quod optimus medicus...

 

Quod optimus medicus sit quoque philosophus. Най-добрият лекар е също и философ – това е заглавието на най-философски значимото и най-методологически важното съчинение на Клавдий Гален. Както него, така и Медицинското изкуство, а също и Изкуството за запазване на здравето, четем на български благодарение на отличния превод и старателния коментар на доц. д-р Ирена Станкова.

Благодарение на нея четем и най-важните трактати на Хипократ:

Ето малка част от нейната встъпителна студия към изданието на Ars medica и Quod optimus medicus…, „Изток-Запад“, 2018 г.

За медицинското изкуство според Клавдий Гален

Ирена Станкова

Quod optimus medicus sit quoque philosophus
Най-добрият лекар е също и философ

Клавдий Гален е най-известният лекар и учен в областта на медицината след Хипократ, роден през 129 г.сл.Хр. в град Пергам (Мала Азия). През по-голямата част от живота си работи в Рим като лекар на императорите Марк Аврелий, сина му Комод (161–192) и Септимий Север (145–211), управлявал заедно със синовете си Каракала (188–217) и Гета (189–211). В последните години се връща в Пергам, където почива около 216 г.

През дългия си живот Гален твори не само в медицинските области – анатомия, физиология, патология, терапия, фармакология, профилактика, – но и в области като философията, логиката, психологията. Според запазените съчинения на Гален De libris propriis (Lib.Prop.) („За собствените ми книги“) и De
ordine librorum propriorum (Ord.Lib.Prop.) („За поредността на собствените ми книги“) изследователите подреждат трактатите му, въпреки че някои от по-късните липсват. В периода между 169–175 г. пише De usu partium (UP) („За функционирането на частите на тялото“) в 17 книги, De Anatomicis Administrationibus (AA) („За анатомичните процедури“) в 15 книги, както и други съчинения, посветени на анатомията и физиологията, които според него лежат в основата на изучаването на медицината.

Гален прави дисекции на животни, най-вече на маймуни от вида макак и на бикове, прасета и др. Най-големият му принос е в областта на нервната и сърдечносъдовата система благодарение на систематичното описание на нервите, вените и артериите, като използва откритията на александрийските учени Херофил и Еразистрат. Според Гален в артериалната кръв се съдържа въздух – „пневма“. Въпреки множеството нови описания той прави и грешни анатомични заключения поради факта, че дисекциите на хора са забранени. Анатомичните му грешки са поправени едва през ХVІ в. от родоначалника на научната анатомия Андреас Везалий в книгата му De Humani Corporis
Fabrica („За устройството на човешкото тяло“), публикувана през 1543 г.

Гален обединява идеите на Алкмеон за здравето като равновесие на елементите в тялото, учението на Емпедокъл за четирите елемента (земя, вода, въздух и огън) и Хипократовата теория, според която в тялото си взаимодействат кръв, жлъчка, черна жлъчка и флегма (слуз). Трактатите за смесванията на
елементите, болестните състояния и неправилните смесвания
са De Causis Morborum (Caus.Morb.) („За причините за болестите“), De Symptomatum Differentiis (Symp.Diff.) („За различните симптоми“), De Symptomatum Causis (Caus.Symp.) („За причините за симптомите“), De Febrium Differentiis (Diff.Feb.) („За различните трески“), De Temperamentis (Temp.) („За смесванията“), De Inaequali Intemperie (Inaeq.Int.) („За неправилното
смесване“), De Difficultate Respirationis (Diff.Resp.) („За трудното
дишане“), De Locis Affectis (Loc.Aff.) („За увредените места“) и др.

Известен е с изучаването на видовете пулс като симптом на различни заболявания и на него са посветени съчиненията De
Pulsibus ad Tirones (Puls.) („За видовете пулс – за начинаещи“),
De Usu Pulsuum (Us.Puls.) („За използването на видовете пулс“),
De Differentiis Pulsuum (Diff.Puls.) („За различията при видовете пулс“), De Causis Pulsuum (Caus.Puls.) („За причините за видовете пулс“) и др.
На терапията са посветени множество съчинения, сред които са De Methodo Medendi (MM) („За терапевтичния метод“) в14 книги, Ad Glauconem de Methodo Medendi (MMG) („За терапевтичния метод – за Глаукон“), De Curandi Ratione per Venae Sectionem (Cur.Rat.Ven.Sect.) („За начина на лечение чрез кръвопускане“), De Purgantium Medicamentorum Facultate (Purg.Med.
Fac.) („За действието на очистителните“) и др.

