многоезичие във "Венецианският търговец"

 

На снимката: актьорите на сцената след края на представлението на 28 декември 2024 г.

Споделих впечатления и на мястото ми във фб, но нека да е запазено и тук.

Написано на 30  декември 2024 г.:

След „Крал Лир“ с незабравимия Наум Шопов и неподражаемия Леонид Йовчев като Хамлет, отново Шекспир в „Народния театър“ според концепцията, сценичната версия и постановката на Явор Гърдев.

***

При Явор всичко е изкуство.

Като ученик и участник в Националната олимпиада по философия през пролетта на 1991 г. беше написал за първия кръг десетки страници есе за вечното в модерното изкуство и драматургията на ХХ век, като там ставаше дума най-вече за Албер Камю и „Калигула“.

***

Когато беше студент, Явор пишеше курсовите си работи на ръка. Е, по онова време почти всички пишехме на ръка, малцина имаха пишещи машини, но неговите страници освен с оригинално съдържание поразяваха и с почти калиграфското си изписване. В първия коментар давам линк към неговата писмена работа, представена за заверка на упражненията по естетика. Явор никога не се е помествал в рамки. По естетика написа есе за

"Мухите" на Жан-Пол Сартр или античната трагедия като публицистика!

***

***

***

В постановката на Явор Гърдев и на тази Шекспирова творба преводът отново е на проф. Александър Шурбанов. Това е десетият превод на български на пиесата. С академична прецизност и дори известна склонност към педантизъм, каквато има у най-старателните възпитаници на НГДЕК особено от първите випуски, режисьорът и авторът на концепцията е добавил изчерпателен списък на всички предишни преводи. Имената на всички предишни девет преводачи, дали преводът е в проза или в метрика, дали е от оригинала или е превод от друг превод – всичко това е на предпоследната страница от програмата за постановката. Ценно е всичко, което е написано в тази малка книжка. В нея се съдържа не само задължителната информация за актьорите, сценографията ( на Никола Тороманов a.k.a. Фичо), костюмографията (на Свила Величкова), музиката (на Калин Николов), вокалите ( на Деница Серафим) и пр., но и увод към брошурата, написан от драматурга Мира Тодорова и есе на режисьора, озаглавено „Играчка-плачка/ природен плам, доброжелателно зло и глобални културни конфликти“.

Има ревю за спектакъла като изкуство за намиране на баланс от Дария Лазаренко.

Има снимки от тази постановка, направени от Яна Лозева, но и много архивни фотографии от предишни версии, поставени на сцената на Народния театър в предишните десетилетия.

Със сигурност съм професионално деформирана и за мен театърът не е само онова, което се случва във времепространството на три часа и една сцена. За мен хубавите книжки с точно такава информация за постановките са триизмерна материализация, която някак запазва на хартия спомен за едно уникално случване. Защото нито един спектакъл не е напълно идентичен на себе си. Във всяко изиграване има нещо ново и различно. Театралните постановки са като реката според Хераклит: не може два пъти да влезеш в една и съща река, винаги прииждат нови води. Не може два пъти да гледаш един и същ спектакъл. Не може, защото театърът е случване във времепространството. И за съжаление не можем да сме под открито небе, както е било отключвано магичното случване във времепространството на античните трагедии – под откритото нощно небе, сякаш с незримото присъствие на безсмъртни богове и богини.

В спектакъла всички герои говорят на своите си езици. Чува се и сефарадски еврейски, и арагонски, и немски, и френски, и английски, и арабски, и шотландски, и латински. Ухажорите на прекрасната Порция, които идват от далечни земи, говорят всеки на своя си език, а зрителите виждат със субтитри Шекспировия оригинал и превода на проф. Александър Шурбанов.

На страницата на театъра в интернет също може да се види част от важната информация за спектакъла: https://nationaltheatre.bg/.../pre.../venecianskiyat-trgovec

ПРЕВОД НА ОТКЪСИ ОТ АНГЛИЙСКИ НА ЮДЕО-ИСПАНСКИ: Дейзи Брейвърман

ПРЕВОД НА ОТКЪСИ ОТ АНГЛИЙСКИ НА АРАБСКИ: Халил Мутран

ПРЕВОД НА ОТКЪСИ ОТ АНГЛИЙСКИ НА АРАГОНСКИ: Даби Лаигера

В спектакъла се използват текстове от Гай Валерий Катул, Гуидо Кавалканти, Пиер дьо Ронсар, Едмънд Спенсър и Хайнрих Хайне, както и откъси от пиесата в превод на френски от Франсоа Пиер Гийом Гизо, на немски от Аугуст Вилхем фон Шлегел и на италиански от Карло Рускони.

