Google+ Followers

Saturday, September 27, 2008

премиерата на "Дзифт"



Всички тези хора са снимани в четвъртък вечерта, 25 септември, в залата на киното "Арена Младост", когато заслужено приемаха овациите на публиката.
Виковете "Браво!" бяха напълно заслужени.
Филмът е шокиращ.
Честно казано, признавам си, че винаги съм се съмнявала, че по сценарий и текст на Владислав Тодоров може да се получи хубав филм.
Но се е получило.
И така:
- сценарият е на Владислав Тодоров;
- режисура Явор Гърдев;
- в ролята на Молеца играе Захари Бахаров (който ми взе акъла миналата година и с играта си в "Дон Жуан" и "Крал Лир" в Народния);
- в ролята на Ада дебютира Таня Илиева;
- в ролята на Плужека е нашият Джордж Клуни, сиреч Владимир Пенев, няма нужда от по-нататъшно представяне;
- сценография и костюми Никола Тороманов - Фичо и Даниела Ляхова;
- музиката е композирана от Калин Николов;
- оператор Емил Христов;
...
За филма вече много се писа и сигурно тепърва още повече ще се пише и говори. Например, вчера четох в "Култура" представяне от Геновева Димитрова,а днес в Light на "Капитал" - от Янко Терзиев.
Вчера гледах и интервюто с Явор по "Панорама".

Да, всички са ужасно развълнувани.
И аз се развълнувах много.

Колко рядко се случва у нас една колективна работа да бъде доведена до успешен край и резултатът да е толкова успешен, толкова въздействащо произведение на изкуството.

Всички тези хора са работили в екип, проявили са, както каза Явор на премиерата, "доверие и лоялност" един към друг и затова се е получило.
Талантливи, образовани, ерудирани и можещи хора у нас има много, но обикновено общата работа между тях се проваля.

В екипа, създал филмовото бижу "Дзифт",са проработили някакви позитивни човешки енергии и затова се е получило.

И затова сега има такова радостно очакване. За това, че филмът ще бъде видян от много хора по света и че ще бъде харесан, много харесан от тях. Заслужено.

Противно на това, което мнозина вече изтъкват, за мен това е филм за вечните теми:
- любовта и саможертвата на обичащия;
- предателството и измяната на обичания;
- жената, която вкарва мъжа в греха;
- алчността и насилието;
Е, разбира се, има и други класически кинаджийски теми: "затворническата" тема, темата за несправедливата присъда и т.н.(Особено затворническите епизоди няма как да не напомнят за "Изкуплението Шоушенк", "Зеленият път", "Среднощен експрес" и "Лице назаем").
Социализмът е представен в пародийно-абсурдистки план и това е голямо постижение. Вярно е, че онова време беше зловещо и точно поради това неумело-назидателното изобличаване на нявгашните зверства обикновено има нулев или обратен морален ефект. Заради спорния естетически ефект. По-скоро няма никакъв ефект.
Зловещото в "Дзифт" предизвиква страх, погнуса, но и смях през сълзи.
И освен това го има и класическото триединство на време, място и действие.
Всичко става в София, за едно денонощие - от шест сутринта, когато Молеца излиза на свобода и го посреща песента от радиоточката:
"Здравствуй, парень, мой хороший, мой родной..."
до другия ден призори...
Е, да не разказвам повече.

No comments: