Тази година, особено през последните му две седмици, се случиха и няколко събития, които наистина ме развълнуваха и впечатлиха, но сега по-скоро ще ги спомена, отколкото да ги представя подробно.
Защото учебната година завърта колелото на преподавателските задължения на все по-висока скорост...
Ето тук снимка от лекцията на доц.д-р Петър Делев, с която започна тазгодишният интердисциплинарен семинар Фронтистериум класикум.
Лекцията беше за градовете през епохата на елинизма в Тракия и за мое най-голямо удоволствие беше по-скоро лекция по политическа философия на историята и история на полисите в Тракия.
Доц. д-р Петър Делев направи много интересно представяне на известни градове в Тракия (най-вече Кабиле и Севтополис), с което аргументира тезата си, че тракийските градове през елинистическата епоха като полисно устройство са били напълно логична смес от аристократични, царско-базилевсични и демократични елементи.
Логично и очаквано за мен, защото и на теория Аристотел обяснява в "Политика", че повечето полиси са смеси от няколко мислими "чисти" форми на държавно устройство, които обаче са толкова изчистени и несмесени с другите само в мислимото.
Лекцията внесе и определени, добре защитени контрапункти по отношение на някои твърдения на известни чужди и наши историографи като Дройзен, Христо Данов, Гаврил Кацаров и Александър Фол.
Разбира се, нямаше как да не се спомене и за голямото объркване, което се насажда в нашата и чуждата публика от медийната кампания за рекламиране на т.нар. "долина на Тракийските царе".
Археологът Георги Китов наистина направи много за изучаването на тези забележителни археологически обекти, които - не ще и дума - може да станат златна жила за развитието на културния туризъм в Казанлъшката долина и останалите места от страната.
Само че точно тези градове в долината ни най-малко не са били царски и еднолично-деспотски, от източен тип, както вече си мислят някои туристи, заблудени от медийно-рекламното клише "долината на тракийските царе".
Стефан, Симона и Александра от трети курс класическа филология по време на лекцията и дискусията.
И техният колега Мартин.
На тях четиримата и на колегата Йонка, която вече следва новогръцка филология, дължа голяма благодарност - за курса, в който участваха преди две години.
***
Та, сега за литературните събития от последните октомврийски дни.
Една много приятна серия от три чудесни литературни събития, които се случиха за седмица.
Първото от тях беше литературният флаш-моб, който се състоя миналата неделя за няколко минути на площадчето пред входа на НДК.
Тези кратки, градски втълпявания, литературни втълпявания,
са замислени от няколко млади колеги-философи-и-литератори и за
тях, както и за първото случване можете да видите видео и препратки на блога на Юнуз.
Идеята е да се събират хора на открити градски пространства за кратко и всички заедно да четат различни текстове на глас.
Четенето миналата неделя предполагаше да се четат текстове на чужди езици и като участник в събитието, погълната от четенето на текста, който четях, не мога да кажа колко точно сме били и как е изглеждало на минувачите отстрани, но беше много истинско като случване.
***
А ето какво се случи в четвъртък - 29 октомври
Точно на 65 си рожден ден известният наш психиатър и писател д-р Любомир Канов представи своята книга "Вселената според Гуидо".
Книгата включва разкази от предишните му култови сборници с разкази "Човекът кукувица", "Парейдолии" и "Ходисей".
Чела съм пред години "Човекът кукувица" и останах поразена от тази книга.
Миналата година, в самото начало на списването и правенето на този блог, сложих като първо художествено произведение текстът на д-р Канов
Dude.
(публикуван беше в септемврийския брой на Gentleman за миналата година)
Един малък, кратък, провокиращ текст, с който изненадвам вече две години подред студентите си в първия час на академичното писане.
Чрез този текст им показвам как в няколко реда на нещо абсолютно неопределимо като кратък прозаичен жанр - някаква смесица от импресия, фрагмент и есе - може да се представи вечно философско питане в художествена, а не в академична форма.
Премиерата на книгата на д-р Канов беше в концертната зала на Музикалното училище.
Имаше много музика - за рождения ден на автора и за премиерата на прекрасната книга, пореден книгооформителски шедьовър на Веселин Праматаров, и издадена от "РИВА".
Свириха и пяха Васил Пармаков, Ицко Финци, Камелия Тодорова и две млади музикантки в началото, чиито имена, за съжаление, не запомних.
На снимката се вижда Бойко Пенчев - известен наш литературен критик, колумнист на "Дневник", заместник-декан на ФСлФ, преподавател по литература в СУ.
Като несъмнен познавач на новата и най-новата наша литература и особено на прозата, той имаше задачата, наистина много трудната задача, да представи разказите в книгата и го направи много хубаво - с акцент върху биографичното авторово в тях.
Бойко Пенчев очерта необикновената житейска траектория на д-р Канов - участъков лекар в село Сирищник (да, в съвсем същото село Сирищник), после психиатър в най-мрачните и затънтени места за доразболяване на болни души, после затворник в Старозагорския затвор... осъден за враждебно отношение към предишния режим у нас и в СССР.
Д-р Любомир Канов напуска страната през 1984 г. като психиатър и дисидент, а през 1991 г., след няколкогодишна много успешна практика в клиника на Лонг Айлънд, се връща у нас като писател и винопроизводител.
Да, отначалото на 90-те години, той живее "Между двете хемисфери" - както е озаглавена и предишната му автобиографична книга със спомени, импресии и фрагменти.
Ту там, в Ню Йорк, ту тук.
А виното, което прави, е добре познато на нашия пазар, според мен вкусно и пивко, и с него бяха почерпени накрая гостите на събитието.
А ето тук Камелия Тодорова.
Тя се появи на сцената, разбира се, за да пее, но явно много се беше впечатлила от думите на Бойко Пенчев и доста развълнувано го репликира.
Според нея, макар че не била прочела все още разказите, но от личния контакт с д-р Канов като човек на словото, Бойко Пенчев прекалено заострил биографичното и исторически-политическото.
Камелия Тодорова изпя I feel in a New-York-state-of-mind, но преди да я изпее, разпалено каза на публиката да не се заблуждава, че тоталитаризъм и подтисничество е имало само у нас по времето на соца.
Лишаването от свобода, ограничаването на свободата и отнемането на свободата го има навсякъде по света, но под различни форми, каза тя.
Ще напиша някой път сигурно по-подробно какво си мисля за този спор, но сега само няколко изречения: наистина, в разказите и фрагментите, в трудно определимите като-жанр-нещо-като-импресии (каквито бяха онези в мъжкото лайф-стайл списание) и в интервютата на д-р Канов (в "Литературен вестник" и "Християнство и култура")
се разбира защо е бил обявен за "враг на народа" и е бил хвърлен в затвор.
Но тези разкази далеч не са само това.
В тях са вечните безпокойства и питания на човека за себе си и вселената,
за думите и техния смисъл, за логоса и алогичното, за ирационалното в нас и около нас.
И в това отношение неговата литература е не само съвременна българска, а световна, за всички времена.
А ето тук на сцената, с няколко думи за автора и неговата книга - живият класик Борис Христов.
За първи път в живота си видях този наш (любим мой) поет, бягащ от суетата и шумотевицата, но все пак направил компромис заради д-р Канов.
За книгата говори и Едвин Сугарев, а накрая Ицко Финци прочете част от разказа "Вселената според Гуидо".
... наистина, прекрасна вечер беше...
***
Имаше още едно много интересно литературно събитие и то се случи в събота следобеда,
на 30 октомври, но за него със снимки ще разкажа след няколко дни.
No comments:
Post a Comment