канселирането на окупацията и... на студентските такси

 

В най-стария наш университет се извършва културна революция, но не по китайски, а по американски модел. Cancel culture царува, отменя се миналото. Изличава се историческата памет. Това канселиране на миналото и култивиране на амнезия по отношение на историята на университета и на държавата не е от днес, но напоследък стана особено нагло.

В годината, в която отбелязваме 135-тата годишнина от откриването на Висшето училище в София, се навършват 10 години от най-голямата университетска криза от началото на т. нар. „демократичен преход“.

В историята на университета има множество кризи, различни по своята продължителност и причините, които са ги предизвикали.

Трите най-големи и продължителни, прекъснали за месеци преподаванията и живота в него, са добре известни, отлично документирани са, почти всички участници в последната от тях са живи, но... никой вече не ги споменава, при това в юбилейна година, в която е добре да си припомняме миналото, не само за да не се повтаря, но и защото то обуславя и трусовете в настояшето, и предопределя несигурността на бъдещето.

 Най-продължителна е първата университетска криза, която започва на 3 януари 1907 г. със студентска акция срещу тогавашния монарх и завършва 13 месеца по-късно, на 31 януари 1908 г., когато след едногодишно прекъсване академичният живот се нормализира. (Накратко за нея напомням тук: http://dimkasdiary.blogspot.com/2008/11/1907.html)

Втората буря се разразява през 1922 г., като този път университетът се бори с управляващата антимонархическа партия БЗНС. По време на първата „окупация“ университетът остава затворен за 13 месеца с Указ на княз Фердинанд, а по време на втората затварянето му се извършва с решение на Академичния съвет.  (http://dimkasdiary.blogspot.com/2008/11/1922.html)

От 10 март до 19 август 1922 г. университетът протестира чрез самозатварянето си срещу налагането на волята на изпълнителната власт в няколко академични и културно-образователни сфери, включително и против заповедта да се използва нов правопис.

По време на Втората световна война след бомбардировките над София и евакуирането на студенти и преподаватели извън столицата, сградата на Ректората също остава необитавана, но това е поради форсмажор: световна война.  

 През 90-те години имаше няколко големи стдентски окупации и протести, като първата от тях се случи през лятото на 1990 г., веднага след изборите за Велико народно събрание. Започна на 11 юни 1990 г. и поради това не попречи на преподаванията. Приемът на кандидатстудентски документи и кандидатстудентските изпити преминаха нормално.  

Знаменателно е, че в най-драматичния период – от 10 януари до 4 февруари 1997 г. – във вихъра на хиперинфлация, икономическа криза, фалит на банки и наистина 

о г р о м н о   о б щ е с т в е н о   н а п р е ж е н и е, 

тогавашните студентски лидери и Aкадемичният съвет решиха, че ще се включат в

митингите и шествията, но за да не се вреди на университета, вътре в сградите няма да се протестира, а гневът ще се излива по улиците и площадите, там, където са и всички останали възмутени граждани. За да се избегнат материални щети и за да се гарантира сигурността на студентите и преподавателите, тогава зимният семестър бе прекратен две седмици по-рано, бяха изгубени 10 учебни дни.

Третата по продължителност университетска криза в цялата 135-годишна история на университета бе предизвикана

с бруталната и противозаконна политизация на университетското битие. 

Окупацията на Ректората започна като частична на 23 октомври 2013 г. и приключи на 29 януари 2014 г.

Впрочем, преди два дни в понеделник, на 29 януари 2024 г. се навършиха 10 години от края на третата по продължителност криза, а днес, 31 януари е денят, в който през 1908 г. завършва най-дългата 13-месечна университетска криза.

Окупацията и протестите преди 10 години постигнаха всички свои цели.

Защо тогава няма никакви тържества и нито една медия не отбелязва славната годишнина?

Такъв преславен юбилей – декада – а няма тържествени научни сесии, няма документални филми по телевизиите, няма юбилейни сборници с интервюта на героите-окупатор(к)и отпреди 10 години.

Да си припомним какво стана тогава.

