за дистанционното и задочното обучение

Преди няколко години в Турция се запознахме с една млада двойка канадци.
Бяхме отседнали за няколко дни в известния курорт Кушадасъ, който е идеална локация за няколко дни екскурзии до местата от античната елинска Йония - на север е Ефес, а на юг са Приене, Милет и Дидима. Отсреща на час и половина път с корабче е остров Самос.
Та, сигурно се досещате, че от всички тези места най-посещаваното е Ефес, заради отлично запазения му театър и обширното археологическо пространство-парк, заради славата на някогашния величествен храм на Артемида, от който днес се е запазила една-единствена колона и други неща. Хиляди туристи се изсипват там всеки ден, макар че най-ценните експонати не са на открито, а в музея в Селджук, който е наблизо, а още по-ценните са в Кунстхисторишес музеум във Виена.
С канадците се запознахме, защото бяхме решили да посетим и останките от градовете надолу - Милет, Приене и Дидима, а в целия курорт едвам се намериха няколко души за такава екскурзия. Индивидуални посещения специално там - в Милет, Приене и Дидима -не се разрешават, само в група,с туроператорска фирма и гид.
Докато разглеждахме и тези градове, си говорихме най-вече с канадците, чиито имена вече не си спомням. Бяха и двамата от Калгари. Особено се разговорихме по пътя назад, към Кушадасъ.
Когато разбрахме кой с какво се занимава, се оказа, че младата жена току-що беше завършила бизнес-администрация дистанционно, а мъжът й, малко по-голям от нея, вече работещ, бил учил по същия начин преди нея.
Полюбопитствах как точно се прави при тях, защото и аз нали преподавам в нашата дистанционна форма, сиреч в задочното обучение.
Оказа се, че те изобщо не са ходели в Монреал през цялото време.
"Никога през живота си не съм била там", каза тя.
"Е, аз съм бил много пъти после по бизнес, но докато учех - не".
Ето, тяхното дистанционно обучение е минавало почти изцяло по електронен път - получавали са на компакт-дискове комплекти от лекции, сканирани учебници, по пощата файлове с интернетни източници и т.н.
Кореспонденция с преподавателите по електронната поща, изпращане на писмени работи, консултации, виртуални контролни в реално време и т.н.
Разбира се, има и контакт "лице в лице".
Как и кога?
Всяка събота по няколко часа във видеоконферентния център на Монреалския университет в Калгари.Контакт на живо между преподавателите, повечето от които са в Монреал, и студентите във видеоконферентните центрове в Калгари, Ванкувър, Торонто и т.н.
Канада е голяма страна, разстоянията между най-големите им градове са грамадни и доколкото разбрах, този дистанционен начин на обучаване и в някои бакалавърски, и още повече в магистърски програми, се развива бързо.
Нашата страна е малка и материалните възможности на университетите засега не предполагат създаването на такива видеоконферентни центрове, но пък задочното следване по много хуманитарни дисциплини е доста улеснено от бума в книгоиздаването през последните 18 години и от наличието на Интернет.
В Интернет има толкова много текстове и информация, че много често се питам дали понякога внезапната среща с нея не действа по-скоро обезкуражаващо.
И така.
Понеже преподавам най-често на студенти от първи курс - и в културология, и в класическа филология, и във философия - за да не е много плашещо, на този блог ще сложа в началото само препратки и връзки към най-необходимото и най-полезното.
Ако някой е съвсем начинаещ в опознаването на античността, може да започне от страницата на магистърската програма Антична култура и литература във ФКНФ и от преподавателския блог на Николай Гочев. Както страницата на магистърската програма, която от години се поддържа от Невена Панова, така и преподавателският блог на Николай Гочев са ценни и сами по себе си, но и най-вече с многото ценни връзки, които дават - към издания, корпуси от текстове оригинални и преводни, речници, справочници, албуми, периодика, университети и институции, азбуки и шрифтове, и т.н.
В рубриката

sine qua non
се вижда и дигиталната библиотека "Персей" на антични текстове в оригинал.
А на страницата на Масачузетския технологичен институт има много преводи на класически автори от античността.
Както си казахме и когато се видяхме по време "на очните занятия" (много грозна фраза, съжалявам) в Интернет всеки може да търси издания на най-различни автори от разни времена и епохи в зависимост от чуждите езици, които знае.
Така. Стигаме и до Уикипедия.
Уикипедия също е нещо много хубаво.
Нейният български вариант полека-лека се развива и обогатява.
Например, при последното ми търсене там намерих много компетентни статии за теоремата на Талес и за апориите на Зенон. Препоръчвам ги!
Същевременно, обаче, има и грешки.
Статията за Анаксимен от Милет завършва с едно изреждане на класификация на видовете речи, която уж той направил. Обаче не. Анаксимен, който се е занимавал с реторика, е от Лампсак, а не от Милет и е живял по времето на Александър Македонски, а не по времето на гръко-персийските войни.
Така че, грешки и неточности може да има навсякъде. И в преподаването, разбира се.
Особено, когато преподавателят предпочита да говори, а не да чете предварително написана лекция, понякога объркванията са неизбежни.