Monday, November 30, 2009
Wednesday, November 25, 2009
за празника на свети Климент Охридски
Честит празник на всички колеги - някогашни или сегашни студенти или преподаватели на
нашия най-стар и най-голям Университет!
***
това е снимка от стенопис на Чекотинския манастир, която заимствам от сайта www.pravoslavieto.com
***
За "новите" седмочисленици
Светите седмочисленици, както знаем, са братята Кирил и Методий, братята Климент и Наум, и Сава, Горазд и Ангеларий.
Ерудити, полиглоти, преводачи, книжовници, вестители на Божието слово.
Мисионери на вярата.
***
За съжаление има години, в които не получават и грам внимание в публичното пространство, точно когато му е времето.
Както беше тази година.
Точно на 27 юли, на техния празник, не забелязах почти никъде да ги споменават, понеже тогава правителството на генерал Бойко Борисов встъпваше в длъжност.
Уви!
***
А "новите седмочисленици" са били първите седем преподаватели на СУ, който както знаем отваря врати на 1 октомври 1888 г. като Висше училище в София.
Те са първоначално учителите от Софийската класическа гимназия
Александър Теодоров, Любомир Милетич и Иван Георгов, както и директорът на гимназията Станимир Станимиров.
Извънредни преподаватели през първата година стават Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
За тях, "новите седмочисленици", проф. Михаил Арнаудов после пише:
"Основателите на курса са имали ясно съзнание и за необикновено отговорната си задача, и за всички трудности, с които е трябвало да се справят в началото, когато те са били принудени да изработят някак направо, без по-дълго маене, своите лекции.
Но младостта и ентусиазмът преодоляват лесно пречките, особено когато искреното желание да се закрепи новият институт е било свързано с доста добра научна подготовка. Несъмнено, би могло да се помисли, при толкова действителни опасности да се използуват някак изведнъж тия млади, неопитни още сили за голямото дело, дали не е щяло да бъде по-целесъобразно и по-малко рискувано, ако бъдяха повикани признати, авторитетни учени от славянските страни, за да положат те основите на новия университетски курс в София. Но, очевидно, и Министерство и другите начинатели са хранели значително доверие в гения на българския народ и са смятали за напълно възможно създаването на научния този център на Балканите предимно, ако не изключително, с български учени, без по-значителна чужда помощ...
Без да се прибягва главно до професори от чужбина, както е било, например, случай при отваряне на Атинския университет, и без да се скриват някои мъчни обстоятелства, Министерството на просветата, съветвано от млади хора с проницателен поглед и дълбока самоувереност, се решава да подкачи организирането на бъдащия университет с малцината онези педагози и учени, които са обещавали щастливо начало. И още при замислянето на висшия курс е била най-определено, макар и мълчаливо, очертана програмата за чисто университетски характер на преподаванията. Това ни изповядват и самите учредители на курса. Като говори за създаването на Висшето училище в края на 1888 г., и за неговите неизбежни недостатъци, Александър Теодоров казва в 1903 г.:
"Ала и училището, както и курсът малко по-преди, работеше и се учреждаше не току под условията и буквата на закона и временните правила, но доста усетливо и под внушение на идеята, че то държи в страната ни място на български университет, от който в дадена минута съществува само историко-филоложки факултет... Преподавателите разбираха призванието си едничко в смисъл на идеята си за български университет и не се отклониха от пътя към този идеал"
... това, разбира се, беше от "История на СУ "Свети Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938 г.", с.58-59
Monday, November 23, 2009
отново за литературни събития
Тази събота, или по-точно на 21 ноември, в 16.00 часа се състоя поредната мълниеносна литературна акция от поредицата на литературните флашмоб-ове или "втълпявания".
Този път темата беше за болестите, епидемиите и заразите, и според концепцията на авторите-организатори само за две-три минути на пресечката на "Витошка" и "Солунска" трябваше да се съберат хора, които да четат едновременно за няколко минути текстове за болести, зарази и епидемии от световната литература.
За съжаление, закъснях с две или три минути, което беше фатално за събитие,замислено да се случва в оживена градска среда - събота следобед, точно там, в началото на пред-Коледния шопинг, но пък се хванах за опашката на случването и с още двама опашкари, закъснели като мен, си прочетохме донесените откъсчета от текстове.
Този път си носех като четиво онова злокобно място от Тукидидовата Втора книга, в което той описва чумата в Атина в началото на Пелопонеската война.
Имаше доста снимащи, така че скоро очаквам във Фейсбук да се появят снимки и видео.
Следете групата на адреса във Фейсбук, или направо се присъединете към нея:
http://www.facebook.com/group.php?gid=143016981333
***
А ето и малко снимки от едно друго интересно събитие, за което бях обещала да разкажа отдавна. От неговото случване изминаха вече три седмици.
Беше на 31 октомври, пак беше събота следобед.
Началото бе в 16:00 часа,
а мястото - Галерия "Кръг+", на ул. "Будапеща" № 5
Тази случка пък беше част от т.нар.
“Фестивални дни “Глоси” – октомври-ноември’2009″
за повече инфо вижте тук:http://crosspoint.mediabg.eu/?p=3984
Това е книжарницата-галерия "Кръг+", а човекът пред микрофона е Валентин Дишев - философ, поет, публицист, издател, журналист в Радио Благоевград и по програма "Христо Ботев".
Той беше и пръв издател и главен редактор на списанието "Критика и хуманизъм" в началото на 90-те години.
Вальо Дишев говори за това, защо е хубаво да има награди не само за дебютна, но и за втора поетична книга, и ето сега обявява, че Мария Калинова е носител на "Годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга".
Книгата на Мария Калинова е озаглавена "Подножието на вечерята" и е издадена от Алтера (Делта ентъртейнмънт ЕООД), 2008.
За подробности вж и тук: http://crosspoint.mediabg.eu/?p=3892
Ето я и самата поетеса Мария Калинова - на масичката с панделата.
Както можете да видите от снимките, атмосферата в галерията-книжарница е много приятна, но лично на мен картините от експозицията, която беше изложена тогава, изобщо не ми харесаха.
А след това се случи нещо, което бе замислено сигурно като повод за интелектуален сблъсък, но до сблъсък и спор не се стигна.
Първо Владимир Левчев представи новата си стихосбирка “Любов и смърт″, издадена от Ciela, 2009 (за повече вж http://crosspoint.mediabg.eu/?p=4091 ),
която започва с предговор, озаглавен "Постмодерното е старомодно и скучно"
А ето и Антоанета Колева пред микрофона.
Антоанета Колева е философ, издател и преводач.
Човекът, който вече повече от десет години движи издателството "Критика и хуманизъм".
На нея българските читатели дължат хиляди страници преводи на съвременна френскоезична философия.
Почти всичко, преведено и издадено на български, от Мишел Фуко и Жак Дерида, е преведено от нея.
Тук тя показва най-новото издание на "Критика и хуманизъм" - преведената от нея книга
"Хиляда плоскости: капитализъм и шизофрения - 2″ (http://crosspoint.mediabg.eu/?p=4075 ) от Жил Дельоз и Феликс Гатари,
определяна като "Библията на постмодернизма"...
Е, не се случи спор между Антоанета Колева и Владимир Левчев, но събитието беше много приятно, а и винаги е хубаво да се видиш с колеги, с които си следвал заедно, каквито за мен са Тони и Вальо.
Този път темата беше за болестите, епидемиите и заразите, и според концепцията на авторите-организатори само за две-три минути на пресечката на "Витошка" и "Солунска" трябваше да се съберат хора, които да четат едновременно за няколко минути текстове за болести, зарази и епидемии от световната литература.
За съжаление, закъснях с две или три минути, което беше фатално за събитие,замислено да се случва в оживена градска среда - събота следобед, точно там, в началото на пред-Коледния шопинг, но пък се хванах за опашката на случването и с още двама опашкари, закъснели като мен, си прочетохме донесените откъсчета от текстове.
Този път си носех като четиво онова злокобно място от Тукидидовата Втора книга, в което той описва чумата в Атина в началото на Пелопонеската война.
Имаше доста снимащи, така че скоро очаквам във Фейсбук да се появят снимки и видео.
Следете групата на адреса във Фейсбук, или направо се присъединете към нея:
http://www.facebook.com/group.php?gid=143016981333
***
А ето и малко снимки от едно друго интересно събитие, за което бях обещала да разкажа отдавна. От неговото случване изминаха вече три седмици.
Беше на 31 октомври, пак беше събота следобед.
Началото бе в 16:00 часа,
а мястото - Галерия "Кръг+", на ул. "Будапеща" № 5
Тази случка пък беше част от т.нар.
“Фестивални дни “Глоси” – октомври-ноември’2009″
за повече инфо вижте тук:http://crosspoint.mediabg.eu/?p=3984
Това е книжарницата-галерия "Кръг+", а човекът пред микрофона е Валентин Дишев - философ, поет, публицист, издател, журналист в Радио Благоевград и по програма "Христо Ботев".
Той беше и пръв издател и главен редактор на списанието "Критика и хуманизъм" в началото на 90-те години.
Вальо Дишев говори за това, защо е хубаво да има награди не само за дебютна, но и за втора поетична книга, и ето сега обявява, че Мария Калинова е носител на "Годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга".
Книгата на Мария Калинова е озаглавена "Подножието на вечерята" и е издадена от Алтера (Делта ентъртейнмънт ЕООД), 2008.
За подробности вж и тук: http://crosspoint.mediabg.eu/?p=3892
Ето я и самата поетеса Мария Калинова - на масичката с панделата.
Както можете да видите от снимките, атмосферата в галерията-книжарница е много приятна, но лично на мен картините от експозицията, която беше изложена тогава, изобщо не ми харесаха.
А след това се случи нещо, което бе замислено сигурно като повод за интелектуален сблъсък, но до сблъсък и спор не се стигна.
Първо Владимир Левчев представи новата си стихосбирка “Любов и смърт″, издадена от Ciela, 2009 (за повече вж http://crosspoint.mediabg.eu/?p=4091 ),
която започва с предговор, озаглавен "Постмодерното е старомодно и скучно"
А ето и Антоанета Колева пред микрофона.
Антоанета Колева е философ, издател и преводач.
Човекът, който вече повече от десет години движи издателството "Критика и хуманизъм".
На нея българските читатели дължат хиляди страници преводи на съвременна френскоезична философия.
Почти всичко, преведено и издадено на български, от Мишел Фуко и Жак Дерида, е преведено от нея.