По отношение профилактиката се откроява съчинението
De sanitate tuenda (San.tuend.) („Изкуството за запазване на здравето“) в 6 книги, както и по-кратки трактати, насочващи към различни видове хранителен и спортен режим: De Alimentis Facultatibus (Alim.Fac.) („За възможностите на храните“), De Bonis et Malis Alimentorum Succis (Bon.Mal.Suc.) („За добрите и
лоши сокове на храните“), De Victu Attenuante (Vict.Att.) („За диетата за отслабване“) и др.

На видовете лекарства са посветени големите съчинения:
De Simplicium Medicamentorum Facultatibus (SMT) („За действията на простите лекарства“) в 11 книги, De Compositione Medicamentorum secundum Locos (Comp.Med.Loc.) („За състава на лекарствата според увредените места“) в 11 книги, De Compositione Medicamentorum per Genera (Comp.Med.Gen.) („За
състава на лекарствата по видове“), както и по-кратките: De
Antidotis (Ant.) („За противоотровите“), De Theriaca ad Pisonem
(Ther.Pis.) („За териака – за Пизон“) и др.

Значителна част от трактатите му са посветени на коментари и критики към древни и съвременни лекари и философи.

Хипократовите съчинения са детайлно обсъдени и разгледани, като Гален смята себе си за последовател на Хипократовия подход към лечебното изкуство. Сред трактатите са: In Hippocratis de Natura Hominis (NHN) („За човешката природа“ на Хипократ“), In Hippocratis de Salubri Victus Ratione (Hipp.Vict.) („За
здравословния начин на живот“ на Хипократ“), In Hippocrat de Acutorum Morborum Victu HVA („За режима при острите заболявания“ на Хипократ“), In Hippocratis de Praedictionibus (Hipp.Prorrh.) („За прогнозите“ на Хипократ“), In Hippocratis Epidemiarum Libri (Hipp.Epid.) („Епидемичните болести“ на
Хипократ“) в 6 книги и др. Чрез коментарите за предшествениците и съвременниците си Гален конструира и собствената си
позиция по отношение на медицината.

Ирена Станкова

***

Това беше откъс от тази забележителна с дълбочината си и много информативна научна студия. Издателството я е пуснало цялата като свободно достъпна в интернет, а ако колегата разреши, ще я споделим и в рубриката Библиотека на този сайт.

Това лято трябваше да напиша рецензия за книгата на Дмитрий Балаликин за аподиктичния метод на Гален: Dmitry A. Balalykin. Galen on Apodictics, Studies in Medical Philosophy, no. 7. Stuttgart: ibidem-Verlag, 2020, 340 pp., €39.90, ISBN 978-3-8382-1406-1. Книгата на Балаликин е вариант на дисертацията му, защитена в Софийския университет, в докторската програма по философия с преподаване на английски преди няколко години.

Докато правех справки и сравнения между книгата на Балаликин и други интерпретации на философията на медицината от Хипократ до Гален, задължително включващи Платон и Аристотел, преводите на Ирена Станкова ми бяха трите настолни книги – двете издания на Гален и Трактатите на Хипократ.

За съжаление, ние сме на опашката и в това отношение: на български има най-малко преводи на основополагащите текстове на античната медицина и философията на здравето в древността, в сравнение с всички останали езици…

На руски има повече от 30 издания с преводи и коментари, за някои от които Дмитрий Балаликин е допринесъл много с редакции и коментари, с встъпителни студии и бележки. На френски, немски и английски, на испански и италиански има по над 100 издания на трактатите на Гален, които гонят смайващата величина няколкостотин, някои от тях запазени само в превод на дрги езици.

И сред всичкото това „наличие на липси“, както казваше една служебна министърка на образованието, и на фона на това преголямо нямане, и в контекста на тази преводна оскъдица, някои наши преводач(к)и на най-важното от най-важното от античната литература в най-широкия смисъл на думата, биват непрекъснато административно тормозени от овластените величия в ниверситетите, и наказвани с неразбиране, оклеветяване и принизяване на техния труд.

Направеното от доц. Ирена Станкова е безценно: преведените от нея трактати на Хипократ и Гален са основата на основите на знанието и философстването за здравето, болестите и междинните състояния между тях, за профилактиката, диагностиката и лечението на патологичните отклонения от най-доброто състояние на тялото и духа.

Браво на колегата Ирена Станкова! Да е здрава и щастлива!

Димка Гочева

Отзивът е публикуван и на сайта на АРУКО на 14 ноември 2021 година