Wednesday, January 8, 2025

впечатления около G L A D I I A T O R

https://www.youtube.com/watch?v=4rgYUipGJNo

На междата между дъ-ъ-ъ-лгата ваканция и завъртането на работното колело на бързи обороти да споделя впечатления от GLADIIATOR. Така е изписано заглавието във филма, с двойно I I.

 Преди да го гледам, прочетох само едно критично мнение, при това от дъщеря ми Леда, която има вече няколкостотин кратки текстчета за предстоящи филми,  написани на основата само на трейлърите за тях. Но за втората част на „Гладиатор“ е написала голяма подробна рецензия на сайта на „Операция Кино“ https://operationkino.net/2024/11/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%b0%d1%82%d0%be%d1%80-ii-gladiator-ii/

 Гледах филма, а след това от любопитство прочетох какво пише и на други места.

 Установих и свидетелствам под клетва:

 Някои от отзивите за филма са написани от хора, които НЕ СА ГЛЕДАЛИ нито едната, нито другата лента, а нескопосано са превели някакви отзиви кой знае откъде и как. На сайта на IMDb всичко е подробно и безукорно представено. https://www.imdb.com/title/tt9218128/alternateversions/?tab=cz&ref_=tt_dyk_alt

После от кофти преведеното на български от едни хорадруги хора на други сайтове чрез копи-пейст са възпроизвели лошо преведеното от първите.

 

Цитирам от Уикипедия, но това е копирано и другаде, на други сайтове като сюжет на втория филм:

 Луций Вер (Пол Мескал) е гражданин и един от пълководците на Нумидия. Кралството е нападнато от римски легиони начело с генерал Акаций (Педро Паскал). Битката е спечелена от римляните като Луций е взет в плен, а неговата жена Аришат е убита. В Рим Луций става роб на Макринус (Дензъл Уошингтън), който го използва в гладиаторски борби. Луций се доказва като много силен гладиатор и славата му достига до самите императори - Гета и Каракала. Целта на Луций обаче е да убие генерал Акаций като възмездие за убитата Аришат.

Впоследствие жената на Акаций – Луцила (Кони Нилсен) разбира, че Луций е синът и от предишния и мъж Максимус (Ръсел Кроу от Гладиатор), който тя е изпратила в изгнание с цел да го защити. Тя съобщава това на Луций, а същевременно Макринус се опитва да използва Луций с цел да овладее империята и да детронира Гета и Каракала."

 

Край на цитата на невярното резюме в Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_II,

преписано и на други сайтове.

 Разбор:

1.            Първото и второто изречение са наполовина верни, наполовина грешни.

Верни са имената на актьорите и къде започва действието – в Africa nova, Numidia, но по това време героят–пълководец, който след поражението ще бъде пленен, поробен и превърнат в гладиатор, не се казва Луций Вер, а се казва ХАНО. Чак на края на филма става ясно, макар че податки за това има още от средата на лентата, че ХАНО е внук на Марк Аврелий, значи истинското му име е Луций Вер.

    Третото и четвъртото изречение са фактически точни.

 

3.    Петото и шестото изречение също са точни, и именно това, че действието се развива по времето на съвместното управление на императорите-близнаци Гета и Каракала, е най-уместно използвано от сценаристите, режисьора, продуцентите и актьорите във филма.

 

          Перверзиите и извращенията на абсолютната власт, за които няколко пъти цветисто разказва още Херодот, а след него всички останали антични историци, във филма са превъзходно предадени в налудничавите поведения на двамата братя-съ-императори Гета и Каракала. И понеже са двама съ-управляващи, лудостите им са сякаш удвоени. И братоубийството накрая е неминуемо.

 

4.    После, цитирам: „Целта на Луций обаче е да убие генерал Акаций като възмездие за убитата Аришат.“ Да, така е, само да уточним, че героят все още се казва ХАНО и се самопреживява като Хано от Нумидия, мрази всичко римско и в самоидентичността си сякаш все още не иска да допусне детските спомени и предположението чий внук е.

 

5.    Най-голяма бъркотия има тук, цитирам отново:

 

 Впоследствие жената на Акаций – Луцила (Кони Нилсен) разбира, че Луций е синът ѝ от предишния ѝ мъж Максимус (Ръсел Кроу от Гладиатор), който тя е изпратила в изгнание с цел да го защити.“

 Вярно е само това, че Кони Нилсен изпълнява и в този филм, както и в първия „Гладиатор“ преди 20 години, ролята на Луцила.

 

Обаче това, че Максимус, изигран в предишния „Гладиатор“ от Ръсел Кроу, ѝ е бил мъж!?!

Как така Максимус мъж на Луцила???


Нали Максимус в първата лентата имаше своя жена, дете и имение, и когато се върна от похода срещу германите, спечелен от Марк Аврелий и от него, намери жена си и сина си обесени, а имението – изпепелено? След това беше заробен и превърнат в гладиатор.

 

Какъв ѝ е бил Максимус на Луцила се разбира във втория „Гладиатор“, но това няма да го напиша сега, за да не развалям интригата на онези, които все пак ще гледат филма.

