Tuesday, September 30, 2008

някои интерпретации за античната философия

* Аннас, Джулия. Античната философия. С., 2007, изд. “Захарий Стоянов”. Превод Капка Герганова.

* Богданов, Б. За културно-историческата основа на философията или за философията като философствуване. Филос. мисъл, 1985/11.

* Богданов, Б. Литературата на елинизма. С., 1979.

* Богданов, Б. История на старогръцката култура. С., 1989.

* Богданов, Б. Мит и литература. С., 1985, Наука и изкуство.

* Богданов, Б. Мит и литература 1, С. Хемус, 1998.

* Богданов, Б. Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. С., 1992, Просвета.

* Богданов, Б. Отделно и заедно. С., Планета 3, 2005.

* Бояджиев, Цочо. Неписаното учение на Платон. С., Наука и изкуство, 1984.

* Бояджиев, Цочо. Античната философия като феномен на културата. С., 1990, 1994, Любомъдрие.

* Брюн, Жан. Сократ. ИК “Одри”, 2000 г.

* Брюн, Жан. Неоплатонизмът. ИК “Одри”, 2002.

* Георгов, Иван. История на философията. Т. І, С., Университетска библиотека, 1926.

* Герджиков, Анастас. Clementia. Образът на принцепса в римската литература и идеологията на ранния принципат. С., 2004, УИ “Св. Климент Охридски”.

* Герджиков, Анастас. Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици. С., 2007, Изток-Запад.

* Герджиков, Анастас. Огледалото на владетеля. Възникване е развитие на жанра Speculum regale в античността и средновековието. С., 2006. Изд. Кармен 2005.

* Герджикова, Виолета. Образованието в епохата на старогръцката класика като проблем на културата, сп. "Критика и хуманизъм", кн. 8, бр. 1/2000, с. 101 - 120.

* Герджикова, Виолета. Thucydides modernus. В: Symposion, или аничност и хуманитаристика. Сборник с текстове от съвременни български хуманитаристи в чест на проф. Б. Богданов. Издателство “Сонм”, София 2000. Съст. В. Герджикова, Н. Гочев и Й. Сиракова.

* Герджикова, Виолета. Идеи и понятия за култура у Тукидид. В: Годишник на СУ “Св. Климент Охридски”, ФКНФ, книга 1-2, том 90, С. 2003. с. 5-53.

* Гичева, Димка. В лабиринта на Платон и Аристотел. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1994.

* Гичева-Гочева, Димка. Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм. С. ЛИК, 1999.

* Гочев, Николай. Античният херметизъм. С., СОНМ и УИ “Св.Климент Охридски”. 1998.

* Гочев, Николай. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том І: Аристотел и Хегел. С., 2004, “Сонм”.

* Гочев, Николай. Писма до Егина. С., изд. СОНМ, 2006.

* Гочев, Николай. Херодот и частите на света. В: ORIENTALIA. Списание за изтока. 2005/2.

* Гочев, Николай. Александрия. Разкази за хора, книги и градове. Изд. СОНМ, 2002.

* Гочева, Димка. За (не)възможното използване на Аристотеловите политологически идеи тук-и-сега. В: Критика и хуманизъм, кн. 13, бр. 1/2002, с. 183-207.

* Де Крешенцо, Лучано. История на гръцката философия. Предсократиците. С.,2001. “Планета 3”. Превод Ния Филипова.

* Дерби, Жилбер Ромейе. Софистите. ИК “Одри”, 2003 г. Превод Марио Йончев.

* Йорданова-Алексиева, Михаела. Елински орфически свидетелства. ИК “ЛИК”. С., 2004.

* Карагеоргиева, Анета. Платон и философията на знанието. С., 1999, изд. "Филвест".

* Каткарт, Томас и Даниъл Клайн. Платон и птицечовката влизат в бара... Ускорен курс по философия, илюстриран с вицове. Екслибрис, 2007.

* Панова, Невена. Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването. С., 2005, “Сонм”.

* Панчовски, Илия. Хераклитови фрагменти С., ЛИК, 2000.


* Ради Радев. Антична философия. Стара Загора, Идея, 1994.

* Ради Радев. Философията на елинизма. С., 1973, Наука и изкуство.

* Ради Радев. История на античната философия. С., Наука и изкуство, Т. 1. 1981, Т.2, 1983.

* Ради Радев. Аристотел. Историческата съдба на неговата философия. С., 1989, УИ “Кл. Охридски”.

* Ради Радев . Хераклит, София, 1986, Партиздат.

* Ради Радев. Сократ. Живот и дело. С., 1980, Партиздат.

* Рикен, Фридо. Основен курс по философия. Философия на античността. С., ЛИК, 2001.

* Ръсел, Бертранд. История на западната философия, Т. 1, С., 1994 г.
История на философията. С., 1998. Изд. “Христо Ботев”. Превод Лъчезар Живин.

* Саръилиев, Иван. Философията на Сократ. С., 1947.

* Торбов, Цеко. Основи на история на философията. Антична философия и философия на средните векове. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1996.

* Хегел. История на философията, т. І, ІІ, ІІІ, “Наука и изкуство”. Превод Генчо Дончев.

* Янакиев, Калин. Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията. С., 1988.

* Янакиев, Калин. Античност, Средновековие, Ренесанс – еволюция и динамика на нравствените светогледи. Встъп. студия в “Антология по етика”, т. І, 1987.





На руски език:

* Пьер Адо. Что такое античная философия? М., 1999.

* Теодор Гомперц. Греческие мыслители. СПб, 1999, т. І и ІІ.

* Джовани Реале и Дарио Антисери. Западная философия от истоков до наших дней. Том І: Античность. СПб, 1997.

* Эдуард Целлер. Очерк истории греческой философии. СПб, 1996.

* О. А. Донских. А. Н. Кочергин. Античная философия. Мифология в зеркале рефлексии. М., 1993.
* Васильева, Т.В. Афинская школа философии, Москва, 1985 г.

* Васильева, Т.В. Философия и поэзия перед загадкой природы. Встъп. студия в: Тит Лукреций Кар. “О природе вещей”, Москва, 1983 г.

* Гомперц, Теодор. Греческие мыслители. Санкт Петербург, 1999 г. т. І и ІІ.

* Гайденко, Пиама. Эволюция понятия науки. Москва, 1980 г.

* Горан, Василий. Необходимость и случайность в философии Демокрита. Новосибирск, 1984 г.

* Джохадзе, Давид. Основные этапы развития античной философии, Москва, 1977 г.

* Лебедев, А.В. To apeiron - не Анаксимандр, а Платон и Аристотель.В:“Вестник древней истории”, 1978 г., № 1, с. 39-54, № 2, с. 43-58

* Лебедев, А.В. Агональная модель космоса у Гераклита – “Историко-философски эжегодник”, 1986 г.

* Лосев, А.Ф. История античной эстетики, Т. 1, Москва, 1963 г., Т. 2, Москва, 1969 г., Т. 3, Москва, 1974 г., Т. 4, Москва, 1975 г., Т. 6, Москва, 1980 г., Т. 7, кн. І,ІІ, Москва, 1988 г., Итоги тысячелетнего развития, кн. І, Москва, 1992 г., кн. ІІ, Москва, 1994 г.,

* Рожанский, Иван Дм. Анаксагор: жизнь и деятельность – Москва, 1983 г.

* Рожанский, Иван Дм. Анаксагор: у истоков античной науки – Москва, 1972 г.

* Семушкин, Анатолий. Эмпедокл. Москва, 1985 г.

* Чанышев, А. Курс лекции по древней философии, Москва, 1981 г.

* Чанышев, А. Начало философии, Москва, 1982 г.

* Чанышев, А. Эгейская предфилософия, Москва, 1970 г.

* Чанышев, А. Италийская философия, Москва, 1975 г.

* Чанышев, А. и Э. Михайлова. Йонийская философия, Москва, 1966 г.

* Шаш, Семен. Генезис античной диалектики. Минск, 1980 г.


Пояснителна бележка: В библиографиите, сложени досега, са посочени заглавия както на български, така и на руски език, защото тези издания са най-достъпни в максимален брой наши библиотеки и книжарници, особено в градовете из страната.

Скоро на този блог ще се появят и библиографии на книги и на западни езици, които вече могат да се намерят и в НБКМ и във филиалните библиотеки на СУ.

Monday, September 29, 2008

видеолекции от щатски университети

В днешния брой на вестник СЕГА, в понеделничната рубрика ПРОСВЕТА има статия на Теодора Славянова http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3106§ionid=28&id=0001401 и линк към сайт, създаден от ентусиастките Анна и Румяна Кънчеви, поместен на адрес:
http://www.nationalpriority.eu/
На него има доста видеолекции от най-известните американски университети, и по-точно от първата петица на класацията за най-престижните университети на изданието US News and World Report. Според това подреждане първи е Харвард, следван от Принстън, Йейл, Масачузетския технологичен институт (МИТ) и Станфорд.
Браво на тези млади колеги!

Sunday, September 28, 2008

рожден ден на Конфуций

Не знам как може да се провери, че днес бил рожденият ден на Конфуций.
Вижте тук:
http://www.vsekiden.com/?p=38995
Прекалено много спорове около календара има.

...
А, ето обяснение тук:
Somewhat "Confucingly" to Westerners, the birthday of this sage is celebrated on two separate days. September 28, his birthday in the Western solar calendar, is also known as National Teacher's Day in the Republic of China, in memory of the importance that Confucius placed on learning and scholarship, and his radical populist doctrine that knowledge was the right of everyone, not just the privilege of the aristocracy. His birthday is also marked in the Chinese lunar calendar, however, and falls on the 27th day of the eighth lunar month (between the end of September and the beginning of November).
http://www.whatsonwhen.com/sisp/index.htm?fx=event&event_id=13638

Saturday, September 27, 2008

премиерата на "Дзифт"



Всички тези хора са снимани в четвъртък вечерта, 25 септември, в залата на киното "Арена Младост", когато заслужено приемаха овациите на публиката.
Виковете "Браво!" бяха напълно заслужени.
Филмът е шокиращ.
Честно казано, признавам си, че винаги съм се съмнявала, че по сценарий и текст на Владислав Тодоров може да се получи хубав филм.
Но се е получило.
И така:
- сценарият е на Владислав Тодоров;
- режисура Явор Гърдев;
- в ролята на Молеца играе Захари Бахаров (който ми взе акъла миналата година и с играта си в "Дон Жуан" и "Крал Лир" в Народния);
- в ролята на Ада дебютира Таня Илиева;
- в ролята на Плужека е нашият Джордж Клуни, сиреч Владимир Пенев, няма нужда от по-нататъшно представяне;
- сценография и костюми Никола Тороманов - Фичо и Даниела Ляхова;
- музиката е композирана от Калин Николов;
- оператор Емил Христов;
...
За филма вече много се писа и сигурно тепърва още повече ще се пише и говори. Например, вчера четох в "Култура" представяне от Геновева Димитрова,а днес в Light на "Капитал" - от Янко Терзиев.
Вчера гледах и интервюто с Явор по "Панорама".

Да, всички са ужасно развълнувани.
И аз се развълнувах много.

Колко рядко се случва у нас една колективна работа да бъде доведена до успешен край и резултатът да е толкова успешен, толкова въздействащо произведение на изкуството.

Всички тези хора са работили в екип, проявили са, както каза Явор на премиерата, "доверие и лоялност" един към друг и затова се е получило.
Талантливи, образовани, ерудирани и можещи хора у нас има много, но обикновено общата работа между тях се проваля.

В екипа, създал филмовото бижу "Дзифт",са проработили някакви позитивни човешки енергии и затова се е получило.

И затова сега има такова радостно очакване. За това, че филмът ще бъде видян от много хора по света и че ще бъде харесан, много харесан от тях. Заслужено.

Противно на това, което мнозина вече изтъкват, за мен това е филм за вечните теми:
- любовта и саможертвата на обичащия;
- предателството и измяната на обичания;
- жената, която вкарва мъжа в греха;
- алчността и насилието;
Е, разбира се, има и други класически кинаджийски теми: "затворническата" тема, темата за несправедливата присъда и т.н.(Особено затворническите епизоди няма как да не напомнят за "Изкуплението Шоушенк", "Зеленият път", "Среднощен експрес" и "Лице назаем").
Социализмът е представен в пародийно-абсурдистки план и това е голямо постижение. Вярно е, че онова време беше зловещо и точно поради това неумело-назидателното изобличаване на нявгашните зверства обикновено има нулев или обратен морален ефект. Заради спорния естетически ефект. По-скоро няма никакъв ефект.
Зловещото в "Дзифт" предизвиква страх, погнуса, но и смях през сълзи.
И освен това го има и класическото триединство на време, място и действие.
Всичко става в София, за едно денонощие - от шест сутринта, когато Молеца излиза на свобода и го посреща песента от радиоточката:
"Здравствуй, парень, мой хороший, мой родной..."
до другия ден призори...
Е, да не разказвам повече.

Thursday, September 25, 2008

отправни библиографии на антологии и цялостни произведения

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
НА АНТОЛОГИИТЕ И ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА АНТИЧНИ ФИЛОСОФИ,
ИЗДАДЕНИ НА БЪЛГАРСКИ И РУСКИ ЕЗИК

І. А Н Т О Л О Г И И:

* АНТИЧНА ФИЛОСОФИЯ. Съставителство и встъпителна студия Ради Радев, прев. Христо Данов, С., Изд. “Наука и изкуство”, 1977, 1982, 1988, Ст. Загора, “Идея”, 1994.
* Фрагменты ранних греческих философов. ред. и вст. ст. И. Д. Рожанский, прев. А. В. Лебедев, М., “Наука”, 1989 г.
* Питагор и питагорейците. Съставителство и превод Илия Панчовски, Стоян Терзийски, Александър Кашъмов, С., Изд. ЛИК, 1994 г. Приложения: текстове на Прокъл, А. Ф. Лосев и Карл Керени.
(Пифагорейские золотые стихи с комментариями философа Гиерокла. М., “Гнозис”, 1995. Прев. и предговор И. Петер.)
* Елеати. Превод, предговор и съставителство Любомира Радоилска, С., Изд. ЛИК, 1996.
Приложения: текстове на К. Райнхарт, А. Ф. Лосев, Ал. Койре.
* Антология по етика. Част І. Съст. К. Янакиев, Н. Видева, К. Нешев, В. Николова. Вст. студия Калин Янакиев, С., 1988, “Наука и изкуство”.
* Идеята за времето. С., 1985, “Наука и изкуство”, съставителство и встъпителна студия Цочо Бояджиев и Здравко Попов.
* Досократики. Прев. и ред. А. О. Маковельский, ч. 1-3, Казань, 1919 г.
* Антология кинизма. Ред. А. А. Тахо-Годи, вст. ст. Исай М. Нахов, М., “Наука”, 1984 г. Прев. И. М. Нахов, М. Е. Грабарь-Пассек, Ю. Шульц, Н. П. Баранов.
* Демокрит. Тексты, переводы, исследования. Ред. С. Я. Лурье, Л., 1970.
* Стоици. Превод, съставителство, бележки и встъпителна студия Силвия Минева, С., Изд. ЛИК, 1995 г.
* Неоплатонизъм и християнство. Под редакцията на Иван Христов и Димитър Димитров.
Част І: Гръцката традиция ( ІІІ-VІ век). София, 2002, изд. ЛИК.
Част ІІ: Византийската традиция, С., 2004, ЛИК.
* Философия. Хронологична антология. От Талес до Дерида. Съставители Иван Колев, Димка Гочева, Хари Паницидис. ИК "Анубис", С., 2001.


Издание, многократно преиздавано, на фрагментите на досократиците на гръцки с немски превод:
DIE FRAGMENTE DER VORSOKRATIKER. Griechisch und Deutsch., von Hermann Diels. Herausgegeben von Walther Kranz. Band I – III. Berlin, Weidmannsche Buchhandlung.


ПРОИЗВЕДЕНИЯ на отделни мислители:

А Р И С Т О Т Е Л:

НАЙ-НОВОТО!

* Аристотел. Съчинения в шест тома. Том І, Част І: Органон.
Съдържа "Категории", "За тълкуването", "Първа аналитика". Двуезично издание с гръцки текст и превод.
Превод, предговор, коментар и научен апарат Иван Христов.
Изд. "Захарий Стоянов", С., 2008.

