пророческа писателска интуиция

 

Писателската интуиция е и пророческа понякога.

В романа на Захари Карабашлиев "18% сиво" на с. 213:

"... Ние сме единствените седнали на няколкото масички отвън. На заглавната страница на вестника е картата на Южна Калифорния, върху която с едри огнени букви пише – "ОГНЕНО ИНФЕРНО". Пожарите са обозначени с множество малки различно червени (в зависимост от интезитета на огъня) пламъчета, които се спускат от планините и стигат до океана. Никой не знае със сигурност колко от пожарите са от невнимание, колко са дело на психопати, завистници, криминални типове и колко – на нормални хора, използващи случая да подновят старата си къща с нова чрез застраховка "Бедствие". Страшното, разбирам от репортажите, е, че ветровете на Санта Ана са все така неустоими.

Въпреки предупрежденията на учените, че или земетресение, или мегацунами ще заличи Калифорния от картата на света, тя е на път да пропадне в пламъци"...

И по-нататък на с. 237:

"„... Сервитьорката минава покрай нас, аз ѝ правя жест за още един ред от същото. Поглеждам към телевизионния приемник над бара.

Изведнъж там виждам квартала си в пламъци, виждам пожарни коли да завиват по моята улица, виждам пожарникари да гасят съседната къща. Дани стои с гръб към телевизионния приемник. Над рамото му в момента тичат отляво надясно ситно изписани адресите на сгради, загубени в огъня. Нашият е между тях. Ето и нашата къща, това, което е останало от нашата къща. Репортерка с маска на лицето интервюира съсед, който съм поздравявал всичко на всичко два пъти, но той сочи овъглената купчина до каньона и изглежда разстроен. Там е пепелта от всички снимки, които съм правил, там са негативи, които съм оставил за п о с л е, там са десетки тетрадки със записки, проекти, фрагменти и сънища, там е пепелта от писма и картички, там са книгите, които сме чели, филмите, на които сме плакали, музиката, която сме обичали, леглото, което сме топлили...

Чудя се как хората припадат от такива неща. Аз не успявам. Новините продължават с подготовката на Хелоуин парада в Ню Йорк и страната. Дани поръчва на сервитьорката вегетарианска лазаня. Аз – равиоли с гъби.“

Първото издание на романа е от 2008 г.

Цитира се по изданието на романа от 2020 г. Т р и й с е т о издание.