от августовската почивка

31 години International Plato Society

Академията на Платон. Мозайка от Помпей. 

Днес в Националния археологически музей в Неапол

                                         

И друг път на този блог е ставало дума, но днес във връзка с рождения ден на най-голямата световна научна общност на учените, изследващи античната философия, го припомням.

Идеята за създаване на Международното Платоново общество https://platosociety.org/about-the-ips /възниква в Мексико Сити през 1986 г., на среща на преподаватели и преводачи от няколко страни, предимно от двете Америки. Тема на тогавашната среща са били късните диалози.

През 1989 г. в Перуджа, Италия, събирането на учените става наистина световно и привлича над 100 участници от всички континенти. 

Рождената дата на IPS е 3 септември 1989.
Днес Международното Платоно Общество става на 31 години.
Диалогът на фокус на този учредителен симпозиум е бил Федър. Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко от 200.

Уставът и регламентът на Международното Платоново Общество са приети също на 3 септември 1989 г., като се предвижда провеждането на един световен форум-симпозиум веднъж на три години и смяна на членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на обществото също веднъж на три години.

Председател винаги става онзи колега, който поема организирането и домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се случват и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.

 През 1992 г. в Университета на Бристол темата беше Държавникът и тогава беше, струва ми се, единственият случай, когато четирима български преподаватели и изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като трима имахме и доклади. 

Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий;
                1998 г. в Торонто, за Хармид, Лизис и Евтидем;
                2001 г. в Йерусалим, за Закони;
                2004 г. във Вюрцбург, за Горгий и Менон;
                2007 г. в Дъблин, за Филеб; 2010 г. в Токио, за Държавата;
                2013 г. в Пиза за Пирът; 2016 г. в Бразилия за Федон;
                2019 г. в Париж за Парменид.

         Освен големите конгреси-симпозиуми, провеждани веднъж на 3 години, има и по няколко междинни, които са тематични, а не фокусирани върху един диалог или група диалози. Така например, най-големият от междинните между симпозиумите в Бразилия и Париж, беше в Санкт Петербург, а в края на ноември тази година в университета в Сеул ще се проведе междинният форум на тема Image and Imagination. По разбираеми причини той ще е онлайн, неприсъствен. Пак така, дистанционно, в края на юни е проведен и междинен симпозиум за късните диалози, записите от който са на сайта на Международното Платоново Общество.
 
         Някои от най-интересните доклади от симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени изключително на диалозите, а също така сред важните, ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна библиография на излизащото по света. 

 Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до 2019 г.: https://platosociety.org/plato-bibliography/

         Вече 28 години няма българско участие на международните Платонови симпозиуми, като причините за това далеч не са само онези, за които най-първо ще предположим. Пиза се намира в Италия, Вюрцбург се намира в Германия, а Дъблин - в Ирландия. За полети до Токио или през някой европейски град до Сао Паоло и оттам до столицата Бразилия е трудно мнозина от нас да си мислят, но също така е не по-малко вярно това, че в световен мащаб през последните 19 години публикациите за τὰ ἄγραφα δόγματα са под един процент и 99% от платонистите по света не вярват, че математикът, писателят, мистикът и философът Платон е бил догматик.
         У нас обаче във Философския факултет на Софийския университет господарува другото мнение, защото както е известно, cuius regio - eius religio.

         В тази връзка не може да не се отбележи, че през последните 10 години като академичен център за изучаването на античната философия у нас се утвърждава все повече и повече Новият български университет: и чрез финансовите инструменти, с които разполага, и чрез издателската си политика и най-вече чрез кадровия подбор на занимаващите се с антична философия млади колеги, които получават простор и перспективи за работа там. 

премиера на "Метафизика", кн. IV-IX, изд. "Дива 2007", 2019

музей и плаж в Бяла

паметник на хайдут Щерю Певтичев, проектиран от арх. Камен Горанов

                                                     снимка на Николай Гочев

най-важни експонати от музея в Бяла; сн. на Николай Гочев

                                  снимка на Николай Гочев

                          снимка на Николай Гочев

                                                  сн. на Николай Гочев

                                   сн. на Николай Гочев

                                          сн. на Николай Гочев

                            сн. на Николай Гочев

снимка на Николай Гочев

знанието за музиката, том 2

Както съобщих преди две седмици, онези, които познават проф. Кристина Япова, отдавна очакваха нейните десетилетни изследвания и множество публикации по музикология да построят една монументална история на идеите за музиката. Двутомникът е внушителен, като първият том е публикуван през март, а вторият – през юни тази година.

Краткото представяне на втория том на гърба на книгата ни казва:

Всеки един от вековете в периода от ХVІІ до ХХ внася нещо ново в хранилището на идеите за музиката. Заедно с това всеки от тях представя своята версия на отношението между музика и философия, различна от господстващата в предишните. Векът на музикалния барок разклаща равновесието между musica mundana, musica humana и musica instrumentalis, охранявано през Средновековието от авторитета на Боеций, и хвърля усилия за разработването на технология, по която звучащата музика (instrumentalis) ще упражнява контрол върху човешката (humana). Музикалният ХVІІІ век изправя един срещу друг теоретика на музиката и универсалния философ, опитващ се да оспорва неговите постановки, но неспособен на равностоен диалог. ХІХ век е белязан с ново противопоставяне – между музикалната естетика, формираща се като самостоятелна наука (Ханслик), и възгледите на онези философи, които засвидетелстват специален интерес към музиката (Шопенхауер и Ницше). Осмисляна в близката история като израз на човешки чувства или феномен на красивото, като непосредствена проява на волята или първична Дионисова стихия, през ХХ век музиката дава да се разбере, че е способна да изказва истината на битието. Пред този, който дръзне да последва тази нейна способност, тя поставя ново изискване: да й се отдаде изцяло, да не я изоставя никога в своето човешко съществуване, ако очаква от нея да му открие познавателните възможности, които самата тя, музиката, носи в себе си.   

Съдържание на книгата:

Увод

МУЗИКАЛНИЯТ БАРОК

Повратът; Музикалният афект; Идеята за форма
БУРМАЙСТЕР
Бароковият музикус; Фигурата – природа и направа; Музикалният синтаксис; „Каденци“, „Музикалните модуси“; „Музикални орнаменти или фигури“; „Родовете на песните, или мелодическата направа“; „Анализ или подредба на музикалната творба“; „Подражание (imitation)“; Фигурата като социална институция
МЕРСЕН
„Всеобщата хармония“; Връзката между musica humana и musica instrumentalis; Унисонът в своето теологично тълкуване

XVIII ВЕК – ПРОМЕНИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ

МАТЕЗОН
„Съвършеният капелмайстор“; Съдържанието на музиката; Класификацията; Музикалната емфаза; Категории и типове мелодии
РУСО vs. РАМО
Рамо; Русо; „Писмо за френската музика“; Критериите; Речитативът и арията; „Опит върху произхода на езиците“; „Речник на музиката“

XIX ВЕК – ФИЛОСОФИЯ vs. МУЗИКАЛНА ЕСТЕТИКА

ХАНСЛИК
Какво печели и какво губи знанието за музиката с „музикално красивото“; Историческият контекст; Негативните тези в „За музикално красивото“; Фантазията; От афекта към чувството; Представяне и изразяване; Общата и музикалната естетика; Позитивните тези; Музикалният израз; Музикалният смисъл; Феноменология на музикално красивото; Естетическото изследване; Естетическият предмет; Съзерцанието; Естетическият радикализъм; Понятията на музикалната естетика; Съдържание, предмет, материал

ШОПЕНХАУЕР
„Светът като воля и представа“; Изкуство и гений; Музиката като алегория; Мястото на музиката в разбирането на света; Движението на музиката от волята към изкуството; Човешкото битие; „За метафизиката на музиката“

НИЦШЕ
Дионисовото и Аполоновото; „Раждането на трагедията от духа на музиката“; Естетическата метафизика; Музиката и формите на езика; „Сънят на Сократ“ в тълкуването на Ницше; Място и посока на движение; Буквата и духът на понятията; „За музиката и словото“

МУЗИКАЛНАТА ХЕРМЕНЕВТИКА
Кречмар
Шеринг
Швайцер
Е. М. Форстър и Томас Ман

РАДИКАЛНИЯТ ДВАЙСЕТИ ВЕК

Шьонберг
Идеята за творчеството; Музика и истина; Идеята и музикалната идея; Идеята за метода; Новото като първо; Императивът на представянето; Grundgestalt (основен образ); Носталгия по науките за числото; Музикалният език; Две писма до Феручо Бузони; „Мнение или прозрение?“; „Как човек става самотен“; „Сърце и ум в музиката“; „Моето развитие“; „Новата музика; моята музика“; „Дванайсеттоновата композиция“; „Композицията с дванайсет тона 1“; „Проблеми на хармонията“; „Проблеми в изкуството на обучението“; „Нова музика, старомодна музика, стил и идея“; „Отношението към текста“

