Миналата година УИ „Св. Климент Охридски“ публикува Studia. Сборник с изследвания на доц. д-р Анна Б. Николова, посветен на нейната 80-годишнина. Ако трябва само с една дума да кажа какъв е този сборник, то тя ще е "тезаурус". Истинска съкровищница, препълнена със скъпоценни текстове, написани от една скромна и несуетна колега, която непрекъснато отлагаше събирането им в едно книжно тяло.
Съставители на сборника са гл. ас. д-р Кирил Господинов и гл. ас. д-р Цветан Василев. Научен редактор е проф. д-р Виолета Герджикова.
Изданието започва с предговор от съставителя Кирил Господинов и въведение, озаглавено За даровете на латинската литература, написано от доц. д-р Елия Маринова.
Д-р Кирил Господинов е направил Библиография на публикациите на доц. Анна Николова за годините от 1969 до 2019 г. и в предговора е посочил, че безценният том
„включва 46 студии и статии на български, италиански, френски и английски език, публикувани в периода 1969-2016 г.“ в българска и чуждестранна периодика, в юбилейни сборници и антологии, и като въведения към преводи на антични и средновековни автори.
На корицата на книгата е написано:
Името на Анна Николова е добре познато както сред изследователите, занимаващи се с класическа филология, средновековна философия и история, така и на четящия човек извън тесните академични среди. Нейните преводи на „Дванадесетте цезари“ на Светоний, на избрани диалози на Л. Аней Сенека Философа и преди всичко на „Изповеди“ и „Разговори със себе си“ на св. Августин са преиздавани и препрочитани с несекващ интерес от началото на 80-те години на XX в. до днес. Мащабната ѝ редакторска и съставителска работа, публикациите ѝ върху античната и средновековната латинска литература под формата на критични обзори, предговори, студии и речникови статии не са представяни досега на българската аудитория в своята съвкупност. Тъкмо тези изследвания, пръснати в различни и често пъти труднодостъпни български и чуждестранни издания, са събрани и тематично подредени в настоящия том.
Представеното тук научно наследство на Анна Николова позволява да се откроят достатъчно ясно духовните ѝ интереси и приносът ѝ към българската латинистика, преди всичко чрез отварянето на катедра „Класическа филология“ още в края на 80-те години на XX в. към области, които през XXI в. се очертаха като водещи и в които занапред предстои плодоносна работа – латинската патристика (III–V в.), средновековната латинска литература, приложението на компютрите в хуманитаристиката и историята на преводната рецепция на антични автори в България.
Ето съдържанието на книгата:
Litterae latinae antiquae
I. Жив глас от бурни времена. Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. С., 1983, с.5—10
II. Ораторът Марк Тулий Цицерон — живот и дело. Цицерон. Избрани речи. С., 1983, с. 27—43
III. За постижимостта на високонравственото. Цицерон. Етически трактати. С., 1984, с. 5—11
IV. Цицерон: държавник, оратор, писател, философ. Марк Тулий Цицерон. Избрани произведения. За задълженията – Тускулански беседи. С., 2008, с. 7—9
V. Тит Ливий и неговото литературно дело. Тит Ливий. Достопаметни герои и деяния. С., 1989, с. 5—7
VI. Още за златния клон. ΣΥΜΠΟΣΙΟΝ, или Античност и Хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Богдан Богданов. С., 2000, с. 102—106
VII. Квинт Хораций Флак — живот и дело. Квинт Хораций Флак. Събрани творби. Оди — Песен на столетието — Еподи — Сатири — Писма — Поетическо изкуство. С., 1992, с.7—19
VIII. Към Златния век на римската лирика. Звезден венец. Римски поети. С., 1987, с. 5—15
IX. Historia magistra vitae в „Девет книги достопаметни дела и слова“ на Валерий Максим. Валерий Максим. Достопаметни дела и слова. Избрано. С., 2004, с. 5—11
X. Анафората в диалозите De Ira и De Clementia на Луций Аней Сенека.
ГСУ Факултет по западни филологии, 62/2 (1969, за 1968), с. 51—88
XI. Observations stylistiques et lexicales des dialogues De Ira et De Clementia de Lucius Annaeus Seneca. Eirene. Studia Graeca et Latina, 13 (1975), pp. 87—108
XII. On the chronology of Seneca’s philosophical dialogues. Revue de l’Organisation Internationale pour l’Étude des Langues Anciennes par Ordinateur (Liège), 11/1—4 (1975), pp. 1—30
XIII. Тракия в трагедиите на Луций Аней Сенека. Thracia, 6 (1984), с. 52—57
XIV. De la brièveté de la vie de Sénèque. Essai de chronologie par stylométrie. Revue Informatique et Statistique dans les Sciences humaines (Liège), 22/1—4 (1986), pp. 99—103
XV. Философът Сенека – наставник и възпитател: „За снизходителността“ и „За благодеянията“. Луций Аней Сенека. За благодеянията — За снизходителността. С., 2001, с. 7—15
XVI. Един философ по пътя към щастливия живот. Луций Аней Сенека. Диалози. С., 2002, с. 7—22
XVII. Писмата на Плиний Млади. Плиний Млади. Писма. С., 1984, с. 5—9
XVIII. Гай Светоний Транквил и неговите животописи. Гай Светоний Транквил. Дванадесетте цезари. С., 1981, с. 5—8
XIX. Апулей прозаикът. Апулей. Апология — Антология. С., 1990, с. 5—11
XX. Авъл Гелий. Атическите нощи. Публ. под названието Послеслов. В: Авъл Гелий. Атически нощи. С., 1985, с. 234—236
XXI. „Етиопска повест“ през вековете. Хелиодор. Етиопска повест или Теаген и Хариклея. Старогръцки любовен рома. С., 1982, с. 5—9
XXII. Литературни и идеологически аспекти на Макробиевата редакция на 47-о писмо от Сенека. Philologia (Sofia), 3, (1978), с. 32—44
XXIII. Thrace in the works of Claudius Claudianus. Philologia (Sofia), 12—13, (1983), с. 99—105
XXIV. Il trattamento delle vatianti nello spoglio elettronico di un testo. Una prova sui Carmina di Claudiano. Materiali e discussioni per l’analisi dei testi classici, 16 (1986), pp. 155—179 [Co-author with: Andrea Bozzi, Giuseppe Cappeli, Giuliana Giuliani]
XXV. Apparatus divinus в епидейктичния, инвективния и историческия епос на Клавдий Клавдиан. ГСУ Факултет по класически и нови филологии, 82/1 (1991), с. 189—193
XXVI. Le bestiaire païen de Claudien. Studia in honorem Georgii Mihailov. Sofia, 1995, p. 343—345
XXVII. Тракия в поезията на Децим Магн Авзоний. Юбилейна научна сесия на факултета по класически нови филологии, посветена на 40-годишнината от социалистическата революция в България. С., 1985, с. 111—115
XXVIII. Тракия в Anthologia Latina. България и светът през вековете. Сборник доклади, посветени нв 1300-та годишнина от образуването на Българската държава. С., 1982, с. 53—56
XXIX. Молитвите на свети Августин. Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. С., 2002, с. 581—585
XXX. Августин: живот за Бога и за ближните. В: Аврелий Августин. Избрани произведения. Разговори със себе си — Тълкувания на псалми — Проповеди. С., 2008, с. 7—8
XXXI. Аврелий Августин: Via pulchritudinis (Пътят на красотата). Християнство и култура 96/9 (2014), с. 88—95
XXXII. Псалм 50 в Изповеди на Августин. Studia Classica Serdicensia. 4. Сборник в чест на проф. Борис Геров (1903—1991). С., 2015, с. 229—237
XXXIII. „Имаше една малка градина…“. Studia Classica Serdicensia. 5. Monuments and Texts in Antiquity and Beyond. Essays for the Centenary of Georgi Mihailov (1915—1991). С., 2016, с. 582—585
XXXIV. Пътят на римската литература. Римска литература. Сборник. С., 1988, с. 260—271
Litterae latinae mediaevales
XXXV. Animo ardent et vigili: Дуода до любимия си син Вилхелм. Nomina essentiant res. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев (по повод неговата 60-годишнина). С., 2011, с. 15—26
XXXVI. Musa Medievalis. Opusculim de octo vitiis principalibus на Херман от Райхенау. Studia Classica Serdicensia. 1. Доклади от конференцията Musarum sеmper amator, посветена на 60-годишнината от рождението на проф. Димитър Бояджиев (София, 13—14.XI.2009 г.). София, 2010, с. 317—325
XXXVII. Към източниците на Ars Versificatoria в Carmina Burana v. 5. Византия — Балканите — Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова (=Studia Balcanica, 25). С., 2006, с. 569—573
XXXVIII. The world of the Mystic Love — Melos Amoris of Richard Rolle. ГСУ Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, 90/9 (2000), с. 143—145
XXXIX. De imitatione Christi като отворен текст. Jubilaeus I. Юбилеен сборник в памет на акад. Димитър Дечев. Материали от първия университетски симпозиум Jubilaeus (София, 16—17.V.1997 г.). С., 1998, с. 93—95
XL. Истинският път — пътят на подражанието на Христа. Тома Кемпийски. Подражание на Христа. 3. [5] попр. изд. С., 2006, с. 5—8
Litterae antiquae et mediaevales apud posteros
XLI. Latinitas apud Bulgaros. Societas Classica. Поредица „Д-р Никола Пиколо“. Велико Търново, 1996, с. 40—43
XLII. Е ли чел Петко Славейков Carmina Burana?Jubilaeus III. Сборник в памет на проф. Борис Геров. Материали от третия университетски симпозиум Jubilaeus (София, 22.V.1999 г.). София, 2000, с. 112—114
XLIII. Езоп. Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 3. Класическа литература. София, 2002, с. 68—79
XLIV. Вергилий. Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 3. Класическа литература. София, 2002, с. 131—144
XLV. Преводна рецепция на европейските литератури в България.
Публ. под названието — Заключителни размисли. В: Преводна рецепция на европейските литератури в България. Т. 3. Класическа литература. София, 2002, с. 170—178
XLVI. Il dono di insegnare letteratura Latina in Bulgaria
Per un nuovo umanesimo in Europa. Atti del Simposio europeo “Univeristà e Chiesa”. (= Collana di Pastorale Universitaria, 1). Cantagalli (Siena), 2005, p. 500—501
Избрани откъси от преводи
XLVII. Луций Аней Сенека. Из „До Павлин за краткостта на живота“
XLVIII. Свети Аврелий Августин. Из „Изповеди“
***
Да благодарим на колегите, които са работили за появата на тезауруса от статии и студии, написани от доц. Анна Николова.
Да си пожелаем през новата 2022 г. публикуването на толкова ценни книги да продължи и да се възобнови представянето им в триизмерното пространство!
Животът ни най-после да се нормализира и академичното битие да се върне от небитието.
Димка Гичева-Гочева
***
Отзивът е публикуван и на сайта на АРУКО днес, 26 януари 2022 г.
No comments:
Post a Comment