за дисертацията на Моника Портокалска

    Както написах тук вчера, използвам блога си, за да публикувам днес и рецензията за дисертацията на Моника Портокалска (по баща) или Моника Леви.

    Щом в институцията Философски факултет до този момент не е направено нищо, така че от нея да се получава официална и вярна информация за дисертациите, разработени и защитени поне през последните години в катедрите на факултета по стария ЗНСНЗ, че даже и в Софийския районен съд не може да бъде установена обективната истина за тях, дълг на всеки успешно защитил докторант, на всеки научен ръководител и на всеки, който е бил рецензент на дисертация, е да спомогне сам за публикуването на тази информация. 

   Ако не поемем сами такава инициатива, факултетното ръководство може никога да не го направи. Особено при доминиращата в момента управленска стратегия дори и научните проекти, осъществени през миналата учебна година чрез вътрешноуниверситетския фонд за научни изследвания да не бъдат представени на сайта на факултета. Какво толкова тайнствено и конспиративно е разработвано миналата година и от кого, че тези проекти да не бъдат споменати с техните теми, автори или колективи на сайта на факултета? Къде например е отчетът по проекта European Graduate School for Ancient and Medieval Philosophy? На линка за проектите и партньорите на ФФ
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/proekti_i_partn_ori 
на мястото, където трябваше да е публикуван отчетът, няма нищо и е празно, та чак дрънчи на кухо... 

http://forum.uni-sofia.bg/filo/downloads/phd_2008/PHD_School_otch.pdf

Докога този линк ще съществува фиктивно и кога там ще се появи действителният отчет по този проект, който трябваше да е публикуван там? 

    Университетът е институция на знанието. В нито една от катедрите на ФФ не се разработват дисертации, в които да има някаква държавна или военна тайна.

Да се надяваме, че в някакъв следващ момент в по-близкото или по-далечното бъдеще тази информация - за защитените дисертации - ще стане видима и достъпна от самия сайт на ФФ. Все пак един истински университет, в който има единство на изследването и преподаването, трябва да се представя във виртуалното пространство и със своите alumni-доктори.

   И така. Ето по-долу рецензията, която написах за дисертацията на Моника Георгиева Портокалска, обсъдена в катедрата по История на философията на 15 юни 2006 г. и защитена в СНС по философия на 14 юни 2007 г.

За Специализирания научен съвет по философия

При Висшата Атестационна Комисия

СОФИЯ

Рецензия

За дисертацията на Моника Георгиева Портокалска

Критерият за истина през Елинизма - дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор” по научна специалност

История на философията – Антична философия, шифър 05 01 01,

научен ръководител проф. дфн Цочо Бояджиев

Уважаеми колеги,

     Надявам се, че ще ми позволите, преди да представя рецензията си за дисертацията на Моника Георгиева Портокалска, да кажа няколко думи за съвместните ни занимания с антична философия.

     Познавам я от учебната 1997/8 година, когато тя беше една от най-впечатляващите дискусанти-студенти, които обсъждаха проблемите на античната философия, с която ги занимавах тогава като водеща на упражненията.

     Тя участваше активно и в спецсеминара върху книга Делта на Метафизика-та на Аристотел, който през учебната 2000/2001 г. проведохме съвместно с доц.д-р Иван Христов.

     Моника Портокалска завърши специалност философия през 2002 г. като магистър по предишния петгодишен учебен план с отлично подготвена и защитена дипломна работа за понятията за начала и причини в Метафизиката на Аристотел, на която имах удоволствието да бъда научен ръководител. Веднага след това, от началото на 2003 г. тя стана редовен докторант по антична философия.

     Сега пред нас е впечатляващият завършек на нейния труд като докторант по антична философия с научен ръководител проф.дфн Цочо Бояджиев.

     Да добавя още: По време на докторантурата си тя не само водеше половината от упражненията по антична философия на студентите по философия, но и следваше в магистърската програма Антична култура и литература в катедрата по Класическа филология във ФКНФ. Това  спомогна несъмнено за повишаването на нейната езикова компетентност във владеенето на старогръцки и латински език, както и в цялостното познаване на културно-литературните реалии от античността – познание, което за сериозния изследовател на античната философия е повече от необходимо.

    Също така през годините на докторантурата Моника Портокалска участва в множество семинари и научни конференции у нас с доклади, а през лятото на 2003 г. и в Международния летен университет по антична философия и наука – Philosophy and Science in the Greco-Roman World, организирана от ЦЕУ в Будапеща, на която лекции са представили наши колеги от чужбина, които са не просто световно известни, но и са работили много тъкмо в областта на елинистическата философия – проблемната сфера на нейната докторантска работа.

    Тя бе и сред учредителите на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, учредена през 2005 г.

    С две думи: цялостната ѝ научна работа и езиковата ѝ компетентност, тъй като тя е изучавала и ползва английски, руски, френски, немски, италиански и испански език, свидетелства за това, че тя е един вдъхновен, но и организиран млад учен с все по-задълбочаващи се интереси и познания в знанието за античността изобщо и особено за античната философия.

А сега по-конкретно за дисертацията:

      Като начало, преди да пристъпя към детайлното представяне на частите на дисертацията, нека да заявя, че проблемът, с който тя се занимава е не просто сериозен и – както се казва на научен жаргон  -“дисертабилен”, но и много трудно анализируем. В тази дисертация се тематизира най-сложният епистемологически проблем от философията на eлинизма и авторката приема, че тази културна-историческа епоха трябва да бъде поместена между смъртта на Александър и смъртта на Клеопатра (съответно 323 г. пр. Хр. и 30 г. пр. Хр.). В тази дисертация става дума за философи като Пирон, Епикур, Зенон, Клеант, Хризип, Аркесилай и Карнеад, но кои тогава ще са източниците, въз основа на които ще се работи? Това е много мъчен изследователски проблем, защото от самите тези автори до нас са достигнали само няколко цялостни произведения (напр. трите много популярни писма на Епикур) и огромно количество фрагменти. Когато сортираме фрагментите тематично, по-голямата част от тях попадат в рубриките на физиката и етиката, или философията на природата и етическата теория, а в рубриката на логиката остават доста по-малко, при това в неимоверно сложен за превеждане и интерпретиране вид. Още по-мъчна става тази задача, като се има предвид и това, че има доста противоречиви сведения за живота на най-важните философи от тази епоха и то за двамата родоначалници на двете най-влиятелни школи през Елинизма – Епикур и Зенон от Китион. За Епикур се спори дали е роден на остров Самос или в дема Гаргет в Атина, и дали е бил от ранно детство прикован на легло от тежка парализа (подобна на тази, от която страда известният наш съвременник-космолог Стивън Хокинг) или е бил в цветущо здраве. Съответно, как това е влияло върху формирането на философията му за удоволствието като избягване на болката и как то може да влияе на по-сетнешното й осмисляне. За Зенон от Китион също се водят спорове не само от биографично, но и от биографично-философично естество, като например: дали наистина е попаднал по капризите на съдбата в Атина след корабокрушение или тази случка е измислена част от своеобразна автомитологизация, от някакъв вид литературна мистификация, но и още по-важното от това, дали когато е попаднал в Атина след корабокрушението – все едно дали то е било реално или метафорично - тепърва му се е наложило да учи гръцки, при това когато е бил на възраст над 30 години, или той е бил от рождение двуезичен и гръцкият му е бил като втори майчин език? Този спор не е никак маловажен при промислянето на сложните логически понятия на Старата Стоа и на тяхната изказаност чрез езика.

    Накратко, за елинистическата философия е много трудно да се пише дисертация или изследване, защото даже биографиите на мислителите са спорни, а и самите текстове на философите точно по тези проблеми отдавна са изгубени (какъвто е случаят с трактата Канон на Епикур) или – специално за теория на познанието и логиката - са останали само оскъдни фрагменти от съчиненията на “тримата големи” от Старата Стоа, при това със стъписваща трудност и неразбираемост на използваните понятия. Писането за епистемологията и логиката на елинистическата философия е няколко пъти по-сложно интелектуално начинание от писането, да речем за Сократовата диалектика или за неписаните учения на Платон, защото и Платон, и Сократ са имали непосредствени ученици, които са писали за тях. Уви, най-спорните проблеми на елинистическата епистемология, логика, семиотика и психология трябва да бъдат решени чрез използване на по-късни автори, живели столетия след тях – най-вече Цицерон (De finibus, Academica, De Natura Deorum) и още по-късния Секст Емпирик (Adversus Mathematicos и Пиронови основоположения), които са и двамата предпочетени автори от Моника Портокалска. Тя почти е елиминирала Плутарх, което е обосновала с недвусмислената му полемичност, прекомерна пристрастност и поради това ненадеждност за такова изследване.

      За решаването на сложната интерпретаторска задача – представянето на дебата върху критерия за истината през елинизма – колегата Моника Портокалска е направила правилен избор: фокусирала е своя анализ най-вече  върху известното съчинение на Секст Емпирик Adversus Mathematicos. В него има една важна част “За критерия на истината” и в нея Секст Емпирик не просто критично преосмисля възгледите на представените от него автори, но и обилно цитира и/или преразказва в подробности техни съчинения. Използването на съчинението на Секст Емпирик Против учените, или по-свободно преведено Против смятащите себе си за знаещи като основен извор за проследяване не само на дебата на елинистическите философи за критерия на истината, но и на схващанията на техните предшественици за знанието и познанието, превръща тази дисертационна работа в изследване и върху античната история на философията, защото Секст е направил в Против учените тъкмо това – първото историко-философско изследване на тези проблеми, за щастие, изобилстващо от множество цитати от критикуваните автори.

    А по централната тема на дисертацията трябва да подчертая и това, че авторката много категорично изразява и през цялата работа подкрепя с анализ основната си теза: проблемът за критерия за истината е епистемологичен, а не логически проблем. В интерпретаторската литература през последните десетилетия се е разгорял спор дали това е по-скоро логика или по-скоро теория на познанието. Но както можем да видим и от петата част на дисертацията на колегата Моника Портокалска , цялата тази проблематика има и несъмнен семиотичен аспект, в чийто ключ би могла да се интерпретира и оттам да се види удивителната “актуална значимост” на елинистическото мислене за знаците.

Дисертацията е в обем от 239 с и се състои от:

-         увод, в който се представят основните намерения, твърдения и цели, като се очертава принципната новост на понятието за критерий за истината и неговата важност за елинистическите мислители;

-         Първа част съдържа две глави и в тях се изяснява терминологично и понятийно що е това “критерий” krit»rion, както и се прави кратък, но достатъчно съдържателен обзор на аналогиите на такова понятие при Платон и Аристотел, досократиците, киренците и перипатетиците, като разбира се те са представени не “сами по себе си”, а в светлината на разбирането на Секст Емпирик за тях;

-         Втора част съдържа четири глави. В нея се изследват основните проблеми около канониката на Епикур – сетивните усещания, менталните образи, предварителните схващания и чувствата като критерий на истината;

-         В третата част са обособени седем глави, в които се изяснява мисленето и терминологичното изразяване на стоиците на схващанията им за представите и особено за каталептичната представа; за приемането, схващането и мнението; за разликата между истина и истинно според тях – много важен и малко коментиран дистинктивен момент; за принципа на индивидуацията и теорията за индивидуалната характеристика за идентичност (тук аз бих казала за “собствено присъщото качество”); и последно - за връзката между етиката и епистемологията на стоиците;

-         В четвъртата част има пет глави и те тематизират разликата между ранния пиронизъм и академическия скептицизъм, критиката на Аркесилай и решението на скептическия проблем при Карнеад;

-         Петата част е посветена на изключително интересния семиотично-логически проблем за безтелесните същности и пропозиционалното съдържание на представите при стоиците и безтелесните същности при Епикур;

-         Шестата част обсъжда правилното разбиране като критерий на истината;

-         В заключението се обобщават направените до този момент анализи;

      Много ценно допълнение към текста са и няколкото приложения: кратките биографии на елинистическите мислители, чиито възгледи са тематизирани; хронологична таблица и – най-интересното  – една понятийно-терминологична таблица, картографираща систематизиращото съчинение на Клавдий Птолемей За критерия и ръководната част на душата. Също така много ценно допълнение е предметният показалец на всички дискутирани понятия и изчерпателната библиография, разделена в две тематични части – първични извори и други, съпътстващи антични и съвременни “вторични” интерпретации.

      Ако погледнем на тази дисертация в максимално широкия контекст на българските изследвания по антична философия и култура, правени от наши философи и класически филолози през почти 120-те години от създаването на СУ до днес – Иван Георгов, Иван Саръилиев, Цеко Торбов, Димитър Михалчев, Грозю Грозев, Ради Радев, Александър Ничев, Цочо Бояджиев, Богдан Богданов, Николай Гочев, Димка Гочева и все още непубликуваните работи на Виолета Герджикова, или най-новите работи на Невена Панова и Анна Бошнакова, ще се убедим наистина, че почти всичко публикувано у нас досега е предимно относно класическата гръцка философия, предимно за онтологично-космологическата проблематика и диалектиката, или за поетиката и литературно-естетическата теория. Дори и съвсем беглото рефериране на съдържанието на дисертацията ни дава възможност да заявим: пред нас е първото българско изследване на изключително сложни проблеми на елинистическата епистемология и логика. То, разбира се, е възможно и защото у нас вече има две фундаментални обзорни монографии: на философията на елинизма в едноименното съчинение Философията на елинизма на проф. Ради Радев и на елинизма като културно-историческа епоха  в Литературата на елинизма на проф. Богдан Богданов, както и антологийното издание Стоици на Силвия Минева.

      До този момент у нас най-мъчноразрешимите проблеми на елинистическата философия, и по-специално на елинистическата теория на познанието, логика и семиотика, не са ставали обект на толкова специализиран и прецизен анализ, какъвто прави Моника Портокалска. Това според мен е и най-големият й научен принос, който тя дори не е посочила и формулирала сред скромно очертаните четири точки в справката за приносите. Интрепретативната ситуация по проблемите на античната философия, която съвсем бегло скицирах със споменаването на имената на най-известните изследователи у нас от миналото и съвременността, съвсем точно съответства и на интерпретативната ситуация по света – за елинистическата философия се пише сравнително малко, а за елинистическата епистемология се пише още по-малко.

     Колегата Моника Портокалска отстоява тезата за това, че всички проблеми при теоретизирането за критерия на истината и всички конкретни понятия и схващания, с които се изразяват те от всички елинистически философи, са преди всичко и най-вече епистемологически, а не логически. Тук искам да подчертая, че за мен лично конкретното решения на тази дилема “епистемология или логика” няма никакво значение. За мен лично много по-важно и по-продуктивно е, че е направен превод и тълкуване на всички тези необикновено сложни термини, които са използвани от елинистическите философи, че те са представени в таблицата на с. 218-219 и в предметния показалец на с. 223-225.

      И накрая, както е известно “кръвта на аристотелиста не става никога вода”. Не случайно в началото споменах за задълбочените занимания на Моника Портокалска с Аристотел. Може би под негово влияние в нейната дисертация върху елинистическата епистемология има едно ключово решение – непрекъсната реабилитация на значението и достоверността на сетивното познание в противовес на някои прекалени логицизации на тези проблеми при някои съвременни интерпретатори.

      Добрият вкус изисква при представянето на рецензия на толкова добра научна работа да бъде зададен и поне един въпрос, и да бъде изказана поне една препоръка. Заслужава си тази работа да бъде издадена и като книга, защото тя ще бъде интересна както за всички, които се интересуват от проблемите на епистемологията и логиката, така и от елинистическата философия. При издаването на този текст като книга или при бъдещи изследвания на колегата на тази епоха и тези автори би могло да се погледне към тях и в светлината на една особена, малко пренебрегната от съвременните интерпретатори засега гледна точка – имам пред вид антропологическата перспектива при интерпретирането тъкмо на Секст Емпирик, и тъкмо на това съчинение и тази негова част, върху която е изградена дисертацията. Защото според, определението на Секст Емпирик, което тя цитира на с. 23, “Човекът по природа обича истината,[1] tÕ fÚsei fil£lhqej zùon enai tÕn ¥nqrwpon.”

       А въпросът, на който я каня да даде отговор на публичната защита е: как тя би коментирала извесното обобшение на Додс, че елинистическата епоха и елинистическата философия са период и проява на най-арогантната и най-догматична рационалистичност не само в античната, но и в цялата интелектуална и духовна история на Запада. (E. R. Dodds. The Greeks and the Irrational. University of California Press, Berkeley. Los Angeles, London, 1951, 1997.Chapter VIII: The Fear of Freedom, p. 236 ff.)

      С оглед на законовите изисквания към мен като рецензент и на изискваната от кандидат-доктора работа за придобиване на образователната и научна степен “доктор”, трябва да подчертая и че тя отлично познава посочените в библиографията интерпретативни текстове на съвременни тълкуватели и продуктивно използва най-важните от тях в текста на дисертацията си.

      По проблемите на античната философия тя има четири статии в списанието “Философски алтернативи”, като две от тях са точно по темата на дисертацията: “Казано и премълчано в За природата на боговете на Цицерон”, 2006/3; и “Върху някои аспекти на проблема за критерия за истина през елинизма”, 2006/5.

      Авторефератът точно и конспективно предава основните твърдения от съдържанието на текста.

   

Заключение: дисертацията на Моника Георгиева Портокалска е напълно завършена академична работа на обещаващ млад учен и поради това апелирам към всички членове на СНС по философия към ВАК да гласуват с “да” за присъждането на образователната и научна степен “доктор” на Моника Портокалска .

София, 7 май 2007 г.                          доц. д-р  Димка Гочева  

---

[1] Секст Емпирик, Против учените, VІІ, 27, 2

за дисертацията на Андрей Захариев

   Докато беше в сила старият Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), дисертациите, авторефератите и рецензиите за тях бяха достъпни на интересуващите се на определено място (в съответния университет или институт на БАН) две седмици преди публичната защита. Сега това се промени. По силата на новия ЗРАСРБ и на правилниците за неговото прилагане в различните университети и академии, авторефератите на дисертациите, както рецензиите и становищата за тях на членовете на научните журита се публикуват на интернет-страниците на съответните академични институции.

   Колкото и да е парадоксално, поне за мен предишната липса на видимост предизвика много неприятности.

   През последните 20 години докторантури по антична философия в катедрата по История на философията във ФФ започнаха само трима колеги. Единият от тях беше Илия Панчовски, който избра за свой научен ръководител проф. дфн Ради Радев и започна работа върху своята дисертация за Аристотеловата критика на софистиката в началото на 1997 г. Уви, в края на следващата година тежка болест прекъсна рано пътя му в този живот...

   Другите двама докторанти бяха Моника Портокалска и Андрей Захариев. Те, да са ни живи и здрави, успешно защитиха своите дисертации и се реализираха във важни обществени институции, но не прекъсват връзките си и с университета.

   Андрей Захариев е познат поне на един милион българи, защото е усмихнатият водещ на три предавания по БНТ. Моника Портокалска в момента е експерт в Министерството на финансите. И двамата са познати и на мнозина студенти по философия във ФФ, тъй като през някои предишни учебни години те двамата водеха упражненията по антична философия на хонорар.

    Публикувам тук своята рецензия за дисертацията на Андрей Захариев днес, а утре ще сложа и рецензията ми за дисертацията на Моника Портокалска, за да има поне едно място в Интернет, където те да могат да бъдат прочетени.

   На някого може и да се стори невероятно, но е действително: бях рецензент и на двете дисертации, на единствените двама докторанти, защитили дисертации по антична философия на територията на Република България през последното десетилетие, а има високопоставени лица от катедрата по История на философията, които твърдят и в Университета, и в залите на Софийския районен съд, че не съм била рецензент на нито една от тези две дисертации! Но това е тема, към която ще се върна в някой следващ блог-пост... Има много за писане, документи за сканиране и т.н.  Материал за цял отделен блог, тематично посветен на събития, много симптоматични за най-новата история на най-стария наш Университет.

   Същевременно, за да не се стига до абсурдната ситуация хабилитирани университетски преподаватели от една и съща катедра да спорят за това кой е бил и кой не е бил рецензент на една или друга докторска дисертация, ръководството на всеки един факултет може да се погрижи да събере един приличен архив, който да се публикува електронно - поне авторефератите и рецензиите на дисертациите, защитени в СУ през последните десет години да станат публично достъпни!

   Странно е в архивите на многовековните европейски университети да може да се намерят сведения за дисертации, защитени през ХV век, а в Софийския университет да изчезва документация за дисертации, защитени през 2007 г.! При това в хуманитарните факултети, при това за дисертации, в които става дума за столетията преди Христа. Все пак, университетите (би трябвало да) са публични институции, в които да има отчетност и видимост поне за дисертациите и дипломните работи, защитени в една или друга катедра.

   Дисертацията на Андрей Захариев беше обсъдена в катедрата по история на философията на 11 януари 2007 г., а публичната защита се състоя на 29 ноември 2007 г. Бях рецензент и на "вътрешната", и на "външната".

   Ето я рецензията, която в конспективен вид представих още на 11 януари, а по-късно я разширих. Цитирам я изцяло:

За СНС по философия към

ВАК, София

Рецензия за дисертацията на

Андрей Людмилов Захариев – редовен докторант към катедра

История на философията на ФФ,  СУ “Св. Климент Охридски”

на тема

Ейдос и усия между Платон и Аристотел

(с оглед значението на понятието katholou legomenon в книга Z на “Метафизика”)

научен ръководител проф. дфн Цочо Бояджиев

шифър 05 01 05

      Уважаеми членове на СНС по философия,

     

     Познавам докторанта Андрей Захариев и работата върху дисертационния му труд от началото на докторантурата му по антична философия в катедрата по История на философията. Бях член на изпитната комисия за докторантския му минимум, а също така познавам първоначални варианти на публикациите по темата на дисертацията, на която сега имам честта да бъда рецензент.

     Позволете ми да започна с това, че едва ли в последните години някой у нас е работил и защитавал дисертационна работа от областта на античната философия с по-респектиращо заглавие. Темата на това тежко философско начинание поставя проблема как е бил мислен ейдосът, какво се мисли, че е усия и какво не е усия при това не само от Платон, схващан като отделен философ, или само от Аристотел, схващан като отделен философ, но и между, както гласи формулировката, тях двамата. С други думи, в релацията между тях двамата като философи, всеки един от тях е повлиял върху другия, тогава когато те реално са общували помежду си, а в осмислянето на техните понятия и теории днес, ние също трябва да ги разбираме в заедност и съотнесеност.

     Когато види такова амбициозно и мащабно докторантско начинание всеки може да се запита дали образованието и езиковата култура на докторанта при започването на такава дръзка работа е съответствало на нейния огромен мащаб. Да, съответствали са. Андрей Захариев е завършил Националния класически лицей “Св. Константин Кирил-Философ” (НГДЕК) през 1994 г., което ще рече, че е изучавал старателно старогръцки и латински език в най-подходящата възраст, като в латинския е напреднал дотам, че да представя своето училище на международния конкурс за превод и интерпретация на Цицеронови текстове в Арпино, Италия през 1994 г.

     Той се е дипломирал като магистър по философия в СУ през 1999 г.

     Неговата образователна биография свидетелства за широки интереси към история на философията изобщо: завършил е НГДЕК с дипломна работа за св. Франциск от Асизи под ръководството на проф. Георги Каприев и е станал магистър с теза върху “Томас Хобс и новоевропейското понятие за материя” с научен ръководител  доц. д-р Димитър Денков.

     Също така след придобиването на магистърската теза той е специализирал през учебната 2001-2002 година в университета във Вюрцбург, Германия, където е започнал работа точно по темата на дисертацията, като едноименният му докторантски проект там е бил ръководен от проф. Андреас Шпеер.

     От февруари 2003 г. до февруари 2006 г. той бе редовен докторант по антична философия и същевременно хоноруван асистент по антична философия на студентите от първи курс философия (съвместно с колегата Моника Портокалска).

     Андрей Захариев има отлична езикова подготовка по немски, английски и руски език, и добра по италиански и френски, което се вижда и от специализираната литература, с която е работил по дисертацията си.

     Той е редактор на българските издания на книгите “Власт и убеждение в късната античност” на Питър Браун (С., ИК "ЛИК", 2004, превод Димитър Илиев) и “Семейството в Европа”.

       А сега  - за дисертационния труд.

    

      Предизвикателството на темата

     Признавам откровено, че в първия момент, когато преди няколко години чух каква е формулировката на темата, се ужасих. Първоначалната формулировка “Ейдос и усия между Платон и Аристотел” звучеше толкова общо и неопределено, че предполагаше работа за цял един живот с всички страни и аспекти на творчеството на двамата класически елински мислители, които задават една от най-важните философски алтернативи в историята на западното мислене. Добавянето на уточняващото подзаглавие “С оглед на значението на понятието katholou legomenon” центрира и фокусира работата върху книга Дзета на “Метафизика”-та – най-важната част книга на този текст, в който е изложено както Аристотеловото философстване за това какво е същността на съществуващото като същност, така и полемиката му срещу Платон по този най-важен и според двамата философски проблем.