АДОРНО
Диалектическият метод; „Антиномия на Новата музика“; Безучастност; „Шьонберг и протресът“; Музикалнофилософски ядра във философията на Новата музика; Музикалният израз; Истина и привидност; Експресионизмът в музиката; „Композиторите“
Summary

конституцията е суспендирана

Конституцията е суспендирана

Какво може да се прогнозира? Първа възможна хронологическа последовност, оптимистична: правителството пада, президентът назначава предсрочни избори и служебен кабинет, а после според резултата от изборите – сложен и компромисен коалиционен кабинет, защото нито една от наличните партии не е способна да спечели мнозинство, а потенциите на новите играчи, които даже досега не са се пробвали на избори, ще са най-много с едноцифров изборен резултат.
Втора възможна хронологическа последовност, трагична: правителството остава, протестите стихват, настъпва времето за августовстовската почивка, когато и народното събрание е в парламентарна ваканция... и някъде в това безвремие и лятна опразненост на столицата, прокуратурата отново нахлува в президентството, но този път обискира и арестува не секретар и съветник, а президента и вицепрезидента, междувременно, разбира се, и всички останали членове на екипа от тази страна на "Дондуков", опозиционните лидери, и единиците смели журналисти, които в десетилетието на мутромилиционерския диктат са си отваряли устите, за да кажат какво мислят.
При почти пълно информационно затъмнение телевизиите ще повтарят до втръсване глупостите, чудовищните лъжи и сатанинските манипулации на каскетурата, арестуваните ще бъдат в арестите, а защо не и в мазетата на стадион "Васил Левски". Секретарите в посолствата, които са останали като заместници тук, докато титулярите им са в годишен отпуск, ще изпратят по някоя грама... и толкова. Защо да не стане така? Западните легации подкрепят Мутрата вече повече от 10 години не по-малко, отколкото в Чили подкрепяха Пиночет.
Затова стихийният протест е многохиляден. Защото нахлуването на каскетурата в четвъртък, обискирането и арестуването на съветник, бивш служебен министър на вътрешния ред, и на съветник по сигурност, е садистична демонстрация на всесилие – те могат да прегризат всеки гръклян и да пречупят всеки гръбнак.
Вече няма Конституция и няма институции. А, впрочем, днес, 12 юли е денят на подписването на Конституцията през 1991 г., която през десетилетията се показа достатъчно добра поне като щит на разделението на властите, на взаимния контрол и балансирането между тях.
Но така беше до четвъртък, 9 юли 2020 г., когато каскетурата нахлу в институция, в която всичко и всички би трябвало да бъдат имунизирани от терор.
Терорът показа своето лице, а онези, които отвън подкрепят мутрите, независимо от експлицитно написаното преди много години в грамите на г-н Джеймс Пардю, продължават да се спотайват в посолствата си и да си траят. Затова гневът и стихийните протести и шествия изригнаха – щом и президентската институция става жертва на обиск и арести, всеки от нас утре може да се озове в някое мазе... И този път няма да има бели рояли, мацки с голи цици, оживотворяващи живописни платна и снобски претенции за елитарност, умност и красивост. Защото животът и свободата на всеки от нас може да бъде отнет от всеки от нас.

Конституцията е суспендирана, когато президентската институция бъде обискирана. Конституцията е суспендирана.

*** Текстът беше публикуван в електронното издание "Гласове" на 13 юли 2020 г.

слабо известно стихотворение

                    портрет от Никола Михайлов на Иван Вазов (9 юли 1850-22 септември 1921)

(1912):

Орфей

В Хайран-дере, де в мир вирей

тъмнозелената борика,

върви божествений Орфей

с любимата си Евридика.

Ей спре се той на тъмен стръм,

засвири в самотий безлюдни:

млъкна зефир и речен гръм,

да слушат звуковете чудни.

на лирата му. Дивен час!

Дръвя, скали, орли, гадини,

заслушаха… (туй виждах аз

преди три хиляди години)

И белоноги нимфи в рой

се стекоха да слушат, млади

богини, музи и без брой

наяди, фавни и дриади.

И гледах смаян. Ала звън

от близко стадо в планината

прокуди моя чуден сън,

Орфея, гостите, свирнята.

...

Ив. Вазов. Съчинения. Т. XVII. Живописна България: Пътни бележки. 

София, книгоиздателство Ал. Паскалев. Придворна печатница, 1921 (стр. 209)

открито от Н. Гочев при каталогизацията на домашната библиотека