Тук тя показва най-новото издание на "Критика и хуманизъм" - преведената от нея книга
"Хиляда плоскости: капитализъм и шизофрения - 2″ (http://crosspoint.mediabg.eu/?p=4075 ) от Жил Дельоз и Феликс Гатари,
определяна като "Библията на постмодернизма"...
Е, не се случи спор между Антоанета Колева и Владимир Левчев, но събитието беше много приятно, а и винаги е хубаво да се видиш с колеги, с които си следвал заедно, каквито за мен са Тони и Вальо.
Tuesday, November 17, 2009
за Световния ден на философията - 19 ноември
ПОКАНА
Уважаеми колеги,
От 2002-ра г. насам всеки трети четвъртък на месец ноември изследователи и учени, политици и дипломати, писатели и общественици, учители и ученици, преподаватели и студенти, професионални и доброволни общности и сдружения в различни страни по цял свят честват Световния ден на философията, определен по инициатива на UNESCO и вписан през 2005 година в официалния календар на организацията като ежегодно събитие.
Целта на инициативата е да провокира хората от цял свят да споделят идеи, да обсъждат проблеми, да се грижат за съхраняването на философското наследство и неговото обогатяване чрез предизвикване на дебати и дискусии, които да предоставят повод на колкото е възможно повече хора и общности да станат съпричастни на критичната и креативна мисъл чрез философско общуване и диалог.
Всяка година международното честване на Деня се провежда в различни градове и страни със съдействието на Юнеско. Тази година негови домакини ще бъдат Москва и Санкт Петербург. Основната тема на събитието там е „Философията и диалогът между културите”. С това честването ще се впише сред инициативите в навечерието на 2010 г., провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации за година на сближаването между културите.
У нас Световният ден на философията се отбелязва всяка година по инициатива на СУПФБ Сдружението на университетските преподаватели по философия в България и с активната помощ и съдействие на специалност Философия при Философски факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”.
Българското честване на философския празник тази година ще бъде в тематична хармония международното както с темата си : „Философската диалогичност в условията на глобална комуникация”, така и с централното събитие на програмата си – презентация на Първото българско електронно списание за виртуална култура и образование „Виртуална култура”, издавано от Българско общество за мултимедийно изкуство по инициатива на СУПФБ - Сдружение на университетските преподаватели по философия в България с подкрепата на Секторa за научни изследвания на СУ "Св.Кл.Охридски" и Магистърска програма Виртуална култура при ФФ на СУ "Св.Кл.Охридски, чиито първи брой стартира на 01.10.2009.
Предвид значимостта на събитието в глобален и национален мащаб, се обръщаме към Вас с покана да се присъедините и включите в честването, което ще се състои на 19 ноември 2009 г, от 18 ч. в зала 1 на СУ.
София
10.11.2009
От организаторите
***
На 19 ноември от 10.00 ч.
в залата за пресконференции на БТА
ще се проведе пресконференция по случай
Световния ден на философията и неговото честване в България.
Инициатори на събитието са Сдружението на университетските преподавателите по философия в България /СУПФБ/ , преподаватели и студенти от специалност Философия и Магистърска програма Виртуална култура при ФФ на СУ , които ще представят резултати от актуални проекти в областта на философското образование и обучение в СУ.
Каним всички желаещи да присъстват и вземат участие в събитието.
От организаторите
http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=37&id=53
в двора на Ректората късно вечер
Уважаеми колеги,
От 2002-ра г. насам всеки трети четвъртък на месец ноември изследователи и учени, политици и дипломати, писатели и общественици, учители и ученици, преподаватели и студенти, професионални и доброволни общности и сдружения в различни страни по цял свят честват Световния ден на философията, определен по инициатива на UNESCO и вписан през 2005 година в официалния календар на организацията като ежегодно събитие.
Целта на инициативата е да провокира хората от цял свят да споделят идеи, да обсъждат проблеми, да се грижат за съхраняването на философското наследство и неговото обогатяване чрез предизвикване на дебати и дискусии, които да предоставят повод на колкото е възможно повече хора и общности да станат съпричастни на критичната и креативна мисъл чрез философско общуване и диалог.
Всяка година международното честване на Деня се провежда в различни градове и страни със съдействието на Юнеско. Тази година негови домакини ще бъдат Москва и Санкт Петербург. Основната тема на събитието там е „Философията и диалогът между културите”. С това честването ще се впише сред инициативите в навечерието на 2010 г., провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации за година на сближаването между културите.
У нас Световният ден на философията се отбелязва всяка година по инициатива на СУПФБ Сдружението на университетските преподаватели по философия в България и с активната помощ и съдействие на специалност Философия при Философски факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”.
Българското честване на философския празник тази година ще бъде в тематична хармония международното както с темата си : „Философската диалогичност в условията на глобална комуникация”, така и с централното събитие на програмата си – презентация на Първото българско електронно списание за виртуална култура и образование „Виртуална култура”, издавано от Българско общество за мултимедийно изкуство по инициатива на СУПФБ - Сдружение на университетските преподаватели по философия в България с подкрепата на Секторa за научни изследвания на СУ "Св.Кл.Охридски" и Магистърска програма Виртуална култура при ФФ на СУ "Св.Кл.Охридски, чиито първи брой стартира на 01.10.2009.
Предвид значимостта на събитието в глобален и национален мащаб, се обръщаме към Вас с покана да се присъедините и включите в честването, което ще се състои на 19 ноември 2009 г, от 18 ч. в зала 1 на СУ.
София
10.11.2009
От организаторите
***
На 19 ноември от 10.00 ч.
в залата за пресконференции на БТА
ще се проведе пресконференция по случай
Световния ден на философията и неговото честване в България.
Инициатори на събитието са Сдружението на университетските преподавателите по философия в България /СУПФБ/ , преподаватели и студенти от специалност Философия и Магистърска програма Виртуална култура при ФФ на СУ , които ще представят резултати от актуални проекти в областта на философското образование и обучение в СУ.
Каним всички желаещи да присъстват и вземат участие в събитието.
От организаторите
http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=37&id=53
в двора на Ректората късно вечер
Monday, November 16, 2009
академичното и художественото писане на философски текст
От миналата година водя избираемия курс по академично писане за студентите по философия в бакалавърската степен.
Това е единственият курс в учебните планове на много специалности на нашия университет, който е включен не по предложение на преподавателите, а на студентите от Студентския съвет на Философски факултет.
Това е много хубаво и полезно.
Очевидно е, че в преподаването на академичното писане в различни дисциплини от различни преподаватели ще има много общи, но и много специфични теми и методи на преподаване.
През по-предишната учебна година за студенти по философия този курс е бил воден от проф. Анета Карагеоргиева, а миналата година дебютирах аз в тази проблематика.
30 часа: лекция, семинар, дискусия - има по малко и от трите всеки път.
Тази година се провежда в аудитория 63 а в Ректората два пъти седмично - във вторник и в петък от 9.30 до 11.00 часа.
Миналата година стана много хубаво най-вече заради четирима колеги - Цветелина Калъчева, Стефан Андонов и Деян Пенчев, които вече са студенти в магистърската програма по онтология и Велислава Тодорова, която сега е във Фрайбург за една година по програмата Еразъм.
Страшно им благодаря за участието, вдъхновението и енергията, която придадоха на случилото се тогава.
Специфичното в нашия курс е, че се занимаваме не само с академичното писане на философски текст, но и с неакадемичното, художествено писане на текст, питащ философски.
Анотацията и програмата на курса накратко - търсим отговори на въпросите:
1. Какво е академично(то)? Писане, говорене, поведение, дрес-код.
Защо се учи академично писане според Умберто Еко.
Академичното писане в Академията на Платон – писането на основателя на Академията и на неговите ученици. Диалозите на Платон и на Аристотел.
2. За изразимостта на мислите.
"И словото и мисълта битие трябва да са" - логосът като мисъл и слово в поемата на Парменид "За природата, или за едно-единствено-единно съществуващото".
Неизразимостта на мислите (ако изобщо и тях ги има) според Горгий и неговият текст
"За природата, или за това, че нищото съществува".
За писаното и неписаното в ученията на Платон. Пропастта между логоса и словото според Седмото писмо до роднините и приятелите на Дион.
3. Какво е писане(то)? Проблемите около философския разговор, философския монолог, философската дидактика, философското мълчание, философския диалог, философската лекция и философския семинар.
4. Какво е и какво не е академично писане? Какво трябва да бъде и какво не трябва да бъде академичното писане? Четенето, конспектирането, структурирането на план и записването като подготовка за писането.
5. Писането на курсова или семестриална писмена работа, реферат, рецензия.(две занимания)
6. Писането на дипломна работа, статия и дисертация.(две занимания)
7. Писането на строго академична и популяризаторска историко-философска работа.
8. Работата върху и публикуването на философски текст от ръкопис и на академичен философски превод.
9. Жанровете на философското писане между художественото и академичното. Философското есе. Плутарх и Монтен, Томас Ман и Стефан Цвайг.
10-11. Философският фрагмент и историко-философският роман.
12. Изразимо, премълчавано и сподавяно във философското писане и говорене.
на края - писмено упражнение-изпит. Анализ на откъс от текст.
***
Всеки път в началото се прави разбор на едно малко текстче, за което умишлено в първоначално не се казва от кого е написано, кой е неговият автор.
Опитвам да предлагам на вниманието на студентите текстове на малко познати автори, извън канона на най-известните мислители, защото предполагам, че те сравнително лесно ще отгатват известните имена, а целта на този курс е друга.
По време на разбора търсим отговори на въпросите:
*Този текст философски ли е или не?
*Български или чужд автор? По какво се познава?
*По-скоро академичен или по-скоро художествено-есеистичен е анализираният текст?
*Като какъв жанр може да бъде определен и защо го рамкираме по един или друг начин?
Така не само чрез мета-теория, а през анализа на текстове, се обсъждат и извличат много от белезите на академичното и неакадемичното философско писане, на техните жанрове и особености.
Първоначална библиография:
Барт, Ролан. Разделението на езиците. Съставителство, предговор и превод Стоян Атанасов. С., “Наука и изкуство”, 1995
Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. Превод Стефан Станчев. ИК “Александър Панов”, 1999. Послеслов Ангел Ангелов.
Мавродиева, Иванка. Академично писане. Изграждане на успешни писмени умения в процеса на академичната комуникация. Д., 2005, изд. “СемаРШ”.
