Честита нова година на всички посетители на този блог и на сайта на АРУКО –
на членовете на асоциацията, на симпатизантите на идеите ни, на ентусиастите-любители!
Честита да е на всички, които са убедени в мисията ни: да бъде не само съхранено и запазено,
но и обогатено знанието за миналото!
Честита да е и на най-непосредствените ни колеги, които поради различни причини не се присъединиха към нас през изминалите 20 години поради разнородни съмнения и страхове.
През 2025 г. АРУКО ще навърши 20 години и през тези две десетилетия успешно опроверга всички скептични и недоверчиви предположения, които съпътстваха учредяването на дружеството и особено първите десет години от съществуването му – от 2005 до 2015 г.
През второто десетилетие от съществуването на АРУКО от 2015 до тази година опитите за разтурването му като легално регистрирано юридическо лице и като перфектно самоуправляваща се колегиална академична общност намаляха, но пък акциите за препъването на кариерното развитие и оклеветяването на преводаческия и авторския труд на някои от учредителите се умножиха.
Асоциацията се запази въпреки липсата на каквато и да било финансова подкрепа, поддържаща аскетичен обем дейности изключително чрез членски внос и няколко малки целеви дарения за конференциите и четенията, организирани от нас.
АРУКО вече е член на Еврокласика и през лятото на тази година ще бъде домакин на годишната ѝ среща, в която ще се включат колеги-представители на всички страни, членуващи в тази голяма международна общност.
Своевременно на този сайт ще се появяват съобщения за всичко, което предстои.
Ще започнем годината с три хубави съобщения.
***
Първата новина е: преди няколко дни се появи като електронна книга изследването на нашия колега
Христо Хр. Тодоров за ритъма, което първоначално беше неговата дисертация.
Към периодичното издание „Филологически форум“, в библиотека Experior:
ТРИ СТУДИИ ВЪРХУ ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ УЧЕНИЯ ЗА РИТЪМА
[Experior, vol. 6]
Книгата е със свободен достъп, както и всички публикации във „Филологически форум“.
Браво на Христо!
Браво на Христо и на неговата съпруга, нашата колега Велислава!
Д-р Христо Хр. Тодоров е млад учен, при това какъв учен е! Това може да види всеки, който прегледа книгата по дисертацията му.
Той вече е създател на гигантски обем преведени текстове от няколко езика: от гръцки, латински, немски и английски език.
Преведеното от него само до този момент количествено се измерва с не по-малко от 1000 страници от съчинения на важни мислители, живели на времеви разтег повече от хилядолетие един от друг.
Той е преводач на (откъси от) съчинения на патриарх Фотий (превод от византийски гръцки), на Декарт, Томас Мор, Лайбниц, Нютон и др. ( преведени от латински, публикувани във “Philosophia naturalis”, 2014). Негов е преводът на „Загадката на здравето“ на Ханс-Георг Гадамер (“Über die Verborgenheit der Gesundheit”, превод от немски). Негов е преводът и на „Богословско-политически трактат“ на Спиноза (“Tractatus theologico-politicus”).
Изреждам тези негови ценни преводи, защото напоследък в безумието на наукометрията и наложените противозаконни практики за (пре)оценяване на работата на хуманитарите, точно това, което е нашият най-голям принос към С л о в о т о,
към словесността на български език,
най-малко се цени и още по-точно казано, напълно беше обезценено.
В идиотизацията на квантификацията, именуема наукометрене, преводите на най-важни съчинения-жалони за развитието на
е в р о п е й с к а т а философия, богословие и наука, получават н у л а точки.
Важното е, че материалните земни граници на Шенген вече са преодоляни.
А науките за духа може да бъдат унищожени,
защото Д у х ъ т и С л о в о т о
не могат да бъдат квантифицирани и монетизирани нито в левчета, нито в евро.
- Втората новина е за книгата на доц. д-р Ирена Станкова. Тя се появи също съвсем наскоро и нейната авторка също като колегата Христо Хр. Тодоров има преводи, които по никакъв начин не могат да бъдат наукоизмерени и точкувани. Нейни са образцовите преводи и коментарите на основополагащи и неостаряващи философско-медицински трактати от Хипократовия корпус и Клавдий Гален, за които е ставало дума няколко пъти и на този сайт. Вижте, моля, предишния материал на този сайт.
На корицата на най-новата ѝ книга четем:
Основната цел на монографията е да представи на българския читател теоретичните медицински и философски модели, които се срещат в някои от най-известните трактати от Хипократовия корпус (Corpus Hippocraticum) – колекция от над 60 медицински съчинения от V–IV в.пр.Хр., събрани през Елинизма от учени в Александрийската библиотека, които предполагали, че едни са дело на самия Хипократ (460–370/7 г. пр. Хр.), а други са произведения на негови съвременници и ученици.
Изучаването на гръцките и римските източници за развитието на европейската медицина има важна роля за разбирането на медицинската епистемология и идеите, залегнали в нейните начала. Познаването на възгледите на древните философи и лекари спомага за анализа на основите на философията на медицината.
Изследването е поставено в по-широка рамка, като първа глава запознава читателя със зараждането на медицината в Древна Месопотамия, Египет и Древна Гърция – тъй като първите гръцки медицински идеи са били обвързани с философските занимания на първите философи – натурфилософите, както и на Сократ, Платон и Аристотел. Втора глава е посветена на Хипократ и Хипократовия корпус, като представя две от основните биографии на Хипократ, преведени от латински език, и посочва най-новите проучвания за тях. Във втората част на главата е представен анализ на медицинските теории, които се срещат в най-превежданите и тълкувани по света трактати от колекцията. Преводите от старогръцки език са на автора и на много места е цитиран и оригиналът, за да може специалистите да се запознаят по-отблизо не само с идеите, но и с терминологията на съчиненията. Анализирани са основни медицински идеи и теоретичните подходи към диагнозата, прогнозата, лечението и профилактиката.
Монографията се основава на множество цитати и на най-новите изследвания на специалистите в областта.
***
И последната новина е: https://www.youtube.com/watch?v=lRdTH7tr4WM&list=PLMLCCRLu4HVUFg5BYq-K8BU-o7LjrLpZG
В тематичния канал „Класически изследвания“ е публикуван запис на лекция и дискусия на Николай Гочев с участници в младежкия ученическо-студентски Античен театър „Огнян Радев“.
Гласът зад кадър, който най-често се чува, е на художествения ръководител на театъра,
Радослав Илиев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
В разговора става дума не само за романа на Хелиодор, а за архитектониката и структурата на
античния роман.
Още веднъж: Честита нова година 2025!
Димка Гичева-Гочева
Публикувано днес и на сайта на АРУКО: https://aaduce.wordpress.com/
No comments:
Post a Comment