 

Втората част на изречението „...който тя е изпратила в изгнание с цел да го защити“. Така двусмислено е написано, че не става ясно кой е този, КОГОТО, а не който, Луцила е изпратила в изгнание: сина си?

Или Максимус, който според авторите на съобщението в Уикипедия, преписано и на други сайтове, ѝ е бил мъж!!!

 

Максимус в първата серия загина геройски на арената в дуел срещу подлия отцеубиец Комод и така приключи тогавашният филмов епос през 2004 г.

Нито в първата, нито във втората лента, той е

мъж-съпруг на Луцила.

Е, бил ѝ е някакъв, какъв точно ѝ е бил, става ясно чак сега във втората лента.

 

Последното изречение също е абсолютно невярно:

Тя съобщава това на Луций, а същевременно Макринус се опитва да използва Луций с цел да овладее империята и да детронира Гета и Каракала.

Нито за миг ХАНО, а после и генерал Акаций не се оставят да бъдат използвани от Макринус, напротив.

Накрая втората лента завършва с дуел между Хано-Луций и Макринус (Дензъл Уошингтън), и, разбира се, добрият побеждава лошия.

 По този повод да попитам: кой е собственик на Уикипедия по света? А у нас? Кой отговаря за съдържанието и как така точно този „справочник“, на който непрекъснато се натъквам на груби фактологични грешки за всичко, се оказва най-любим на търсачките? Защо винаги неточната или грешно преведена от английски информация е първото, което човек получава?

 Не се правя на разбирачка, гледам по-малко филми, отколкото ми се иска, но това според мен е великолепна екранизация с голяма образователна ценност:

урок по история за деградацията и развалата в Рим по времето на двамата братя съ-императори Гета и Каракала, за покварата и упадъка на Сената, за раболепието на службогонците-сенатори,

за чудовищните деформации, пораждани в душите на съблазнените от властта.

 

Освен това във филма има скрити философски цитати.

Хано и като воин сред онези, които отбраняваха бащината си земя, и като водач на гладиаторите няколко пъти каза: „Когато сме тук, смъртта я няма. Когато смъртта дойде, нас няма да ни има“. Макар че е внук на Марк Аврелий, цитира едно от „лекарствата“, от тетрафармакона на Епикур.

Другият скрит цитат е визуален, от Платоновия „Теетет“. В „Теетет“ събеседниците си говорят как така Протагор е казал, че човек(ът) е мяра за всички неща..., а не е казал, че кучеглавата маймуна е мяра за всички неща.

Доколкото знам, точно такъв биологичен вид няма – кучеглава маймуна.

Само че в GLADIIATOR, освен всичко останало, зрителите могат да видят и такива хищни зверове – кучеглави маймуни. Разбира се, точно тези във филма са изкуствено създадени образи. С тях се борят с голи ръце, невъоръжени, но с нокти и зъби, гладиаторите-пленници от Нумидия при първото си излизане на арената на Колизеума.

„Хляб и зрелища“. Във филма има жестоки зрелища във всички смисли на „жестоки“.

Обаче няма хляб. Плебсът живее чрез просия, в смрад и мръсотия.

Във филма освен кървавите зверски зрелища, учебникови стереотипи и ефектно екранно изобразяване на упадъка на Рим, има и много фино загатнати екзистенциално-философски внушения, както и политическа сатира с Езопови намеци към нашата актуална глобална съвременност.

Сър Ридли Скот според мен прави филмова философия на историята и неговите два гладиаторски филма в този жанр се нареждат веднага след „Небесно царство".

 


Sunday, January 5, 2025

честита нова година



 Честита нова година на всички посетители на този блог и на сайта на АРУКО –

на членовете на асоциацията, на симпатизантите на идеите ни, на ентусиастите-любители!

Честита да е на всички, които са убедени в мисията ни: да бъде не само съхранено и запазено,

но и обогатено знанието за миналото!

Честита да е и на най-непосредствените ни колеги, които поради различни причини не се присъединиха към нас през изминалите 20 години поради разнородни съмнения и страхове.

През 2025 г. АРУКО ще навърши 20 години и през тези две десетилетия успешно опроверга всички скептични и недоверчиви предположения, които съпътстваха учредяването на дружеството и особено първите десет години от съществуването му – от 2005 до 2015 г.

През второто десетилетие от съществуването на АРУКО от 2015 до тази година опитите за разтурването му като легално регистрирано юридическо лице и като перфектно самоуправляваща се колегиална академична общност намаляха, но пък акциите за препъването на кариерното развитие и оклеветяването на преводаческия и авторския труд на някои от учредителите се умножиха.

Асоциацията се запази въпреки липсата на каквато и да било финансова подкрепа, поддържаща аскетичен обем дейности изключително чрез членски внос и няколко малки целеви дарения за конференциите и четенията, организирани от нас.

АРУКО вече е член на Еврокласика и през лятото на тази година ще бъде домакин на годишната ѝ среща, в която ще се включат колеги-представители на всички страни, членуващи в тази голяма международна общност.

Своевременно на този сайт ще се появяват съобщения за всичко, което предстои.

Ще започнем годината с три хубави съобщения.

***

Първата новина е: преди няколко дни се появи като електронна книга изследването на нашия колега

Христо Хр. Тодоров за ритъма, което първоначално беше неговата дисертация.

Към периодичното издание „Филологически форум“, в библиотека Experior:

ТРИ СТУДИИ ВЪРХУ ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ УЧЕНИЯ ЗА РИТЪМА

[Experior, vol. 6]

Книгата е със свободен достъп, както и всички публикации във „Филологически форум“.

Браво на Христо!

Браво на Христо и на неговата съпруга, нашата колега Велислава!

Д-р Христо  Хр. Тодоров е млад учен, при това какъв учен е! Това може да види всеки, който прегледа книгата по дисертацията му.

Той вече е създател на гигантски обем преведени текстове от няколко езика: от гръцки, латински, немски и английски език.

Преведеното от него само до този момент количествено се измерва с не по-малко от 1000 страници от съчинения на важни мислители, живели на времеви разтег повече от хилядолетие един от друг.

Той е преводач на (откъси от) съчинения на патриарх Фотий (превод от византийски гръцки), на Декарт, Томас Мор, Лайбниц, Нютон и др. ( преведени от латински, публикувани във “Philosophia naturalis”, 2014). Негов е преводът на „Загадката на здравето“ на Ханс-Георг Гадамер (“Über die Verborgenheit der Gesundheit”, превод от немски). Негов е преводът и на „Богословско-политически трактат“ на Спиноза (“Tractatus theologico-politicus”).

Изреждам тези негови ценни преводи, защото напоследък в безумието на наукометрията и наложените противозаконни практики за (пре)оценяване на работата на хуманитарите, точно това, което е нашият най-голям принос към С л о в о т о,

към словесността на български език,

най-малко се цени и още по-точно казано, напълно беше обезценено.

В идиотизацията на квантификацията, именуема наукометрене, преводите на най-важни съчинения-жалони за развитието на

е в р о п е й с к а т а    философия, богословие и наука, получават н у л а точки.

Важното е, че материалните земни граници на Шенген вече са преодоляни.

А науките за духа може да бъдат унищожени,

защото Д у х ъ т   и С л о в о т о

не могат да бъдат квантифицирани и монетизирани нито в левчета, нито в евро.

  • Втората новина е за книгата на доц. д-р Ирена Станкова. Тя се появи също съвсем наскоро и нейната авторка също като колегата Христо Хр. Тодоров има преводи, които по никакъв начин не могат да бъдат наукоизмерени и точкувани. Нейни са образцовите преводи и коментарите на основополагащи и неостаряващи философско-медицински трактати от Хипократовия корпус и Клавдий Гален, за които е ставало дума няколко пъти и на този сайт. Вижте, моля, предишния материал на този сайт.

На корицата на най-новата ѝ книга четем:

Основната цел на монографията е да представи на българския читател теоретичните медицински и философски модели, които се срещат в някои от най-известните трактати от Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) – колекция от над 60 медицински съчинения от V–IV в.пр.Хр., събрани през Елинизма от учени в Александрийската библиотека, които предполагали, че едни са дело на самия Хипократ (460–370/7 г. пр. Хр.), а други са произведения на негови съвременници и ученици.

Изучаването на гръцките и римските източници за развитието на европейската медицина има важна роля за разбирането на медицинската епистемология и идеите, залегнали в нейните начала. Познаването на възгледите на древните философи и лекари спомага за анализа на основите на философията на медицината.

Изследването е поставено в по-широка рамка, като първа глава запознава читателя със зараждането на медицината в Древна Месопотамия, Египет и Древна Гърция – тъй като първите гръцки медицински идеи са били обвързани с философските занимания на първите философи – натурфилософите, както и на Сократ, Платон и Аристотел. Втора глава е посветена на Хипократ и Хипократовия корпус, като представя две от основните биографии на Хипократ, преведени от латински език, и посочва най-новите проучвания за тях. Във втората част на главата е представен анализ на медицинските теории, които се срещат в най-превежданите и тълкувани по света трактати от колекцията. Преводите от старогръцки език са на автора и на много места е цитиран и оригиналът, за да може специалистите да се запознаят по-отблизо не само с идеите, но и с терминологията на съчиненията. Анализирани са основни медицински идеи и теоретичните подходи към диагнозата, прогнозата, лечението и профилактиката.

Монографията се основава на множество цитати и на най-новите изследвания на специалистите в областта.

***

И последната новина е: https://www.youtube.com/watch?v=lRdTH7tr4WM&list=PLMLCCRLu4HVUFg5BYq-K8BU-o7LjrLpZG

В тематичния канал „Класически изследвания“ е публикуван запис на лекция и дискусия на Николай Гочев с участници в младежкия ученическо-студентски Античен театър „Огнян Радев“.

Гласът зад кадър, който най-често се чува, е на художествения ръководител на театъра,

Радослав Илиев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В разговора става дума не само за романа на Хелиодор, а за архитектониката и структурата на

античния роман.

Още веднъж: Честита нова година 2025!

Димка Гичева-Гочева


Публикувано днес и на сайта на АРУКО: https://aaduce.wordpress.com/