Янакиев, Мирослав. Как да редактираме свой и несвой текст. С. , 1994. изд. “Регалия”.
А как преподават академично писане на филологически текст в класическа филология доц. Виолета Герджикова и д-р Невена Панова, можете да видите от тяхната анотация в учебния план на специалността и на магистърската програма по антична култура и литература на адрес:
http://masters-classics.dir.bg/
***снимката е на Николай Гочев - от колумбариума на Ректората
Това е единственият курс в учебните планове на много специалности на нашия университет, който е включен не по предложение на преподавателите, а на студентите от Студентския съвет на Философски факултет.
Това е много хубаво и полезно.
Очевидно е, че в преподаването на академичното писане в различни дисциплини от различни преподаватели ще има много общи, но и много специфични теми и методи на преподаване.
През по-предишната учебна година за студенти по философия този курс е бил воден от проф. Анета Карагеоргиева, а миналата година дебютирах аз в тази проблематика.
30 часа: лекция, семинар, дискусия - има по малко и от трите всеки път.
Тази година се провежда в аудитория 63 а в Ректората два пъти седмично - във вторник и в петък от 9.30 до 11.00 часа.
Миналата година стана много хубаво най-вече заради четирима колеги - Цветелина Калъчева, Стефан Андонов и Деян Пенчев, които вече са студенти в магистърската програма по онтология и Велислава Тодорова, която сега е във Фрайбург за една година по програмата Еразъм.
Страшно им благодаря за участието, вдъхновението и енергията, която придадоха на случилото се тогава.
Специфичното в нашия курс е, че се занимаваме не само с академичното писане на философски текст, но и с неакадемичното, художествено писане на текст, питащ философски.
Анотацията и програмата на курса накратко - търсим отговори на въпросите:
1. Какво е академично(то)? Писане, говорене, поведение, дрес-код.
Защо се учи академично писане според Умберто Еко.
Академичното писане в Академията на Платон – писането на основателя на Академията и на неговите ученици. Диалозите на Платон и на Аристотел.
2. За изразимостта на мислите.
"И словото и мисълта битие трябва да са" - логосът като мисъл и слово в поемата на Парменид "За природата, или за едно-единствено-единно съществуващото".
Неизразимостта на мислите (ако изобщо и тях ги има) според Горгий и неговият текст
"За природата, или за това, че нищото съществува".
За писаното и неписаното в ученията на Платон. Пропастта между логоса и словото според Седмото писмо до роднините и приятелите на Дион.
3. Какво е писане(то)? Проблемите около философския разговор, философския монолог, философската дидактика, философското мълчание, философския диалог, философската лекция и философския семинар.
4. Какво е и какво не е академично писане? Какво трябва да бъде и какво не трябва да бъде академичното писане? Четенето, конспектирането, структурирането на план и записването като подготовка за писането.
5. Писането на курсова или семестриална писмена работа, реферат, рецензия.(две занимания)
6. Писането на дипломна работа, статия и дисертация.(две занимания)
7. Писането на строго академична и популяризаторска историко-философска работа.
8. Работата върху и публикуването на философски текст от ръкопис и на академичен философски превод.
9. Жанровете на философското писане между художественото и академичното. Философското есе. Плутарх и Монтен, Томас Ман и Стефан Цвайг.
10-11. Философският фрагмент и историко-философският роман.
12. Изразимо, премълчавано и сподавяно във философското писане и говорене.
на края - писмено упражнение-изпит. Анализ на откъс от текст.
***
Всеки път в началото се прави разбор на едно малко текстче, за което умишлено в първоначално не се казва от кого е написано, кой е неговият автор.
Опитвам да предлагам на вниманието на студентите текстове на малко познати автори, извън канона на най-известните мислители, защото предполагам, че те сравнително лесно ще отгатват известните имена, а целта на този курс е друга.
По време на разбора търсим отговори на въпросите:
*Този текст философски ли е или не?
*Български или чужд автор? По какво се познава?
*По-скоро академичен или по-скоро художествено-есеистичен е анализираният текст?
*Като какъв жанр може да бъде определен и защо го рамкираме по един или друг начин?
Така не само чрез мета-теория, а през анализа на текстове, се обсъждат и извличат много от белезите на академичното и неакадемичното философско писане, на техните жанрове и особености.
Първоначална библиография:
Барт, Ролан. Разделението на езиците. Съставителство, предговор и превод Стоян Атанасов. С., “Наука и изкуство”, 1995
Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. Превод Стефан Станчев. ИК “Александър Панов”, 1999. Послеслов Ангел Ангелов.
Мавродиева, Иванка. Академично писане. Изграждане на успешни писмени умения в процеса на академичната комуникация. Д., 2005, изд. “СемаРШ”.
Янакиев, Мирослав. Как да редактираме свой и несвой текст. С. , 1994. изд. “Регалия”.
А как преподават академично писане на филологически текст в класическа филология доц. Виолета Герджикова и д-р Невена Панова, можете да видите от тяхната анотация в учебния план на специалността и на магистърската програма по антична култура и литература на адрес:
http://masters-classics.dir.bg/
***снимката е на Николай Гочев - от колумбариума на Ректората
Thursday, November 12, 2009
Centre and Periphery in the Age of Constantine VII Porphyrogennetos
Centre and Periphery in the Age of Constantine VII Porphyrogennetos
From De cerimoniis to
De administrando imperio
An international symposium in memory of
Professor Gyula Moravcsik
(1892–1972)
Programme:
http://www.cht.ceu.hu/CHT/porphyrogennetos.pdf
b u d a p e s t
12–14 november 2009
From De cerimoniis to
De administrando imperio
An international symposium in memory of
Professor Gyula Moravcsik
(1892–1972)
Programme:
http://www.cht.ceu.hu/CHT/porphyrogennetos.pdf
b u d a p e s t
12–14 november 2009
Tuesday, November 10, 2009
musarum semper amator
СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ
КАТЕДРА КЛАСИЧЕСКА ФИЛОЛOГИЯ
НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ПАМЕТ НА ПРОФ. ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ
13 – 14 ноември 2009 г.
13. 11. 2009, петък
Ректорат
Зала 1
Пленарна сесия
Водещ Петя Янева
9.00
Регистрация
9.30-11.00
Откриване на конференцията. Приветствие от доц. дфн Петя Янева, декан на ФКНФ
Слово на проф. дфн Мирена Славова, ръководител на Катедра Класическа филология
Милена Минкова
Университет на Кентаки, Лексингтън
Morieris numquam, Magister. In memoriam Professoris Demetrii Boyadzhiev in lycio docentis
Анна Николова
СУ
Musa mediaevalis
(За Opusculum Herimanni de octo vitiis principalibus на Herimannus Contractus)
Борис Парашкевов
СУ
По следите на латинското facere в български (един етимологично-деривационен етюд)
Вера Ганчева
СУ
Античната култура - основа и модел на скандинавската
11.00 Кафе пауза
11.30-13.00
Иван Карайотов
ШУ
Култът към Атина в Месамбрия Понтика (по нумизматични, aрхеологически и епиграфски
данни)
Румен Иванов, Иван Христов
АИМ, НИМ
Посветителен надпис на Фортуна от Рациария
Казимир Попконстантинов
ВТУ
За два надписа на гръцки около благославящата Божия десница и Св. Богородица в
Боянската църква
Лиляна Симеонова
Институт по балканистика
Преосмисляне на античното скулптурно наследство на Константинопол: няколко примера
14.00-16.00
Секция 1 Зала 1
Водещ Виолета Герджикова
Секция 2 Аудитория 176
Водещ Светлана Янакиева
Секция 1
Весна Томовска
Скопие
Реторът Пиндар
Невена Панова
СУ
Кратил, или за древния и за модерния филолог и антифилолог
Клео Протохристова
ПУ
За пасторала и модерните му реактуализации
Албена Василева
СУ
За обидата
Лиляна Табакова
СУ
Хорхе Луис Борхес – носталгии по античността
Светла Черпокова
ПУ
Една среща отвъд вековете – Изида на Новалис, Апулей и Плутарх
Секция 2
Кирил Павликянов
СУ
Славянското монашеско присъствие в Светата гора Атонска от Х до ХVІ век
Александър Фалилеев
Университет Уелс
Някои келтски лични имена в гръцки и латински надписи от България
Николай Шаранков
СУ
Нови тракийски имена
Светлана Янакиева
Център по тракология БАН
Едно ново тракийско селищно име
Гергана Кабакчиева
АИМ
Новооткрит латински надпис от Монтана
Христина Ангелова
Център за подводна археология
Морска археология и лингвистика
16.00 Кафе пауза
16.30-18.30
Секция 1
Нора Димитрова
ARCS
On the Meaning of ERUBESCO in Vindolanda
Tablet # 343
Милена Йованович
Белград
Класични jезици и образовање код срба у
Воjводини 18. и 19. века
Драгомира Вълчева
СУ
Скрита рецепция на Плутарх в българската учебникарска книжнина през
Възраждането
Дора Мънчева
СУ
Разговорникът на Алберто Пипано: още
едно доказателство за ползата от
изучаване на мъртвите езици
Иван Еленков
СУ
Неосъщественият "Национален научно-методически център за подготовка и
усъвършенстване на кадри по древни езици и култури" в контекста на
неосъществените проекти на Людмила Живкова
Виолета Герджикова
СУ
"Сатирикон" на Фелини през погледа на критици и класици
Секция 2
Людмил Вагалински
АИМ
Археологически данни за Хераклея Синтика
Мирена Славова
СУ
Долината на Средна Струма в римско време - среща на култури (и култура на срещите)
Павлина Владкова
РИМ Велико Търново
Към проблема за етническия състав на населението в Nicopolis ad Istrum и неговата
административна територия ІІ – ІV в. (по епиграфски и археологически данни)
Люба Радулова
За езика на гладиаторските надписи от Долна Мизия и Тракия
Олег Александров
ВТУ
За значението на епиграфските паметници при изследване религията на римската армия
в провинция Долна Мизия
Христо Буюклиев, Мария Камишева
АМ Стара Загора
Новооткрито божество от Августа Траяна
Калин Порожанов
Център по тракология
Петдесетилетието на Одриското царство в Атинските трибутни листи 454/453 - 405/404
г.пр.Хр. (методологически бележки)
14 ноември, събота
Секция 1 Аудитория 176
Водещ Драгомира Вълчева
Секция 2 Аудитория 173
Водещ Николай Шаранков
9.30 – 11.00
Секция 1
Стойна Пороманска
НБУ
Новогръцкият език на Балканите – минало, настояще, бъдеще
Биляна Михайлова
СУ
Относно два проблема на историческата гръцка фонетика
Борис Вунчев
СУ
Наблюдения върху морфологията на глаголния вид в новогръцкия език
Емилия Авгинова-Николова
ВТУ
Някои метафорични модели на душата в български, гръцки и руски език, свързани
със семантичните полета «мъка» и «радост»
Гергана Русева
СУ
По въпроса за възвратните местоимения във ведийския език
Секция 21 аудитория 173
Цвете Лазова
НБУ
Създаването на микенската епоха: значения и употреби
Елена Джукеска
Скопие
Микенското лично име Su-ke-re
Михаела Алексиева
НБУ
За северната граница на ахейската епика
Добриела Котова
Център по тракология
Античните текстове и конструирането на социалния пол (джендър) в тракийските
общества
Александър Порталски
ЮЗУ
Финей, аргонавтите и проникването на елините в Понта
11.00 Кафе пауза
11.30-13.00
Маргарет Димитрова
СУ
Вариране при адаптиране на гръцки и латински имена в южнославянските езици
в исторически аспект
Татяна Илиева
КМНЦ БАН
Транскрипция на чуждата лексика в Книга на пророк Иеремия по ръкопис F.I.461 от
Руската национална библиотека -
Петербург
Мая Радичева
СУ
Генитив при отрицание в старочешки – Nil novi sub sole
Ивана Икономова
МУ Пловдив
Идиоматизиране на сложни клинични и патологични термини от старогръцки
произход
Илиана Ангелова, Иванка Николова
Тракийски университет
Термини от гръцко-латински произход в българската медицинска лексика
11.30-13.00
Секция 2
Тошо Спиридонов
PISIA – едно тракийско селище в Североизточна България
Пламен Петков
Център по тракология
Политически отношения между Антигонидите и съюзниците им бастарни (гети) през първата
половина на ІІ в пр. Хр.