      Центрирането и фокусирането на дисертационния труд ни най-малко не означава, че чрез това тематизираното в него стана по-лесно. Дисертацията остана достатъчно трудна и амбициозна, защото:

1.     На фокус в нея бе поставено детайлното и изчерпателно анализиране на най-трудната книга на “Метафизика”-та. Всеки, който се е занимавал малко или повече с антична философия или поне всеки, който е чел преводаческо-интерпретаторската изповед, написана от А. Ф. Лосев през 1928 г. след работата му върху книгите Мю и Ню на “Метафизика” не може изобщо да се колебае: най-трудният автор в античността е Аристотел, а най-трудният му текст е “Метафизика”-та[i]. Освен това, в най-затрудняващия текст на най-затрудняващия античен философ има една най-трудна книга и това е книга Дзета. В  блестящото изследване върху картографията на Дзета, дело на Майлс Бърниет, тя е сравнена с връх Еверест на античната философия. От прецизирането на темата на дисертацията тя придоби по-реалистичен и обгледим изследователски ареал, но и зашеметяваща дълбочина. Изразът  katholou legomenon бих превела като “онова, което се изказва като общо присъщо”, или “приписваното като общо”, или “предицираното като общо”. От това се разбира, че в тази дисертационна работа става дума не “само” за най-важното философско питане, за “основния философски въпрос”, който и според Платон, и според Аристотел е “Tˆj ¹ oÙs…a - Какво е oÙs…a?”. Добавянето на израза за изказването, казването, приписването и предицирането на общите, ангажира тази работа с фундаменталните питания както на онтологическата, така и на логическата, семиотическата и антропологическата проблематика на Аристотеловата философия, промислена като непрекъснато алтернативиране на Платоновата. Тъкмо поради това работата на Андрей Захариев наистина може да бъде сравнена с изкачване на Еверест. Неговият текст е едно забележително постижение и интерпретативно достигане до най-високия и най-труднопостижимия смисъл в античното философстване.

      И още нещо, което ще бъде любопитно за всички, които ще прочетат или ще слушат тази рецензия. Сред изследователите на античната философия и особено на аристотелистите добре известно е следното: в средата на 70-те години на миналия век в Лондон започват да се събират всеки месец по веднъж няколко души, днес вече много известни учени, които започват да четат гръцкия текст на книга Дзета, да коментират, превеждат, спорят и тълкуват неговите мъчнотии. Тези срещи са продължили няколко години, като в определен период те са се случвали всяка събота, всяка седмица по веднъж, независимо от това, че повечето от участниците в тях не са живеели в Лондон или на Острова, а някои от тях даже в този период са живеели и преподавали в Щатите. Имало е хора, които са прелитали над Атлантическия океан в едната и в другата посока в определен период от време всяка седмица по веднъж, само и само за да присъстват и участват в тези така разпалени обсъждания върху книга Дзета. Като стенограф-протоколчик на тези разговори се е изявил Майлс Бърниет. Записаните от него “Бележки върху книга Дзета” в момента са библиографска рядкост. Интересното е, че участниците в този Лондонски семинар върху Дзета, макар че са вече световноизвестни “античници”, до такава степен са били респектирани от чудовищната сложност и невъзможност в много ситуации да се предложи добра интерпретация на някое мъчно място, че никой от тях след това не е публикувал дори и статия по точно тези въпроси, от най-трудноразбираемата книга на най-трудноразбирамия текст на Аристотел. Единствен сред всички тях, почти 25 години по-късно Майлс Бърниет публикува своята книга “Една карта на книга Дзета на “Метафизика”[ii]...

       За това дисертацията на Андрей Захариев впечатлява с мащаба и амбициозността на своя интерпретаторски размах.

Обем, основни тези и структура на работата

      Както е посочено в автореферата, дисертацията се състои от 342 стандартни страници (или в по-новата разпечатка с по-едър шрифт – 408 нестандартни страници). Текстът започва с предисловие, съдържа три глави или части, съдържание и библиография.

      Първата част очертава целта и границите на изследването и неговата методологическа рамка. Колегата Андрей Захариев е представил своето разбиране за историята на философията, което, както той сам подчертава, е силно повлияно от Гадамер и Йоахим Ритер. Колегата Захариев споделя тяхната концепция за историята на философията най-вече като philosophische Begriffsgeschichte, според която философските понятия не са константни и поради това историята на философията е история на самите понятия, а не само на техния терминологичен израз или на поставяните проблеми (с. 11 и сл.). След това са подробно експлицирани основните цели и основните тези на дисертацията (с. 14, 15-19-21).

      Ще си позволя да ги резюмирам, перифразирам и преизкажа, като същевременно с това ще маркирам и основните тези в същинските две части на дисертацията (втора и трета).

      Първата голяма теоретична задача, на която е посветена втората част на дисертацията – изключително подробният анализ на книга Дзета на “Метафизика” - е в обем от над 250 стандартни страници. В тази част на дисертацията се проследява подробно как Аристотел изследва различните кандидатури за същност на съществуващото като същност при това с оглед на следните три радикални твърдения на докторанта. 1. Според Андрей Захариев в тази книга на “Метафизика” няма разлика между katholou и katholou legomenon, сиреч между общото и приписваното като общо, предицираните общи. 2. Освен това, не само че по този начин се слива и сраства онтологическия и логосно-логическия аспект на понятията. Андрей Захариев отива още по-далеч като настоява, че когато Аристотел използва тези две понятия, той не само че не ги диференцира на онтологическо и логосно-логическо, както е традиционното разбиране, но и ги радикализира. Според колегата Захариев те са понятия не само за общото и общите в битието, логоса и мисълта, но те са понятия за всеобщото. 3. Третата и най-важна интерпретаторска амбиция на Андрей Захариев е настояването, че когато казва всеобщото или malista katholou, Аристотел мисли за двата най-всеобхватни рода на битието според Платон – единното и битието. Като непосредствен резултат на тези три основни интерпретаторски тези, които са неотклонно отстоявани в дисертацията, колегата докторант е искал да утвърди още два извода: 1. Аристотеловата усиология според него е изцяло полемично-антиплатонистка ; и 2. От тези интерпретаторски резултати в тълкуването на книга Дзета се стига до следното внушение: в своята усиология, Аристотел обяснява какво е усия според самия него, като същевременно непрекъснато възразява на Платоновото разбиране за най-висшите родове на битието като същности на съществуващите неща. От това обаче следва, че има иманентна връзка не само между триадата от книги Дзета-Ета-Тета, което е много трудно оспоримо, но и между тях трите, от една страна, и следващата книга Йота, която е Аристотеловата теория за единното. От всичко това ще просветне кохерентността и смисловата свързаност на “Метафизика”-та, а вече почти цяло столетие от Вернер Йегер до Джонатан Барнс аристотелознанието се проблематизира от доста рязки твърдения за нейната некохерентност, композиционна и смислова несвързаност, противоречивост, различно време на създаване на различните книги и глави и т.н[iii].  

     Втората голяма интерпретативна задача, на която е посветена третата глава от дисертацията, е анализирането на проблема за единното и съществуващото като родове на битието. Както Платон, така и Аристотел са споделяли Парменидовото верую: “И словото, и мисълта битие трябва да са.” Основният проблем в тази част на дисертацията на Андрей Захариев е: как онова, което според словото и мисълта е общо и всеобщо, съществува в битието? Защо Платоновият и Аристотеловият отговор на този въпрос така силно се различават? Защо единият от двамата мислители е схващал общото и всеобщото, и особено двата всеобщи рода – единното и съществуващото - като същности на съществуващите неща и даже като първоначала на битието и на съществуващите същности, а другият – не. Отговорът на тези питания се дава, като първо се коментира представянето на Платоновата философия в шеста глава на книга Алфа (с. 336 и сл.), след това се търси пресечната точка и общото място между казаното в нея и в “Парменид” и “Софистът” на Платон (с. 359 и сл.), а след това се прави един изчерпателен коментар на всички важни места в “Метафизика”, в които се обсъжда този проблем: книга Гама, в която се утвърждава статута на първата философия като наука за съществуващото като съществуващо (или битието като битие), а не само за двата най-първоначални и важни рода в него (с. 370 и сл.); речниковата книга Делта и по-специално 6 глава в нея, където са резюмирани основните значения на “единно” и накрая се анализира 2 глава на книга Йота.

      Достойнствата и постиженията на дисертацията

      Достойнствата и постиженията на дисертацията на Андрей Захариев са много, особено като се има пред вид сложността на проблемите, с които той се е занимавал.

1.     Направена е впечатляваща и изключително подробна интерпретация на оригиналния гръцки текст на книга Дзета и са анализирани от глава 1 до 14 всички важни места, в които се дискутират най-важните онтологическо-езикови-логически понятия на Платон и Аристотел – усия oÙs…a, ейдос и логос, както и специфично Аристотеловото понятие подлежащото. Всеки може да види, че в първия превод на “Метафизика” на български, издаден през 2000 г. от СОНМ, тези глави на Дзета заемат 30 страници. Както беше споменато малко по-напред, колегата Захариев е направил над 250 стандартни страници анализ на тези 14 глави. Особено интересни в този задълбочен и подробен коментар за мен бяха аргументите на колегата Захариев:

      а) в интерпретирането на усия като двупозиционен, а не еднопозиционен предикат (с. 33 и сл. и след това многократно в дисертацията);

     б) при тълкуването на ейдоса преди всичко като видова форма и видово понятие ( Artform в немскоезичната литература; от с. 44 и сл. и после многократно в дисертацията);

      в) при интерпретирането на подлежащото (tÕ Øpoke…menon хюпокейменон, das Zugrundeliegende в немскоезичната литература) и обосноваването на твърдението, че според Аристотел не всяка предикация предполага наличието на хюпокейменон, което ще рече, че това понятие не всякога отговаря на съвременната представа за логически субект или подлог (с. 46-50 и после на още няколко места в дисертацията.);

      г) тълкуването на понятието логос в “отклонението” към книга Епсилон 1 (с. 204 и сл.)

2.     Обсъден е проблемът за единното и съществуващото като най-висши всеобщи родове, начала и същности в Платоновата философия, и теоретичните извори на Аристотеловата полемика срещу това схващане.

3.     От всичко тематизирано в дисертацията, особено в двете й същински части – втора и трета глава – се вижда концептуалната спойка между ключовите глави на “Метафизика”-та  - Алфа, Бета, Гама, триадата Дзета-Ета-Тета и “теорията за единното” в Йота. Всички уместни и необходими препратки и коментари на съответните места останалите книги на “Метафизика”, но и от “Категории” и “Топика” са направени.

4.     Избран е методът на детайлното анализиране на книга Дзета в последователното разгръщане на обсъжданото в нея от 1 до 14 глава.

5.     Отлично се познават и много добре са представени всички най-важни гледни точки в класическото и съвременното аристотелознание по дискутираните понятия. Многообразието от конфликтни, понякога абсолютно несъвместими интерпретации и схващания за смисъла на едно или друго понятие, един или друг израз, едно или друго изречение, е отлично опознато и подробно представено от колегата Захариев, при това то нито го е травмирало, нито го е демотивирало, а му се е отразило стимулиращо. С достатъчно аргументирана обосновка той не само представя как разбират смисъла на определени места Херман Бониц или Дейвид Рос, Гюнтер Пациг и Михаел Фреде, Майкъл Уудс и Алън Коуд, Монтгомери Фърт и Кристоф Рап, Херман Шмиц и Ернст Тугендхат, Херман Вайдеман и Иван Христов, но и достатъчно често оспорва техните разбирания и отстоява своето.   

   

             Възражения и въпроси

             Преди да изкажа каквито и да било бележки и питания към дисертационната работа на колегата Захариев, нека още веднъж да подчертая, че самото залавяне с такъв труден текст и проблем от самото му начало ме респектира много. Андрей Захариев се справи отлично с изкачването на Еверест в античната философия. Всеки, който познава интерпретаторските прения в т.нар. вторична литература особено от последните десетилетия, веднага ще признае, че няма нито една интерпретация в аристотелознанието по тези въпроси, която да е останала неоспорена. Ожесточената полемика на Херман Шмиц срещу твърденията на Гюнтер Патциг и Михаел Фреде, или на Гейл Файн срещу Майлс Бърниет, или на Стивън Мен срещу Джонатан Барнс ни показва, че няма нито едно тълкувание в аристотелознанието, което да е останало като абсолютно меродавно, като “единствено правилното и вярното”. Освен това в съдържателно отношение напълно споделям почти всичко от тълкуването на колегата Захариев и подробната интерпретация на книга Дзета. Точно поради аргументите, развити от него на почти 400 страници в дисертацията му в тълкуването и на Дзета, и на отделни глави от Алфа, Делта и Йота, в първия български превод на “Метафизика”-та, в книгите, преведени от Николай Гочев и редактирани и коментирани от мен, като превод на усия беше предпочетен терминът същност, а като превод на хюпокейменон беше избран терминът “подлежащото”.

          На фона на това общо и много голямо колегиално съгласие и одобрение на почти всичко в неговата дисертация, все пак ще споделя и три критични бележки, на които го каня да отговори на публичната защита:

1.     Защо от неговия толкова подробен анализ са отпаднали последните три глави от книга Дзета – 15, 16 и 17? Дали наистина абсолютно всичко важно е вече казано от 1 до 14 или в последните три глави има още няколко важни акцента, тъкмо в обсъждането на дефинирането и именуването, на казването и изказването?

2.     По отношение на библиографията искам да напомня едно важно условие, за което споменава Умберто Еко в “Как се пише дипломна работа”: не е задължително в един научен текст да се споменават всички важни работи по темата, написани на езика, на който е написан същият този научен текст, но е задължително те да се посочени в библиографията. Имам предвид отсъствието от библиографията към дисертацията на книгите на проф. Ради Радев. Не е спомената нито една, а аристотелознанието в България и българските изследвания на античната философия дължат много на него. Специално по проблемите на Аристотеловата философия и точно по проблемите, с които се занимава Андрей Захариев има няколко книги на проф. Радев, в които макар и много по-общо, а не в конкретен пространен анализ, се представя неговото интерпретиране на проблемите за общото и универсалното, всеобщото и предикацията и т.н.

3.     Последната ми забележка е чисто техническа – гръцките цитати в дисертацията можеше да бъдат изписани на гръцки, защото съвременните технологии и най-вече наличието на Thesaurus Linguae Graece отдавна улесниха това. 

     В заключение искам да отбележа и че докторантът Андрей Захариев има две публикации-студии по темата на дисертацията и че авторефератът достатъчно пълно и точно представя неговата голяма и впечатляваща работа. (За отпечатването на автореферата за официалната публична защита препоръчвам да се внесат и някакви “разбивки”, подзаглавия и подразделения в сегашния цялостен и непрекъснат 30 страничен текст.)

    Апелирам към членовете на СНС по философия да гласуват единодушно с “ДА” за присъждането на образователната и научна степен “доктор” на Андрей Людмилов Захариев и се надявам, че един толкова обещаващ колега в аристотелознанието ще бъде в бъдеще приобщен и/или асоцииран към философската общност “по света и у нас”.

София, 6 август 2007 г.

Доц. д-р Димка Гочева

---

[i] Вж. Критика платонизма у Аристотеля. В: А. Ф. Лосев. Миф. Число. Сущность. М., 1994, изд. Мысль. С. 528 и сл.

[ii] Burnyeat, M. A Map of Metaphysics Z. Mathesis Publications, Pittsburgh, 2001.

[iii] С проучването на историята на произхода на Аристотеловите текстове от Томас Кейз и д’ Арси Томпсън започва модерното аристотелознание. В това отношение авторитет на законодател си е извоювал Вернер Йегер и по специално работата му Entstehungsgeschichte der Metaphysik des Aristoteles. Berlin, 1912, а също и

Aristoteles. Grundlegung einer Geschichte seiner Entwicklung. Berlin, 1923. (Aristotle. Fundamentals of the History of his Development. Oxford, Clarendon Press, 1934).

Според Джонатан Барнс, например, на питането “С какво се занимава първата философия?”, или “Какъв е обектът на метафизиката?”, са дадени четири несъвместими отговора в книгите І, ІV, VІІ и ХІІ. Вж. Jonathan Barnes – ‘Metaphysics’. In: The Cambridge Companion to Aristotle. Ed. by Jonathan Barnes. Cambridge Univ. press, 1995.  Поради това според него “Метафизиката” е една пълна бъркотия, една сбирщина (“The Metaphysics is a farrago, a hotch-potch.”) (op. cit., p. 68).  Може би единственият съвременен колега, който отстоява единството на “Метафизика”-та по начина, по който го прави и колегата Захариев е Стивън Мен. Stephen Menn, The Editors of the Metaphysics. Phronesis, 1995. Vol XL/2.

защити на дисертации в катедрата по Реторика

За по-малко от два месеца в катедрата по Реторика бяха защитени четири дисертации.
Три от тях бяха академични работи за придобиване на образователната и научна степен доктор.
Успешно и интересно преминаха защитите на Нели Георгиева Стефанова, на Кремена Георгиева Георгиева и на Таня Йоскова Колева.
Тези млади колеги вече са доктори. На 4 юни предстои още една защита на докторска дисертация - на Нора Атанасова Голешевска.
Подробности за дисертационните им трудове, авторефератите, рецензиите и становищата на членовете на научните журита, в съответствие със ЗРАСРБ и Правилника на СУ за неговото прилагане са публикувани на сайта на Факултета:
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor
В това отношение новият закон за академичното развитие се оказа много полезен - всичко е видимо. Кой е бил рецензент, кой е бил член на научно жури, какво е било написано в едно становище, рецензия или автореферат - всичко е достъпно за всички любопитни от целия свят.
Вече няма скрито-покрито.

Още по-забележителна беше защитата на дисертацията на доц. д-р Иванка Мавродиева, която се състоя на 23 април
и с която тя придоби степента доктор на философските науки.
Много малко са защитените дисертации в нашия Университет за придобиване на тази най-висока академична степен. Нейната впечатляваща работа е на тема
"Политическата реторика в България: от митингите до онлайн социалните мрежи (1989-2011 г.)"
Авторефератът от нея, рецензиите и становищата на членовете на научното жури  са тук:
http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_nauchna_stepen_doktor_na_naukite/arhiv/doc_d_r_ivanka_todorova_mavrodieva_georgieva_filosofski_fakultet

Първите четири снимки на този пост са от защитата на дисертацията на доц. д-р Иванка Мавродиева, с която тя стана доктор на философските науки, а следващите две - от защитата на дисертацията на колегата
Таня Йоскова Колева на 14 май.

След една седмица очакваме и последната, пета успешна защита на дисертация в катедрата по Реторика. На дисертацията на Нора Голешевска.

от представянето на "Фантастичното през античността"

концерт на празника

        След днешната литургия за Възнесение Господне смесеният хор на църквата "Света Троица" в Слатина изнесе концерт. Един от най-добрите наши хорове, не само в София, но и в страната.

Честит празник на всички!

за отчитането на проектите на празника на ФФ

В четвъртък на 17 май за пореден път Философският факултет ще проведе своя празник.

Много пъти различни колеги от други факултети са ме питали защо точно тогава. Какъв празник e?
Няма особен повод или поне датата не е свързана с някакво събитие. Преди години, още по времето на управлението на по-предишното деканско ръководство, проф. Тодор Танев, който тогава беше заместник-декан, предложил Факултетът да има празник всяка година през май, по време на Кирило-Методиевските дни и това да бъде всеки трети четвъртък на месеца. Каквато е традицията в някои американски университети - every third Thursday in May.

По традиция на празника Деканът на Факултета чете слово, след това се награждават със синя лента заслужили преподаватели, а след това дипломиралите се бакалаври и магистри получават тържествено своите дипломи.

В Аулата.

Тази година с почетната Синя лента ще бъдат наградени проф. д-р Александър Димчев и проф. д.пс.н. Иван Димитров.
Аз съм вече почти 30 години в Университета и според мен най-добрите администратори, които са ръководили ФФ през тези три десетилетия, бяха тъкмо те двамата, а най-спокойните, най-академичните и най-колегиалните години бяха осемте години на тяхното управление.
Уви, уви, мандатът им изтече... 

Следобед празникът на Факултета продължава с други академични събития, а вечерта - коктейл с музика и танци.

От няколко години има и хубава традиция, следобеда да се представят и проектите, които са получили финансиране по вътрешноуниверситетския Фонд Научни изследвания за предишната година.

Досега два пъти съм получавала такова финансиране.
През 2009 година, получих за първи път финансова подкрепа за работа по темата "Справедливостта и справедливото в историографията и класическата гръцка философия: Херодот, Тукидид, Платон и Аристотел".

Написах две студии за Херодот и Тукидид, усъвършенствах студията си за Платон, започната преди това, но и преведох книга Епсилон на "Никомахова етика" на Аристотел по малко по-прецизен терминологичен начин. За това стана дума и тук на блога няколко пъти през 2009 г., с няколко поста за превода, за студиите за Херодот и Тукидид, и т.н.

През май 2010 г. на празника на Факултета представих в Аулата заедно с останалите колеги, работили по проекти през 2009 г., работата ми в една огромна папка: текстове, преводи, ксерокси на преводи на други модерни езици, други цялостни и частични преводи на книга Епсилон на български и т.н. Например, в нея имаше ксероксни копия от четири различни превода на английски, два превода на немски, на френски, на руски.

Всичко, което бяхме направили, трябваше да бъде предадено и на компакт-диск, за да бъде публикувано на сайта на Факултета.

Оттогава минаха две години, но нито отчетите по проектите бяха публикувани на сайта на Факултета, нито моята огромна папка, която би могло да се ползва от студентите и преподавателите, отиде в библиотеката на специалностите Философия и История. Три пъти вече питах къде потъна тази папка и даже питането ми беше инкорпорирано в доклада на деканското ръководство за цялостната работа през 2010 г....

И така: първо, компактдискът потъна някъде из административните пясъци.
Огромната папка, в която имаше над 1000 страници - с превода, но и с паралелния гръцки текст, при това с курсивиране на всички важни термини и понятия, с ксерокопията и разпечатките от многото други недостъпни в нашите библиотеки текстове и преводи на тази най-трудна и важна книга от "Никомахова етика" на Аристотел - също.
Книгите, които бяха предвидени в плана за 2010 г., написани от по-заслужилите университетски преподаватели, излязоха в Университетското издателство, а на незаслужилите преподаватели не ни публикуваха книгите.

С една фраза: след публичното представяне всичко потъна вдън земя. 

Все пак, поне една малка част от тези текстове видя бял свят. Студията за справедливостта и справедливото в "Държавата" на Платон беше публикувана в сборника в чест на 60-годишнината на проф. Андонов "Онтологични ситуации", съставен от Цветина Рачева и Веселин Дафов. (УИ "Св. Климент Охридски", 2010).
Преводът на книга Епсилон на "Никомахова етика" беше публикуван в списанието "Философски алтернативи", брой 6 за 2011 г.

***

През миналата година съвместно с гл.ас.д-р Невена Панова получихме финансиране, но не за индивидуални изследвания, а поравно от ФКНФ и ФФ по 2 500 лева, за организиране на тридневен международен семинар. Катедрата по Класическа филология и катедрата по История на философията станаха домакини на събитието:
"Последният диалог на Платон "Епиномис": текстове, преводи и интерпретации".

За осъществяването на семинара помогнаха административно проф.дфн Цветан Теофанов, който миналата година беше заместник-декан, а сега е декан на ФКНФ, проф.дфн Анастас Герджиков и проф. Александър Димчев, предишният декан на ФФ.

Всичко за програмата, идеята, осъществяването, изпълнението, финансирането, участниците в семинара, за текстовете и преводите на диалога, който участващите обсъждаха, е представено на двуезичния блог, направен специално за по-доброто му отчитане:

http://theepinomisofplato.blogspot.com/

Организацията на събитията в следобеда на празника тази година е лоша.
Предвидено е три събития паралелно да се случват по едно и също време в кампус Изток.

На едно място преподавателите, които са работили по проекти през миналата година, ще си говорят сами; отпред пред сградата студентите ще купонясват, а на трето място докторантите ще говорят за голям и важен проект.

Защо ги правим тези проекти и защо еднократно публично ги отчитаме, ако материалният продукт от труда ни анихилира след еднократното публично показване, както стана преди две години, или, както е предвидено сега, за този четвъртък, ако студентите и докторантите няма да могат да присъстват на представянето на проектите на преподавателите?
Нали братята фон Хумболт са написали и особено Александър фон Хумболт е настоявал, че Университетът е само там, където заедно се случват изследването и преподаването, изследването на преподавателите и преподаването на студентите?

проф. Миглена Николчина на семинара утре

За утрешната сбирка на интердисциплинарния (или мултидисциплинарния) семинар,
в който участват преподаватели от ФКНФ, ФСлФ, ФФ и НБУ,

д-р Камелия Спасова изпрати съобщение:

Здравейте, колеги и приятели!

Десетата среща на семинара  

"Класическо образование и идея за класическа древност в България"  

ще се състои този петък,

11 май 2012 от 18.15 часа в 165 аудитория. 

Във фокуса на форума този път ще бъде фигурата на Александър Балабанов, като  Миглена Николчина ще подхване разговора с разказ за една конкретна рецепция на сборника "Александър Балабанов. Из един живот. 1898-1934." София, 1934.  

Сборникът е разделен на две части - от Александър Балабанов и за Александър Балабанов, като във втората част влизат текстове от  Д. Михалчев, Б. Филов, Елин Пелин, Дора Габе, Яна Язова, Г. Кацаров, С. Радев и др. Книгата може да се погледне тук:  http://hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=24063 , но не и да се чете. Дискусията може да поеме в посока, която всеки от нас очертае.

Надявам се да се видим в рамките на този форум!

Поздрави:

Камелия