виното, водата и оцетът

Много неща в Метафизика са ми интуитивно ясни, други са ме затруднявали, а трети остават странни за мен. Но най-странното според мен в цялата книга, състояща се от 14 мъчни книги, е казаното за виното, водата и оцета 

в кн. Ета, гл. 5.

Ето как я е коментирал и превел преводачът Николай Гочев.

Редактор на превода е д-р Иван П. Петров, консултант-коректор съм аз, издателят засега е хипотетичен.

Пета глава

1044 b 20 и сл.

И след като някои са и не са без възникване и загиване - както точките, ако съществуват, и изобщо ейдосите и формите[1] (защото не „бялото“ става такова, а бялото дърво, ако всяко ставащо става от нещо и нещо), то не всички (25) противоположни биха ставали едни от други; но по различен начин става „бял човек“ от „черен човек“, и бяло от черно. И не при всичко има материя[2], но при онези, които имат пораждане и промяна на едни в други; а тези, които са или не са без да се променят, при тях няма материя.

А го има и въпросът как се отнася материята на всяко нещо към противоположните (30). Примерно, ако тялото е здраво във възможност, а на здраве противоположно е болест, дали то е и двете във възможност? И водата е и вино, и оцет във възможност? Или на едното тя е материя по характерно свойство и съгласно ейдоса, а на другото е по лишеност и според противоестествената развала?[3] Има някаква трудност и в това, защо виното не е материя за оцета, нито е оцет във възможност (макар че от него става оцет), и живият не е мъртъв във възможност[4]. Или не, но развалите (1045a) са по съпътствие[5], а материята на живото същество, тя е възможност и материя за мъртвото според развалата, както и водата за оцета; защото възникват от тези като нощ от ден. Така че, които се променят по този начин едни в други, трябва да се върнат (5) в материята: както, ако от мъртво става живо, първо трябва да се върне в материята и после така да стане живо същество; и оцетът да се върне към вода и после така да стане вино.

---

[1] καὶ αἱ μορφαί е във флорентинския ръкопис Laur. A^b (Йегер), но липсва в Paris. E и Vindob. J (Треденик); също и във Vat. T, както отбелязва Бекер. Бекер, Christ и Треденик го включват в текста, Рос и Йегер го премахват.

[2] οὐδὲ παντὸς ὕλη ἔστιν - Реале превежда двусмислено „non esiste una materia per tutte cose“, което може да се разбере като „няма една материя за всички неща“. Обаче смисълът е: „някои неща нямат материя“, както се вижда и от текста по-нататък. Казаното в бел. 5, с. 1104 е вярно, но не съдържа довод в полза на превода. Швеглер, Рос, Треденик, Кубицки и Босток превеждат точно.

[3] Реале дава несъразмерно дълъг превод, по същество разяснение: „O non si dovrà forse dire che la materia è potenza di quello positivo dei due contrari secondo il possesso e la forma, mentre è potenza dell` altro contrario solo secondo privazione e secondo contro natura.“ Не е лесно да се избере добър превод на ἕξις. Тейлър предлага „habit“, Швеглер – „natürliche Verhalten“, Бониц - „Beschaffenheit“, Рос и Треденик – „positive state“, Кубицки – „обладание“. Казаното съответства и на двата примера (със здравето/болестта и виното/оцет), затова и повечето преводачи дават самия текст, но някои го отнасят и към единия от примерите. Швеглер споменава „виното и оцета“, докато Тейлър, напротив, пише: „Or shall we say that the body is the matter of health…“ и т.н.  

[4] Рос уместно пояснява, превеждайки: „why a living man is not said to be potentially dead“. Преводът на Швеглер в смислово отношение също е приемлив: „Ist ferner der Lebende dem Vermögen nach todt? (sic)“. В бел. 5, с. 150 на коментара си добавя, че текстът не е добър по начало (онзи, към който възхождат всички налични ръкописи) и че трябва поне след ζῶν да се добави  οὐ. Реале пише „l`animale“, а не би трябвало, защото в текста има ὁ ζῶν – подразбира се „човек“. 

[5] „Или не“ значи: „не, но живият наистина не е мъртъв във възможност, нито виното е оцет във възможност, а се случва следното…“ Реале (бел. 7, с. 1105) дава препратка към Швеглер, според когото смисълът на разсъжденията е такъв. Виното и живият не са оцет и труп във възможност, тъй като нещото достига действителността си „само по себе си“ (καθ᾽αὑτό) и направо, а не „по съпътствие“ (κατὰ συμβεβηκός) или чрез някакво посредничество (zufälligerweise). Съответстващото му (καθ᾽ ἕξιν) движение е от възможност към действителност, която е höhere Wirklichkeit и ентелехия (неговото осъществяване, seine normale Vollendung).  Но когато от виното става оцет, се случва друго: то първо се превръща във вода (която е материя и за оцета), а после вече от нея става оцет. Значи не виното, а водата е оцет във възможност. По същия начин е и с „живия“. Тялото му, губейки живота си, първо достига до едно състояние, където елементите са в друго отношение (не като през живота) и са само материя; и от тази именно материя възниква трупът. κατὰ συμβεβηκός би трябвало да се разбира не в категориалния смисъл на „по съпътствие“ („случайно/временно/извън същността“ – per accidens), а като „чрез посредничество“ (mittelbar, „mediatamente“, както превежда Реале). Това е посредничеството на водата и на състоянието на тялото, при което то вече не е живо, но още не е труп (Comm., бел. 5-6, с. 150).