* Метафизика. превод Николай Гочев (книги І-ІІІ и Х-ХІV) и Иван Христов (книги ІV-ІХ). Ред. Димка Гичева-Гочева (книги І-ІІІ и Х-ХІV). Встъпителни студии и коментарни бележки – Димка Гочева и Иван Христов; индекси и бележки – Николай Гочев и Иван Христов.
Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2000 г., изд. СОНМ.
* За душата. прев. Марко Марков, вст. ст. Ради Радев, С., 1979. Изд. “Наука и изкуство”.
* За небето. За възникването и загиването. Превод, бележки и индекс на “За небето” -Димка Гочева; превод, бележки и индекс на “За възникването и загиването” - Димитър Илиев. Редактор Владимир Маринов. Послеслов Мария Николова.
Встъпителна студия Димка Гочева.
Библиотека “ДЕЛОС”, С., СОНМ, 2006 г.
* Категории. Превод, встъпителна студия и коментар Иван Христов, С., 1992 г. Изд. “Наука и изкуство”; Фондация Отворено общество.
* Никомахова етика, С., 1993 г., превод Теменуга Ангелова, предговор и коментар Ради Радев. Изд. ГАЛ – ИКО.
* Политика. Превод, коментар и индекс Анастас Герджиков, встъпителни студии Олоф Гигон и Богдан Богданов, С., 1995г.; изд. “Отворено общество”.
* За поетическото изкуство. прев. и вст. ст. Александър Ничев, С.,1975 г. Изд. “Наука и изкуство”.
* Реторика. прев. и вст. ст. Александър Ничев, С., 1986 г. Изд. “Наука и изкуство”.
* Атинската полития. Превод Цветана Панициду и Харалампи Паницидис, С., 1993 г. Изд. “Христо Ботев”. Предговор Х. Паницидис.
* Аналитики. Том І: Първа аналитика. За тълкуването. Превод, предговор, индекси, коментар и библиография Иван Христов, С., 1997 г. Изд. къща “Христо Ботев”.
* Топика. Превод, предговор, коментар и научен апарат Иван Христов, С., 1998 г. Изд. “Захарий Стоянов”.
Съдържа като приложения студии на Лео Елдърс, А. Фрагщайн, С. Мансион, Дж. Е. Л. Оуен, В. А. дьо Патер, Ф. Солмсън, К. Дж дьо Вогел.
* Физиогномика, С., 1999 г., прев и послеслов Харалампи Паницидис. Изд. ЛИК и Вермеер.
* Аристотел, псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл. В: Икономика. Антични автори за стопанството. прев. Георги Гочев, редакция Николай Гочев.
Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2006, СОНМ.
* Псевдо-Аристотел. Реторика към Александър. Превод Георги Гочев, ред. Николай Гочев, Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2004, СОНМ.
* Физиогномика. За душата. Превод на “Физиогномика” и студия – Хари Паницидис. Превод и бележки на “За душата” – Марко Марков. С., ЛИК, 2006.
* Атинската държавна уредба. С., 1904. Българска библиотека №5. Превод и предговор Гаврил Кацаров.
Факсимилно преиздадено в : Гаврил Кацаров. Избрани съчинения. том ІІ, УИ "Св. Климент Охридски", С., 2004, с. 803-899. Съставител доц.д-р Петър Делев.


* Сочинения в 4-х томах. Академия наук СССР. Институт философии. Издательство “Мысль”:
Том ІІ: Органон : Категории. Об истолковании. Первая аналитика. Вторая аналитика. Топика. О софистических опровержениях; прев. А. В. Кубицки; Э. В. Радлов; Б. А. Фохт; М. И. Иткин; вст. ст. З. Микеладзе – М., 1978 г.; Том ІІІ: Физика. Прев. В. П. Карпов. О небе. Прев. А. В. Лебедев. О возникновении и уничтожении. Прев. Т. А. Миллер. Метеорологика. Прев. Н. В. Брагинска. Вст. ст. И. Д. Рожанский, М., 1981 г.; Том ІV : Никомахова этика. Прев. Н. В. Брагинска. Большая этика. Прев. Т. А. Миллер.Политика. Прев. С. А. Жебелев. Поэтика. Прев. М. Л. Гаспаров. Вст. ст. Ф. Х. Кессиди и А. И. Доватур, М., 1983 г.
* Евдемова этика. О добродетелях. В книгата “Краткая история этики” от А. А. Гусейнов и Г. Иррлитц, М., 1987 г.
* О частях животных, М., 1940 г.
* О возникновении животных, М., 1940 г.


ДИОГЕН ЛАЕРЦИЙ:

* Животът на философите. съст. и превод Тодор Томов, предговор Цочо Бояджиев, С., 1985 г. Изд. “Народна култура”. ІІ издание – С., 2002 г., “Планета-3”.
* Диоген Лаэртский. О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов, М., 1986 г., превод М. Л. Гаспаров, вст. ст. А. Ф. Лосев. Изд. “Мысль”.

E M П E Д О К Ъ Л:

Эмпедокл. Из поэмы “О природе”. Из поэмы “Очищения”. Прев. Г. Якубанис. В книгата “Лукреций. О природе вещей”, М., 1983, цит. съч.

Е П И К Т Е Т:

Наръчник за живота. Беседи. С., 2000 г., изд. “Кибеа”. Превод Калина Гарелова.

Е П И К У Р :

* За щастието. С., 1999, “Кибеа”. Превод Христо Данов. Предговор Лудвиг Маркузе. Послеслов Диоген Лаерций. Превод на предговора Евелина Банева, на послеслова – Доротея Табакова.
* Эпикур: Письмо к Геродоту. Письмо к Пифоклу. Письмо к Менекею. Главные мысли. Прев. Михаил Гаспаров. В книгата “Лукреций. О природе вещей”. М. , 1983, издательство “Художественная литература”.

К С Е Н О Ф О Н Т :

* Сократически съчинения. С., “Народна култура”, 1985, превод Румен Стефанов, предговор Цочо Бояджиев.
* Аристотел, псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл. В: Икономика. Антични автори за стопанството. Превод, бележки, библиография и индекси Георги Гочев, редакция Николай Гочев. Предговори Красен Станчев и Георги Гочев. Приложение: Дейвид Хюм. За многолюдността на древните народи. Превод Анета Димитрова и Димитър Илиев.
Библиотека “ДЕЛОС”. С., 2006, СОНМ.
* Киропедия. Превод, предговор, бележки и азбучен показалец на имената и реалиите – Владимир Атанасов. С., “Народна култура”, 1995.
* Исторически съчинения. Анабазис. Гръцка история. Превод на “Анабазис” М. Мирчев, превод на “Гръцка история”, показалец на имената и хронологическа таблица Румен Стефанов. Предговор Богдан Богданов. ДИНИ, С., 1984.


Л У К И А Н:

* Диалози. С., “Народна култура”, 1971. Превод, бележки и предговор Александър Ничев.
* Сатири и пародии. Библиотека ХЕРМЕС, "Народна култура". С. 1986. Съставител Веско Вълчев. Превод Владимир Атанасов, Б. Богданов, Мирена Славова. Предговор Богдан Богданов.

ЛУКРЕЦИЙ КАР:

* За природата на нещата. превод и послеслов Марко Марков, С., 1971 г. “Наука и изкуство”.
* Тит Лукреций Кар. О природе вещей. М., 1983, “Художественная литература”. Прев. Ф. А. Петровский. Вст. ст. Т. В. Васильева.

М А Р И Н:

Прокл, или о счастье. в кн. “Диоген Лаэртский…”, цит съч. Прев. М. Л. Гаспаров.

МАРК АВРЕЛИЙ:

* Към себе си. С., 1986, “Народна култура”. Превод и предговор Богдан Богданов.

О Л И М П И О Д О Р:

Жизнь Платона. в кн. “Диоген Лаэртский…”, цит. съч. Прев. М. Л. Гаспаров.

П Л А Т О Н:

Диалози. Четири тома, издадени от “Наука и изкуство”, които включват:
* Том І. С., 1979. Встъпителна студия “Платон. Живот и творчество” от Георги Михайлов.

