Конституцията е
суспендирана
Какво може да се
прогнозира? Първа възможна хронологическа последовност, оптимистична:
правителството пада, президентът назначава предсрочни избори и служебен
кабинет, а после според резултата от изборите – сложен и компромисен
коалиционен кабинет, защото нито една от наличните партии не е способна да
спечели мнозинство, а потенциите на новите играчи, които даже досега не са се
пробвали на избори, ще са най-много с едноцифров изборен резултат.
Втора възможна хронологическа последовност, трагична: правителството остава, протестите стихват, настъпва времето за августовстовската почивка, когато и народното събрание е в парламентарна ваканция... и някъде в това безвремие и лятна опразненост на столицата, прокуратурата отново нахлува в президентството, но този път обискира и арестува не секретар и съветник, а президента и вицепрезидента, междувременно, разбира се, и всички останали членове на екипа от тази страна на "Дондуков", опозиционните лидери, и единиците смели журналисти, които в десетилетието на мутромилиционерския диктат са си отваряли устите, за да кажат какво мислят.
При почти пълно информационно затъмнение телевизиите ще повтарят до втръсване глупостите, чудовищните лъжи и сатанинските манипулации на каскетурата, арестуваните ще бъдат в арестите, а защо не и в мазетата на стадион "Васил Левски". Секретарите в посолствата, които са останали като заместници тук, докато титулярите им са в годишен отпуск, ще изпратят по някоя грама... и толкова. Защо да не стане така? Западните легации подкрепят Мутрата вече повече от 10 години не по-малко, отколкото в Чили подкрепяха Пиночет.
Затова стихийният протест е многохиляден. Защото нахлуването на каскетурата в четвъртък, обискирането и арестуването на съветник, бивш служебен министър на вътрешния ред, и на съветник по сигурност, е садистична демонстрация на всесилие – те могат да прегризат всеки гръклян и да пречупят всеки гръбнак.
Вече няма Конституция и няма институции. А, впрочем, днес, 12 юли е денят на подписването на Конституцията през 1991 г., която през десетилетията се показа достатъчно добра поне като щит на разделението на властите, на взаимния контрол и балансирането между тях.
Но така беше до четвъртък, 9 юли 2020 г., когато каскетурата нахлу в институция, в която всичко и всички би трябвало да бъдат имунизирани от терор.
Терорът показа своето лице, а онези, които отвън подкрепят мутрите, независимо от експлицитно написаното преди много години в грамите на г-н Джеймс Пардю, продължават да се спотайват в посолствата си и да си траят. Затова гневът и стихийните протести и шествия изригнаха – щом и президентската институция става жертва на обиск и арести, всеки от нас утре може да се озове в някое мазе... И този път няма да има бели рояли, мацки с голи цици, оживотворяващи живописни платна и снобски претенции за елитарност, умност и красивост. Защото животът и свободата на всеки от нас може да бъде отнет от всеки от нас.
Втора възможна хронологическа последовност, трагична: правителството остава, протестите стихват, настъпва времето за августовстовската почивка, когато и народното събрание е в парламентарна ваканция... и някъде в това безвремие и лятна опразненост на столицата, прокуратурата отново нахлува в президентството, но този път обискира и арестува не секретар и съветник, а президента и вицепрезидента, междувременно, разбира се, и всички останали членове на екипа от тази страна на "Дондуков", опозиционните лидери, и единиците смели журналисти, които в десетилетието на мутромилиционерския диктат са си отваряли устите, за да кажат какво мислят.
При почти пълно информационно затъмнение телевизиите ще повтарят до втръсване глупостите, чудовищните лъжи и сатанинските манипулации на каскетурата, арестуваните ще бъдат в арестите, а защо не и в мазетата на стадион "Васил Левски". Секретарите в посолствата, които са останали като заместници тук, докато титулярите им са в годишен отпуск, ще изпратят по някоя грама... и толкова. Защо да не стане така? Западните легации подкрепят Мутрата вече повече от 10 години не по-малко, отколкото в Чили подкрепяха Пиночет.
Затова стихийният протест е многохиляден. Защото нахлуването на каскетурата в четвъртък, обискирането и арестуването на съветник, бивш служебен министър на вътрешния ред, и на съветник по сигурност, е садистична демонстрация на всесилие – те могат да прегризат всеки гръклян и да пречупят всеки гръбнак.
Вече няма Конституция и няма институции. А, впрочем, днес, 12 юли е денят на подписването на Конституцията през 1991 г., която през десетилетията се показа достатъчно добра поне като щит на разделението на властите, на взаимния контрол и балансирането между тях.
Но така беше до четвъртък, 9 юли 2020 г., когато каскетурата нахлу в институция, в която всичко и всички би трябвало да бъдат имунизирани от терор.
Терорът показа своето лице, а онези, които отвън подкрепят мутрите, независимо от експлицитно написаното преди много години в грамите на г-н Джеймс Пардю, продължават да се спотайват в посолствата си и да си траят. Затова гневът и стихийните протести и шествия изригнаха – щом и президентската институция става жертва на обиск и арести, всеки от нас утре може да се озове в някое мазе... И този път няма да има бели рояли, мацки с голи цици, оживотворяващи живописни платна и снобски претенции за елитарност, умност и красивост. Защото животът и свободата на всеки от нас може да бъде отнет от всеки от нас.
Конституцията е
суспендирана, когато президентската институция бъде обискирана. Конституцията е
суспендирана.
*** Текстът беше публикуван в електронното издание "Гласове" на 13 юли 2020 г.
No comments:
Post a Comment