седмица след кончината на Клод Леви-Строс

Преди седмица е починал Клод Леви-Строс.
Познавам този модерен изследовател донякъде, чела съм негови книги, но новината за неговата физическа смърт ми напомни, че преди време имах приятното задължение да бъда рецензент на една дипломна работа, която отлично представяше проблематичността на неговата антропология.

И така, ето я, първо, самата рецензия.




Р Е Ц Е Н З И Я

за дипломната работа на Светлана Захариева Богданова

“Идеята за антропология у Клод Леви-Строс”


Дипломната работа на Светлана Захариева Богданова е в обем 58 стр. Състои се от въведение, две глави и заключение, както и списък на използваната литература.

Във въведението дипломантката изяснява по какъв начин ще проблематизира идеята за антропология в структурализма на Клод Леви-Строс: чрез търсене на генеалогията на структуралистката идея за точността и научността на метода в позитивизма и неопозитивизма; във внимателното проследяване на най-важните етапи от развитието на теоретичната лингвистика и социалната антропология. Уточнява се, че идеята на Леви-Строс за антропология е по-скоро социологическа и културологическа, но същевременно, че той определя като цел на познанието “да постигнеш собственото си възприемане в другите” (с.8). Особена тежест в това пространно въведение заема преосмислянето от Клод Леви-Строс на основните положения от лингвистичната теория на Фердинанд дьо Сосюр (най-вече на идеята за знака, означаващото и означаваното, синхронията и диахронията), както и представянето на влиянието върху концепциите на Леви-Строс, упражнено от идеите на фонолозите и лингвистите от Пражкия кръжок.

В първата глава, озаглавена “Научната триада”, дипломантката представя идеята на Леви-Строс за обединение на етнография, етнология и антропология. Тук са приложени и две таблици, окартиняващи съотнасянето на тези и други сродни науки в Северна Америка и Континентална Европа (на с. 21, 22). По повод на таблицата за т. нар. “Континентална Европа” ще си позволя да отбележа, че както се вижда и от източника й, тя представя по-скоро англоезичната гледна точка и стремежа да се обединят доста различаващите се в детайлите различни европейски структурализми – франкофонският, пражкият, копенхагенският, руският, както и антропологическите визии, които се раждат от тях. В тази глава е проследена и полемиката на Леви-Строс с Боас, Малиновски и Радклиф-Браун за това кого, какво и как би трябвало да изследва антропологията. В представянето на този дебат дипломантката акцентира върху идеята на Леви-Строс за социалната структура и размяната в обществото, както и върху методологическото изискване за поставяне на антрополога “отвътре”, от гледната точка на наблюдаваното и за неусетното превръщане по този начин на изучаваната общност от “обект” в “колективен субект”.

Втората глава “Антропология на мисълта” се състои от три части.
В първата част се тематизира знаковата природа на социалните феномени. Тук дипломантката продължава размишленията по тематиката, разгърната във въведението – схващането за знака и знаковостта, от което неизбежно следва, че антропологията е област и подразделение на семиологията. Следването на терминологията, въведена от Сосюр и оставянето на англоезичната (например термина “семиотика”, въведен от Пърс) е един от белезите на това, че в дипломната работа на Светлана Богданова се прави едно точно, иманентно, разбиращо описание на франкофонския структурализъм и структурна антропология, с всички произтичащи от това френскоцентрични тези, които са безкритично приети. (Например това, че Русо е архиначинателят на антропологията. В англоезичните теории на негово място се поставя обикновено Френсис Бейкън или Дейвид Хюм). ( А според мен началото на философската антропология е в "Историята" на Херодот).

В тази част се анализира и критичното преосмисляне, извършено от Леви-Строс на социологическите схващания на Маркс, Дюркем, Леви-Брюл, Мос. Основният акцент тук е върху аспекта на антропологията като социална наука.

Във втората част се тематизира проблема за психичното. Дипломантката представя големите различия между схващанията на Фройд и психоанализата за индивидуалното подсъзнателно и празното, пустото колективно безсъзнателно, за което говори Леви-Строс. Подчертава се влиянието на Юнг върху него. Прави се и паралел-разграничение между идеите на Леви-Строс и схващането на Касирер в “Есе за човека” за мита като “плод на свръхемоционалното отношение на човека към заобикалящия го свят”. Тази част завършва с обобщението: “Леви-Строс извършва прехода от статичната символна теория за мита към структурната, използваща операционалните методи на теорията на информацията и структурната лингвистика. Той демонстрира работещия механизъм на колективното митотворчество, определяйки много точно възможностите за интелектуално усвояване на света от митологичната рефлексия”.

В третата част се представят идеите на Леви-Строс за “науката за конкретното” и за логиката в “дивото” мислене, за метода на бриколажа и за дълбинните сходства между т. нар. “примитивно” и т. нар. “научно” мислене. В търсенето на логиката и структурата на мита основният акцент се поставя върху конципирането му от Леви-Строс и като вътреезиково, и като извънезиково явление. Отново вниманието се привлича към заимстването на идеи от фонологията и лингвистиката: за неправомерността на противопоставянето на диахрония и синхрония и за също толкова неправомерното отъждествяване на синхрония и статика.

