Известно е, че Олимпийските игри са започнали през 776 г. преди Христа в Олимпия. Това място е сред най-известните археологически и туристически обекти.
Всеизвестни са богатият музей с ценни експонати, огромният археологически комплекс с останките от стадиона, гимназиона, от няколко храма и от други важни постройки.
Има и музей на Олимпийските игри и спортовете в античността.
Има и музей на съвременните Олимпийски игри, но е в ремонт от няколко години.
За да се разгледа всичко добре, са необходими поне три дни. За щастие, миналото лято имахме тази възможност.
Едно от най-изненадващите, по-нови и сравнително неизвестни места в Олимпия е Музеят на откритията и техническите изобретения, създадени от древните гърци. Точното му наименование е
Μουσείο Αρχαίας Ελληνικής Τεχνολογίας
Глобусът на Кратет от Малус е отпреди 22 века. Бил е показан за първи път в Пергамон около 150 г. пр. Хр. Бил е разделен на пет паралелни зони – две студени, две умерени и една гореща. Заради извънмерния студ според Кратет студените зони са унищожителни и не са позволили развитието на човешкия живот, а също и екваторът, заради непоносимата горещина.
Репродукции от глобуса има на кориците на двуезичното гръцко-българско издание на Географията на Страбон, в което преводът е на Валери Русинов.
Този гигантски и неоценим многотомен труд е издание на Института по тракология "Проф. Александър Фол" от 2007 г., като преводът е достъпен и в интернет.
Вж. https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk1c2/
ПОРЕДИЦА “АНТИЧНИ АВТОРИ КЪМ ИЗВОРИТЕ ЗА ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ”
Обаче това, което не се вижда на репродукциите, а се вижда на макета, е най-удивителното. Всички познати по онова време континенти – Европа, Азия и Африка, в древността наричана Либия – според Кратет са изцяло в горното полушарие.
Според глобуса, изработен от него, оттатък големия световен Океан има още една, долна земя, още един континент. Както се вижда и на макета, Европа, Азия и Либия (Африка) са в горното полукълбо спрямо екватора и цялата тази суша е наречена ΟΙΚΟΥΜΕΝΗ, а предполагаемият континент в долното полукълбо е бил обозначен като ΑΝΤΙΟΙΚΟΙ и ΑΝΤΙΠΟΔΕΣ, континентът на обитателите на срещуположния материк.
Според смелите обяснения на инж. Костас Коцанас в книгата-каталог на експонатите The inventions of the ancient Greeks ( Athens 2022, Kotsanas Museum of Ancient Greek Technology, p. 46).
античният географ Кратет е предполагал съществуването не на един, а на два континента оттатък екватора и различни от големия масив Европа-Азия-Либия!
Според него ΑΝΤΙΠΟΔΕΣ съответства на Южна Америка, а ΑΝΤΙΟΙΚΟΙ – на Австралия!
Така инж. Костас Коцанас чете Географията на Страбон, който с позитивистко трезвомислие и снизходителен скептицизъм отхвърля предположенията на Кратет.
умален макет на глобуса на Кратет вътре сред експонатите
Как се е стигнало до това предположение?
Възможно ли е мореплаватели да са достигали до Южна Америка или до Антарктида, и/или до Австралия? И не само да са стигали дотам, но и да са успявали да се върнат, да оцелеят по пътя натам и обратно, да разкажат за видяното? А дори и това да се е случвало, имало ли е някой, който да вярва на разказаното, или както е било във времената преди Марко Поло, по-голямата част от описаното за земите отвъд познатите е било възприемано като небивалици?
Според мен: възможно е предположението за съществуването и на друг материк да е било изказано не като емпирично проверено, а като чисто умозрително заключение, като образцово следствие от общите начала на класическата философия на природата, че трябва и там да има някаква земна твърд, която да удържа четирите стихии в едно съвършено земно кълбо.
Някои от античните мислители са били сигурни, че това е така, и това са питагорейците и Аристотел. Не можем да гадаем, ако биха конструирали глобус-макет на земното кълбо, как би изглеждал. Едно е сигурно, че според тях и в другото полукълбо има твърд, на която живеят хора.
От казаното в За небето на Аристотел не става ясно, дали той има предвид Африка, която той нарича Либия, следвайки Херодот, или предполага съществуването на още един материк.
В спор с питагорейците къде точно се намира Земята-кълбо спрямо космическата сфера, той е категоричен: тя е в центъра, както мисли и Платон, но е неподвижна, както не мисли Платон.
