Здравейте, скъпи колеги,
Има неща в законопроекта Игнатов, които ми харесват, но много повече са онези, които не ми харесват.
Най-много не ми харесва това, че всичко се прави, сякаш Историята започва сега, законодателството започва сега.
Обаче, законотворчеството по този болен проблем, както знаем и помним, има история.
В цялата ситуация сега най-много не ми харесва това, че мнозина са забравили или се правят на ударени за това, колко много обсъждания е имало досега на предишни законопроекти.
Говорим за десетки срещи, на които бяха изказани стотици мнения по отношение на много предишни законопроекти.
Особено поучително и фрустриращо беше това, което се случи със законопроекта, който по времето на управлението на ОДС в продължение на четири години (от 1997 до 2000 г.) беше обсъждан от - може би - хиляди хора на стотици срещи, беше коментиран в печата и т.н. На страниците на "Литературен вестник", "Алма матер", "Демокрация" и т.н.
По-възрастните от нас помнят, че тогава законопроектът "падна" от второ четене буквално няколко минути преди второто му прочитане и приемане в пленарната зала на НС - на 25 октомври 2000 г.
Тогава заедно с мръсната вода от коритото беше изхвърлено и бебето.
И онзи законопроект имаше трески за дялане, но имаше и доста добри страни. (Макар че условно беше известен като "закона на Панев" той беше дело не на лустратора Панев, а на нашите най-добри учени в социологията и философията на образованието като П. Бояджиева, Патриция Георгиева, Георги Димитров, и най-вече на тогавашния заместник-министър за науката проф.дхн Борислав Тошев. За зла врага точно свързването му в публичното пространство с името на Панев, му донесе силен негативизъм и съпротива).
Много работа свърши и екипът на зам-министър Анастас Герджиков, който подготвяше нов закон за висше образование и ЗНСНЗ през 2001 и 2002 г. - по време на управлението на НДСВ. И пак публично влиятелните академични нотабили стопираха законодателния процес.
Основните моменти от тяхната законотворческа концепция бяха публикувани в специален брой на "Критика и хуманизъм", (броят ще уточня днес следобед).
Както знаете, доста съм се занимавала с тези проблеми и даже през 2002 г. взех пари от Институт "Отворено общество" в Будапеща за анализ на образователното законодателство за висше образование.
Ето тук на този линк по-долу е текстът, който обобщава законодателния процес по този проблем до 2003 г.
Тогава - и при ОДС, и при НДСВ - бяха включени толкова много хора, имаше толкова много обсъждания... смея да кажа, че научната общност имаше мнение, което сега се пренебрегва.
Вижте тук по-подробно за няколко предишни законопроекти:
http://www.o-blog.net/zakonoproekti.html
Максимално накратко:
в законопроекта Игнатов най-хубаво и безспорно е уреждането на правилата за придобиване на степен доктор.
Но почти всичко останало е майка плаче - грамофон свири.
Най-лошото на законопроекта Игнатов е, че с безцеремонност прегазва консенсуса, който беше постигнат мъчително след десетки обсъждания през предишните години - да се махнат ВАК, комисиите и СНС-тата, разбира се, но да се разреши всички процедури по докториране, хабилитиране и опрофесоряване да се
извършват единствено и само в университетите, които имат
много добри оценки както на институционалната, така и на програмната акредитация.
Не може университети, които не са получили разрешение от НАОА (Националната агенция за оценяване и акредитация) да провеждат обучение за степен доктор, да присъждат докторска степен, да хабилитират и опрофесоряват!
В това отношение най-добър от всички законопроекти досега беше законопроектът на проф. Огнян Герджиков, който предвиждаше всички процедури да стават във
Факултетни или факултетни научни съвети,
НО,
това да става само в университетите, които са одобрени от НАОА.
Така е навсякъде в Европейския съюз и ние няма защо да откриваме топлата вода. Акредитационните агенции имат думата и точно затова са наречени "акредитационни агенции".
От промените, които бяха направени в образователното законодателство през 20-те години на прехода, само тази наистина ни приближи към Европа - вкарването в ЗВО (през 1999 г.) на специалната глава за създаването и функционирането на НАОА, което е точно по европейския модел на страните от ЕС!
