портрет от Никола Михайлов на Иван Вазов (9 юли 1850-22 септември 1921)
(1912):
Орфей
В Хайран-дере, де в мир вирей
тъмнозелената борика,
върви божествений Орфей
с любимата си Евридика.
Ей спре се той на тъмен стръм,
засвири в самотий безлюдни:
млъкна зефир и речен гръм,
да слушат звуковете чудни.
на лирата му. Дивен час!
Дръвя, скали, орли, гадини,
заслушаха… (туй виждах аз
преди три хиляди години)
И белоноги нимфи в рой
се стекоха да слушат, млади
богини, музи и без брой
наяди, фавни и дриади.
И гледах смаян. Ала звън
от близко стадо в планината
прокуди моя чуден сън,
Орфея, гостите, свирнята.
...
Ив. Вазов. Съчинения. Т. XVII. Живописна България: Пътни бележки.
София, книгоиздателство Ал. Паскалев. Придворна печатница, 1921 (стр. 209)
открито от Н. Гочев при каталогизацията на домашната библиотека
No comments:
Post a Comment