Христо Прешленов
АИМ
Административна комуникация в полисите по Югозападното Черноморие (І-ІІІ в. сл. Хр.)
Лидия Домарадска
Прозопография и ономастикон на диоцеза Тракия през късната античност (ІV – VІ в.)
Камен Димитров
Център по тракология
Епископският комплекс в Нове през 3-4 в. според нумизматичните находки
Атанас Орачев
Епаулистите в "Клетвата от Пистир" и историко-археологическите данни за
"чифлици" (епаулета) в древна Тракия до римския период
14.00 – 16.00
Секция 1
Водещ Мария Костова
Весна Димовска
Скопие
Предизвикот при преведувањето на „Vita
et res gestae Georgi Castrioti Scanderbegi“ на Марин Барлети
Драгана Димитриевич
Белград
Аутоцитати у Цицероновим беседама
Йоана Сиракова, СУ
Благочестив ли е Еней
Мария Костова
СУ
Любими стихове на Димитър Бояджиев
Елия Маринова
Декор и природа в любовните оди на
Хораций
Мария Христова
ЮЗУ
За писането върху мит и подземните царства
Ангел Ангелов
ЮЗУ
„На една лампа” от Едуард Мьорике: автономност и неeдинност на
„класическата” форма
14.00-16.00
Секция 2
Водещ Ваня Лозанова
Вяра Калфина
СУ
Спорът на Атина и Арахна според „Метаморфози”, VІ, 1 – 145
Ваня Лозанова
ВСУ
ЗЕВКСИПОС ХЕЛИОС / КОНСТАНТИНОС ХЕЛИОС
Марта Ивайлова
СУ
Един езически текст в християнската проповед. Семантични и езикови промени
Милен Иванов
Център по тракология
От култа към Асклепий към култа към светците Панталеймон и Козма и Дамян: някои
предположения за културно-историческа приемственост в днешните български земи
Анна Лазарова
СУ
Молба, молитва, дар: от античните посветителни надписи до съвременните
писмени молби към светци
16.00 Кафе пауза
16.30 – 18.30 Аудитория 176
Водещ Сергей Иванов, АУБ
Петя Янева, СУ,Сергей Иванов, АУБ
Какво е началото? Първата причина на втората причина
Силвия Георгиева
ЮЗУ
Разграничаване и смесване на термините епистола и либер в писмата на Свети Августин
Петър Рогалски
СУ
Граматичните правила на теологията според Алан от Лил
Димитър Димитров
ВТУ
Из византийската еротика: писмата на Теофилакт Симоката
Димитър Илиев
СУ
За филолога мръсни думи няма, или ритуалната семантика на обсценното
Доротея Табакова
„Жените в Народното събрание” на Мариус Куркински: реабилитиране на политическия
театър
***
организатори на конференцията, която ще събере толкова колеги от толкова различни страни, университети, изследователски и археологически институти,
са проф. дфн Мирена Славова, доц.д-р Виолета Герджикова и гл.ас. д-р Драгомира Вълчева
ФАКУЛТЕТ ПО КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ФИЛОЛОГИИ
КАТЕДРА КЛАСИЧЕСКА ФИЛОЛOГИЯ
НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ В ПАМЕТ НА ПРОФ. ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ
13 – 14 ноември 2009 г.
13. 11. 2009, петък
Ректорат
Зала 1
Пленарна сесия
Водещ Петя Янева
9.00
Регистрация
9.30-11.00
Откриване на конференцията. Приветствие от доц. дфн Петя Янева, декан на ФКНФ
Слово на проф. дфн Мирена Славова, ръководител на Катедра Класическа филология
Милена Минкова
Университет на Кентаки, Лексингтън
Morieris numquam, Magister. In memoriam Professoris Demetrii Boyadzhiev in lycio docentis
Анна Николова
СУ
Musa mediaevalis
(За Opusculum Herimanni de octo vitiis principalibus на Herimannus Contractus)
Борис Парашкевов
СУ
По следите на латинското facere в български (един етимологично-деривационен етюд)
Вера Ганчева
СУ
Античната култура - основа и модел на скандинавската
11.00 Кафе пауза
11.30-13.00
Иван Карайотов
ШУ
Култът към Атина в Месамбрия Понтика (по нумизматични, aрхеологически и епиграфски
данни)
Румен Иванов, Иван Христов
АИМ, НИМ
Посветителен надпис на Фортуна от Рациария
Казимир Попконстантинов
ВТУ
За два надписа на гръцки около благославящата Божия десница и Св. Богородица в
Боянската църква
Лиляна Симеонова
Институт по балканистика
Преосмисляне на античното скулптурно наследство на Константинопол: няколко примера
14.00-16.00
Секция 1 Зала 1
Водещ Виолета Герджикова
Секция 2 Аудитория 176
Водещ Светлана Янакиева
Секция 1
Весна Томовска
Скопие
Реторът Пиндар
Невена Панова
СУ
Кратил, или за древния и за модерния филолог и антифилолог
Клео Протохристова
ПУ
За пасторала и модерните му реактуализации
Албена Василева
СУ
За обидата
Лиляна Табакова
СУ
Хорхе Луис Борхес – носталгии по античността
Светла Черпокова
ПУ
Една среща отвъд вековете – Изида на Новалис, Апулей и Плутарх
Секция 2
Кирил Павликянов
СУ
Славянското монашеско присъствие в Светата гора Атонска от Х до ХVІ век
Александър Фалилеев
Университет Уелс
Някои келтски лични имена в гръцки и латински надписи от България
Николай Шаранков
СУ
Нови тракийски имена
Светлана Янакиева
Център по тракология БАН
Едно ново тракийско селищно име
Гергана Кабакчиева
АИМ
Новооткрит латински надпис от Монтана
Христина Ангелова
Център за подводна археология
Морска археология и лингвистика
16.00 Кафе пауза
16.30-18.30
Секция 1
Нора Димитрова
ARCS
On the Meaning of ERUBESCO in Vindolanda
Tablet # 343
Милена Йованович
Белград
Класични jезици и образовање код срба у
Воjводини 18. и 19. века
Драгомира Вълчева
СУ
Скрита рецепция на Плутарх в българската учебникарска книжнина през
Възраждането
Дора Мънчева
СУ
Разговорникът на Алберто Пипано: още
едно доказателство за ползата от
изучаване на мъртвите езици
Иван Еленков
СУ
Неосъщественият "Национален научно-методически център за подготовка и
усъвършенстване на кадри по древни езици и култури" в контекста на
неосъществените проекти на Людмила Живкова
Виолета Герджикова
СУ
"Сатирикон" на Фелини през погледа на критици и класици
Секция 2
Людмил Вагалински
АИМ
Археологически данни за Хераклея Синтика
Мирена Славова
СУ
Долината на Средна Струма в римско време - среща на култури (и култура на срещите)
Павлина Владкова
РИМ Велико Търново
Към проблема за етническия състав на населението в Nicopolis ad Istrum и неговата
административна територия ІІ – ІV в. (по епиграфски и археологически данни)
Люба Радулова
За езика на гладиаторските надписи от Долна Мизия и Тракия
Олег Александров
ВТУ
За значението на епиграфските паметници при изследване религията на римската армия
в провинция Долна Мизия
Христо Буюклиев, Мария Камишева
АМ Стара Загора
Новооткрито божество от Августа Траяна
Калин Порожанов
Център по тракология
Петдесетилетието на Одриското царство в Атинските трибутни листи 454/453 - 405/404
г.пр.Хр. (методологически бележки)
14 ноември, събота
Секция 1 Аудитория 176
Водещ Драгомира Вълчева
Секция 2 Аудитория 173
Водещ Николай Шаранков
9.30 – 11.00
Секция 1
Стойна Пороманска
НБУ
Новогръцкият език на Балканите – минало, настояще, бъдеще
Биляна Михайлова
СУ
Относно два проблема на историческата гръцка фонетика
Борис Вунчев
СУ
Наблюдения върху морфологията на глаголния вид в новогръцкия език
Емилия Авгинова-Николова
ВТУ
Някои метафорични модели на душата в български, гръцки и руски език, свързани
със семантичните полета «мъка» и «радост»
Гергана Русева
СУ
По въпроса за възвратните местоимения във ведийския език
Секция 21 аудитория 173
Цвете Лазова
НБУ
Създаването на микенската епоха: значения и употреби
Елена Джукеска
Скопие
Микенското лично име Su-ke-re
Михаела Алексиева
НБУ
За северната граница на ахейската епика
Добриела Котова
Център по тракология
Античните текстове и конструирането на социалния пол (джендър) в тракийските
общества
Александър Порталски
ЮЗУ
Финей, аргонавтите и проникването на елините в Понта
11.00 Кафе пауза
11.30-13.00
Маргарет Димитрова
СУ
Вариране при адаптиране на гръцки и латински имена в южнославянските езици
в исторически аспект
Татяна Илиева
КМНЦ БАН
Транскрипция на чуждата лексика в Книга на пророк Иеремия по ръкопис F.I.461 от
Руската национална библиотека -
Петербург
Мая Радичева
СУ
Генитив при отрицание в старочешки – Nil novi sub sole
Ивана Икономова
МУ Пловдив
Идиоматизиране на сложни клинични и патологични термини от старогръцки
произход
Илиана Ангелова, Иванка Николова
Тракийски университет
Термини от гръцко-латински произход в българската медицинска лексика
11.30-13.00
Секция 2
Тошо Спиридонов
PISIA – едно тракийско селище в Североизточна България
Пламен Петков
Център по тракология
Политически отношения между Антигонидите и съюзниците им бастарни (гети) през първата
половина на ІІ в пр. Хр.
Христо Прешленов
АИМ
Административна комуникация в полисите по Югозападното Черноморие (І-ІІІ в. сл. Хр.)
Лидия Домарадска
Прозопография и ономастикон на диоцеза Тракия през късната античност (ІV – VІ в.)
Камен Димитров
Център по тракология
Епископският комплекс в Нове през 3-4 в. според нумизматичните находки
Атанас Орачев
Епаулистите в "Клетвата от Пистир" и историко-археологическите данни за
"чифлици" (епаулета) в древна Тракия до римския период
14.00 – 16.00
Секция 1
Водещ Мария Костова
Весна Димовска
Скопие
Предизвикот при преведувањето на „Vita
et res gestae Georgi Castrioti Scanderbegi“ на Марин Барлети
Драгана Димитриевич
Белград
Аутоцитати у Цицероновим беседама
Йоана Сиракова, СУ
Благочестив ли е Еней
Мария Костова
СУ
Любими стихове на Димитър Бояджиев
Елия Маринова
Декор и природа в любовните оди на
Хораций
Мария Христова
ЮЗУ
За писането върху мит и подземните царства
Ангел Ангелов
ЮЗУ
„На една лампа” от Едуард Мьорике: автономност и неeдинност на
„класическата” форма
14.00-16.00
Секция 2
Водещ Ваня Лозанова
Вяра Калфина
СУ
Спорът на Атина и Арахна според „Метаморфози”, VІ, 1 – 145
Ваня Лозанова
ВСУ
ЗЕВКСИПОС ХЕЛИОС / КОНСТАНТИНОС ХЕЛИОС
Марта Ивайлова
СУ
Един езически текст в християнската проповед. Семантични и езикови промени
Милен Иванов
Център по тракология
От култа към Асклепий към култа към светците Панталеймон и Козма и Дамян: някои
предположения за културно-историческа приемственост в днешните български земи
Анна Лазарова
СУ
Молба, молитва, дар: от античните посветителни надписи до съвременните
писмени молби към светци
16.00 Кафе пауза
16.30 – 18.30 Аудитория 176
Водещ Сергей Иванов, АУБ
Петя Янева, СУ,Сергей Иванов, АУБ
Какво е началото? Първата причина на втората причина
Силвия Георгиева
ЮЗУ
Разграничаване и смесване на термините епистола и либер в писмата на Свети Августин
Петър Рогалски
СУ
Граматичните правила на теологията според Алан от Лил
Димитър Димитров
ВТУ
Из византийската еротика: писмата на Теофилакт Симоката
Димитър Илиев
СУ
За филолога мръсни думи няма, или ритуалната семантика на обсценното
Доротея Табакова
„Жените в Народното събрание” на Мариус Куркински: реабилитиране на политическия
театър
***
организатори на конференцията, която ще събере толкова колеги от толкова различни страни, университети, изследователски и археологически институти,
са проф. дфн Мирена Славова, доц.д-р Виолета Герджикова и гл.ас. д-р Драгомира Вълчева
Friday, November 6, 2009
седмица след кончината на Клод Леви-Строс
Преди седмица е починал Клод Леви-Строс.
Познавам този модерен изследовател донякъде, чела съм негови книги, но новината за неговата физическа смърт ми напомни, че преди време имах приятното задължение да бъда рецензент на една дипломна работа, която отлично представяше проблематичността на неговата антропология.
И така, ето я, първо, самата рецензия.
Р Е Ц Е Н З И Я
за дипломната работа на Светлана Захариева Богданова
“Идеята за антропология у Клод Леви-Строс”
Дипломната работа на Светлана Захариева Богданова е в обем 58 стр. Състои се от въведение, две глави и заключение, както и списък на използваната литература.
Във въведението дипломантката изяснява по какъв начин ще проблематизира идеята за антропология в структурализма на Клод Леви-Строс: чрез търсене на генеалогията на структуралистката идея за точността и научността на метода в позитивизма и неопозитивизма; във внимателното проследяване на най-важните етапи от развитието на теоретичната лингвистика и социалната антропология. Уточнява се, че идеята на Леви-Строс за антропология е по-скоро социологическа и културологическа, но същевременно, че той определя като цел на познанието “да постигнеш собственото си възприемане в другите” (с.8). Особена тежест в това пространно въведение заема преосмислянето от Клод Леви-Строс на основните положения от лингвистичната теория на Фердинанд дьо Сосюр (най-вече на идеята за знака, означаващото и означаваното, синхронията и диахронията), както и представянето на влиянието върху концепциите на Леви-Строс, упражнено от идеите на фонолозите и лингвистите от Пражкия кръжок.
В първата глава, озаглавена “Научната триада”, дипломантката представя идеята на Леви-Строс за обединение на етнография, етнология и антропология. Тук са приложени и две таблици, окартиняващи съотнасянето на тези и други сродни науки в Северна Америка и Континентална Европа (на с. 21, 22). По повод на таблицата за т. нар. “Континентална Европа” ще си позволя да отбележа, че както се вижда и от източника й, тя представя по-скоро англоезичната гледна точка и стремежа да се обединят доста различаващите се в детайлите различни европейски структурализми – франкофонският, пражкият, копенхагенският, руският, както и антропологическите визии, които се раждат от тях. В тази глава е проследена и полемиката на Леви-Строс с Боас, Малиновски и Радклиф-Браун за това кого, какво и как би трябвало да изследва антропологията. В представянето на този дебат дипломантката акцентира върху идеята на Леви-Строс за социалната структура и размяната в обществото, както и върху методологическото изискване за поставяне на антрополога “отвътре”, от гледната точка на наблюдаваното и за неусетното превръщане по този начин на изучаваната общност от “обект” в “колективен субект”.
Втората глава “Антропология на мисълта” се състои от три части.
В първата част се тематизира знаковата природа на социалните феномени. Тук дипломантката продължава размишленията по тематиката, разгърната във въведението – схващането за знака и знаковостта, от което неизбежно следва, че антропологията е област и подразделение на семиологията. Следването на терминологията, въведена от Сосюр и оставянето на англоезичната (например термина “семиотика”, въведен от Пърс) е един от белезите на това, че в дипломната работа на Светлана Богданова се прави едно точно, иманентно, разбиращо описание на франкофонския структурализъм и структурна антропология, с всички произтичащи от това френскоцентрични тези, които са безкритично приети. (Например това, че Русо е архиначинателят на антропологията. В англоезичните теории на негово място се поставя обикновено Френсис Бейкън или Дейвид Хюм). ( А според мен началото на философската антропология е в "Историята" на Херодот).
В тази част се анализира и критичното преосмисляне, извършено от Леви-Строс на социологическите схващания на Маркс, Дюркем, Леви-Брюл, Мос. Основният акцент тук е върху аспекта на антропологията като социална наука.
Във втората част се тематизира проблема за психичното. Дипломантката представя големите различия между схващанията на Фройд и психоанализата за индивидуалното подсъзнателно и празното, пустото колективно безсъзнателно, за което говори Леви-Строс. Подчертава се влиянието на Юнг върху него. Прави се и паралел-разграничение между идеите на Леви-Строс и схващането на Касирер в “Есе за човека” за мита като “плод на свръхемоционалното отношение на човека към заобикалящия го свят”. Тази част завършва с обобщението: “Леви-Строс извършва прехода от статичната символна теория за мита към структурната, използваща операционалните методи на теорията на информацията и структурната лингвистика. Той демонстрира работещия механизъм на колективното митотворчество, определяйки много точно възможностите за интелектуално усвояване на света от митологичната рефлексия”.
В третата част се представят идеите на Леви-Строс за “науката за конкретното” и за логиката в “дивото” мислене, за метода на бриколажа и за дълбинните сходства между т. нар. “примитивно” и т. нар. “научно” мислене. В търсенето на логиката и структурата на мита основният акцент се поставя върху конципирането му от Леви-Строс и като вътреезиково, и като извънезиково явление. Отново вниманието се привлича към заимстването на идеи от фонологията и лингвистиката: за неправомерността на противопоставянето на диахрония и синхрония и за също толкова неправомерното отъждествяване на синхрония и статика.
В заключението дипломантката споделя, че според нея “най-характерният и оригинален момент в идеята за антропология на Леви-Строс е осъщественият в нея синтез на емпиризъм и рационализъм”. Завършек на работата са хуманистичните призиви на Леви-Строс за раждането на една “световна цивилизация, която не би могла да бъде друго освен коалиция в световен мащаб на култури, всяка една от които съхранява своята оригиналност”.(с. 58)
Както се вижда от подробното проследяване на съдържанието на дипломната работа на Светлана Богданова в нея впечатлява прецизното представяне на многотемието и богатството от връзки в средата, в която се е формирала идеята на Леви-Строс за антропологията: връзките с лингвистиката и структурализма в езикознанието; със социологията и по-старите форми на етнологията; полемиките с англоамериканската културна антропология и традиционните философски традиции. Тази дипломна работа много добре представя и проблематичността, хетерогенността и плодотворното разноречие в идеите на френскоезичния структурализъм, както и напрежението в идеята за антропология у Леви-Строс: напрежението между философската същина на целите, които си поставя и спецификата на методите, които изисква.
Според някои наши тълкуватели прецизността и точността на лингвистичните научни методи, използвани в структурната антропология на Леви-Строс, я превръщат по същество в изцяло антифилософски, неопозитивистичен проект. Такава е интерпретацията на Любен Сивилов в предговора му “Ритуалите на мисълта” към “Структура на мита”, “София – С. А., С., 1995 г., превод Лилина Янакиева). Според други,
напр. Богдан Богданов в предговора му “По петите на изплъзващия се смисъл” към “Ревнивата грънчарка”/
структурализмът е нов начин на поставяне на старото, на традиционното питане как се възприема, усеща, мисли и познава света, как се възприема и мисли историята. На посоченото място Богданов цитира Жак Дерида като прогласител на преценките на френските пост-структуралисти и деконструктивисти, че въпреки всичките си претенции Клод Леви-Строс не излязъл от руслото на старата антропоцентрична метафизика.
Това напрежение между крайностите на оценките се вижда и в дипломната работа на Светлана Богданова. Във въведението и в първата глава тя по-скоро настоява върху емпиричния и социологическия характер на структуралната антропология, върху неопозитивистичното в него, докато във втората глава преобладава другото. На с. 50 тя пише, че задачата на антропологията е “да открие общите закони на човешкото мислене”, цитира определенията и етикетите, прикачвани към структурната антропология на Леви-Строс “идеализъм”, “ментализъм” и “кантианство без субект”,
както и съгласието му с констатациите, че провежда кантиански изследвания в етнологията и че това, което го интересува е да разбере как функционира човешкият разум.
Като предлагам на многоуважаемата комисия да оцени с отличие тази дипломна работа, поставям в заключение на авторката и следните два въпроса:
1. Какво е все пак според нея самата антропологията на Клод Леви-Строс: повече социология, повече културология, повече неопозитивизъм или в последна сметка философия?
2. Какво все пак според нея е схващането за “природата на човека” в антропологията на Клод Леви-Строс? Като се има предвид смазващата сила на понятията за социалната структура и социалната комуникация, за колективното безсъзнателно и всевластието на знаците в общността, може ли изобщо в тази антропология да се пита: “Какво е човекът извън това, че е социално същество?”
София, 25 януари 2001 г. Димка Гичева-Гочева, гл.ас. д-р
post scriptum:
Реших да публикувам тази рецензия за дипломната работа на Светлана Захариева Богданова по няколко причини.
Самата дипломна работа беше много хубаво представяне на проблематичността на антропологията според разбирането на Клод Леви-Строс.
Освен това авторката беше написала много силен текст, а после изчезна от нашата академична среда.
Това е и другата причина да сложа рецензията за нейната работа тук.
Възможно е, ако е останала в София и България, понякога дори да се разминаваме по улиците, но не се познаваме.
Защото, макар че бях рецензент, не присъствах на защитата на дипломните работи.
Не знам как тя е отговорила на въпросите ми за това дали изобщо може да се говори за човешка природа според Клод Леви-Строс и дали човекът може да бъде мислен не само като общностно същество.
За съжаление, дори и през 2001 г. в някои специалности на нашия СУ продължаваше тоталитарната практика на закритите защити на дипломни работи само пред комисията и в отсъствие даже и на рецензентите на работите.
Това ми дава повод за пореден път да изкажа своята преценка:
за първите 20 години на прехода направихме една трета от това, което можехме да направим и го направихме три пъти по-бавно, отколкото можехме да го направим.
Особено в академичната сфера.
Например, ако става дума за процедурите, с които се представя една академична работа и с нея се получава научна степен, ще видим промяна само по отношение на дипломните работи, с които се получава магистърска, а отскоро - и бакалавърска степен.
Процедурите на защитите на дисертациите и хабилитациите са същите, като при тоталитаризма, но поне защитите на дисертациите са публични...
По отношение на скоростта на промените:
като си помисля колко лична енергия от единствения човешки живот, който имам, трябваше да вложа, за да убедя някои хора, че защитата на дипломни работи за антропологията на Клод Леви-Строс или, примерно, за логиката в индийската система сангхя, или за етиката на Конфуций, не може да е държавна тайна, и че защитите на дипломните работи трябва да са публични, както стана от лятото на 2001 г.
Защото
всеки дипломант трябва да може да отговори лично на въпросите на своя рецензент; да си покани колеги и приятели (а някои вече канят родители и роднини) за емоционална подкрепа; стдентите от следващите курсове да могат да присъстват, за да се подготвят психически за това по-скоро психическо, отколкото интелектуално изпитание, каквото е устната защита...
И още нещо. Съвсем техническо и от друг порядък.
Със студентите от курса по академично писане ще говорим следващия път за писането на дипломна работа и рецензията за нея, за това как трябва да се подготвят, да четат, да напишат и накрая устно да представят една дипломна работа по история на философията.
Поради всичко това измежду многото избрах точно тази рецензия за работата на Светлана Захариева Богданова за идеята за антропология на Клод Леви-Строс.
снимката е правена през лятото на 2006 г. и е от археологическия музей на остров Тасос -
статуя на курос от VІІ-VІ в.пр. Хр., от времето на живота-в-мита и по нашите земи
Познавам този модерен изследовател донякъде, чела съм негови книги, но новината за неговата физическа смърт ми напомни, че преди време имах приятното задължение да бъда рецензент на една дипломна работа, която отлично представяше проблематичността на неговата антропология.
И така, ето я, първо, самата рецензия.
Р Е Ц Е Н З И Я
за дипломната работа на Светлана Захариева Богданова
“Идеята за антропология у Клод Леви-Строс”
Дипломната работа на Светлана Захариева Богданова е в обем 58 стр. Състои се от въведение, две глави и заключение, както и списък на използваната литература.
Във въведението дипломантката изяснява по какъв начин ще проблематизира идеята за антропология в структурализма на Клод Леви-Строс: чрез търсене на генеалогията на структуралистката идея за точността и научността на метода в позитивизма и неопозитивизма; във внимателното проследяване на най-важните етапи от развитието на теоретичната лингвистика и социалната антропология. Уточнява се, че идеята на Леви-Строс за антропология е по-скоро социологическа и културологическа, но същевременно, че той определя като цел на познанието “да постигнеш собственото си възприемане в другите” (с.8). Особена тежест в това пространно въведение заема преосмислянето от Клод Леви-Строс на основните положения от лингвистичната теория на Фердинанд дьо Сосюр (най-вече на идеята за знака, означаващото и означаваното, синхронията и диахронията), както и представянето на влиянието върху концепциите на Леви-Строс, упражнено от идеите на фонолозите и лингвистите от Пражкия кръжок.
В първата глава, озаглавена “Научната триада”, дипломантката представя идеята на Леви-Строс за обединение на етнография, етнология и антропология. Тук са приложени и две таблици, окартиняващи съотнасянето на тези и други сродни науки в Северна Америка и Континентална Европа (на с. 21, 22). По повод на таблицата за т. нар. “Континентална Европа” ще си позволя да отбележа, че както се вижда и от източника й, тя представя по-скоро англоезичната гледна точка и стремежа да се обединят доста различаващите се в детайлите различни европейски структурализми – франкофонският, пражкият, копенхагенският, руският, както и антропологическите визии, които се раждат от тях. В тази глава е проследена и полемиката на Леви-Строс с Боас, Малиновски и Радклиф-Браун за това кого, какво и как би трябвало да изследва антропологията. В представянето на този дебат дипломантката акцентира върху идеята на Леви-Строс за социалната структура и размяната в обществото, както и върху методологическото изискване за поставяне на антрополога “отвътре”, от гледната точка на наблюдаваното и за неусетното превръщане по този начин на изучаваната общност от “обект” в “колективен субект”.
Втората глава “Антропология на мисълта” се състои от три части.
В първата част се тематизира знаковата природа на социалните феномени. Тук дипломантката продължава размишленията по тематиката, разгърната във въведението – схващането за знака и знаковостта, от което неизбежно следва, че антропологията е област и подразделение на семиологията. Следването на терминологията, въведена от Сосюр и оставянето на англоезичната (например термина “семиотика”, въведен от Пърс) е един от белезите на това, че в дипломната работа на Светлана Богданова се прави едно точно, иманентно, разбиращо описание на франкофонския структурализъм и структурна антропология, с всички произтичащи от това френскоцентрични тези, които са безкритично приети. (Например това, че Русо е архиначинателят на антропологията. В англоезичните теории на негово място се поставя обикновено Френсис Бейкън или Дейвид Хюм). ( А според мен началото на философската антропология е в "Историята" на Херодот).
В тази част се анализира и критичното преосмисляне, извършено от Леви-Строс на социологическите схващания на Маркс, Дюркем, Леви-Брюл, Мос. Основният акцент тук е върху аспекта на антропологията като социална наука.
Във втората част се тематизира проблема за психичното. Дипломантката представя големите различия между схващанията на Фройд и психоанализата за индивидуалното подсъзнателно и празното, пустото колективно безсъзнателно, за което говори Леви-Строс. Подчертава се влиянието на Юнг върху него. Прави се и паралел-разграничение между идеите на Леви-Строс и схващането на Касирер в “Есе за човека” за мита като “плод на свръхемоционалното отношение на човека към заобикалящия го свят”. Тази част завършва с обобщението: “Леви-Строс извършва прехода от статичната символна теория за мита към структурната, използваща операционалните методи на теорията на информацията и структурната лингвистика. Той демонстрира работещия механизъм на колективното митотворчество, определяйки много точно възможностите за интелектуално усвояване на света от митологичната рефлексия”.
В третата част се представят идеите на Леви-Строс за “науката за конкретното” и за логиката в “дивото” мислене, за метода на бриколажа и за дълбинните сходства между т. нар. “примитивно” и т. нар. “научно” мислене. В търсенето на логиката и структурата на мита основният акцент се поставя върху конципирането му от Леви-Строс и като вътреезиково, и като извънезиково явление. Отново вниманието се привлича към заимстването на идеи от фонологията и лингвистиката: за неправомерността на противопоставянето на диахрония и синхрония и за също толкова неправомерното отъждествяване на синхрония и статика.