В заключението дипломантката споделя, че според нея “най-характерният и оригинален момент в идеята за антропология на Леви-Строс е осъщественият в нея синтез на емпиризъм и рационализъм”. Завършек на работата са хуманистичните призиви на Леви-Строс за раждането на една “световна цивилизация, която не би могла да бъде друго освен коалиция в световен мащаб на култури, всяка една от които съхранява своята оригиналност”.(с. 58)

Както се вижда от подробното проследяване на съдържанието на дипломната работа на Светлана Богданова в нея впечатлява прецизното представяне на многотемието и богатството от връзки в средата, в която се е формирала идеята на Леви-Строс за антропологията: връзките с лингвистиката и структурализма в езикознанието; със социологията и по-старите форми на етнологията; полемиките с англоамериканската културна антропология и традиционните философски традиции. Тази дипломна работа много добре представя и проблематичността, хетерогенността и плодотворното разноречие в идеите на френскоезичния структурализъм, както и напрежението в идеята за антропология у Леви-Строс: напрежението между философската същина на целите, които си поставя и спецификата на методите, които изисква.

Според някои наши тълкуватели прецизността и точността на лингвистичните научни методи, използвани в структурната антропология на Леви-Строс, я превръщат по същество в изцяло антифилософски, неопозитивистичен проект. Такава е интерпретацията на Любен Сивилов в предговора му “Ритуалите на мисълта” към “Структура на мита”, “София – С. А., С., 1995 г., превод Лилина Янакиева). Според други,
напр. Богдан Богданов в предговора му “По петите на изплъзващия се смисъл” към “Ревнивата грънчарка”/
структурализмът е нов начин на поставяне на старото, на традиционното питане как се възприема, усеща, мисли и познава света, как се възприема и мисли историята. На посоченото място Богданов цитира Жак Дерида като прогласител на преценките на френските пост-структуралисти и деконструктивисти, че въпреки всичките си претенции Клод Леви-Строс не излязъл от руслото на старата антропоцентрична метафизика.

Това напрежение между крайностите на оценките се вижда и в дипломната работа на Светлана Богданова. Във въведението и в първата глава тя по-скоро настоява върху емпиричния и социологическия характер на структуралната антропология, върху неопозитивистичното в него, докато във втората глава преобладава другото. На с. 50 тя пише, че задачата на антропологията е “да открие общите закони на човешкото мислене”, цитира определенията и етикетите, прикачвани към структурната антропология на Леви-Строс “идеализъм”, “ментализъм” и “кантианство без субект”,
както и съгласието му с констатациите, че провежда кантиански изследвания в етнологията и че това, което го интересува е да разбере как функционира човешкият разум.

Като предлагам на многоуважаемата комисия да оцени с отличие тази дипломна работа, поставям в заключение на авторката и следните два въпроса:

1. Какво е все пак според нея самата антропологията на Клод Леви-Строс: повече социология, повече културология, повече неопозитивизъм или в последна сметка философия?

2. Какво все пак според нея е схващането за “природата на човека” в антропологията на Клод Леви-Строс? Като се има предвид смазващата сила на понятията за социалната структура и социалната комуникация, за колективното безсъзнателно и всевластието на знаците в общността, може ли изобщо в тази антропология да се пита: “Какво е човекът извън това, че е социално същество?”


София, 25 януари 2001 г. Димка Гичева-Гочева, гл.ас. д-р


post scriptum:

Реших да публикувам тази рецензия за дипломната работа на Светлана Захариева Богданова по няколко причини.
Самата дипломна работа беше много хубаво представяне на проблематичността на антропологията според разбирането на Клод Леви-Строс.
Освен това авторката беше написала много силен текст, а после изчезна от нашата академична среда.

Това е и другата причина да сложа рецензията за нейната работа тук.
Възможно е, ако е останала в София и България, понякога дори да се разминаваме по улиците, но не се познаваме.
Защото, макар че бях рецензент, не присъствах на защитата на дипломните работи.
Не знам как тя е отговорила на въпросите ми за това дали изобщо може да се говори за човешка природа според Клод Леви-Строс и дали човекът може да бъде мислен не само като общностно същество.

За съжаление, дори и през 2001 г. в някои специалности на нашия СУ продължаваше тоталитарната практика на закритите защити на дипломни работи само пред комисията и в отсъствие даже и на рецензентите на работите.

Това ми дава повод за пореден път да изкажа своята преценка:
за първите 20 години на прехода направихме една трета от това, което можехме да направим и го направихме три пъти по-бавно, отколкото можехме да го направим.
Особено в академичната сфера.

Например, ако става дума за процедурите, с които се представя една академична работа и с нея се получава научна степен, ще видим промяна само по отношение на дипломните работи, с които се получава магистърска, а отскоро - и бакалавърска степен.
Процедурите на защитите на дисертациите и хабилитациите са същите, като при тоталитаризма, но поне защитите на дисертациите са публични...

По отношение на скоростта на промените:
като си помисля колко лична енергия от единствения човешки живот, който имам, трябваше да вложа, за да убедя някои хора, че защитата на дипломни работи за антропологията на Клод Леви-Строс или, примерно, за логиката в индийската система сангхя, или за етиката на Конфуций, не може да е държавна тайна, и че защитите на дипломните работи трябва да са публични, както стана от лятото на 2001 г.
Защото
всеки дипломант трябва да може да отговори лично на въпросите на своя рецензент; да си покани колеги и приятели (а някои вече канят родители и роднини) за емоционална подкрепа; стдентите от следващите курсове да могат да присъстват, за да се подготвят психически за това по-скоро психическо, отколкото интелектуално изпитание, каквото е устната защита...

И още нещо. Съвсем техническо и от друг порядък.
Със студентите от курса по академично писане ще говорим следващия път за писането на дипломна работа и рецензията за нея, за това как трябва да се подготвят, да четат, да напишат и накрая устно да представят една дипломна работа по история на философията.
Поради всичко това измежду многото избрах точно тази рецензия за работата на Светлана Захариева Богданова за идеята за антропология на Клод Леви-Строс.



снимката е правена през лятото на 2006 г. и е от археологическия музей на остров Тасос -
статуя на курос от VІІ-VІ в.пр. Хр., от времето на живота-в-мита и по нашите земи