За архитектурата, много добре издадена от ИК КИБЕА наскоро. В Балната зала на някогашния царски дворец, сега Национална художествена галерия, гостите бяха приветствани от душата на издателството – г-жа Марияна Златарева.
Много кратко и много развълнувано за дългогодишния труд върху превода на съчинението говори преводачката – нашата възхитителна колега Елена Йонкова.
Когато чух какво казаха научната редакторка на книгата арх. Галина Димитрова и авторът на предговора проф. д-р Георгий Станишев, съжалих, че никога досега не съм присъствала на места, където говорят архитекти. Необикновено интересно ми беше всичко, което разказаха те. Отвориха енциклопедичния труд на Марк Витрувий Полион така, че да се види не само всеобхватността на тази пълнокръвна, сякаш триизмерна панорама на материалната култура на гръко-римската античност, но и да се разбере страстта на автора да убеди читателите, че човекът е част от вселената и връзката му с космоса става чрез изкуството на строителството.
Архитектите са демиурзи на онези пространства, които са микроместата в голямото ни природно макрообиталище. От люлката до гроба сме в топосите на домовете и улиците, градовете и селата, агората, форума и храмовете, тържищата и театрите, термите и палестрите, пристанищата и вълноломите.
Енциклопедичното четиво на Витрувий представя идеите му не само за изкуствата и образованията, за етапите на замислянето и планирането, за преценката на местоположението и ориентирането на построяваното спрямо посоките на света, за подбора на материалните градива и за техническите инструменти за направата на изгражданото. Витрувий пише и за предназначението на всичко, което хората добавят към хармоничното и космически регулирано тяло на мирозданието. Той е мост във времето между античните и ренесансовите гении, и в труда му можем да открием смайващи разсъждания за природата и климата, за ветровете и стихиите, за схващанията на гръцките физиолози или натурфилософи, а и за начина, по който някои техни понятия са преведени на латински.
В края на книгата има прецизни Регистър на термините, Регистър на имената, речник Мерни единици и монети,
и Библиография, а в началото на книгата преводачката г-жа Елена Йонкова е написала:
БЛАГОДАРНОСТИ
Вдъхновението да се посветя на превода на Витрувий дойде в едни далечни години. Моята специалност е Класическа филология и дипломната ми работа бе посветена именно на личността и творчеството на Витрувий. Безкрайна благодарност за получената подкрепа, безценни съвети и висока оценка изпитвам към тогавашния ми научен ръководител доц. Анна Николова и моя рецензент – гл. ас. Красимир Банев, светла му памет! Изпълнена с респект към тяхната изключителна ерудиция, оставих сътвореното тогава да отлежи във времето с ясното съзнание, че да пристъпиш към превод на такава значима творба като този архитектурен римски трактат, би трябвало да си натрупал професионален опит и като филолог, и като познавач на Античността. И ето сега, след дълги години работа като специалист в областта на класическата филология и вече с ценен професионален опит, натрупан в Националната гимназия за древни езици и култури, дръзнах да предложа превода за издаването му в България.
Помощ в процеса на работа получих от археолога Мина Йорданова, от инженер Виктор Стоилов, д.н.к. Маргарита Дишкова, както и от д-р Сашо Йорданов, моя съпруг.
И накрая – най-важното! Издаването на Витрувий в България се дължи в най-голяма степен на г-жа Марияна Златарева, която прие като лично предизвикателство ръководеното от нея издателство Кибеа да подготви за печат и да публикува За архитектурата.
***
Водещ на манифестацията на книгата, както се изрази проф. Станишев, беше доц. Георги Лозанов, а последен говори докторантът от катедрата по Класическа филология Димитър Драгнев, който изрази благодарността си към г-жа Елена Йонкова – и като негова първа преподавателка, и за приноса ѝ чрез този превод към знанията, които са под егидата на филологията на филологиите.
Всичко казано тогава може да бъде видяно и чуто на видеозапис, споделен на мястото на ИК Кибеа във фейсбук.
No comments:
Post a Comment