През февруари 2013 г. страната се разтресе от антимонополни протести и многохилядни шествия със социални искания. 

Отчаяни хора се самозапалваха.

Управляващите тогава хитро решиха, че е по-изгодно за тях да се откажат тактически от властта и да отидат на предсрочни избори, които изпреварваха само с два месеца графика на редовните.

На предсрочните парламентарни избори, които се проведоха на 12 май 2013 г.,

ГЕРБ (о)стана първа сила с 97 депутати, 84 депутати спечели БСП, 36 депутати получи ДПС, а АТАКА – 23 народни представители.

Най-умните и най-красивите, най-знатните и най-талантливите български граждани,

най-гениалните творци и най-великите български учени останаха без политическо представителство.

Това трябваше светкавично да се промени и месец след конституирането на народното събрание се намери претекст.

ДАНСWithme, #Кой?

Кой? Кой? Кой? Кой предложи Пеевски???

Започнаха улични шествия с карнавално-артистичен привкус, без лидери, без речи, без слова, актриси с голи цици оживотворяваха картини и прочие.

Нямаше лидери, патетични речи и програмни слова, защото и без думи беше ясно:

Има един зъл демон в страната и протестите имат екзорцистка цел.

Демонът трябва да бъде изваден от политическото тяло необратимо и завинаги.

Когато топлите летни дни отминаха, протестите трябваше да сменят локацията и логистиката.

На 23 октомври сутринта група „ранобудни студенти“, както се самонаричаха те, окупираха 272 аудитория в Ректората.

На следващия ден, 24 октомври вечерта, двама от най-известните университетски професори,

които са и сред 15-те учредители на партията "Демократи за силна България", отиват при окупаторите и им занасят подкрепящо-насърчителна подписка с имената на 30 преподаватели,

които окуражават окупаторите да преминат към експанзия на окупацията. Моля, вижте тук.

На 25 октомври сутринта се проведе редовното годишно Общо събрание на Философския факултет. 

По предложение на преподаватели от една от катедрите беше включена извънредна трета точка в дневния ред. Декларация, която може да се намери и прочете в Протокола от събранието, достъпен в интранет. Ще я цитирам така, както е протоколирана и е сред официалните документи на ФФ:

Декларация

Ние, като преподаватели в Софийския университет, имаме гражданската отговорност да застанем зад студентите си, когато те се ангажират с каузи, важни за всички нас като академична и гражданска общност. Тъкмо зад такава кауза стоят днес студентите, окупирали 272 аудитория. Университетът никога не е бил и няма да бъде място, ангажирано с партийни битки. Университетът обаче е доказал, че е готов да защитава основни демократични ценности. Именно за тях питат студентите ни днес. Въпросите, които те поставят, са едновременно конкретни и принципни. Първият е свързан с академичната ни отговорност като преподаватели. Ако колеги се ангажират с политическа дейност или носят отговорност за решения с политическа значимост, те като преподаватели са длъжни да обяснят академично на студентите решението си. Съвместяването на две роли е трудно и човек трябва отговорно да се отнася и към двете.

Вторият изисква спазването на процедура за публично обсъждане на кандидатурата за ръководител на ДАНС и ясни критерии за избора му. Въпросът за опубличностяването на тези критерии и кой е предложил ръководителя на ДАНС е ясен и не би следвало да е труден за отговор. Исканията за ясни публични правила, за публичност при взимането на политически решения, за публично понасяне на политическа отговорност, не са искания в полза на един или друг партиен субект. Това е ангажимент за създаването на функционираща, а не привидна демокрация. Независимо от собствените си политически възгледи, които никога не си позволяваме да показваме в аудиториите, ние сме заедно в убедеността си, че демокрацията си струва да се защитава и стоим зад нашите студенти, когато са готови да отстояват принципи. Ние вярваме, че демокрацията е единствената форма на политическо управление, която има механизъм да формира решенията си през публичен дебат и представителство на различни интереси. Когато студентите ни настояват за участие в публичното взимане на решение, ние няма как да не застанем зад тях. Заедно сме в усилието да върнем смисъла на политическата ни общност тук и сега. Ние, като преподаватели в Софийския университет, не знаем дали студентите ни ще успеят в тази битка, но знаем че си струва да застанем зад тях и да изразим солидарността си с каузата на демокрацията.

Край на цитирането на Декларацията.

В Протокола още пише, цитирам

ПО ТОЧКА ТРЕТА:

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ФФ РЕШИ:

Гласуване на декларация в подкрепа на студентите от Софийския университет.

За – 140, против – 2, въздържали се – 22;

***

На 25 октомври вечерта студентите-окупатори в присъствието на журналисти, които съвсем, ама съвсем случайно се оказват в двора, прочитат декларация, с която обявяват началото на безсрочна окупация на цялата сграда на Ректората.

Декларацията им и днес може да бъде намерена навсякъде в интернет, затова няма да я цитирам.

Основното им искане бе незабавно разпускане на парламента и провеждането на нови предсрочни избори.

Извън тази непосредствено-стратегическо-практическа и политическа задача, обаче, ранобудните окупатори имаха и една възвишено-възпитателна етическа задача:

О к у п а ц и я   с   ц е л   м о р  а л!

Sic!

Ранобудните сикофанти твърдяха и продължиха да твърдят няколко години след това, (но напоследък изчезнаха от сцената), че дълготрайният

морално-етически-възпитателен ефект, който търсят, е превъзпитаването на българската политическа класа, вразумяването на тъпото и неграмотно наше население, издигането му до висотите на гражданското съзнание, каквото имат други народи в други страни по света и прочие. В едно интервю на лидера им се самосравниха с „хвърковатата чета на Бенковски“ и заявиха, че ако трябва ще издирят адресите на преподавателите, неподкрепящи окупацията.

Че ако е необходимо, ще подпалят къщите им/ни, така както Бенковски е палил къщите на заспалата рая заради нейното робско покорство...

А какво Обръщение написахме ние, неподкрепящите окупацията, може да се види тук. http://dimkasdiary.blogspot.com/2013/11/blog-post_5.html

Преди 10 години беше провален един цял семестър в най-стария наш университет, който по онова време беше все още и най-големият.

През следващите три месеца научихме що е то "демократично малцинство"

от хубави и благородни, мъдри и честни, справедливи и етично-образцови университетски лица,

които демократично и законосъобразно получиха,

 и до ден-днешен ползват правото

 да управляват и налагат правото на силата – понякога над далеч по-многобройно мнозинство,

а в други случаи над отделни инакомислещи, които се отклоняват дисидентски от "единствено правилното и вярното".

За целия период от 23 октомври 2013 г. до 29 януари 2014 г. 

не повече от 200 студенти подкрепиха окупацията, което прави по-малко от 1% от 22 000 студенти и докторанти по онова време.

Медиите, които я "отразяваха", пропускаха да съобщят и да покажат на зрителите, че окупаторите са една шепа. Някои от тях бяха станали бакалаври в други университети, току-що бяха започнали магистърско следване в СУ и на третата седмица от началото на семестъра окупираха университета, в който са били приети преди няма и месец.

Къде изчезнаха тези двайсет герои? Колко от тях се дипломираха, колко и кои от тях написаха и защитиха дисертации?

През времето на окупацията само два факултетни студентски съвета от 16 факултетни съвети я подкрепиха, а също и Общоуниверситетският Студентски съвет се обяви категорично против. Само Факултетните студентски съвети на Философския и на Историческия факултет бяха „за“, останалите 14 – „против“.

Само две Общи събрания на само два от 16-те факултета на СУ приветстваха окупацията. Това бяха Общите събрания на ФФ и ФСлФ.

Само двама от 39 члена на Академичния съвет подкрепиха окупацията.

Тя беше подкрепена от подписка, в която се включиха и преподаватели

от други университети, журналисти и т.нар. "общественици".

Но от преподавателите, които работеха с трудови договори и които тогава бяха на щат в самия университет,

само 263 преподаватели от 1794 бяха "за".

Това прави 14,5 % от всички.

В подписката на преподавателите "против" се включиха 411 колеги и Контролният съвет обяви окупацията за незаконна.

Сътресенията продължиха до 14 януари 2014 г., когато – уж – окупационните действия бяха прекратени, но… няколко дни след това бе обявено началото на "перманентна революция"!

Sic! Перманентна революция!

Като чуха този троцкистки призив, повечето от 263-мата преподаватели, които до този момент подкрепяха ранобудните сикофанти, се постреснаха...

Освен всичко останало, беше поискана оставката и на тогавашния ректор проф. Иван Илчев. Перманентната революция все пак беше прекратена на 29 януари 2014 г., защото за една седмица бяха събрани по-малко от 80 подписа на преподаватели, служители, студенти и докторанти, които искаха революционният терор да продължи.

Окупацията, започнала на 23 октомври 2013 г. и приключила на 29 януари 2014 г., постигна целите си, изпълни и преизпълни задачите си:

1.       Жълтопаветните партийки-представителки на най-умните и най-красивите се върнаха в Парламента след следващите предсрочни избори, които се проведоха на 5 октомври 2014 г.

2.       Мутрите се върнаха в изпълнителната власт (и по всичко изглежда, че поне още десет години напред ще са в нея, а може би и докато свят светува).

3.       Второто правителство на ГЕРБ роди архетипа на сглобката още през 2014 г.: Ицето стана министър на правосъдието на Бацето, проф. Николай Денков стана заместник-министър на образованието, получи ключа към съкровищницата на многомилионните проекти по оперативните програми, започна своя поход за унищожаването на хуманитаристиката и въвеждането на наукометрията, и т. н.

4.       Най-видните окупатор(к)и сред преподавател(к)ите след това направиха кариера във и извън университета – завзеха административно-командни позиции в университетската йерархия; от десетилетия добруват в различни НПО, финансирани от чужди държави; и още –  проекти; пожизнен абонамент за всякакви награди; предрешени конкурси; несменяемо участие във всевъзможни журита; осигурено финансиране на конференции, изложби, фестивали и прочие – всичко е и ще остане завинаги тяхно.

      Не на последно място по важност: партийните активист(к)и и протежетата на управляващите в момента, които в университетското битие заченаха сглобката още преди 10 години, имат правата, привилегиите и предимствата

все по-безнаказано да лъжат и да лъжесвидетелстват, да фалшифицират документация от дисертационни и хабилитационни процедури, да подават информация с невярно съдържание в съдилища и в НАЦИД. 

На 10-тата годишнина от края на окупацията никой няма право да припомня за нея. Споменаването ѝ е табу. 

Защото злият дух, който трябваше да бъде изгонен завинаги от политическото тяло,

сега  е    с м а з к а т а    н а   сглобката,

той е  най-влиятелният задкулисен политик у нас въпреки фиктивните санкции срещу него

Десет години по-късно това са резултатите на 

 О К У П А Ц И Я Т А    С   Ц Е Л   М О Р А Л !

 

***

 Мнозина са онези участници в събитията, които прегазиха университетската автономия, а после се облажиха доста.

Университетът е на изкуствено дишане вече 10 години според мен.

Загубата на автономията е необратима, щетите са непоравими. 

Сглобката между преподавателите-учредители и/или членове на националните (или столичните) ръководства на жълтопаветните партийки в съдружие с преподаватели-активисти на мутренската дружина съществува в академичните среди вече 10 години и работи в полза на партиите, в които тези хора членуват, както и в полза на личните им финанси и

властово позициониране.

Примери могат да бъдат посочени много.

Може би най-шеметна е биографията на професора, сега вече академик Николай Денков, който вече 10 години тероризира научната общност и

унищожава висшето образование у нас.  

Най-новата му интрига e хвърлeната бомба преди два дни, която ще предизвика безподобен хаос в университетите и ще насъска едни студенти срещу други студенти, както и студентите срещу преподавателите,

студентите срещу академичните ръководства.

Нито едно академично ръководство на нито един наш университет не е знаело за това

неизпълнимо в момента лъжливо обещание

за незабавна отмяна на студентските такси

 и поради това днес, 31 януари, Съветът на ректорите се събира извънредно.