https://www.youtube.com/watch?v=4rgYUipGJNo
На междата между дъ-ъ-ъ-лгата ваканция и завъртането на работното колело на бързи обороти да споделя впечатления от GLADIIATOR. Така е изписано заглавието във филма, с двойно I I.
Преди да го гледам, прочетох само едно критично мнение, при това от дъщеря ми Леда, която има вече няколкостотин кратки текстчета за предстоящи филми, написани на основата само на трейлърите за тях. Но за втората част на „Гладиатор“ е написала голяма подробна рецензия на сайта на „Операция Кино“ https://operationkino.net/2024/11/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80-ii-gladiator-ii/
Гледах филма, а след това от любопитство прочетох какво пише и на други места.
Установих и свидетелствам под клетва:
Някои от отзивите за филма са написани от хора, които НЕ СА ГЛЕДАЛИ нито едната, нито другата лента, а нескопосано са превели някакви отзиви кой знае откъде и как. На сайта на IMDb всичко е подробно и безукорно представено. https://www.imdb.com/title/tt9218128/alternateversions/?tab=cz&ref_=tt_dyk_alt
После от кофти преведеното на български от едни хора, други хора на други сайтове чрез копи-пейст са възпроизвели лошо преведеното от първите.
Цитирам от Уикипедия, но това е копирано и другаде, на други сайтове като сюжет на втория филм:
„Луций Вер (Пол Мескал) е гражданин и един от пълководците на Нумидия. Кралството е нападнато от римски легиони начело с генерал Акаций (Педро Паскал). Битката е спечелена от римляните като Луций е взет в плен, а неговата жена Аришат е убита. В Рим Луций става роб на Макринус (Дензъл Уошингтън), който го използва в гладиаторски борби. Луций се доказва като много силен гладиатор и славата му достига до самите императори - Гета и Каракала. Целта на Луций обаче е да убие генерал Акаций като възмездие за убитата Аришат.
Впоследствие жената на Акаций – Луцила (Кони Нилсен) разбира, че Луций е синът и от предишния и мъж Максимус (Ръсел Кроу от Гладиатор), който тя е изпратила в изгнание с цел да го защити. Тя съобщава това на Луций, а същевременно Макринус се опитва да използва Луций с цел да овладее империята и да детронира Гета и Каракала."
Край на цитата на невярното резюме в Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_II,
преписано и на други сайтове.
Разбор:
1. Първото и второто изречение са наполовина верни, наполовина грешни.
Верни са имената на актьорите и къде започва действието – в Africa nova, Numidia, но по това време героят–пълководец, който след поражението ще бъде пленен, поробен и превърнат в гладиатор, не се казва Луций Вер, а се казва ХАНО. Чак на края на филма става ясно, макар че податки за това има още от средата на лентата, че ХАНО е внук на Марк Аврелий, значи истинското му име е Луций Вер.
3. Петото и шестото изречение също са точни, и именно това, че действието се развива по времето на съвместното управление на императорите-близнаци Гета и Каракала, е най-уместно използвано от сценаристите, режисьора, продуцентите и актьорите във филма.
Перверзиите и извращенията на абсолютната власт, за които няколко пъти цветисто разказва още Херодот, а след него всички останали антични историци, във филма са превъзходно предадени в налудничавите поведения на двамата братя-съ-императори Гета и Каракала. И понеже са двама съ-управляващи, лудостите им са сякаш удвоени. И братоубийството накрая е неминуемо.
4. После, цитирам: „Целта на Луций обаче е да убие генерал Акаций като възмездие за убитата Аришат.“ Да, така е, само да уточним, че героят все още се казва ХАНО и се самопреживява като Хано от Нумидия, мрази всичко римско и в самоидентичността си сякаш все още не иска да допусне детските спомени и предположението чий внук е.
5. Най-голяма бъркотия има тук, цитирам отново:
Обаче това, че Максимус, изигран в предишния „Гладиатор“ от Ръсел Кроу, ѝ е бил мъж!?!