Апология на Сократ (превод и бележки Георги Михайлов).
Критон (пр. и бел. Г. Михайлов). Евтифрон (пр. и бел. Г. Михайлов). Малкият Хипий (пр. и бел. Б. Богданов). Ион (пр. и бел. Богдан Богданов). Големият Хипий (пр. и бел. Б. Богданов). Алкивиад (пр. и бел. Б. Богданов). Хармид (пр. и бел. Б. Богданов). Лахет (пр. и бел. Б. Богданов). Лизис (пр. и бел. Б. Богданов). Протагор (превод и бел.Георги Михайлов).

* Том ІІ. С., 1982 . Встъпителна студия “Философско съдържание и художествена форма” от Богдан Богданов.

Горгий (превод и бел. Г. Михайлов). Евтидем (превод и бел. Б. Богданов). Менон (превод и бел. П. Димитров). Менексен (прев. и бел. Б. Богданов). Кратил (прев. и бел. Г. Михайлов). Федон (прев. и бел. Б. Богданов). Пирът (превод и бел. Г. Михайлов). Федър (превод и бел. Богдан Богданов).

* Том ІІІ. С., 1981. Държавата. Превод и бел. Александър Милев. Послеслов “Платонизмът” от Ради Радев.

* Том ІV. С., 1990 . Встъпителна студия “Платоновата диалектическа онтология” от Цочо Бояджиев.
Парменид`(пр. и бел. Цочо Бояджиев). Теетет (пр. и бел. Б. Богданов). Софистът (пр. и бел. Б. Богданов). Държавникът (превод и бел. Донка Марковска). Филеб (превод и бел. Донка Марковска). Тимей (превод и бел. Георги Михайлов). Критий (прев. и бел. Георги Михайлов).

* Избрани диалози. С., “Народна култура”, 1982,
Включва: Ион. Протагор. Пирът. Федон. (превод Георги Михайлов и Богдан Богданов). Предговор “Диалозите на Платон – философия или литература” от Богдан Богданов.

* Платон. Закони.
Превод, бележки, библиография и индекс: Невена Панова (книги І –ІV,VІ -VІІ) и Георги Гочев (книги V, VІІІ-ХІІ).
Редакция: Георги Гочев (кн. І, ІІІ, ІV, VІ и VІІ) и Николай Гочев (кн. ІІ, V, VІІІ-ХІІ)
Предговор Богдан Богданов; встъпителна студия “Прагматичната метафизика на “Закони”” от Георги Гочев.
Под общата редакция на Николай Гочев.
Библиотека “ДЕЛОС”. С., 2006, СОНМ.

П Л О Т И Н:

* ЕНЕАДИ. Превод Цочо Бояджиев, издадени от СОФИ - Р, С., 1994-1996. Книга Първа, Книга Втора, Книга Пета.
* Плотин. ЕНЕАДИ. (всички шест книги) в превод на Цочо Бояджиев, С., 2005, Изток-Запад.


П О Р Ф И Р И Й:

* Въведение към “Категории” на Аристотел. В книгата “Аристотел. Категории”, цит. съч. Превод и коментар Иван Христов, С., изд. “Наука и изкуство” и фондация Отворено общество, 1992.
* О пещере нимф. В “Вопросы классической филологии”, VІ, М., 1976. Прев. А. А. Тахо- Годи.
* Жизнь Пифагора. Жизнь Плотина. В книгата “ Диоген Лаэртский…”, цит. съч. Прев. М. Л. Гаспаров.
* Пещерата на нимфите. С., 2000, “Библиотека 48”, превод Владимир Маринов, редактор Николай Гочев. Встъпителна статия “Порфирий. Философът платоник” от Владимир Маринов.

П Р О К Ъ Л:

* Първооснови на теологията. С., 1995, ЛИК, превод Нора Димитрова.
* Первоосновы теологии. Тбилиси, 1972, изд. “Мецниереба”; прев. и коментар А. Ф. Лосев.
* Первоосновы теологии. Гимны. М., “Прогресс”, 1993. Съст. А. А. Тахо – Годи, прев. А. Ф. Лосев и О. В. Смыка.

ПСЕВДО-АРИСТОТЕЛ:

* Реторика към Александър. Превод: Георги Гочев. Редактор: Николай Гочев. С., 2004,
Библиотека “ДЕЛОС”, изд. СОНМ.

СЕКСТ ЭМПИРИК:

* Сочинения. Том І и ІІ. М., 1975 и 1976.”Мысль”. Прев. и вст. ст. А. Ф. Лосев.

С Е Н Е К А:

* Избрани диалози. Съставителство, превод и бележки Анна Николова, встъпителна студия Васил Проданов. С., 1987, “Наука и изкуство”.

* Нравствени писма до Луцилий. Изд. РИВА – АВС – 90. Том І, С., 1994. Том ІІ, С., 1996. Превод и бележки Анна Шелудко.

* Сенека. Диалози. С., РИВА, 2002. Превод от латински и бележки Анна Николова, Анна Шелудко, Петя Стоянова. Предговор Анна Николова.

* За благодеянията. За снизходителността. С., 2001, РИВА. Превод Петя Стоянова, предговор Анна Николова.


* Нравственные письма к Луцилию. Трагедии. Прев и вст. ст. С. Ошеров, М., “Художественная литература”, 1986.

Т Е О Ф Р А С Т :

* Характери. Прев. и послеслов Богдан Богданов. С., 1968, “Народна култура”.

Х Е Р А К Л И Т :

* Поетичен превод на
Фрагменты сочинения, известного позже под названиями “Музы” или “О природе”. Прев. С. Муравьев. В книгата “Лукреций Кар. О природе вещей”, цит. съч.
* Прозаичен превод на фрагментите в: Ради Радев, “Хераклит. Живот и дело”. С., 1986, “Партиздат”.
* Превод на избрани фрагменти в: Илия Панчовски, “Хераклитови фрагменти”, С., 2000, “ЛИК”.

Ц И Ц Е Р О Н :

* Етически трактати. С., 1984, “Народна култура”. Прев. Юдит Филипова, предговор Анна Николова.
* Избрани писма. С., 1983, “Народна култура”. Превод Недялка Георгиева, предговор Анна Николова.
* За държавата. За законите. Превод и предговор Мария Костова. С., СОФИ – Р, 1994.
* За оратора. С., 1992, УИ “Св. Климент Охридски”, превод Петя Стоянова, встъпителна студия Богдан Богданов, предговор Исак Паси.
* Избрани речи. С., “Наука и изкуство”, 1983. Съставителство и уводна студия Анна Николова. Предговор Кирил Василев. Превод от латински: Владимир Атанасов, Димитър Бояджиев, Недялка Георгиева, Лили Йорданова.

