И друг път на този блог е ставало дума, но днес във връзка с рождения ден на най-голямата световна научна общност на учените, изследващи античната философия, го припомням.
Идеята за създаване на Международното Платоново общество https://platosociety.org/about-the-ips /възниква в Мексико Сити през 1986 г., на среща на преподаватели и преводачи от няколко страни, предимно от двете Америки. Тема на тогавашната среща са били късните диалози.
През 1989 г. в Перуджа, Италия, събирането на учените става наистина световно и привлича над 100 участници от всички континенти.
През 1989 г. в Перуджа, Италия, събирането на учените става наистина световно и привлича над 100 участници от всички континенти.
Рождената дата на IPS е 3 септември 1989.
Днес Международното Платоно Общество става на 31 години.
Диалогът на фокус на този учредителен симпозиум е бил Федър. Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко от 200.
Уставът и регламентът на Международното Платоново Общество са приети също на 3 септември 1989 г., като се предвижда провеждането на един световен форум-симпозиум веднъж на три години и смяна на членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на обществото също веднъж на три години.
Председател винаги става онзи колега, който поема организирането и домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се случват и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.
През 1992 г. в Университета на Бристол темата беше Държавникът и тогава беше, струва ми се, единственият случай, когато четирима български преподаватели и изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като трима имахме и доклади.
Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий;
1998 г. в Торонто, за Хармид, Лизис и Евтидем;
2001 г. в Йерусалим, за Закони;
2004 г. във Вюрцбург, за Горгий и Менон;
2007 г. в Дъблин, за Филеб; 2010 г. в Токио, за Държавата;
2013 г. в Пиза за Пирът; 2016 г. в Бразилия за Федон;
2019 г. в Париж за Парменид.
Освен големите конгреси-симпозиуми, провеждани веднъж на 3 години, има и по няколко междинни, които са тематични, а не фокусирани върху един диалог или група диалози. Така например, най-големият от междинните между симпозиумите в Бразилия и Париж, беше в Санкт Петербург, а в края на ноември тази година в университета в Сеул ще се проведе междинният форум на тема Image and Imagination. По разбираеми причини той ще е онлайн, неприсъствен. Пак така, дистанционно, в края на юни е проведен и междинен симпозиум за късните диалози, записите от който са на сайта на Международното Платоново Общество.
Някои от най-интересните доклади от симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени изключително на диалозите, а също така сред важните, ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна библиография на излизащото по света.
Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до 2019 г.: https://platosociety.org/plato-bibliography/
Вече 28 години няма българско участие на международните Платонови симпозиуми, като причините за това далеч не са само онези, за които най-първо ще предположим. Пиза се намира в Италия, Вюрцбург се намира в Германия, а Дъблин - в Ирландия. За полети до Токио или през някой европейски град до Сао Паоло и оттам до столицата Бразилия е трудно мнозина от нас да си мислят, но също така е не по-малко вярно това, че в световен мащаб през последните 19 години публикациите за τὰ ἄγραφα δόγματα са под един процент и 99% от платонистите по света не вярват, че математикът, писателят, мистикът и философът Платон е бил догматик.
У нас обаче във Философския факултет на Софийския университет господарува другото мнение, защото както е известно, cuius regio - eius religio.
В тази връзка не може да не се отбележи, че през последните 10 години като академичен център за изучаването на античната философия у нас се утвърждава все повече и повече Новият български университет: и чрез финансовите инструменти, с които разполага, и чрез издателската си политика и най-вече чрез кадровия подбор на занимаващите се с антична философия млади колеги, които получават простор и перспективи за работа там.
Днес Международното Платоно Общество става на 31 години.
Диалогът на фокус на този учредителен симпозиум е бил Федър. Оттогава насетне броят на участниците в симпозиумите никога не е бил по-малко от 200.
Уставът и регламентът на Международното Платоново Общество са приети също на 3 септември 1989 г., като се предвижда провеждането на един световен форум-симпозиум веднъж на три години и смяна на членовете на Управителния съвет и редакционните комисии на изданията на обществото също веднъж на три години.
Председател винаги става онзи колега, който поема организирането и домакинството на следващия международен симпозиум. Освен световните, се случват и регионални, и национални семинари, колоквиуми и срещи, като в по-големите страни на света те са най-малко веднъж годишно.
През 1992 г. в Университета на Бристол темата беше Държавникът и тогава беше, струва ми се, единственият случай, когато четирима български преподаватели и изследователи участвахме в най-големия форум на платонистите по света, като трима имахме и доклади.
Следват: 1995 г. в Гранада, за Тимей и Критий;
1998 г. в Торонто, за Хармид, Лизис и Евтидем;
2001 г. в Йерусалим, за Закони;
2004 г. във Вюрцбург, за Горгий и Менон;
2007 г. в Дъблин, за Филеб; 2010 г. в Токио, за Държавата;
2013 г. в Пиза за Пирът; 2016 г. в Бразилия за Федон;
2019 г. в Париж за Парменид.
Освен големите конгреси-симпозиуми, провеждани веднъж на 3 години, има и по няколко междинни, които са тематични, а не фокусирани върху един диалог или група диалози. Така например, най-големият от междинните между симпозиумите в Бразилия и Париж, беше в Санкт Петербург, а в края на ноември тази година в университета в Сеул ще се проведе междинният форум на тема Image and Imagination. По разбираеми причини той ще е онлайн, неприсъствен. Пак така, дистанционно, в края на юни е проведен и междинен симпозиум за късните диалози, записите от който са на сайта на Международното Платоново Общество.
Някои от най-интересните доклади от симпозиумите, разширени до студии, излизат в големи томове на поредица на Академи Ферлаг в Берлин; издава се електронно списание за публикации, посветени изключително на диалозите, а също така сред важните, ритмично осъществявани добри дела е и това, че всяка година пожизненият вицепрезидент на МПО проф. Люк Брисон с помощта на много други изследователи от центъра Жан Пепен в CNRS публикува сравнително пълна библиография на излизащото по света.
Можете да видите годишните библиографии за периода от 2000 до 2019 г.: https://platosociety.org/plato-bibliography/
Вече 28 години няма българско участие на международните Платонови симпозиуми, като причините за това далеч не са само онези, за които най-първо ще предположим. Пиза се намира в Италия, Вюрцбург се намира в Германия, а Дъблин - в Ирландия. За полети до Токио или през някой европейски град до Сао Паоло и оттам до столицата Бразилия е трудно мнозина от нас да си мислят, но също така е не по-малко вярно това, че в световен мащаб през последните 19 години публикациите за τὰ ἄγραφα δόγματα са под един процент и 99% от платонистите по света не вярват, че математикът, писателят, мистикът и философът Платон е бил догматик.
У нас обаче във Философския факултет на Софийския университет господарува другото мнение, защото както е известно, cuius regio - eius religio.
В тази връзка не може да не се отбележи, че през последните 10 години като академичен център за изучаването на античната философия у нас се утвърждава все повече и повече Новият български университет: и чрез финансовите инструменти, с които разполага, и чрез издателската си политика и най-вече чрез кадровия подбор на занимаващите се с антична философия млади колеги, които получават простор и перспективи за работа там.
No comments:
Post a Comment