Как така Максимус мъж на Луцила???
Нали Максимус в първата лентата имаше своя жена, дете и имение, и когато се върна от похода срещу германите, спечелен от Марк Аврелий и от него, намери жена си и сина си обесени, а имението – изпепелено? След това беше заробен и превърнат в гладиатор.
Какъв ѝ е бил Максимус на Луцила се разбира във втория „Гладиатор“, но това няма да го напиша сега, за да не развалям интригата на онези, които все пак ще гледат филма.
Втората част на изречението „...който тя е изпратила в изгнание с цел да го защити“. Така двусмислено е написано, че не става ясно кой е този, КОГОТО, а не който, Луцила е изпратила в изгнание: сина си?
Или Максимус, който според авторите на съобщението в Уикипедия, преписано и на други сайтове, ѝ е бил мъж!!!
Максимус в първата серия загина геройски на арената в дуел срещу подлия отцеубиец Комод и така приключи тогавашният филмов епос през 2004 г.
Нито в първата, нито във втората лента, той е
мъж-съпруг на Луцила.
Е, бил ѝ е някакъв, какъв точно ѝ е бил, става ясно чак сега във втората лента.
Последното изречение също е абсолютно невярно:
„Тя съобщава това на Луций, а същевременно Макринус се опитва да използва Луций с цел да овладее империята и да детронира Гета и Каракала.“
Нито за миг ХАНО, а после и генерал Акаций не се оставят да бъдат използвани от Макринус, напротив.
Накрая втората лента завършва с дуел между Хано-Луций и Макринус (Дензъл Уошингтън), и, разбира се, добрият побеждава лошия.
По този повод да попитам: кой е собственик на Уикипедия по света? А у нас? Кой отговаря за съдържанието и как така точно този „справочник“, на който непрекъснато се натъквам на груби фактологични грешки за всичко, се оказва най-любим на търсачките? Защо винаги неточната или грешно преведена от английски информация е първото, което човек получава?
Не се правя на разбирачка, гледам по-малко филми, отколкото ми се иска, но това според мен е великолепна екранизация с голяма образователна ценност:
урок по история за деградацията и развалата в Рим по времето на двамата братя съ-императори Гета и Каракала, за покварата и упадъка на Сената, за раболепието на службогонците-сенатори,
за чудовищните деформации, пораждани в душите на съблазнените от властта.
Освен това във филма има скрити философски цитати.
Хано и като воин сред онези, които отбраняваха бащината си земя, и като водач на гладиаторите няколко пъти каза: „Когато сме тук, смъртта я няма. Когато смъртта дойде, нас няма да ни има“. Макар че е внук на Марк Аврелий, цитира едно от „лекарствата“, от тетрафармакона на Епикур.
Другият скрит цитат е визуален, от Платоновия „Теетет“. В „Теетет“ събеседниците си говорят как така Протагор е казал, че човек(ът) е мяра за всички неща..., а не е казал, че кучеглавата маймуна е мяра за всички неща.
Доколкото знам, точно такъв биологичен вид няма – кучеглава маймуна.
Само че в GLADIIATOR, освен всичко останало, зрителите могат да видят и такива хищни зверове – кучеглави маймуни. Разбира се, точно тези във филма са изкуствено създадени образи. С тях се борят с голи ръце, невъоръжени, но с нокти и зъби, гладиаторите-пленници от Нумидия при първото си излизане на арената на Колизеума.
„Хляб и зрелища“. Във филма има жестоки зрелища във всички смисли на „жестоки“.
Обаче няма хляб. Плебсът живее чрез просия, в смрад и мръсотия.
Във филма освен кървавите зверски зрелища, учебникови стереотипи и ефектно екранно изобразяване на упадъка на Рим, има и много фино загатнати екзистенциално-философски внушения, както и политическа сатира с Езопови намеци към нашата актуална глобална съвременност.
Сър Ридли Скот според мен прави филмова философия на историята и неговите два гладиаторски филма в този жанр се нареждат веднага след „Небесно царство".