В ролите:

ДОЖЪТ НА ВЕНЕЦИЯ – Владимир Пенев/Веселин Мезеклиев

АНТОНИО – Павел Иванов

ШАЙЛОК – Самуел Финци

БАСАНИО – Александър Тонев

ПОРЦИЯ – Радина Кърджилова

ГРАЦИАНО – Пламен Димов

НЕРИСА – Каталин Старейшинска

ЛОРЕНЦО – Ненчо Костов

ДЖЕСИКА – Кремена Славчева

САЛЕРИО – Калоян Трифонов

СОЛАНИО – Асен Данков

БЕЛАРИО – Стелиан Радев

БАЛТАЗАР – Явор Вълканов

ТУБАЛ – Стефан Къшев

ЛАНСЕЛОТ ГОБО – Павлин Петрунов

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ – Зафир Раджаб

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ – Александър Кънев

НА ВИДЕО-ЗАПИС:

НЕАПОЛИТАНСКИЯТ ПРИНЦ – Кире Гьоревски

ГОСПОДИН ГРАФЪТ – Борислав Димитров-Бобо

МОСЮ БОН – Юлиян Табаков

БАРОН ФОКЪНБРИДЖ – Димитър Николов

ШОТЛАНДСКИЯТ БЛАГОРОДНИК – Хенри Ескелинен

ПЛЕМЕННИКЪТ НА САКСОНСКИЯ ХЕРЦОГ – Константин Станчев

***

ПОЕТИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО:

Сонет VII от Гуидо Кавалканти

Превод на английски от Езра Паунд

Превод на български от Александър Шурбанов

*

Стихотворение номер 75 от Гай Валерий Катул

Превод на английски от A. S. Kline

Превод на български от Димитър Драгнев

*

Сонет XVII „Рози“ от Пиер дьо Ронсар

Превод на английски от Андрю Ланг

Превод на български от Александър Шурбанов

*

Сонет XXX „Аморети“ от Едмънд Спенсър

Превод на български от Александър Шурбанов

*

Сонет от Ронан Патерсън

Превод на английски от Ронан Патерсън

Превод на български от Александър Шурбанов

*

Сонет LIV от Хайнрих Хайне

Превод на английски от Eмма Лазарус

Превод на български от Александър Шурбанов

***

Някои от коментарите там:

Stanka Boyanska, да, през 1991 г. Явор беше първенец и на двете национални олимпиади – и по български език и литература, и по философия. Вие сте била в журито на една олимпиада, аз – на другата. По онова време първият кръг на олимпиадата по философия се провеждаше неприсъствено. Учениците разполагаха с неограничено време, с месеци, за да напишат текст на каквато тема искат и с използване на всякакви източници в библиотеки. Текстът на Явор за първия кръг беше с обем и дълбочина на студентска дипломна работа. Националният кръг се проведе в Добрич, случи ми се пак аз да чета неговия текст. После той стана студент по философия, а на следващата година започна следването и във ВИТИЗ/НАТФИЗ. Не съм съгласна с Вас, че той не получава достатъчно признание и отзиви за работата си. Напротив, получава. Ако станат още повече, може да се възгордее и да се главозамае. Точно толкова слава и внимание, които има засега, му стигат. Честичко напомням и друго, че неговата дипломна работа в НГДЕК беше превод от руски и коментар на съчинението на Вячеслав Иванов "Елинската религия на страдащия бог". Според мен това е текст много по-силен от Ницшевите изблици в "Раждането на трагедията от духа на музиката". Духът и на двете съчинения е сходен, но написаното от Вячеслав Иванов е по-проникновено и също толкото екстатично приближаващо до Дионисовото начало в гръцката митология, култура и драматургия. Доколкото знам, не само преводът на Явор не е публикуван, но и изобщо няма публикуван български превод на това съчинение.

• 1w
• Like
• Reply

2

Stanka Boyanska

Dimka Gocheva като социален мислител и фигура в обществения живот заслужава повече, може да даде повече, тук се различаваме във вижданията

• 1w
• Like
• Reply

Dimka Gocheva

Stanka Boyanska, колко повече и как? Да влезе в ръководството на някоя партия или да се кандидатира за депутат? В никакъв случай. В нашия университет имаме предостатъчно колеги, които бяха сред учредителите, а сега са в националните и/или столичните ръководства на някои парти(йк)и. Това съсипа университета. Но да не си разваляме предпразнично настроението с навлизане в тази тема. Всички знаем какви са светогледните и политическите позиции на Явор, но по-добре е да остане изцяло и професионално в изкуството, и да не се ангажира в още по-голяма непомерна степен в политическото. Още повече, че в момента няма политическо, всичко е олигархизирано.

• 1w
• Like
• Reply
• Edited

3

Write a reply…

Zdravko Popov

Имах удоволствието да бъда учител по философия на Явор в НГДЕК, да общувам с него и неформално, както и да го консултирам за неговото участие в Олимпиадата по философия в Добрич през 1991 г., която той спечели повече от убедително. За моя голяма радост той записа "философия" в Софийския университет и аз продължих да му преподавам философия в първи курс чрез моите лекции по "Въведение във философията". Помня и до сега проникновените интелигентни разговори, които съм имал с него. Смятам го, не само за един от най-талантливите режисьори, но и за един от най-класните интелектуалци в България. Благодаря на Димка за напомнянето за младия Явор.

• 1w
• Like
• Reply
• Edited

10

Alena Makedonska replied

 ·

6 Replies