Във втората глава на втора книга на За небето, кн. Бета, 283 b 20 – 286 а 2 четем:
Та, ако небето започва да се движи от дясното и в кръговото си движение отново достига до дясната страна, тогава е необходимо горното да е невидимият полюс. Та нали, ако това беше видимият полюс, движението на небесната сфера би било противонасочено към лявото, а ние не казваме това. Ясно е значи, че невидимият полюс е горната част, и онези хора, които живеят на земята под тази част на небесната сфера, са в горното полукълбо и това спада към дясната част на света, а пък ние сме в долното полукълбо и нашата част спада към лявото.Това е точно противоположно на казваното от питагорейците. Според тях ние сме в горната и в дясната част на света, а пък онези от другото полукълбо са в долната и в лявата част на света. Излиза точно противоположното. Обаче по отношение на второто важно кръгово движение, а именно движението на планетите, ние сме в горната и дясната, а онези от другото полукълбо са в долната и лявата част на космоса. Начало на движението за тях е наопаки, понеже преместванията им са противонасочени, така че излиза, че ние сме в тази част на космоса, от която започва движението, а пък хората от другото полукълбо са там, където то завършва. Нека се ограничим с казаното за разположенията на частите на света и за разграниченията, направени по отношение на местата им.
***
Предположенията за съществуването на още един континент, но не в другото полукълбо спрямо екватора, за което са предполагали питагорейците, а в същото, при това отвъд Атлантика, са изказани още по-ясно в Платоновия Тимей от Критий.
Едно от
удивителните неща в Тимей (25 а и
сл.) е това, че когато говори за големината на Земята и за мястото на
потъналата Атлантида, Критий споменава, че онова, което е оттатък Херакловите
стълбове, сиреч отвъд Гибралтар, е много по-голямо и по-истинско море в сравнение с отсамното, сиреч
морето в средата на Земята.
При това,
добавя Критий,
сушата от
другата страна на това огромно море е цял
к о н т и н е н т...
С други думи, Платон – неизвестно и необяснимо как – е имал много по-достоверна представа не само за движението на Земята около оста ѝ, но и за общата ѝ география. Както и за много други неща, Аристотел не му повярвал и в края на книга Бета на За небето ни убеждава, че всъщност Земята наистина е кръгла, но е много по-малка, отколкото Платон – неизвестно и необяснимо как – предполага.
Това е една от щастливите заблуди на Аристотел. Смазващият му авторитет, подкрепен и от авторитета на Страбон, който следва него, а не Платон, Ератостен и Кратет, мултиплициран многократно от още по-смазващия авторитет на томизма особено в
католическите страни и особено през ХVІ и ХVІІ век, разпалва въображението и
авантюристичната страст на мореплавателите (и финансиращите ги короновани
лица), които едва ли биха били толкова смели (и толкова щедри), че да се впуснат
в безумието на преплуването със смехотворни плавателни средства на едно „море”,
което се оказало доста по-голямо от това, което пише за него в За небето. Написаното от Платон за
общата география на Земята в Тимей се оказва по-достоверно от написаното от Аристотел в За небето. Според него, като се преплава морето отвъд Херакловите
стълбове (Гибралтар) и се държи посока запад, ще се достигне до Индия. Колумб е
бил убеден в това.
Обаче питагорейците и Аристотел също се оказват прави – по отношение на предположението, че в другата хемисфера отвъд екватора трябва да има и друга голяма суша...
***
Когато става
дума за написаното в Тимей, във все по-малкото случаи, в които преподавам нещо, свързано с античната философия, със
студентите умуваме: как е възможно Платон да е знаел т о в а?
Има две
обяснения. Едното: някой, чието име не е запазено, вече напълно умозрително е
изчислил реалната обиколка на екватора, като е изпреварил Ератостен. Някой в
Египет се е сетил преди Ератостен да сравнява сянката по пладне на един и същ
предмет при изворите на Нил и при устието му, и оттам да стигне до калкулацията
на широчината на кръглата Земя в най-широката ѝ част.
Снимката е от обяснение в музея. Възможно ли е някой друг преди Ератостен да е направил това изчисление на действителната обиколка на екватора, Платон да е знаел за това и от стереометрията, в която е бил гений, да е прозрял, че няма как оттатък Атлантика да няма още един континент?
***
Другото
обяснение е практически доказано като възможно и както знаем, то е вдъхновило
Тур Хейердал да прекоси Атлантическото „море“ в най-широката му част с кораб
без никакви пирони и метални части в него, точно такъв, каквито са били
египетските. Възможно е някакви древни мореплаватели да са прекосявали
Атлантика, а жреците в Египет или поне някои от тях да са знаели това. Не е
случайно, че в Тимей Критий преразказва преразказ на преразказ на преразказ на разказ, разказан
от египетски жрец.
No comments:
Post a Comment