Законопроектът Игнатов на практика ще ликвидира не само СНС и ВАК ( което може само да бъде приветствано), но и НАОА.
Това е ужасяващо.
Как така преценките на НАОА, направени досега, да нямат значение?
Освен ВАК и НАОА ли ще бъде ликвидирана?
Или с две думи: законопроектът Игнатов впряга каруцата пред коня.
Първо, трябва да се реши болният проблем с академичната полигамия: кой от хабилитираните преподаватели за кой университет работи и за кой втори университет работи понякога, но само като гост-преподавател.
После, самите университети трябва да дадат публична информация за това на сайтовете си, както досега само нашият Университет го е направил.
(Какъвто е случаят с наш Цочо. Имаме вече четирима колеги-доктори по антична философия - Моника Портокалска, Андрей Захариев, Любомира Радоилска - доктор на Парижкия университет Сорбоната, Елена Георгиева - доктор на Брюкселския свободен университет, а на хоризонта се задава и Владо Маринов, а наш Цочо коли и беси не само в СУ, а и в НБУ.)
А междувременно, ако законопроектът Игнатов стане закон и България иска да остане член на ЕС, за да се избегне девалвацията и печатането на докторски и хабилитационни свидетелства срещу пари и/или политически зависимости, решенията и оценките на НАОА трябва да бъдат изпълнявани стриктно.
Това ще рече, че повечето от половината ни университети (най-малко 28 от 49) изобщо не би трябвало да имат право на това да обучават доктори, да хабилитират и опрофесоряват.
Заключение: както законодателната инициатива на ОДС, така и законодателната инициатива на НДСВ бяха по-добри, по-обмислени и по-съгласувани с добрите европейски практики, от фурора на гербаджийството.
Бъдете здрави и весели!
димка
post scriptum:
Като говорим за това да не откриваме топлата вода, нека да споменем и за Европейската асоциация на агенциите за удостоверяване на качеството.
Вижте тук адреса на European Network for the Quality Assurance (of the Higher Education Institutions)
http://www.enqa.eu/index.lasso.
Нашата НАОА, макар че беше създадена през 1999 г., бе приета за член чак през септември 2008 г. в ENQA, след като с безброй процедури по институционални и програмни акредитации в продължение на почти десет години показа, че поне по отношение на количествените критерии на меренето на висшите ни институции
вече сме съизмерими с добрите европейски практики, удостоверявани от всички национални агенции, включени в тази най-авторитетна европейска мрежа (към Съвета на Европа).
Десет години се учихме как да правим акредитации - и програмни, и институционални в НАОА, най-после се научихме, приеха ни в ЕНКА и... най-накрая дойде гербаджийството на бял кон и каза, че работата е била напразна... Историята започва от тях.
И още, колкото повече чета законопроекта Игнатов, толкова повече се убеждавам колко по-добри бяха и законопроектите на ОДС, и двата на НДСВ - на проф. Огнян Герджиков и на работната група на Анастас Герджиков.
Според законопроекта на Игнатов големите доктори ще бъдат изравнени с доцентите.
Е, нали уж идеята беше да се стимулира и ускори развитието?!?
Всички други законопроекти, които предвиждаха да няма степен "доктор на науките" или "голям докторат", изравняваха големите доктори с професорите, а законопроектът Игнатов наказателно ги понижава!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
7 comments:
Привет Димке,
Очаквах твоя коментар по новия закон, признавам, че не съм кой знае колко компетентен по въпросите на акредитацията и случилите се във времето дискусии. Което знам е, че беше безумие да съществува закон като стария и е наистина изумително, че двасет години бутафорни помени бъгарски граждани, включително мои близки (баща ми, който беше ст.н.с. втора степен и съпругата ми, която е доктор) са били негови жертви във времето.
