От миналата година водя избираемия курс по академично писане за студентите по философия в бакалавърската степен.
Това е единственият курс в учебните планове на много специалности на нашия университет, който е включен не по предложение на преподавателите, а на студентите от Студентския съвет на Философски факултет.
Това е много хубаво и полезно.
Очевидно е, че в преподаването на академичното писане в различни дисциплини от различни преподаватели ще има много общи, но и много специфични теми и методи на преподаване.
През по-предишната учебна година за студенти по философия този курс е бил воден от проф. Анета Карагеоргиева, а миналата година дебютирах аз в тази проблематика.
30 часа: лекция, семинар, дискусия - има по малко и от трите всеки път.
Тази година се провежда в аудитория 63 а в Ректората два пъти седмично - във вторник и в петък от 9.30 до 11.00 часа.
Миналата година стана много хубаво най-вече заради четирима колеги - Цветелина Калъчева, Стефан Андонов и Деян Пенчев, които вече са студенти в магистърската програма по онтология и Велислава Тодорова, която сега е във Фрайбург за една година по програмата Еразъм.
Страшно им благодаря за участието, вдъхновението и енергията, която придадоха на случилото се тогава.
Специфичното в нашия курс е, че се занимаваме не само с академичното писане на философски текст, но и с неакадемичното, художествено писане на текст, питащ философски.
Анотацията и програмата на курса накратко - търсим отговори на въпросите:
1. Какво е академично(то)? Писане, говорене, поведение, дрес-код.
Защо се учи академично писане според Умберто Еко.
Академичното писане в Академията на Платон – писането на основателя на Академията и на неговите ученици. Диалозите на Платон и на Аристотел.
2. За изразимостта на мислите.
"И словото и мисълта битие трябва да са" - логосът като мисъл и слово в поемата на Парменид "За природата, или за едно-единствено-единно съществуващото".
Неизразимостта на мислите (ако изобщо и тях ги има) според Горгий и неговият текст
"За природата, или за това, че нищото съществува".
За писаното и неписаното в ученията на Платон. Пропастта между логоса и словото според Седмото писмо до роднините и приятелите на Дион.
3. Какво е писане(то)? Проблемите около философския разговор, философския монолог, философската дидактика, философското мълчание, философския диалог, философската лекция и философския семинар.
4. Какво е и какво не е академично писане? Какво трябва да бъде и какво не трябва да бъде академичното писане? Четенето, конспектирането, структурирането на план и записването като подготовка за писането.
5. Писането на курсова или семестриална писмена работа, реферат, рецензия.(две занимания)
6. Писането на дипломна работа, статия и дисертация.(две занимания)
7. Писането на строго академична и популяризаторска историко-философска работа.
8. Работата върху и публикуването на философски текст от ръкопис и на академичен философски превод.
9. Жанровете на философското писане между художественото и академичното. Философското есе. Плутарх и Монтен, Томас Ман и Стефан Цвайг.
10-11. Философският фрагмент и историко-философският роман.
12. Изразимо, премълчавано и сподавяно във философското писане и говорене.
на края - писмено упражнение-изпит. Анализ на откъс от текст.
***
Всеки път в началото се прави разбор на едно малко текстче, за което умишлено в първоначално не се казва от кого е написано, кой е неговият автор.
Опитвам да предлагам на вниманието на студентите текстове на малко познати автори, извън канона на най-известните мислители, защото предполагам, че те сравнително лесно ще отгатват известните имена, а целта на този курс е друга.
По време на разбора търсим отговори на въпросите:
*Този текст философски ли е или не?
*Български или чужд автор? По какво се познава?
*По-скоро академичен или по-скоро художествено-есеистичен е анализираният текст?
*Като какъв жанр може да бъде определен и защо го рамкираме по един или друг начин?
Така не само чрез мета-теория, а през анализа на текстове, се обсъждат и извличат много от белезите на академичното и неакадемичното философско писане, на техните жанрове и особености.
Първоначална библиография:
Барт, Ролан. Разделението на езиците. Съставителство, предговор и превод Стоян Атанасов. С., “Наука и изкуство”, 1995
Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. Превод Стефан Станчев. ИК “Александър Панов”, 1999. Послеслов Ангел Ангелов.
Мавродиева, Иванка. Академично писане. Изграждане на успешни писмени умения в процеса на академичната комуникация. Д., 2005, изд. “СемаРШ”.
Янакиев, Мирослав. Как да редактираме свой и несвой текст. С. , 1994. изд. “Регалия”.
А как преподават академично писане на филологически текст в класическа филология доц. Виолета Герджикова и д-р Невена Панова, можете да видите от тяхната анотация в учебния план на специалността и на магистърската програма по антична култура и литература на адрес:
http://masters-classics.dir.bg/
***снимката е на Николай Гочев - от колумбариума на Ректората
Това е единственият курс в учебните планове на много специалности на нашия университет, който е включен не по предложение на преподавателите, а на студентите от Студентския съвет на Философски факултет.
Това е много хубаво и полезно.
Очевидно е, че в преподаването на академичното писане в различни дисциплини от различни преподаватели ще има много общи, но и много специфични теми и методи на преподаване.
През по-предишната учебна година за студенти по философия този курс е бил воден от проф. Анета Карагеоргиева, а миналата година дебютирах аз в тази проблематика.
30 часа: лекция, семинар, дискусия - има по малко и от трите всеки път.
Тази година се провежда в аудитория 63 а в Ректората два пъти седмично - във вторник и в петък от 9.30 до 11.00 часа.
Миналата година стана много хубаво най-вече заради четирима колеги - Цветелина Калъчева, Стефан Андонов и Деян Пенчев, които вече са студенти в магистърската програма по онтология и Велислава Тодорова, която сега е във Фрайбург за една година по програмата Еразъм.
Страшно им благодаря за участието, вдъхновението и енергията, която придадоха на случилото се тогава.
Специфичното в нашия курс е, че се занимаваме не само с академичното писане на философски текст, но и с неакадемичното, художествено писане на текст, питащ философски.
Анотацията и програмата на курса накратко - търсим отговори на въпросите:
1. Какво е академично(то)? Писане, говорене, поведение, дрес-код.
Защо се учи академично писане според Умберто Еко.
Академичното писане в Академията на Платон – писането на основателя на Академията и на неговите ученици. Диалозите на Платон и на Аристотел.
2. За изразимостта на мислите.
"И словото и мисълта битие трябва да са" - логосът като мисъл и слово в поемата на Парменид "За природата, или за едно-единствено-единно съществуващото".
Неизразимостта на мислите (ако изобщо и тях ги има) според Горгий и неговият текст
"За природата, или за това, че нищото съществува".
За писаното и неписаното в ученията на Платон. Пропастта между логоса и словото според Седмото писмо до роднините и приятелите на Дион.
3. Какво е писане(то)? Проблемите около философския разговор, философския монолог, философската дидактика, философското мълчание, философския диалог, философската лекция и философския семинар.
4. Какво е и какво не е академично писане? Какво трябва да бъде и какво не трябва да бъде академичното писане? Четенето, конспектирането, структурирането на план и записването като подготовка за писането.
5. Писането на курсова или семестриална писмена работа, реферат, рецензия.(две занимания)
6. Писането на дипломна работа, статия и дисертация.(две занимания)
7. Писането на строго академична и популяризаторска историко-философска работа.
8. Работата върху и публикуването на философски текст от ръкопис и на академичен философски превод.
9. Жанровете на философското писане между художественото и академичното. Философското есе. Плутарх и Монтен, Томас Ман и Стефан Цвайг.
10-11. Философският фрагмент и историко-философският роман.
12. Изразимо, премълчавано и сподавяно във философското писане и говорене.
на края - писмено упражнение-изпит. Анализ на откъс от текст.
***
Всеки път в началото се прави разбор на едно малко текстче, за което умишлено в първоначално не се казва от кого е написано, кой е неговият автор.
Опитвам да предлагам на вниманието на студентите текстове на малко познати автори, извън канона на най-известните мислители, защото предполагам, че те сравнително лесно ще отгатват известните имена, а целта на този курс е друга.
По време на разбора търсим отговори на въпросите:
*Този текст философски ли е или не?
*Български или чужд автор? По какво се познава?
*По-скоро академичен или по-скоро художествено-есеистичен е анализираният текст?
*Като какъв жанр може да бъде определен и защо го рамкираме по един или друг начин?
Така не само чрез мета-теория, а през анализа на текстове, се обсъждат и извличат много от белезите на академичното и неакадемичното философско писане, на техните жанрове и особености.
Първоначална библиография:
Барт, Ролан. Разделението на езиците. Съставителство, предговор и превод Стоян Атанасов. С., “Наука и изкуство”, 1995
Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. Превод Стефан Станчев. ИК “Александър Панов”, 1999. Послеслов Ангел Ангелов.
Мавродиева, Иванка. Академично писане. Изграждане на успешни писмени умения в процеса на академичната комуникация. Д., 2005, изд. “СемаРШ”.
Янакиев, Мирослав. Как да редактираме свой и несвой текст. С. , 1994. изд. “Регалия”.
А как преподават академично писане на филологически текст в класическа филология доц. Виолета Герджикова и д-р Невена Панова, можете да видите от тяхната анотация в учебния план на специалността и на магистърската програма по антична култура и литература на адрес:
http://masters-classics.dir.bg/
***снимката е на Николай Гочев - от колумбариума на Ректората
No comments:
Post a Comment