как ще преподаваме

 

Не знам как ще преподаваме през академичната учебна година, която ще започне след три седмици и дали изобщо ще е възможно да се вземе унифицирано решение за целия университет, или всеки факултет и всяка специалност ще има свой подход. 

Има катедри, които от началото на лятото провеждат заседанията на катедрените си съвети присъствено. 

Има и преподаватели, които обявяват, че преподаването на студентите от задочната форма също ще е присъствено. В специалност Философия програмата на задочниците за предстоящите лекции през септември, доколкото разбирам, е направена така: лекциите на преподавателите, които избират присъственото преподаване, са събрани в последователни дни, а после са дистанционните. 

Това е единствено правилното решение според мен: на желаещите да преподават присъствено, да не им се пречи. А желаещите да преподават дистанционно, да го правят през която платформа искат.

Три седмици преди началото на новата академична година според мен е ясно следното:

Сигурна, безопасна, многократно изпитана и гарантирано ефективна ваксина, която да няма странични ефекти, ще има най-рано след пет години. Това беше предупреждение на по-откровените  лекари и фармацевти още в началото на годината. Каквато и ваксина – уж – да се намери, от който и да било производител, от която и да било страна, тя ще има само психологически ефект, а доколко ще има профилактичен ефект и на цената на какви странични дефекти ще е профилактичният ефект, се разбира след не по-малко от четири-пет години. 

В нашия университет решенията се вземат от колективните органи на управлeние, но някои от нас, които сме преподаватели вече с десетилетен стаж, не сме участвали никога нито във Факултетните съвети, нито в Общото събрание на университета, нито в Академичния съвет. Има други колеги, които вече пети или шести мандат са членове на Факултетните съвети и сега те ще вземат решения. 

На преподавателите, които никога не сме участвали в колективните органи на управление, защото сме предпочитали да си гледаме преподаването, превеждането и писането на книгите, не ни е дадена думата никъде. Можем да се изказваме само във виртуалните ни пространства – на лични блогове и в профили в социалните мрежи. Това се наказва изключително жестоко и безмилостно, но тъй като не съм (все още) дисциплинарно уволнена, ще споделя писмото, което изпратих на колеги преди 3 месеца, на 11 юни. Те обсъждаха различните варианти не само за преподаването, но и за организирането на научно-изследователската работа още в края на предишната учебна година. Техният текст е бил изпратен на Председателя на Общото събрание и на Деканския съвет също в началото на юни.

Здравейте, колеги,

 

Радвам се, че има такава инициатива. Ако събирането на подписи под документа продължава, нека и моето име да бъде добавено към имената на колегите, които вече са се подписали.

Бих добавила още няколко теми към поставените за обсъждане:

 

Първо. В работния документ не се споменава нито веднъж думата "библиотека" или "библиотеки", а това е едно от най-печалните следствия от физическото принудително дистанциране. Да "нормализираме" перспективата за трайно дистанционно образование с трайно елиминиране на работата в библиотеки, означава да заживеем в свят, на който може да завиди и въображението на Рей Бредбъри.

Какво предлагам?

А. Предлагам, ако изобщо се наложи, дано да не дава Господ да се налага, университетските библиотеки да не бъдат затваряни никога повече. Няма логика в това в град като София всекидневно 350 000 души да ползват транспорт, или по-точно казано, да има 350 000 индивидуални пътувания, а в библиотеките да не може да се работи! Единствено и само в случаите на тотална блокада, когато и ако се наложи и градският транспорт да бъде напълно спрян,

има медицински резон и в това и библиотеките да не приемат читатели.

Б. Предлагам, ако изобщо се наложи, дано да не дава Господ да се налага отново дистанционно преподаване, на преподавателите да бъде разрешен достъп до университетските сгради и кабинети, използването на техниката в тях и осигуряване на дежурни служители, които да помагат за сканирането на книги.

Относно използването на техника давам пример за сравнение. В частната фирма, в която работи дъщеря ми, работодателят се погрижи всички служители да получат процесори, монитори, слушалки, микрофон и даже ергономичен стол за работата вкъщи. В Софийския университет някой попита ли преподавателите дали имат нужда от нещо, за да работят месеци наред от вкъщи?

Относно използването на кабинетите: за много от колегите домът се превръща в място, където, както написа един колега от ФЖМК, в две стаи трябва да се сместят две класни стаи, една аудитория и една редакция.

Преподавателите, които желаят и предпочитат, трябва да могат да работят в кабинетите си и да имат до тях достъп непрекъснато.

А съответно, в тях трябва да има поне един изправен компютър и добър интернет! За сравнение: в кабинетите, които съм ползвала през 30-годишната ми работа като щатен преподавател, никога не е имало компютър и затова няколко пъти съм писала доклади до деканските ръководства, а лаптопът, който получих от ФФ през 2009 г. няма звукова карта, като не може да бъде използван за аудиовръзка.

Сканирането на книги е много важно за университетското дистанционно образование, особено когато  библиотеките са трудно достъпни или направо непристъпни. Затова във всеки кабинет, ползван от преподаватели, трябва да има компютър, принтер, скенер и копирна машина.

 

(За голямо щастие на колеги, които преподават дисциплини, свързани с античността, има един дигитализиран книжен резервоар, виртуална библиотека в памет на г-н Огнян Радев, която съдържа стотици сканирани книги, най-вече преводи на български от антични автори. Създадоха я преди години с много труд студенти от МП по Антична литература и култура във ФКНФ).