есенно равноденствие

Friday, September 19, 2008

ТРИПТИХ ЗА ЕЛАДА





ЕЛАДА: ДУХОВНАТА ФОРМА НА ЕВРОПА

През Средновековието дори маргинали като Бернар от Шартр и Джон от Солсбъри въздъхвали: “Ние сме джуджета, стъпили на раменете на гиганти”. За великани били признати мислителите на древността . И как да не бъдело така, след като схоластиката се родила благодарение на преводите на “последния римлянин” Боеций и изкованата от тях лексика. А преводачът-монах от Ирландия Йоан Скот Ериугена не само превел на латински Ареопагитическия корпус, великите Кападокийски отци на Църквата и по-късни византийски мислители, но и прехвърлил цялата антична диалектика от Хераклит до Прокъл в Западното мислене чрез своя трактат “За разделението на природата”. Да не говорим за всеизвестното преоткриване на аристотелизма в т. нар. зряла схоластика при св. Алберт Велики и св. Тома Аквински. Средновековието не само говорело с възхита за Философа, но и му се дивяло, като казвало: “когато Аристотел пишел, топял перото си направо в мозъка” (пак изказване на Джон от Солзбъри в “Металогикон”).
Дядото на модерната европейска мисъл Френсис Бейкън не само написал “Новият Органон” и “Новата Атлантида”, но и също така признал: “Най-древните времена предизвикват най-дълбоко възхищение”. Затова докато излежавал присъда за корупция (защото като бил лорд-пазител на кралския печат се поблазнил да взема подкупи) в Тауър съчинил няколко десетки параболи-притчи за прочути митологични персонажи: “Нарцис, или себелюбието”, “Орфей, или философията”, “Протей, или материята”, “Девкалион, или възраждането”, “Немезида, или превратността на нещата”, “Дионис, или страстта”, “Сфинксът, или науката”, “Пан, или природата”, “Сирените, или наслаждението” и т. н., и т. н.
Томас Хобс превел “Илиада” и “Одисея” на латински. Не случайно е толкова проницателен и съвременен в семиотическата си теория, и същевременно така благочестив в теономния си политически трактат “Левиатан”.
Бащата на новия европейски рационализъм Рене Декарт се образовал в колежа “Ла Флеш”, където преподавателите му – видни учени-йезуити – го натъпкали с цялото енциклопедично знание на схоластизирания аристотелизъм. Нищо че той после им се подигравал и предпочитал да чете в широко отворената книга на света.
Джон Лок, както и повечето новоевропейски мислители не се препитавал с преподаване на философия ex cathedra universitatis. За разлика от повечето от тях, той все пак бил университетски преподавател, при това в Оксфорд, но учел възпитаниците си не на философия, а на старогръцка литература и реторика. Може би затова е написал не само “Опит върху човешкия разум”, но и “Писмо за толерантността” и съвсем новаторски по дух политологически трактати, възраждащи не малко от Аристотеловите разбирания за политейята, за съвместния живот на гражданите в обществото и държавата.
Дейвид Хюм е автор на есета като “Епикуреецът”, “Стоикът”, “Платоникът”, “Скептикът” и може би тъкмо чрез тях е получил аналитично-скептичните прозрения, развити в “Трактат за човешката природа”, “Естествена история на религията”, изследванията на човешкото разбиране, афектите и принципите на морала.
Шелинг завършил мисловните си търсения с философстване за митологията и религията. Огромната му продуктивност била увенчана с работи като “За божествата на Самотраки” – емблема на унеса му по античността.
Хегел завършил класическа гимназия и станал студент по богословие в Тюбинген. По време на следването си живеел в манастирско общежитие, при това в една стая с Шелинг и Хьолдерлин. От Лесинг и Винкелман насетне духовният живот в Германия превъзнасял и се ентусиазирал от Елада. И “олимпиецът” Гьоте и “живият класик” Шилер, и романтиците, и трескаво-екстатичният Хьолдерлин, и спекулативният Хегел – вдъхновението за всички тях много често идвало от митологията, културата и литературата на Елада. Дори и строгостта на протестантството не успяла да попречи на Хегел в него да се разгори страстта към Елада. Прехласнат по нея, в онези години най-близкият, най-съкровеният му приятел Хьолдерлин написал своята поема за Диотима и десетки други творби, вдъхновени от античността, а Хегел си фантазирал за някакъв невъзможен синтез между християнството и гръцката народна религия. Да не говорим за хилядите възторжени преценки за гръцката философия и изкуство в лекциите по история на философията и лекциите по естетика, за възхвалата на гръцкия живот като “истински подвиг на младостта на човечеството” във “Философия на историята”. И гимназиалното юношество, и следването, и годините на гувернантстване, и академичната работа на Хегел са пропити от убеждението, изразено в речта, произнесена в Нюрнберг при избирането му за ректор на тамошния университет: “Гръцкият свят е най-красивият, който някога е съществувал” .
Киркегор започнал своя път като мислител и писател с работа върху иронията като форма на Сократовата екзистенциална диалектика, а Ницше е бил професор по класическа филология и в едно от първите си скандални произведения пресъздава “Раждането на трагедията от духа на музиката” – величието на дионисизма и гръцката мистериалност, потиснати впоследствие от разсъдъчността и “злия гений” на понятийното мислене.
В началото на ХХ век възгласите за Елада позаглъхнали. В началото на 20-те в Италия масите били овладени от Мусолини, а в началото на 30-те в Германия – от Хитлер. Тогава Едмунд Хусерл отново възродил идеала за Елада като духовна форма на Европа. В една своя прочута лекция, изнесена във Виена през май 1935 г. Хусерл поставил диагноза: “Европейските нации са болни, самата Европа е в криза” . Като единствено възможно лечение Хусерл предписал тематизирането на “духовната Европа като чист проблем на науките за духа”. Хусерл твърди, че историята на Европа има своята иманентна философска идея, своята иманентна телеология. Целта на всичко, случило се в Европа е “прелом и начало на развитие на нова човешка епоха, епохата на човечеството, което оттук насетне просто иска да живее и може да живее в свободното оформяне на своето съществуване, на своя исторически живот от идеи на разума, от безкрайни задачи”. Тази идея, според Хусерл има своето време- и месторождение: древна Гърция през VІІ и VІ в. пр. Хр. Той с възхита говори за тази особена теоретико-практическа нагласа, за това особено човечество и това особено жизнено призвание, което се ражда там и тогава. Според него е “разбираемо как няколко гръцки особняци са могли да задвижат преобразуване на цялото човешко съществуване и на цялостния му културен живот, първо в тяхната собствена нация и в най-близките съседи. Но сега също е видно, че оттук е могла да възникне една съвършено нова свръхрационалност. Естествено, аз имам пред вид духовната форма Европа. Тя вече не означава различни съседни нации, влияещи си само чрез търговски борби и борби за власт: Един нов, произлизащ от философията и нейните частни науки дух на свободна критика и нормиране от безкрайни задачи властно пронизва човечеството, създава нови, безкрайни идеали!” Като в Болерото на Равел Хусерл отново и отново тематизира едно и също: “Искам да кажа, че усещаме (и при цялата си неяснота това усещане има пълно право), че на нашето европейско човечество е вродена ентелехия, която властно пронизва промяната на европейските форми и й придава смисъла на развитие към една идеална жизнена и битийна форма като вечен полюс”. За Хусерл понятието Европа трябва да бъде разработено като историческа телеология на безкрайни цели на разума, а европейският жизнен свят е бил роден от идеи на разума, сиреч от духа на философията. В този патос на свръхрационализма и в името на идеята за обединена Европа Хусерл, както почти всички философи от древността до днес свръхоценностява философията: “Сред едно европейско човечество философията постоянно трябва да изпълнява своите функции на архонт на цялото човечество”. Кризата на европейското съществуване и привидното крушение на рационализма според него тогава можела да се развие само в два възможни изхода: първият от тях бил възраждането на Европа от духа на философията чрез героизма на разума; вторият – деградирането до неприязън към духа и до варварство.
Случило се второто. Започнало варварството. Но въпреки всичко Хусерл не се разделил със своя свръхрационалистичен утопизъм и това му помогнало да оцелее: когато получил заповедта за своето уволнение и забраната да преподава, издадена от нацистките власти, той просто обърнал листа със заповедта наопаки и съсредоточено си записал на гърба онова, върху което размишлявал в този момент. Бил убеден, че въпреки всичко “от пепелта на голямата умора се въздига Фениксът на една нова жизнена глъбинност и одухотвореност като залог на величаво и необхватно човешко бъдеще: защото само духът е безсмъртен”.




ЕЛАДА: ВДЪХНОВИТЕЛКАТА НА ПОЕТИТЕ
(ДИПТИХ В ТРИПТИХА: ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ)



Химн на нисък глас

Елада, какво разгънато крайбрежие на гениалното море, отдето се изправиха при първата зора лъхът на знанието и магнетизмът на разума, изпълнили еднакво плодоносно всичките влияния, като че бяха вечни. И по-нататък веригата от странни планини, покрити със вулкани, които се усмихват на властната магия на героите и серпентинената нежност на богините, повели в брачен полет могъществото на човека, повярвал в себе си, че е свободен най-подир и може да загине като птица. Такъв е отговорът на нещата, за лихвата на раждането и лабиринта с неизбродните завои. Но срещу твойта яка почва, направена от диамантената светлина и от снега, която не загива и усеща стъпките на своя мил народ, излязъл победител над смъртта и смъртен едновременно със очевидна чистота, един необичаен разум се опитва да накаже неговото съвършенство и вярва, че ще заличи дори полъхването на вълнуващите се жита.
О, Гърция, изящно тяло и блестящо огледало, три пъти мъченица, за тебе мисля ли си, отново се възстановявам. В народа ти се крие твойта сила, твоят лек и твойто здраве и те са твое право. Зова шумящата ти кръв, защото тя е жива, за нея свободата не е нещо болно и точно тая кръв разкъсва мойте устни със своето мълчание и аз съм в твоя вик неудържим!

