Това е портрет, нарисуван от художничката Иванка Нанева, във фейсбук тя е Ivanka Naneva. Завършила е Художественото училище в София, а после и специалност Графика в Художествената академия.
От повече от четвърт век живее със семейството си в Кашкаиш близо до Лисабон.
Портретът беше нарисуван преди 33 години, през пролетта на 1986 г.
Една неделя трябваше да отида да ѝ позирам, за да се упражни да рисува портрет от натура. Отидох в уречения час, 10 часа, но се оказа, че Ваня не знаеше, че точно в тази неделя се минава към лятното часово време.
Тя си мислеше, че е още 9, а аз бях отишла в 10 часа.
В този портрет има уникална техника. Цъфвам аз на вратата на квартирата на Ваня, а тя в полусън ме пита какво става.
Носех ѝ за подарък една кутийка с нескафе. Ваня полуспяща-полусъбудена, още по нощница, прояви гениална интуиция на художник-график. "Димче, ще ти направя портрет само с нескафе". "Как, Ванче?". "Гледай", рече Ваня и извади всички възможни бурканчета и капачки, които намери и като смесваше кафето с различни пропорции вода, получи най-различни цветове - като се почне от бурканчетата с вода, в които имаше по няколко зрънца от разтворимото кафе, и така получи най-светлите жълти цветове; после в бурканите с все повече и повече кафе се получиха различните нюанси на светло- и тъмнокафявото, а най-тъмното и черното се получаваха като топваше най-тънките си четчици направо в кутийката с нескафето, без никаква вода - черно, та черно, чак гарваново... това е техника, която си заслужава да се оповести.
Не знам освен Ваня друг художник да е рисувал портрет само с нескафе и вода върху гланциран картон (а на лицевата страна на гланцирания картон има портрет на другаря Юрий Владимирович Андропов!).
Това е интересното в портрета.
Друго любопитно: по онова време Ваня живееше на квартира на улица "Христо Максимов". 12 години по-късно ние се преместихме да живеем на същата улица и на същата страна на улицата, 20-30 метра по-нататък, и живеем тук вече 20 години...
На портрета малко над лявото ми ухо има и две малки зелени петънца. Но това се получи преди няколко години. Понеже все още не съм го поставила зад стъкло и в рамка, преди няколко години като боядисвах и правих ремонт, малко зелен латекс поради липса на внимание от мен го напръска...
2 comments:
Все едно е кадър от филм - как в късна есен гледате през затворен прозорец дъждовен ден, а погледът Ви е лъчист.
Така ме е нарисувала Ваня, а тя е много талантлива и за живопис, и за графика. В Португалия се занимава, доколкото знам, с много и различни форми предимно на приложните изобразителни изкуства - монументални и миниатюрни. Нали там имат едни фаянсови и керамични плочки, които наричат "ажулейжос", ако съм запомнила правилно. Плочките се слагат навсякъде като облицовка и декорация, за да е красиво, а в кухните и баните са задължителни, за да е чисто и стерилно. И при нас е така, но само в кухните и баните, а там, доколкото видях за една седмица преди пет години - много, много, много ажулейжос навсякъде. И по фасадите на сградите, и в подлезите. Повечето от тях не са конфекция, а са уникални, за всяко място различни. Ваня има на една снимка от профилните или от "шапките" ѝ във фейсбук една нейна авторска плочка, на която пише на английски: "Ако няма красиво, няма нищо".
Post a Comment