 

В. Предлагам, ако изобщо се наложи, дано да не дава Господ да се налага отново, за лекциите по задължителни дисциплини пред големи групи студенти, т. нар. „потоци“,

да се ползва тази супертехника за стотици хиляди евро, каквато има, например, в зала „Яйцето“ в Четвърти блок. Щом има добри условия за видеоконферентна връзка с целия свят, както се хвалеха колеги покрай успешните им проекти, тогава тази техника защо не беше ползвана по време на неприсъствения семестър?

 

Второ. Дистанционното образование е обречено, ако разчитаме само на разпадащите се и несигурни връзки през университетската платформа Мудъл, при които студентите ни възприемат като радиоточки, с които не може да се води диалог, а ние възприемаме себе си като говорещи си на глас със самите себе си. Ние произнасяме монолози, студентите слушат нещо като академичен радиотеатър, радио-моноспектакъл.

Това, че устройствата им работят, докато ние си говорим сами пред микрофона, не означава, че те, когато се отегчат, не могат да  отидат да пият едно кафе в друга стая или даже да излязат на разходка из квартала,

и да се върнат пред устройството, за да напишат една фраза от типа на "нямам въпроси" в чата след час и половина.

Едно работещо устройство не означава, че от другата страна има един внимателно слушащ студент. Това е големият недостатък на Мудъл.

Доколкото изобщо позволява нещо като общуване, то е само аудио- и е асиметрично. Преподавателят закопнява поне един човек оттатък да си включи микрофона, да се чуват поне понякога някакви реплики, поддаквания, потвърждаващи междуметия или прекъсващи въпроси поради недобро чуване на дума или изречение, на име или заглавие на произведение… Няма такова нещо. Говорим си сами пред черния екран в продължение на часове. При включване на микрофоните на повече от един слушател на академичния радио-моноспектакъл се получава микрофония и/или ехолалия.

Мудъл може да се ползва само като виртуална библиотека за споделяне на текстове, сканирани книги, линкове към текстове, аудио- и видеозаписи и т.н., но за реална връзка и синхронно преподаване не става.

Междувременно получихме покани за присъединяване към обучения за използване на Майкрософт Тиймс.

Това е прекалено! По време на дистанционното обучение, което премина в дистанционна сесия, ползвахме и Мудъл, и Зуум, и Скайп, и електронна поща, в много случаи най-малко две електронни пощи, както и споделяхме файлове в личните ни дискове в Гугъл. 

Както показа проучването на студентското мнение за качеството на дистанционното обучение, в което за съжаление се включиха по-малко от 10% от студентите на Университета, след Мудъл най-много е бил използван Зуум. Ако се налага преминаване към втора платформа, с която да се допълни Мудъл и която е с по-добри аудио- и видеокачества за синхронна работа, по-добре е това да е Зуум, за да не се отива в лоша безкрайност с прибавяне на все нови и нови платформи.

 

Каква мярка  още предлагам?

От всички големи световни университети досега само Кембридж обяви, че всички лекции при тях през следващата академична година ще са само дистанционни, но семинарите, практиките, лабораторните работи и индивидуалните консултации ще са присъствени. При това, това е цял университетски град със 150 000 студенти и преподаватели в него. Освен това, както в Оксбридж, така и в 12-те най-елитни университети от американската „бръшлянова лига“ огромен дял от образователното общуване, или казано на административен жаргон „учебният процес“, е не в лекционна, а в семинарна форма и в тюторски консултации. Големите аудиторни лекции пред десетки студенти, които така или иначе дори и в обичайни обстоятелства не предполагат диалог и дискусия, може по изключение да се провеждат онлайн, но без семинари, упражнения и консултации университетът се превръща в ерзац-higher-education-provider.

Да се надяваме и молим за присъствено традиционно обучение през следващата година, но доколкото разбирам, дискусията, която се предизвиква чрез работния документ, е, за да имаме готовност и с План Б.

Предлагам още отсега да се планира разпределението на студентите за присъствено провеждане на семинарите през следващата учебна година.

В Ректората има много малки, тесни, задушливи и непроветриви помещения. 

Може би трябва да се помисли за използване на сградите на Химическия, Физическия, Биологическия и Математическия факултет и от други специалности и факултети?

Трето. Хигиената в Ректората и Четвърти блок не е на ниво. Може би единственият ректор, в чиито два мандата беше чисто, беше проф. Биолчев (като това беше едно от малкото положителни неща в управлението му) и тогава особено в Ректората професионално, но и много скъпо, чистеше фирмата „Василка“.

Всяка година има достатъчно опасни грипни вируси през зимата. 

Лошото почистване на Ректората и Четвърти блок може да се преодолее с наемане на повече хигиенисти и използване на повече препарати и консумативи, с почистване по два или три пъти на ден на сградите, в които се събират най-много хора. За това писах с прикачени снимки в нарочно писмо, адресирано до Деканския съвет и ръководителите на трите философски катедри във ФФ, при това още през януари месец тази година, далеч преди новият вирус да се разпространи по света.

Това е системен проблем в тези две сгради, в които работя най-често: мръсно е, не се чисти както трябва, няма сапун в тоалетните, в някои от кабинетите има мивки, но водата в тях е спряна…

Това е от мен засега.

 

С уважение: Димка Гичева-Гочева                                                       11 юни 2020 г.

p. s. 9 септември: лекциите на студентите от задочната форма във всички специалности в ПУ "Паисий Хилендарски" и ЮЗУ "Неофит Рилски", както и в Богословския факултет на СУ се провеждат присъствено.