Рьоне Шар

(Известно е, че на младини Рьоне Шар е бил поет-сюрреалист, но по времето на варварството е участвал в Съпротивата като командир на партизански отряд. Това стихотворение е написано точно половин година след оттеглянето на варварството – на 7 ноември 1945 г . Преводът е на Георги Мицков в “Рьоне Шар. Непредсказано бъдеще”, С. НК, 1983.)



Пирея

Главозамайващо искряща синева
над плоски и олекотени хоризонти.
Пристанище с почти отекващ хаос
от кораби и лодки – жив капан,
слънчасал панаир от безразборни флагове
в преплетеното като Буда гръцко лято…
Горят очите ми и изтощително туптят
от ярки мигновения с пламтящи щрихи
в изгарящия изглед на Пирея.
Как надребнено и разхвърляно трептят
човешките присъствия из кея
край нанизи от озвучени кръчми!
И мъча се сред палещия бяс
на слънцето да приближа лицето
на някой скитник, странно осенено
от артистичната му свобода, която
според рецептата на Казанзакис бе
най-сигурния белег на душевно щастие…
Усмихвам се на себе си, че мога
изневиделица да срещна този бард
на а б с о л ю т н о т о и да го питам
как да заживея!

И в този миг чрез веселия дух,
протичащ в жилите ми, усетно се слях
с Пирея…


Иван Теофилов, “Да”, ИК “Иван Вазов”, 1994





МОРЕТО НА ЕЛАДА: ВЕЧНОТО НАЧАЛО

Преди години ми се случи в края на един юнски ден да попадна на Сунион – най-южната точка от Атическия полуостров. Там се намира храмът на Посейдон. Който вече е бил на Акропола и е разгледал всички останки в Атина, е подготвен и за такава архитектурна среща. Впечатли ме обаче не храмът, а морето. На залез слънце то беше кротко и необикновено бистро. В неговата прозрачност просветваха стотици цветове и всевъзможни техни нюанси. От баналното синьо и зелено, тюркоазено и сиво до лилаво, охра, пурпур и виолетово. Толкова много цветове на една място в природата. Може би те се появяват от отблясъците на онези твари, които, ако имат злата участ да бъдат хванати в рибарските мрежи, после биват проснати на рибните хали в Атина:
“лилаволюспести,
пихтиестозелени,
и чернослузести,
и воденистобели
чудати същества в бездеен плен:
с хриле и пипала, с очи и челюсти,
създадени за съвършено друг – по-необвързан
и по искрен свят!…
Иван Теофилов, Рибните хали в Атина, “Да”

Безбройните риби, рибища и рибки, рачета и калмари, сепии, медузи и октоподи, миди, скариди и стриди, водорасли, мъхове, рапани, раковини, черупки и едри камъчета по дъното на онова море се виждат отдалече. Привечер те се виждат вече не като форми, а като игра на природата с безброй цветове. Безбройните цветове на Гърция. Изумителният контраст на белите, варосани къщи с боядисаната в кобалт дървения, на изпепелената до бяло земя и обезцветените от слънцето треви и храсти с емайловосиньото небе. Неистово ярките цветове – цикламени, оранжеви, бордо и тъмнорозови на растения, приютени в огромни саксии по каменистите улички. И привечер всички тези цветове са в морето. Безкрайните цветове в безкрайния живот на морето. Тогава разбрах защо Талес е наистина първият гръцки философ, а не метафизикът Парменид или рационалистът-ироник Сократ. Талес, който е казал: всичко е от водата. От безкрая на морето, от безкрая на живота. Няма друга по-изумяваща иерофания на природата от морето. Природата е божествена епифания и сигурно поради това гърците, чийто живот е крепен винаги около и благодарение на морето, са били винаги благочестиви - във всяко време по различен начин. Сред античните философи няма нито един, който да е бил атеист. Дори и нароченият за атеист и “материалист” Епикур е казвал, че боговете са безсмъртни и блажени същества и че благочестието изисква, за да можем да ги мислим последователно като наистина блажени и необременени от грижи, да си представяме, че те обитават междукосмическите пространства и не се занимават с нищожно дребнавите човешки съдбини.
Морето е стихията с най-силно присъствие на божественото в природата.
Наскоро прочетох при Ясперс: “Израснах с морето. За пръв път го видях в Нордернай. Една вечер баща ми преведе през целия плаж малкия си син, хванал го за ръка. Беше време на дълбок отлив, пътят през хладния чист пясък до водата бе много дълбок. Бе осеян с медузи и морски звезди – знаци от тайните на морските глъбини. Бях като омагьосан, не разсъждавах върху това. Тогава непосредствено усетих безкрайността. След това преживяване за мен морето стана естествен фон на живота изобщо. То е видимото присъствие на безкрайното. Безкрайните вълни. Винаги всичко е в движение, няма го стабилното и цялостното, въпреки усещането за порядък в безкрая. Да гледам морето стана за мен най-прекрасното нещо на света. Битието, защитеността е нещо крайно необходимо и благотворно. Но не ни е достатъчно. Съществува и онова, другото. Морето е неговото живо въплъщение. То ни освобождава при напускането на защитеността, отвежда ни там, където стабилността се губи, но все пак не потъваме в бездънното. Отдаваме се на извечната тайна, на необятността, на хаоса и реда.
Не зная колко време от живота си съм прекарал в съзерцаване на морето, без да се отегча. Нито една вълна не прилича на друга. Постоянно менящи се движения, светлини и цветове. Великолепно е да се движиш сред чистите елементи, да се разхождаш по прибоя в буря и дъжд, без пейзаж, без хора. В общуването с морето е изначално заложена склонността към философски разсъждения. Тя е съществувала в мен, без да го съзнавам, още от детството ми. Морето е притча за свободата и трансцендентността. То е като материализирано откровение от същината на нещата. Философстването е подчинено на изискването да може да устои на условието, че никъде няма твърда основа, но точно чрез това се изявява същината на нещата. Морето поставя такова изискване. Там няма нищо фиксирано. Това е величествената му неповторимост… Това, че философията на Талес започва с водата, ми изглежда съвсем естествено” .
Карл Ясперс. Съдба и воля. Провокации. Плевен, ЕА, 1997, прeвод Лилия Атанасова
 
Не знам какво е онова северно море около фризийските острови за което пише Ясперс, но съм виждала морето в средата на земята – саморазкриваща се теофания. Най-впечатляващото явяване на онова, което е безкрайно, но не е бездънно и неопределено. То няма предел, но не е хаотично неподредено. Напротив. Всяко едно заливче, всяко едно местенце по дъното има свои осъразмеряващи го растителни и животински обитатели. Точно това е едно от значенията на думата “космос” в гръцката архаика. Тогава все още това не е Всичкото, или Вселената, а дума, която означава “красота”, “мяра”, “подредба и уютно-успокояваща нареденост”, “блясък” и “великолепие”. Polloi kosmoi за десетките векове до времето на Питагор означава “множеството дивни гледки на хубост и подреденост”, “многото красоти в природата”. А морето в средата на земята е всеобемащото място на всички тези прелести. Свещеният съюз на необятното и пребродимото, на стихията и подредеността. Теофанията, която ограничава човешкото битуване и го мами да търси и породилото го божествено битие.


p.s. Текстът беше публикуван за първи път през 2001 г. в списанието "Език и литература", а после известно време и в електронното издание "Грозни пеликани".
По-високо поставената снимка е направена тази година близо до античната Тороне на втория ръкав на Халкидики, който се нарича Ситония, от Леда Гочева, а втората е от преди две години - някъде около остров Тасос.



Thursday, September 18, 2008

Покана за конференция за политиките на Европейския съюз, организирана от катедра Логика, етика и естетика във ФФ на СУ

The Addressees of the EU

Internal and External Policy:

De Jure and De Facto


An International Conference Dedicated to the 120th Anniversary of the Sofia University and 50th Anniversary of the Commencement of the European Economic Community. Organized by Department of Logic, Ethics, and Aesthetics at the Sofia University and the Italian Institute of Culture in Sofia


Sofia University, Meeting Hall 1, 15 Tsar Osvoboditel Blvd., Sofia, September 23-25, 2008


Tuesday, September 23


9:00-9:30 Registration


9:30 Official Opening


Greetings from:

Assoc. Prof. Dr. Alexander Dimchev

Dean of the Faculty of Philosophy, Sofia University


Mr. Ezio Peraro

Director of the Italian Institute of Culture in Sofia


Assoc. Prof. Dr. Silvia Mineva

Chair of the Department of Logic, Ethics, and Aesthetics at Sofia University


10:00-10:45

Keynote Lecture "Europe: A View from an Insecure North American Homeland." Prof. Dr. William L. McBride, Department of Philosophy, Purdue University, President of FISP (Fédération Internationale des Sociétés de Philosophie)


10:45-11:00

Coffee Break


11:00-13:00

First Session, Moderator: Assoc. Prof. Dr. Alexander Gungov


11:00-11:30

Prof. Dr. Santiago Sia, Dean of Philosophy, Milltown Institute (a Recognized College of the National University of Ireland), “Education, the Business Model and the Bologna Process: a Philosophical Response”


11:30-12:00

Assoc. Prof. Dr. Maria Dimitorva, Department of Philosophy, Sofia University, “Challenges to the Common European Social Space Construction”



12:00-12:30

Assoc. Prof. Dr. Nikolay Gochev, Department of Classics, Sofia University, "Josephus Flavius and the Eastern Borders of Roman Europe"


12:30-13:00

Discussion


13:00-14:30

Lunch Break


14:30-17:10

Second Session, Moderator: Assoc. Prof. Dr. Nikolay Gochev


14:30-14:50

Assoc. Prof. Dr. Valentin Petrusenko, Department of History, University of Plovdiv, “Institutional Framework of the New EU-Latin American Approach; Current Challenges and Strategies.”


14:50-15:10

Assoc. Prof. Fabian Acosta Sanches, Department of Political Science, Colombia National Universityр "Slavery, Emigration, Citizenship: the European Labor Cosmopolitism"


15:10-15:30

Mr. Nicolaos Vlahakis, Press and Communication Counselor in the Secretariat General of Information of the Hellenic Republic, “Federalism versus Intergovernmentalism - Two Competitive Paradigms in the European Integration and the New Perspective in the Globalisation Era”


15:30-15:50

Asst. Prof. Dr. Valentina Gueorguieva, Department of Cultural Studies, Sofia University, “From National Conscript Army to Supranational Defense Structures: the Reform in Bulgarian Army after Adhering to NATO”


15:50-16:20

Discussion


16:30-17:00

Coffee Break


17:00-18:50

Third Session, Moderator: Assoc. Prof. Dr. Nikolay Gochev



17:00-17:20

Mr. Marco Zagnoli, Italy, “Developing a European Identity: the Role of Education”


17:20-17:40

Mr. Ted Efremoff, USA, “Intercultural Collaboration for Artistic Response to Global Hatred”




17:40-18:00

Mr. Nicola Zambelli, Italy, Post-Graduate Student, Sofia University, “Philosophy of Mirroring in the Bulgarian Context”


18:00-18:20

Ms. Zornitza Grekova, Doctoral Student, Faculty of History, Sofia University, “The East Asia Region as an Addressee of the European Union’s Foreign Policy”


18:20- 19:00

Discussion


Wednesday, September 24


9:30-11:00

Forth Session, Moderator: Assoc. Prof. Dr. Alexander Gungov


9:30-10:00

Prof. Dr. Emmanuel Agius, Dean, Faculty of Theology,
University of Malta, “The Emerging Bioethical Values in European
Institutions”


10:00-10:30

Assoc. Prof. Dr. habil. Dimitar Mirchev, Department of Philosophy, University of Plovdiv, “The Eurasian Idea: Respondents and Recepients”


10:30-11:00

Discussion


11:00-11:30

Coffee Break


11:30-13:00

Fifth Session, Moderator: Assoc. Prof. Dr. Valentin Petrusenko


11:30-12:00

Admiral David Shimp, Doctoral Candidate in Philosophy, Sofia University; in Collaboration with Dr. Otto von Habsburg and Mr. Severin Meister, “EU Withdrawal: A Constitutional Necessity before Conferral”


12:00-12:30

Dr. John McSweeney, Milltown Institute, “The European Union as Mediator of the Market-State? Virno and the Subject of Immaterial Labour”


12:30-13:00

Discussion


13:00-14:30

Lunch Break


14:30-16:30

Sixth Session, Moderator: Dr. John McSweeney


14:30-15:00

Dr. Olga Manafova, Deputy Executive Director, Bulgarian Institute for Standardisation, "Free Movement of Goods - Marketing of Products"


15:00-15:30

Ms. Hege C. Finholt, Doctoral Student in Philosophy, Boston University, “The Non-Sovereign Nation-State: A Cultural Interpretation of National Self-Determination”


15:30-16:00

Mr. Gavriil Gavriilidis, Doctoral Student in Philosophy, Sofia University, "Who are the Beneficiaries of the EU Expansion?”


16:00-16:30

Discussion


16:30-17-00

Coffee Break


17:00-18:50

Seventh Session, Moderator: Dr. John McSweeney


17:00-17:20

Dr. Lyubomir Kutin, Administrative Director, Varna Opera House, “From the Restricted Framework of Economic Partnership Towards Universal Messages of Intercultural Dialogue”


17:20-17:40

Senior Assist. Prof. Georgi Marinov, Department of German Studies, Sofia University, “The Fairy Tale of the Green Snake and the Beautiful Lily by Goethe as an Attempt to Take a Look at our Contemporary Epoch ”


17:40-18:00 Mr. Darin Drossev, Doctoral Student in Philosophy, Sofia University, “Dismantling of the Nation-State”


18:00-18:20

Assoc. Prof. Dr. Alexander Gungov, Sofia University, “The Intellectual Isolation in Europe: Some Reflections on the History of Italian Philosophy”


18:20-18:50

Discussion


18:50-19:00

Official Closing of the Conference



Thursday, Sptember 25

Informal Visit to Sofia Historic Sites

Wednesday, September 17, 2008

философия и богословие в българското виртуално

Вчера писах за това, откъде може да започне човек, ако се интересува от античност и иска да започне от българските сайтове и блогове.
Има и още, разбира се.
Например, сайтът на английски език за големия международен тригодишен проект за контекстуализирането на класическото образование, който беше осъществен от няколко души от катедрата по класическа филология в СУ, но в него и като лектори, и като участници се включиха много колеги от различни европейски страни.
А що се отнася за философията и философстването в българското интернетно пространство, има няколко образцови сайта: бижуто "Касталия" на Иван Колев; преподавателския сайт на Ясен Захариев (от НБУ), преподавателските страници на Васил Видински и Константин Янакиев и последно в това изброяване, но не и по важност - проекторно-форумното пространство "Проектория", което се създава от Борис Грозданов, Ясен Праматаров, Ясен Захариев, Васил Видински и Юнуз Юнуз.
В "Проектория" е имало и имаше какви ли не дискусии. Тази зима в седмиците между двата семестъра, когато очевидно повече преподаватели имаха малко повече свободно време, там се проведоха няколко ожесточени дискусии, които си бяха направо няколкодневни виртуални семинари.
Искрата пламна от осуетяването на посещението на сегашния папа Бенедикт ХVІ(чието светско име беше Йозеф Ратцингер, а светското му поприще е било преподаването на история на науката и философията, и епистемология) в римския университет "Ла Сапиенца".
Та, покрай провала на визитата на сегашния папа, който е някогашен ректор и образцов университетски мениджър и + това е и философ, и богослов, в университета "Ла Сапиенца", в "Проектория" се отвориха едни сериозни полемики за вярата и разума, за науката и философията, за религията и науката. Много интересно беше.
...
А понеже днес е празникът на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, нека да напиша, че в българското интернетно пространство има и две интересни, активно списвани места - "Православие.бг" и "Двери на православието", в които също има оживени, а понякога и ожесточени дискусии, философстване и богословстване, критики и рефлексии върху вярата и нейното институционализиране. На първото от тях главен редактор е колегата Андрей Романов, а на второто сътрудничи също наш колега-философ Михаил Шиндаров.

