знанието за музиката, том 2

Както съобщих преди две седмици, онези, които познават проф. Кристина Япова, отдавна очакваха нейните десетилетни изследвания и множество публикации по музикология да построят една монументална история на идеите за музиката. Двутомникът е внушителен, като първият том е публикуван през март, а вторият – през юни тази година.

Краткото представяне на втория том на гърба на книгата ни казва:

Всеки един от вековете в периода от ХVІІ до ХХ внася нещо ново в хранилището на идеите за музиката. Заедно с това всеки от тях представя своята версия на отношението между музика и философия, различна от господстващата в предишните. Векът на музикалния барок разклаща равновесието между musica mundana, musica humana и musica instrumentalis, охранявано през Средновековието от авторитета на Боеций, и хвърля усилия за разработването на технология, по която звучащата музика (instrumentalis) ще упражнява контрол върху човешката (humana). Музикалният ХVІІІ век изправя един срещу друг теоретика на музиката и универсалния философ, опитващ се да оспорва неговите постановки, но неспособен на равностоен диалог. ХІХ век е белязан с ново противопоставяне – между музикалната естетика, формираща се като самостоятелна наука (Ханслик), и възгледите на онези философи, които засвидетелстват специален интерес към музиката (Шопенхауер и Ницше). Осмисляна в близката история като израз на човешки чувства или феномен на красивото, като непосредствена проява на волята или първична Дионисова стихия, през ХХ век музиката дава да се разбере, че е способна да изказва истината на битието. Пред този, който дръзне да последва тази нейна способност, тя поставя ново изискване: да й се отдаде изцяло, да не я изоставя никога в своето човешко съществуване, ако очаква от нея да му открие познавателните възможности, които самата тя, музиката, носи в себе си.   

Съдържание на книгата:

Увод

МУЗИКАЛНИЯТ БАРОК

Повратът; Музикалният афект; Идеята за форма
БУРМАЙСТЕР
Бароковият музикус; Фигурата – природа и направа; Музикалният синтаксис; „Каденци“, „Музикалните модуси“; „Музикални орнаменти или фигури“; „Родовете на песните, или мелодическата направа“; „Анализ или подредба на музикалната творба“; „Подражание (imitation)“; Фигурата като социална институция
МЕРСЕН
„Всеобщата хармония“; Връзката между musica humana и musica instrumentalis; Унисонът в своето теологично тълкуване

XVIII ВЕК – ПРОМЕНИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ

МАТЕЗОН
„Съвършеният капелмайстор“; Съдържанието на музиката; Класификацията; Музикалната емфаза; Категории и типове мелодии
РУСО vs. РАМО
Рамо; Русо; „Писмо за френската музика“; Критериите; Речитативът и арията; „Опит върху произхода на езиците“; „Речник на музиката“

XIX ВЕК – ФИЛОСОФИЯ vs. МУЗИКАЛНА ЕСТЕТИКА

ХАНСЛИК
Какво печели и какво губи знанието за музиката с „музикално красивото“; Историческият контекст; Негативните тези в „За музикално красивото“; Фантазията; От афекта към чувството; Представяне и изразяване; Общата и музикалната естетика; Позитивните тези; Музикалният израз; Музикалният смисъл; Феноменология на музикално красивото; Естетическото изследване; Естетическият предмет; Съзерцанието; Естетическият радикализъм; Понятията на музикалната естетика; Съдържание, предмет, материал

ШОПЕНХАУЕР
„Светът като воля и представа“; Изкуство и гений; Музиката като алегория; Мястото на музиката в разбирането на света; Движението на музиката от волята към изкуството; Човешкото битие; „За метафизиката на музиката“

НИЦШЕ
Дионисовото и Аполоновото; „Раждането на трагедията от духа на музиката“; Естетическата метафизика; Музиката и формите на езика; „Сънят на Сократ“ в тълкуването на Ницше; Място и посока на движение; Буквата и духът на понятията; „За музиката и словото“

МУЗИКАЛНАТА ХЕРМЕНЕВТИКА
Кречмар
Шеринг
Швайцер
Е. М. Форстър и Томас Ман

РАДИКАЛНИЯТ ДВАЙСЕТИ ВЕК

Шьонберг
Идеята за творчеството; Музика и истина; Идеята и музикалната идея; Идеята за метода; Новото като първо; Императивът на представянето; Grundgestalt (основен образ); Носталгия по науките за числото; Музикалният език; Две писма до Феручо Бузони; „Мнение или прозрение?“; „Как човек става самотен“; „Сърце и ум в музиката“; „Моето развитие“; „Новата музика; моята музика“; „Дванайсеттоновата композиция“; „Композицията с дванайсет тона 1“; „Проблеми на хармонията“; „Проблеми в изкуството на обучението“; „Нова музика, старомодна музика, стил и идея“; „Отношението към текста“

АДОРНО
Диалектическият метод; „Антиномия на Новата музика“; Безучастност; „Шьонберг и протресът“; Музикалнофилософски ядра във философията на Новата музика; Музикалният израз; Истина и привидност; Експресионизмът в музиката; „Композиторите“
Summary