Thursday, July 9, 2020

слабо известно стихотворение




                    портрет от Никола Михайлов на Иван Вазов (9 юли 1850-22 септември 1921)

(1912):

Орфей

В Хайран-дере, де в мир вирей
тъмнозелената борика,
върви божествений Орфей
с любимата си Евридика.

Ей спре се той на тъмен стръм,
засвири в самотий безлюдни:
млъкна зефир и речен гръм,
да слушат звуковете чудни.

на лирата му. Дивен час!
Дръвя, скали, орли, гадини,
заслушаха… (туй виждах аз
преди три хиляди години)

И белоноги нимфи в рой
се стекоха да слушат, млади
богини, музи и без брой
наяди, фавни и дриади.

И гледах смаян. Ала звън
от близко стадо в планината
прокуди моя чуден сън,
Орфея, гостите, свирнята.

...

Ив. Вазов. Съчинения. Т. XVII. Живописна България: Пътни бележки. 
София, книгоиздателство Ал. Паскалев. Придворна печатница, 1921 (стр. 209)
открито от Н. Гочев при каталогизацията на домашната библиотека


No comments: