най-хубавите остават най-нависоко и даже бурите не могат да ги обрулят
В последните дни на миналата година двама от н а и с т и н а най-добрите наши писатели и драматурзи – Александър Секулов и Георги Тенев –започнаха, или по-точно плахо се опитаха да започнат разговор за литературата у нас.
Текстът на Александър Секулов е озаглавен
ОТМЕСТЕНАТА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ и е публичен на профила му във фейсбук от 27 декември 2024 г.
Написаното от Георги Тенев е публикувано в "Дневник" на 2 януари, но е достъпно само за абонатите на този елитен виртуален клуб. После бе споделено на един от профилите му във фб на 6 януари и сега също е достъпен.
Имам какво да кажа по темата и около нея, но понеже съм многословна, ще се изкажа само тук, а няма да се натрапвам на "стените" им.
Ще започна с рециклирането на коментар, спонтанно и гневно написан на 13 май миналата година в "Дневник", когато все още изданието беше достъпно за всички.
По повод на скандалите около конкурса за роман на НФ "Култура", който беше "отместен", написах:
Поздравления за Елена Алексиева!
Скандалът ще отмине, написаното ще остане.
Романът ще се чете, уви, и защото сканадалите продават,
но най-вече и защото
тя е много талантлива писателка.
Сега по основния проблем в заглавието.
Преди малко от хубаво написаното от Жоро Тенев, публикувано в съседство, разбрах, че тази награда се
финансира от държавния бюджет, от всички наши данъкоплатци.
Ами, тогава, има нещо съвсем логично, което може да се прави поне при избирането
на журиращите на литературните конкурси, които са държавни, на Министерството
на културата или на общините.
Най-логичното нещо е да се отвори скапаният сайт на НАЦИД, който пак е направен с пари на данъкоплатците и е към Министерството на образованието.
В момента, тук-и-сега, като цъкнем върху този сайт, който е изработен като инструмент за прилагането на един ретроактивен и репресивен закон,
в графата за хабилитираните преподаватели и изследователи в
професионално направление 2. 1 Филология,
има вписани имена на 441 наши учени-филолози.
441 х а б и л и т и р а н и
п р е п о д а в а т е л и в университети или изследователи в институти на БАН.
Ето вижте:
Да го напиша и словом: четиристотин четиридесет и един
хабилитирани преподаватели и изследователи – всички те филолози!
Ако цъкнем пак на същия сайт, за да видим колко са хабилитираните плюс
докторите, сиреч защитилите дисертация филолози,
броят им е 1488.
Не е речено, че човек трябва да е доцент или професор, за да е член на жури поне в литературен конкурс.
Е, за академичните конкурси нехабилитираните
колеги не са избираеми, но щом някой е вече доктор, сиреч е защитил дисертация по литературознание или езикознание, значи е достатъчно ерудиран, писмовен и начетен, нали така?
Е, хайде да напиша и това словом:
хиляда четиристотин осемдесет и осем души в момента са удостоени с вписване в тази
фамозна институция НАЦИД, която съществува,
за да улеснява апаратните интриги, процедурните коварства и безчет, и безброй, и безкрай подлости в
"а к а д е м и ч н и т е" боричкания.
Не е ли логично, една държавна институция каквато е НАЦИД под шапката на МОН,
освен да злотворства,
да служи и като база данни, от която друга държавна институция като Министерството на културата да се ползва,
когато трябва да определи държавно проверени, пронумеровани, прошнуровани и прочие компетентни филолози-доктори, доценти, професори, асистенти?
Ами, логично е, но не е олигархично.
Демократично би било журиращите в конкурсите поне за литературните награди да се избират по жребий измежду всички тези
1488 удостоени с вписване колеги-филолози в Прокрустовото ложе на НАЦИД.
Демократично, ама нанай ще бъде позволено.
В една неототалитарна страна, в която има неототалитарна
ц е н з у р а, трябва да има и неототалитарни ц е н з о р и.
Затова едни и същи номенклатурчици от десетилетия са обладали т. нар. публично пространство, издаването на учебници, формирането на
единните държавни изисквания и за средните училища, и за
учебните планове на висшите "училища".
У нас има пет държавни и няколко частни университети, и няколко института на БАН, в които преподават и изследват всички тези
1488 души, колеги-филолози, които са ощастливени с вписване в НАЦИД.
Да, някои от колегите, които са защитили дисертации, при това великолепни, не са успели, а и сигурно никога няма да бъдат приобщени към академичните институции – защото са прекалено даровити и независими, непокорни и самостоятелни.
Да махнем едни приблизително 200 души от списъка.
Да махнем още 200 колеги, които сигурно ще откажат изобщо да бъдат в списъци за потенциално включване в литературни журита, защото
са езиковеди, а не специалисти по литературна теория и/или история,
а всъщност нямат мерак на сърце да се виждат под прожектори.
Колкото и да редуцираме списъка, дори и наполовина да го съкратим, пак ще останат поне 700 души потенциално избираеми компетентни филолози, най-малко доктори, защитили дисертации!
Но това в една олигархична и неототалитарна страна няма как да стане.
Тук политическата олигархия крепи академичната олигархия.
Академичната олигархия крепи артистичната олигархия.
Академичната и артистичната олигархия крепят медийната олигария.
И всички вкупом крепят политическата олигархия, която се самоукрепва и
благодарение на несменяемите и недосегаеми овластени
в академичната и артистичната олигархия.
Така е. В една неототалитарна страна, в която всичко е под контрол, няма как да има включване и "инклузивност", а едни и същи номенклатурчици,
о(т)гледани във-и-от партийните централи, ще дирижират всичко.
***
Талантливата Елена Алексиева да не унива.
Талантът никой не може да ѝ отнеме, вече публикуваните прекрасни сбоници с къси разкази и романите ѝ ще се четат отново, признанието на читателите също ще е с нея.
Някои гадости (ни) се случват,
защото чрез тях Господ иска да изяви и да покаже
недъзите на други ближни.
Елена, погледнете на това като на едно боцване "отгоре" за благото на една общност от хора, говорещи и пишещи на един и същ език.
Олигархизацията на олигархизираната ни културна и литературно-академична "общност" и "колегия" е като гнойно възпаление, което сега се пукна.
Това е боцване "отгоре" – не заради талантливата писателка, която заслужено получи признание, а заради болестта на обществото.
Гнойта поне малко ще изтече.
Ако не изтече напълно, ще се затвори пропукнатото и после гноясалото от възпалението общество и
пишман-академично-литературната ни "общност" и "колегия" ще се натрови в собствената си гной.
///
Прощавайте, ако има грешки, изморена съм и съм огорчена, много от гнойта ме трови и мен от години.
***
post scriptum: Към написаното на 13 май 2024 г. днес, на 9 януари 2025 г. добавям, че не протече оздравителен процес.
Напротив, в последния брой на ЛВ за миналата година "отместеният" конкурс е посочен като антисъбитие и като причина за него е идентифицирано само Министерството на културата.
RAS.NACID.BG
No comments:
Post a Comment