Tuesday, September 16, 2008

за дистанционното и задочното обучение

Преди няколко години в Турция се запознахме с една млада двойка канадци.
Бяхме отседнали за няколко дни в известния курорт Кушадасъ, който е идеална локация за няколко дни екскурзии до местата от античната елинска Йония - на север е Ефес, а на юг са Приене, Милет и Дидима. Отсреща на час и половина път с корабче е остров Самос.
Та, сигурно се досещате, че от всички тези места най-посещаваното е Ефес, заради отлично запазения му театър и обширното археологическо пространство-парк, заради славата на някогашния величествен храм на Артемида, от който днес се е запазила една-единствена колона и други неща. Хиляди туристи се изсипват там всеки ден, макар че най-ценните експонати не са на открито, а в музея в Селджук, който е наблизо, а още по-ценните са в Кунстхисторишес музеум във Виена.
С канадците се запознахме, защото бяхме решили да посетим и останките от градовете надолу - Милет, Приене и Дидима, а в целия курорт едвам се намериха няколко души за такава екскурзия. Индивидуални посещения специално там - в Милет, Приене и Дидима -не се разрешават, само в група,с туроператорска фирма и гид.
Докато разглеждахме и тези градове, си говорихме най-вече с канадците, чиито имена вече не си спомням. Бяха и двамата от Калгари. Особено се разговорихме по пътя назад, към Кушадасъ.
Когато разбрахме кой с какво се занимава, се оказа, че младата жена току-що беше завършила бизнес-администрация дистанционно, а мъжът й, малко по-голям от нея, вече работещ, бил учил по същия начин преди нея.
Полюбопитствах как точно се прави при тях, защото и аз нали преподавам в нашата дистанционна форма, сиреч в задочното обучение.
Оказа се, че те изобщо не са ходели в Монреал през цялото време.
"Никога през живота си не съм била там", каза тя.
"Е, аз съм бил много пъти после по бизнес, но докато учех - не".
Ето, тяхното дистанционно обучение е минавало почти изцяло по електронен път - получавали са на компакт-дискове комплекти от лекции, сканирани учебници, по пощата файлове с интернетни източници и т.н.
Кореспонденция с преподавателите по електронната поща, изпращане на писмени работи, консултации, виртуални контролни в реално време и т.н.
Разбира се, има и контакт "лице в лице".
Как и кога?
Всяка събота по няколко часа във видеоконферентния център на Монреалския университет в Калгари.Контакт на живо между преподавателите, повечето от които са в Монреал, и студентите във видеоконферентните центрове в Калгари, Ванкувър, Торонто и т.н.
Канада е голяма страна, разстоянията между най-големите им градове са грамадни и доколкото разбрах, този дистанционен начин на обучаване и в някои бакалавърски, и още повече в магистърски програми, се развива бързо.
Нашата страна е малка и материалните възможности на университетите засега не предполагат създаването на такива видеоконферентни центрове, но пък задочното следване по много хуманитарни дисциплини е доста улеснено от бума в книгоиздаването през последните 18 години и от наличието на Интернет.
В Интернет има толкова много текстове и информация, че много често се питам дали понякога внезапната среща с нея не действа по-скоро обезкуражаващо.
И така.
Понеже преподавам най-често на студенти от първи курс - и в културология, и в класическа филология, и във философия - за да не е много плашещо, на този блог ще сложа в началото само препратки и връзки към най-необходимото и най-полезното.
Ако някой е съвсем начинаещ в опознаването на античността, може да започне от страницата на магистърската програма Антична култура и литература във ФКНФ и от преподавателския блог на Николай Гочев. Както страницата на магистърската програма, която от години се поддържа от Невена Панова, така и преподавателският блог на Николай Гочев са ценни и сами по себе си, но и най-вече с многото ценни връзки, които дават - към издания, корпуси от текстове оригинални и преводни, речници, справочници, албуми, периодика, университети и институции, азбуки и шрифтове, и т.н.
В рубриката

sine qua non
се вижда и дигиталната библиотека "Персей" на антични текстове в оригинал.
А на страницата на Масачузетския технологичен институт има много преводи на класически автори от античността.
Както си казахме и когато се видяхме по време "на очните занятия" (много грозна фраза, съжалявам) в Интернет всеки може да търси издания на най-различни автори от разни времена и епохи в зависимост от чуждите езици, които знае.
Така. Стигаме и до Уикипедия.
Уикипедия също е нещо много хубаво.
Нейният български вариант полека-лека се развива и обогатява.
Например, при последното ми търсене там намерих много компетентни статии за теоремата на Талес и за апориите на Зенон. Препоръчвам ги!
Същевременно, обаче, има и грешки.
Статията за Анаксимен от Милет завършва с едно изреждане на класификация на видовете речи, която уж той направил. Обаче не. Анаксимен, който се е занимавал с реторика, е от Лампсак, а не от Милет и е живял по времето на Александър Македонски, а не по времето на гръко-персийските войни.
Така че, грешки и неточности може да има навсякъде. И в преподаването, разбира се.
Особено, когато преподавателят предпочита да говори, а не да чете предварително написана лекция, понякога объркванията са неизбежни.

Monday, September 15, 2008

и аз в блогосферата

Най-после се наканих.

Най-после се реших.

От днес, 15 септември и аз ставам блогърка.

Защо ли?

Миналата година на коледната баница ми се падна късмет "множество публикации в Интернет". В нашето семейство всички имат блогове, даже по няколко, но на мен до този момент ми беше по-интересно да се включвам в мрежата по по-диалогичен и площаден начин. Досега съм писала доста на блога на Мартин Заимов, от години се включвам във форума на "Сега" като Една размишляваща, а преди се изказвах в "Дневник" и "Медиапул" с ника Чила (Естерхази).

Блоговете са по-монологични трибуни в сравнение с форумите, но специално този го започвам, защото се налага. Заради по-доброто дистанционно общуване със студентите (ми).

Най-важната причина е тази: дистанционната работа със студентите, която е неизбежна.

Единствената задължителна дисциплина, която водя от няколко години, е антична философия за студентите от задочната форма на обучение.

Имам и други курсове - за студенти по културология, класическа и/или новогръцка филология, но те, слава Богу, са избираеми.

Преподаването на студентите от задочното следване при нас е традиционно и следва един стар, даже остарял руски модел. Т.нар. "очни занимания" (какъв неблагозвучен русизъм!) и самостоятелна "задочна" работа.

За съжаление, тази година нито едното, нито другото не започна добре.

Поради ремонта в Ректората и в ІV блок, в т.нар. "учебен процес" на "очните занимания" по антична философия имаше голяма неразбория, а отварянето на страницата на Университета ни показва, че не е обновявана от юли месец. За дизайна и поддръжката й въобще да не говорим.

На страницата на факултета вече могат да бъдат намерени учебните планове за новата учебна година и анотациите за повечето дисциплини, но те са сложени на един общ файл, отварят се трудно, нямат подзаглавия (и за да намери човек тази, която търси, трябва да отвори почти всички) и накрая - сюрприз! - античната философия пак е изгубена някъде в суматохата.

Затова: ето тук ще има блог за преподаването ми по антична философия. И за сродните неща, с които се занимавам - като преподаване, писане, превеждане, редактиране, участие в конференции.

Може понякога да напиша и нещо по-извънакадемично, но поне първоначалното ми намерение е, тук да се слагат информации и текстове, полезни най-вече за студентите.

От колегите, които преподават в специалността Философия, досега страници имат Иван Колев, Васил Видински и Константин Янакиев.

Много хубав - информативен и полемичен блог - има колегата Светла Енчева, която преподава Социология в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград.

Има и студенти с чудесни блогове, като този на Симион Патеев, например.

Преди няколко години, когато участвах в няколко семинара в Централноевропейския университет в Будапеща, Мерил Оатс, който ни занимаваше с компютърните и интернетни нововъведения, няколко пъти направи прогнозата: "В съвсем скоро бъдеще само глупавите и мързеливи академични лица няма да имат свои лични интернет страници".

Е, засега съм имала само една страница, и то на английски, но тя беше създадена и поддържана от моя приятел Юнуз Юнуз, така че беше крайно време да си направя блог за преподаването. Блог е лесно да се пише и поддържа.

А на всичко отгоре Иван Колев ме е листнал сред блоговете на своята страница отдавна, когато още тук всичко беше в съвсем първоначален вид!

Благодаря ти много, Иване, но трябваше да ме изчакаш да напиша поне един пост!

Пожелавам си успех, но не обещавам да пиша всеки ден.

Затова пък понякога ще слагам по няколко информации и/или текстчета в един и същи ден.