В броя участвам с отговори на въпросите за впечатленията ми от Алеята на книгата. Благодаря за тази възможност на Камелия и на докторантката Франческа Земярска. Ето какво споделих там:
Разбирам как се чувстват пътуващите през пустиня, когато най-после стигнат до оазис – така се почувствах на събитието, наречено „Алея на книгата“ тази есен. Бях само веднъж, на 7 септември, на разговора по повод на романа Поздрави от Хадес от Яница Радева, издаден от „Жанет 45“. Хубаво беше. Камелия говори много интересно, но може би прекалено дълго. Яница беше смутена и отговаряше съвсем накратко.
На премиери на книги винаги ми харесва четенето на
откъси от самата книга, ако е белетристика, или на някои от стиховете, ако е
книга с поезия.
Тази година разговорът на открито беше
около миниатюрна жизнерадостно-жълта шатричка, а предишните години – около
по-стабилен и по-висок дъсчен подиум, под сянката на доста по-голяма палатка в
началото на Алеята. И това ме натъжи. Шатричката за фон на разговорите тази
година беше почти тройно по-малка от палатката-заслон през предишните години. В
това видях някакъв знак – сякаш всичко в света на книгите, на четенето, на
човешкото е започнало да се смалява, смалява, смалява…
*
Тази година Алеята се случи малко по-рано от
предишни години, във време на небивала неизвестност и тревожност. В по-голямата
част от света университетите вече започнаха учебната година, а в някои от
факултетите у нас все още никой не знае как ще преподаваме. Колегите от
Богословския, Физическия и Химическия факултет, както и някои от
преподавателите от Философския факултет провеждат лекциите със задочните
студенти присъствено. Природонаучните факултети твърдо са решили така да
проведат и зимния семестър. Университети с хиляди студенти в София като
Медицинския, Техническия и УНСС, който вече има повече студенти от най-стария,
ще се върнат към нормалността. Академичният живот в тях е реанимиран. А
Ректоратът, домът на хуманитарните факултети и най-вече на филологиите, е
затворен вече от половин година и може да остане непристъпен още дълго. И това
ако не е знак, какво е? Домът на знанията за словото, за книгите, за човека се
оказва най-опасното пространство за общественото здраве! Ако това положение
продължи още няколко месеца, телата може и да бъдат опазени, но душата и духът
на хуманитаристиката и хуманитарите ще бъдат разболени и разстроени за дълго,
ако не и завинаги.
*
Не си купих много нови книги. Едно, защото някои от
издателствата не участваха в проявата. И второ, защото вече няма къде да ги
държим. Дори в килера на апартамента на свекърва ми Лидия – Бог да я прости! –
наскоро намерихме книги. Ще подарим поне 80 книги от написаните и най-използваните
от нея на Ветеринарния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, и чак
след като те стигнат до читатели, които ще ги четат, ще започна отново да си
купувам нови за мен.
*
Не съвсем неочаквани, но много радостни бяха
срещите с Иван, Димитър, Богдана и Георги.
*
В бъдеще, дано да има бъдеще, през топлите месеци
на годината трябва да има колкото се може повече такива събития – и заради
словото и книгите, и заради изкуствата. И концерти, и спектакли.
Димка
No comments:
Post a Comment