Необходимо е най-вече да се унищожи стереотипа за висшето образование. Самият израз е нелеп и дори непреводим. Навсякъде по света има образователна степен - бакалавар и магистър, и научна степен - доктор. А хората не са с висше образование, а просто са завършили даден университет и качеството на съответния университет задава ценност на полученото образование. В България "висшето образование" дава право на назначение в държавната администрация, често без конкурс или с опорочен такъв. Точно по такъв начин стават и назначенията в така наречените ВУЗ, мога да ти го докажа с документи ако искаш:)
Образованието трябва да се либерализира. Да се даде възможност на студентите да се запишат в който университет пожелаят, а селекцията на качествените хора да се извършва в самия университет, а не да се определя от някакви смешни приемни изпити или тестове. Най-важният аргумент на един университет са неговите студенти. Предвид конкуренцията на чуждите университети, в България ще остане Софийския университет и още два-три. Много важно, че ще си произвеждат професори, професор не е титла, а длъжност както парнаджия, във ВТУ има случай на парнаджия станал доцент, но това не го прави по-малко парнаджия. Затова се надявам най-сетне образованието да се разграничи от Топлофикация.
Учил съм при теб, познавам и пофесори от други университети, разликата е много голяма. Така, че не мисля, че точно ти има от какво да се опасяваш. Ако на хората се дава възможност да учат, където искат и да могат да покажат каквото могат, тогава и ние и децата ни ще сме по-близо до истината.
Здравей, Петре,
Ами, нали за това е думата.
Старият ЗНСНЗ си битува благополучно вече 20 години, защото законодателните инициативи се провалят.
Трябва да си припомним историята на провалите и да си направим изводи какво най-после да променим и с какво да се съобразим, че да настъпи промяна.
Първо, тези законодателни инициативи се провалиха, защото имаше едни академични нотабили или академични мандарини като Биолчев и Юхновски, които организираха съпротива, а ОДС се уплашиха от тях и свалиха един нелош законопроект наистина броени минути преди второто му четене в НС през 2000 г. заради някакви криви сметки без кръчмар.
После, предложенията на НДСВ, които също бяха нелоши, бяха загробени заради общия тон на демонизиране на всичко, което правеха те.
От дистанцията на времето се вижда колко добри всъщност са били много техни закони или - уви - нереализирани законопроекти.
Например, световноизвестният хулител на православието Иван Груйкин десетки пъти се жалваше по медиите (виж на блога на Асен Генов е публикуван един негов доклад) как така, представете си, още в първия ден на работата на НС през 2001 г. Борислав Цеков внесъл готов проект за вероизповеданията, а после до края на годината се появили още три коригиращи и допълващи варианта!
Уау!
Wow!
Лошите юристи на лошото НДСВ имали нахалството да внасят в НС по няколко законопроекта!
А, впрочем, поне на Закона за вероизповеданията, за щастие, му провървя, и след като една година събира подписи от стотици хиляди хора от нашите религиозни общности, все пак в края на 2002 г. беше приет.
И после, през всички тези вече 12 години, от 1997 г., откакто се правят безплодни усилия за промяна, съпротивата срещу премахването на СНС, ВАК и т.н. отслабва.
Вече Биолчев не е ректор на СУ, нито Юхновски е шеф на Президиума на БАН.
Има обаче друго.
Проблемът с монополизацията на академичните позиции от едни и същи хора, докато в същото време младите колеги-доктори са на улицата. Какъвто е случаят с Галина и аналогичните на нейния случаи.
Е, тези колеги буквално не са на улицата.
Слава Богу!
Защото хората с докторска степен от младото поколение са достатъчно интелигентни и образовани.
За колегите от съвсем тясната ми специалност съм писала:
Андрей Захариев, който написа дисертация за книга Дзета на "Метафизика" чете новините по БНТ късно вечер;
Моника Портокалска работи в Министерството на финансите с втората си специалност (английски);
Елена Георгиева преподава английски, а е доктор по антична философия на Свободния университет в Брюксел;
Любомира Радоилска прави постдок в Кембридж и е доктор на Сорбоната;
а в същото време един и същ човек държи академичната власт по антична философия и в СУ, и в НБУ.
Освен това, много от монополистите, които преподават най-малко в два университета,са от години в структурите на ВАК, СНС и т.н.
И съпротивата на съпротивляващите се вече не е срещу премахването на СНС и ВАК, а срещу това, че всички досегашни позиции остават в заварено положение.
Затова написах, че каруцата не трябва да се впряга пред коня.
При добро желание това може да стане много бързо: до края на семестъра, сиреч до края на януари, да се даде възможност на всички, които работят в повече от един университет, да решат за кой точно университет ще работят.
Съпротивата сега на недоволните е срещу опита да се надхитри акредитацията.
Да се заобиколи липсата на акредитация от университети, които не получиха разрешение за обучение в докторска степен, заради това, че години наред не си решиха проблема със собствените преподаватели и вместо да стимулират акадамичното развитие на млади колеги-доктори, създаваха властови центрове чрез академични лица, изповядано свързани с разни партийки.
Само по-малко от половината ни университети би трябвало да получат право да извършват такива конкурси и процедури, ако законът Игнатов се приеме и НАОА не се ликвидира, при това не всички факултети и специалности в тях.
Съпротивата сега у мнозина е в това, че политическата власт в момента се опитва да фаворизира някои университети, които не получиха най-високата оценка по акредитационните процедури.
Впрочем, да видим, законопроектът Игнатов тепърва ще се обсъжда в комисията в НС, тепърва предстои първо и второ четене, а междувременно ще се появят още много мнения, редакции и корекции на закона.
Но, това което плаши мнозина: абе, как така всички ще си правят професори?!,
има много лесен отговор:
не всички, а онези около 21 университета, които имат оценка "много добър" от НАОА и при това само онези специалности и факултети в тях, които също имат най-високата оценка.
А останалите - след време, когато и ако покрият поне количествените критерии на НАОА, одобрени от Европейската асоциация ЕНКА.
По същество новият закон ми харесва. Не виждам какъв е проблемът с акредитацията, тя трябва да се случва според броя на хабилитираните преподаватели, а рейтингът естествено идва от желанието на студентите. Ако има много желаещи да учат в СУ, значи университетът е престижен и държавата ще го финансира. Като спрат гастролите на софийските преподаватели, провинциалните университети ще закъсат понеже няма да имат хабилитирани преподаватели, а освен това никой няма да иска да учи в Шумен ако квотите в София паднат. Държавата трябва да спре да финансира крайпътните университети, аз съм данъкоплатец и държа това да се случи.
Държавата трябва да се оттегли от образованието като приоритет трябва да има качеството, а не количеството и крадливите фанфарони. Същото трябва да стане в държавната администрация, да се въведе яснота на ценза, конкурси и най-вече да е ясно кой колко пари получава. Шефката на СЕМ доцент Пешева например преподава в няколко университета като само ходи да се подписва на фишовете. Е не е ли това безобразие!?
Поздрави.
Еми, да, всъщност точно заради това сега пак има ръмжене.
Законопроектът на Сергей Игнатов трябва изрично да предвиди какво ще стане с досегашните "национални" доценти и професори.
Те трябва да станат, както е навсякъде по света, професори и доценти само на един университет.
А в семестрите, когато са гост-лектори най-много в още един друг университет, да са в отпуск от първото място.
Това и досега трябваше да е така.
В дните, в които един преподавател, да речем, от УНСС, отива да чете лекции във ВТУ, трябваше да си взема отпуск от УНСС...
Но това не ставаше.
Не само ти като данъкоплатец, но и всички плащат заплати на едни и същи хора, които окупират по много позиции, а много млади доктори работят друго за насъщния...
Игнатов на няколко пъти заяви, че се спира преподавателския туризъм. Не е ясно обаче какво ще стане със стотиците асистенти, доценти и професори, които нямат докторска степен.
Също и с многото, които се готвят да заемат преподавателска длъжност без защита, а само по силата на друг вид отношения. Изобщо предстоят интересни неща.
Привет, доц. Гочева!
Изчетох внимателно поста ви.
Интересно ми е как бихте коментирала факта, че в СУ специалност философия няма акредитация по НАОА за обучение по образователна и научна степен "доктор" и какво следва да се прави с докториралите без въпросната акредитация колеги?
Гергана
Post a Comment