В заключението дипломантката споделя, че според нея “най-характерният и оригинален момент в идеята за антропология на Леви-Строс е осъщественият в нея синтез на емпиризъм и рационализъм”. Завършек на работата са хуманистичните призиви на Леви-Строс за раждането на една “световна цивилизация, която не би могла да бъде друго освен коалиция в световен мащаб на култури, всяка една от които съхранява своята оригиналност”.(с. 58)
Както се вижда от подробното проследяване на съдържанието на дипломната работа на Светлана Богданова в нея впечатлява прецизното представяне на многотемието и богатството от връзки в средата, в която се е формирала идеята на Леви-Строс за антропологията: връзките с лингвистиката и структурализма в езикознанието; със социологията и по-старите форми на етнологията; полемиките с англоамериканската културна антропология и традиционните философски традиции. Тази дипломна работа много добре представя и проблематичността, хетерогенността и плодотворното разноречие в идеите на френскоезичния структурализъм, както и напрежението в идеята за антропология у Леви-Строс: напрежението между философската същина на целите, които си поставя и спецификата на методите, които изисква.
Според някои наши тълкуватели прецизността и точността на лингвистичните научни методи, използвани в структурната антропология на Леви-Строс, я превръщат по същество в изцяло антифилософски, неопозитивистичен проект. Такава е интерпретацията на Любен Сивилов в предговора му “Ритуалите на мисълта” към “Структура на мита”, “София – С. А., С., 1995 г., превод Лилина Янакиева). Според други,
напр. Богдан Богданов в предговора му “По петите на изплъзващия се смисъл” към “Ревнивата грънчарка”/
структурализмът е нов начин на поставяне на старото, на традиционното питане как се възприема, усеща, мисли и познава света, как се възприема и мисли историята. На посоченото място Богданов цитира Жак Дерида като прогласител на преценките на френските пост-структуралисти и деконструктивисти, че въпреки всичките си претенции Клод Леви-Строс не излязъл от руслото на старата антропоцентрична метафизика.
Това напрежение между крайностите на оценките се вижда и в дипломната работа на Светлана Богданова. Във въведението и в първата глава тя по-скоро настоява върху емпиричния и социологическия характер на структуралната антропология, върху неопозитивистичното в него, докато във втората глава преобладава другото. На с. 50 тя пише, че задачата на антропологията е “да открие общите закони на човешкото мислене”, цитира определенията и етикетите, прикачвани към структурната антропология на Леви-Строс “идеализъм”, “ментализъм” и “кантианство без субект”,
както и съгласието му с констатациите, че провежда кантиански изследвания в етнологията и че това, което го интересува е да разбере как функционира човешкият разум.
Като предлагам на многоуважаемата комисия да оцени с отличие тази дипломна работа, поставям в заключение на авторката и следните два въпроса:
1. Какво е все пак според нея самата антропологията на Клод Леви-Строс: повече социология, повече културология, повече неопозитивизъм или в последна сметка философия?
2. Какво все пак според нея е схващането за “природата на човека” в антропологията на Клод Леви-Строс? Като се има предвид смазващата сила на понятията за социалната структура и социалната комуникация, за колективното безсъзнателно и всевластието на знаците в общността, може ли изобщо в тази антропология да се пита: “Какво е човекът извън това, че е социално същество?”
София, 25 януари 2001 г. Димка Гичева-Гочева, гл.ас. д-р
post scriptum:
Реших да публикувам тази рецензия за дипломната работа на Светлана Захариева Богданова по няколко причини.
Самата дипломна работа беше много хубаво представяне на проблематичността на антропологията според разбирането на Клод Леви-Строс.
Освен това авторката беше написала много силен текст, а после изчезна от нашата академична среда.
Това е и другата причина да сложа рецензията за нейната работа тук.
Възможно е, ако е останала в София и България, понякога дори да се разминаваме по улиците, но не се познаваме.
Защото, макар че бях рецензент, не присъствах на защитата на дипломните работи.
Не знам как тя е отговорила на въпросите ми за това дали изобщо може да се говори за човешка природа според Клод Леви-Строс и дали човекът може да бъде мислен не само като общностно същество.
За съжаление, дори и през 2001 г. в някои специалности на нашия СУ продължаваше тоталитарната практика на закритите защити на дипломни работи само пред комисията и в отсъствие даже и на рецензентите на работите.
Това ми дава повод за пореден път да изкажа своята преценка:
за първите 20 години на прехода направихме една трета от това, което можехме да направим и го направихме три пъти по-бавно, отколкото можехме да го направим.
Особено в академичната сфера.
Например, ако става дума за процедурите, с които се представя една академична работа и с нея се получава научна степен, ще видим промяна само по отношение на дипломните работи, с които се получава магистърска, а отскоро - и бакалавърска степен.
Процедурите на защитите на дисертациите и хабилитациите са същите, като при тоталитаризма, но поне защитите на дисертациите са публични...
По отношение на скоростта на промените:
като си помисля колко лична енергия от единствения човешки живот, който имам, трябваше да вложа, за да убедя някои хора, че защитата на дипломни работи за антропологията на Клод Леви-Строс или, примерно, за логиката в индийската система сангхя, или за етиката на Конфуций, не може да е държавна тайна, и че защитите на дипломните работи трябва да са публични, както стана от лятото на 2001 г.
Защото
всеки дипломант трябва да може да отговори лично на въпросите на своя рецензент; да си покани колеги и приятели (а някои вече канят родители и роднини) за емоционална подкрепа; стдентите от следващите курсове да могат да присъстват, за да се подготвят психически за това по-скоро психическо, отколкото интелектуално изпитание, каквото е устната защита...
И още нещо. Съвсем техническо и от друг порядък.
Със студентите от курса по академично писане ще говорим следващия път за писането на дипломна работа и рецензията за нея, за това как трябва да се подготвят, да четат, да напишат и накрая устно да представят една дипломна работа по история на философията.
Поради всичко това измежду многото избрах точно тази рецензия за работата на Светлана Захариева Богданова за идеята за антропология на Клод Леви-Строс.
снимката е правена през лятото на 2006 г. и е от археологическия музей на остров Тасос -
статуя на курос от VІІ-VІ в.пр. Хр., от времето на живота-в-мита и по нашите земи
Sunday, November 1, 2009
литературно-академични събития през октомври
Октомври в София беше красив.
Тази година, особено през последните му две седмици, се случиха и няколко събития, които наистина ме развълнуваха и впечатлиха, но сега по-скоро ще ги спомена, отколкото да ги представя подробно.
Защото учебната година завърта колелото на преподавателските задължения на все по-висока скорост...
Ето тук снимка от лекцията на доц.д-р Петър Делев, с която започна тазгодишният интердисциплинарен семинар Фронтистериум класикум.
Лекцията беше за градовете през епохата на елинизма в Тракия и за мое най-голямо удоволствие беше по-скоро лекция по политическа философия на историята и история на полисите в Тракия.
Доц. д-р Петър Делев направи много интересно представяне на известни градове в Тракия (най-вече Кабиле и Севтополис), с което аргументира тезата си, че тракийските градове през елинистическата епоха като полисно устройство са били напълно логична смес от аристократични, царско-базилевсични и демократични елементи.
Логично и очаквано за мен, защото и на теория Аристотел обяснява в "Политика", че повечето полиси са смеси от няколко мислими "чисти" форми на държавно устройство, които обаче са толкова изчистени и несмесени с другите само в мислимото.
Лекцията внесе и определени, добре защитени контрапункти по отношение на някои твърдения на известни чужди и наши историографи като Дройзен, Христо Данов, Гаврил Кацаров и Александър Фол.
Разбира се, нямаше как да не се спомене и за голямото объркване, което се насажда в нашата и чуждата публика от медийната кампания за рекламиране на т.нар. "долина на Тракийските царе".
Археологът Георги Китов наистина направи много за изучаването на тези забележителни археологически обекти, които - не ще и дума - може да станат златна жила за развитието на културния туризъм в Казанлъшката долина и останалите места от страната.
Само че точно тези градове в долината ни най-малко не са били царски и еднолично-деспотски, от източен тип, както вече си мислят някои туристи, заблудени от медийно-рекламното клише "долината на тракийските царе".
Стефан, Симона и Александра от трети курс класическа филология по време на лекцията и дискусията.
И техният колега Мартин.
На тях четиримата и на колегата Йонка, която вече следва новогръцка филология, дължа голяма благодарност - за курса, в който участваха преди две години.
***
Та, сега за литературните събития от последните октомврийски дни.
Една много приятна серия от три чудесни литературни събития, които се случиха за седмица.
Първото от тях беше литературният флаш-моб, който се състоя миналата неделя за няколко минути на площадчето пред входа на НДК.
Тези кратки, градски втълпявания, литературни втълпявания,
са замислени от няколко млади колеги-философи-и-литератори и за
тях, както и за първото случване можете да видите видео и препратки на блога на Юнуз.
Идеята е да се събират хора на открити градски пространства за кратко и всички заедно да четат различни текстове на глас.
Четенето миналата неделя предполагаше да се четат текстове на чужди езици и като участник в събитието, погълната от четенето на текста, който четях, не мога да кажа колко точно сме били и как е изглеждало на минувачите отстрани, но беше много истинско като случване.
***
А ето какво се случи в четвъртък - 29 октомври
Точно на 65 си рожден ден известният наш психиатър и писател д-р Любомир Канов представи своята книга "Вселената според Гуидо".
Книгата включва разкази от предишните му култови сборници с разкази "Човекът кукувица", "Парейдолии" и "Ходисей".
Чела съм пред години "Човекът кукувица" и останах поразена от тази книга.
Миналата година, в самото начало на списването и правенето на този блог, сложих като първо художествено произведение текстът на д-р Канов
Dude.
(публикуван беше в септемврийския брой на Gentleman за миналата година)
Един малък, кратък, провокиращ текст, с който изненадвам вече две години подред студентите си в първия час на академичното писане.
Чрез този текст им показвам как в няколко реда на нещо абсолютно неопределимо като кратък прозаичен жанр - някаква смесица от импресия, фрагмент и есе - може да се представи вечно философско питане в художествена, а не в академична форма.
Премиерата на книгата на д-р Канов беше в концертната зала на Музикалното училище.
Имаше много музика - за рождения ден на автора и за премиерата на прекрасната книга, пореден книгооформителски шедьовър на Веселин Праматаров, и издадена от "РИВА".
Свириха и пяха Васил Пармаков, Ицко Финци, Камелия Тодорова и две млади музикантки в началото, чиито имена, за съжаление, не запомних.
На снимката се вижда Бойко Пенчев - известен наш литературен критик, колумнист на "Дневник", заместник-декан на ФСлФ, преподавател по литература в СУ.
Като несъмнен познавач на новата и най-новата наша литература и особено на прозата, той имаше задачата, наистина много трудната задача, да представи разказите в книгата и го направи много хубаво - с акцент върху биографичното авторово в тях.
Бойко Пенчев очерта необикновената житейска траектория на д-р Канов - участъков лекар в село Сирищник (да, в съвсем същото село Сирищник), после психиатър в най-мрачните и затънтени места за доразболяване на болни души, после затворник в Старозагорския затвор... осъден за враждебно отношение към предишния режим у нас и в СССР.
Д-р Любомир Канов напуска страната през 1984 г. като психиатър и дисидент, а през 1991 г., след няколкогодишна много успешна практика в клиника на Лонг Айлънд, се връща у нас като писател и винопроизводител.
Да, отначалото на 90-те години, той живее "Между двете хемисфери" - както е озаглавена и предишната му автобиографична книга със спомени, импресии и фрагменти.
Ту там, в Ню Йорк, ту тук.
А виното, което прави, е добре познато на нашия пазар, според мен вкусно и пивко, и с него бяха почерпени накрая гостите на събитието.
А ето тук Камелия Тодорова.
Тя се появи на сцената, разбира се, за да пее, но явно много се беше впечатлила от думите на Бойко Пенчев и доста развълнувано го репликира.
Според нея, макар че не била прочела все още разказите, но от личния контакт с д-р Канов като човек на словото, Бойко Пенчев прекалено заострил биографичното и исторически-политическото.
Камелия Тодорова изпя I feel in a New-York-state-of-mind, но преди да я изпее, разпалено каза на публиката да не се заблуждава, че тоталитаризъм и подтисничество е имало само у нас по времето на соца.
Лишаването от свобода, ограничаването на свободата и отнемането на свободата го има навсякъде по света, но под различни форми, каза тя.
Ще напиша някой път сигурно по-подробно какво си мисля за този спор, но сега само няколко изречения: наистина, в разказите и фрагментите, в трудно определимите като-жанр-нещо-като-импресии (каквито бяха онези в мъжкото лайф-стайл списание) и в интервютата на д-р Канов (в "Литературен вестник" и "Християнство и култура")
се разбира защо е бил обявен за "враг на народа" и е бил хвърлен в затвор.
Но тези разкази далеч не са само това.
В тях са вечните безпокойства и питания на човека за себе си и вселената,
за думите и техния смисъл, за логоса и алогичното, за ирационалното в нас и около нас.
И в това отношение неговата литература е не само съвременна българска, а световна, за всички времена.
А ето тук на сцената, с няколко думи за автора и неговата книга - живият класик Борис Христов.
За първи път в живота си видях този наш (любим мой) поет, бягащ от суетата и шумотевицата, но все пак направил компромис заради д-р Канов.
За книгата говори и Едвин Сугарев, а накрая Ицко Финци прочете част от разказа "Вселената според Гуидо".
... наистина, прекрасна вечер беше...
***
Имаше още едно много интересно литературно събитие и то се случи в събота следобеда,
на 30 октомври, но за него със снимки ще разкажа след няколко дни.
Тази година, особено през последните му две седмици, се случиха и няколко събития, които наистина ме развълнуваха и впечатлиха, но сега по-скоро ще ги спомена, отколкото да ги представя подробно.
Защото учебната година завърта колелото на преподавателските задължения на все по-висока скорост...
Ето тук снимка от лекцията на доц.д-р Петър Делев, с която започна тазгодишният интердисциплинарен семинар Фронтистериум класикум.
Лекцията беше за градовете през епохата на елинизма в Тракия и за мое най-голямо удоволствие беше по-скоро лекция по политическа философия на историята и история на полисите в Тракия.
Доц. д-р Петър Делев направи много интересно представяне на известни градове в Тракия (най-вече Кабиле и Севтополис), с което аргументира тезата си, че тракийските градове през елинистическата епоха като полисно устройство са били напълно логична смес от аристократични, царско-базилевсични и демократични елементи.
Логично и очаквано за мен, защото и на теория Аристотел обяснява в "Политика", че повечето полиси са смеси от няколко мислими "чисти" форми на държавно устройство, които обаче са толкова изчистени и несмесени с другите само в мислимото.
Лекцията внесе и определени, добре защитени контрапункти по отношение на някои твърдения на известни чужди и наши историографи като Дройзен, Христо Данов, Гаврил Кацаров и Александър Фол.
Разбира се, нямаше как да не се спомене и за голямото объркване, което се насажда в нашата и чуждата публика от медийната кампания за рекламиране на т.нар. "долина на Тракийските царе".
Археологът Георги Китов наистина направи много за изучаването на тези забележителни археологически обекти, които - не ще и дума - може да станат златна жила за развитието на културния туризъм в Казанлъшката долина и останалите места от страната.
Само че точно тези градове в долината ни най-малко не са били царски и еднолично-деспотски, от източен тип, както вече си мислят някои туристи, заблудени от медийно-рекламното клише "долината на тракийските царе".
Стефан, Симона и Александра от трети курс класическа филология по време на лекцията и дискусията.
И техният колега Мартин.
На тях четиримата и на колегата Йонка, която вече следва новогръцка филология, дължа голяма благодарност - за курса, в който участваха преди две години.
***
Та, сега за литературните събития от последните октомврийски дни.
Една много приятна серия от три чудесни литературни събития, които се случиха за седмица.
Първото от тях беше литературният флаш-моб, който се състоя миналата неделя за няколко минути на площадчето пред входа на НДК.
Тези кратки, градски втълпявания, литературни втълпявания,
са замислени от няколко млади колеги-философи-и-литератори и за
тях, както и за първото случване можете да видите видео и препратки на блога на Юнуз.
Идеята е да се събират хора на открити градски пространства за кратко и всички заедно да четат различни текстове на глас.
Четенето миналата неделя предполагаше да се четат текстове на чужди езици и като участник в събитието, погълната от четенето на текста, който четях, не мога да кажа колко точно сме били и как е изглеждало на минувачите отстрани, но беше много истинско като случване.
***
А ето какво се случи в четвъртък - 29 октомври
Точно на 65 си рожден ден известният наш психиатър и писател д-р Любомир Канов представи своята книга "Вселената според Гуидо".
Книгата включва разкази от предишните му култови сборници с разкази "Човекът кукувица", "Парейдолии" и "Ходисей".
Чела съм пред години "Човекът кукувица" и останах поразена от тази книга.
Миналата година, в самото начало на списването и правенето на този блог, сложих като първо художествено произведение текстът на д-р Канов
Dude.
(публикуван беше в септемврийския брой на Gentleman за миналата година)
Един малък, кратък, провокиращ текст, с който изненадвам вече две години подред студентите си в първия час на академичното писане.
Чрез този текст им показвам как в няколко реда на нещо абсолютно неопределимо като кратък прозаичен жанр - някаква смесица от импресия, фрагмент и есе - може да се представи вечно философско питане в художествена, а не в академична форма.
Премиерата на книгата на д-р Канов беше в концертната зала на Музикалното училище.
Имаше много музика - за рождения ден на автора и за премиерата на прекрасната книга, пореден книгооформителски шедьовър на Веселин Праматаров, и издадена от "РИВА".
Свириха и пяха Васил Пармаков, Ицко Финци, Камелия Тодорова и две млади музикантки в началото, чиито имена, за съжаление, не запомних.
На снимката се вижда Бойко Пенчев - известен наш литературен критик, колумнист на "Дневник", заместник-декан на ФСлФ, преподавател по литература в СУ.
Като несъмнен познавач на новата и най-новата наша литература и особено на прозата, той имаше задачата, наистина много трудната задача, да представи разказите в книгата и го направи много хубаво - с акцент върху биографичното авторово в тях.
Бойко Пенчев очерта необикновената житейска траектория на д-р Канов - участъков лекар в село Сирищник (да, в съвсем същото село Сирищник), после психиатър в най-мрачните и затънтени места за доразболяване на болни души, после затворник в Старозагорския затвор... осъден за враждебно отношение към предишния режим у нас и в СССР.
Д-р Любомир Канов напуска страната през 1984 г. като психиатър и дисидент, а през 1991 г., след няколкогодишна много успешна практика в клиника на Лонг Айлънд, се връща у нас като писател и винопроизводител.
Да, отначалото на 90-те години, той живее "Между двете хемисфери" - както е озаглавена и предишната му автобиографична книга със спомени, импресии и фрагменти.
Ту там, в Ню Йорк, ту тук.
А виното, което прави, е добре познато на нашия пазар, според мен вкусно и пивко, и с него бяха почерпени накрая гостите на събитието.
А ето тук Камелия Тодорова.
Тя се появи на сцената, разбира се, за да пее, но явно много се беше впечатлила от думите на Бойко Пенчев и доста развълнувано го репликира.
Според нея, макар че не била прочела все още разказите, но от личния контакт с д-р Канов като човек на словото, Бойко Пенчев прекалено заострил биографичното и исторически-политическото.
Камелия Тодорова изпя I feel in a New-York-state-of-mind, но преди да я изпее, разпалено каза на публиката да не се заблуждава, че тоталитаризъм и подтисничество е имало само у нас по времето на соца.
Лишаването от свобода, ограничаването на свободата и отнемането на свободата го има навсякъде по света, но под различни форми, каза тя.
Ще напиша някой път сигурно по-подробно какво си мисля за този спор, но сега само няколко изречения: наистина, в разказите и фрагментите, в трудно определимите като-жанр-нещо-като-импресии (каквито бяха онези в мъжкото лайф-стайл списание) и в интервютата на д-р Канов (в "Литературен вестник" и "Християнство и култура")
се разбира защо е бил обявен за "враг на народа" и е бил хвърлен в затвор.
Но тези разкази далеч не са само това.
В тях са вечните безпокойства и питания на човека за себе си и вселената,
за думите и техния смисъл, за логоса и алогичното, за ирационалното в нас и около нас.
И в това отношение неговата литература е не само съвременна българска, а световна, за всички времена.
А ето тук на сцената, с няколко думи за автора и неговата книга - живият класик Борис Христов.
За първи път в живота си видях този наш (любим мой) поет, бягащ от суетата и шумотевицата, но все пак направил компромис заради д-р Канов.
За книгата говори и Едвин Сугарев, а накрая Ицко Финци прочете част от разказа "Вселената според Гуидо".
... наистина, прекрасна вечер беше...
***
Имаше още едно много интересно литературно събитие и то се случи в събота следобеда,
на 30 октомври, но за него със снимки ще разкажа след няколко дни.
Subscribe to:
Posts (Atom)
