авторитет на законодател си е извоювал Вернер Йегер и по специално работата му Entstehungsgeschichte der Metaphysik des Aristoteles. Berlin, 1912, а също и
Aristoteles. Grundlegung einer Geschichte seiner Entwicklung. Berlin, 1923. (Aristotle. Fundamentals of the History of his Development. Oxford, Clarendon Press, 1934).
Според Джонатан Барнс, например, на питането “С какво се занимава първата философия?”, или “Какъв е обектът на метафизиката?”, са дадени четири несъвместими отговора в книгите І, ІV, VІІ и ХІІ. Вж. Jonathan Barnes – ‘Metaphysics’. In: The Cambridge Companion to Aristotle. Ed. by Jonathan Barnes. Cambridge Univ. press, 1995.  Поради това според него “Метафизиката” е една пълна бъркотия, една сбирщина (“The Metaphysics is a farrago, a hotch-potch.”) (op. cit., p. 68).  Може би единственият съвременен колега, който отстоява единството на “Метафизика”-та по начина, по който го прави и колегата Захариев е Стивън Мен. Stephen Menn, The Editors of the Metaphysics. Phronesis, 1995. Vol XL/2.

No comments: