"Илиадата" на философията – част 1

 

Преди 20 години, в горещото лято на 2000 г. първият български превод на Метафизика на Аристотел стигна до читателите. 20 години по-късно ми се струва важно, поне за мен, да направя обзор на случилото се в този времеви разтег, да препрочета малкото рецензии и отзиви за преводите и изданията на текста на български език. 

Започвам с оценката на проф. Богдан Богданов, който каза на премиерата в края на октомври 2000 г. в Зала 2 на Ректората: 

това е Илиадата на философията. 

Това е философският епос, който е основа и фундамент, ако не на цялото световно, поне на европейското понятийно мислене, така както Илиадата е темелът на художественото слово.

По-късно изказването му от премиерата беше публикувано във вестник Култура, бр. 45 (2155), XLIV година , 17 ноември 2000. 

В началото на изказването проф. Богданов споделя изненадата си, че малко семейно издателство, което е публикувало до този момент предимно съвременна френска философия, е издало книгата. Изразява и съмнения, че видът ѝ ще издържи многократната работа с нея, като има предвид, че книгата не е с твърди корици и не е шита, а това не е книга, която се прочита само веднъж: 

"Сигурно няма да издържи на дългото и упорито прелистване, до каквото ще доведе щудирането ѝ. Но формата и видът на българската Метафизика съответстват на сегашното ѝ ползване. Тя ще повдигне въпроси, ще се наложат добавки и подобрения.

Подобни книги стават паметник постепенно. Затова и не бива да се бърза с по-стабилния им външен вид. Определени преводни книги са conditio sine qua non в европейското културно пространство. Между тях са диалозите на Платон, Омировите поеми, Битие и време на Хайдегер, големите трактати на Кант. Между тях е и Аристотеловата Метафизика. Закъснялата ѝ поява на български още повече подчертава причините за величината на сегашното събитие. С нея започва историята на 

                              европейската философия като наука.

Тя насочва разбирането за експеримент и такива жестове на европейското мисловно ориентиране като правенето на дистинкции и класификации.

Метафизиката е "родината" на понятията действителност и възможност, без които днес не бихме сторили и крачка.

Българската Метафизика е особено постижение и като един вид съдружие.

Компендиум от Аристотелови текстове и работа на коментатори върху тях, тя е Илиада-та на гръцката философска наука, съдържаща в себе си колебания както по цялостната система на философията, така и по смисъла на определени понятия. Тези колебания се отразяват на превода и те са довели до странен ефективен разнобой между Николай Гочев и Димка Гичева, преводач и редактор на книгите I-III и X-XIV, и Иван Христов, изпълнил превода на средната част от книга IV до IX.

Аристотеловата Метафизика на български език демонстрира два осъзнати преводачески подхода – единият с уважение към нормата на днешния език и страната на живото слово в Аристотеловия текст, а другият с почит към аристотелизма  и последствията му в европейската философска традиция.

Така е. За предоставянето на текстове с такава величина е нужно съдружие. Преди много години подобно съдружие доведе до отличния превод на Омировата Илиада. Сега то довежда до убедителния резултат на Аристотеловата Метафизика. Може би между другите безспорни качества на тази книга е и това, че тя не скрива проблемите си и подканва да се включим в тях.

Не за да ги решим, а за да попаднем в заедността, наричана култура. В този смисъл като набелязан път към едно неупражнено на български универсално, Аристотеловата Метафизика е не просто събитие за малцина, а културно събитие – и за тези, които не биха я разгърнали. "

                                                                             Богдан Богданов

Бях забравила за това сравнение и не съм особено съгласна с проф. Богданов. За мен Илиада-та на философията са 24 от Платоновите диалози, а Одисея-та на философията са 24 от Аристотеловите "трактати", всъщност компендиуми, събрани и аранжирани от Андроник Родоски във вид и подредба, с които ги знаем днес, векове след смъртта на Философа. Одисея-та на философията минава през истинско одисействане в продължение на векове, докато стигне от автора до първия си издател. 

В изданието на "СОНМ" от 2000 г. има СТО страници с две встъпителни студии, една от Иван Христов и една от мен; има обилни коментари; има прецизни индекси; има солидна библиография. То беше изчерпано за две години и... дълго не се намери начин за преиздаването му, така както, уви, повечето от диалозите на Платон не са преиздавани и/или превеждани от други преводачи вече повече от 30 години. Само с няколко изключения.

През 2017 г. най-после се появи ново издание на осем от четиринадесетте книги, преведени от Николай Гочев - Α, α, Β, Ι, Κ, Λ, Μ, Ν. Отново благодарение на едно съвсем малко семейно издателство, даже още по-малко от "СОНМ". "Дива 2007" предложи редактирания за шести път превод на книгите. Преводачът Николай Гочев със старанието и отговорността на истински учен, редактира още два пъти своя превод от 2000 г., който беше редактиран четири пъти още преди първата му публикация. Така авторедакциите станаха шест, но радикални изменения няма, по-скоро оглаждане и полиране. 

В качеството ми на научен редактор и на това издание, към написаното през 2000 г. добавих още един текст. Вторият предговор бе посветен на 2 400-годишния юбилей на Философа, който светът отбеляза през 2016 година и на аристотелознанието у нас.

В научния апарат на новото издание от 2017 г. преводачът Николай Гочев отново включи индекс на имената и още по-подробен индекс на почти 250 философски понятия, като в някои от тях като в гнезда се съдържат още по няколко други. Това прави книгата своеобразен философски речник на Аристотеловата теологика. 

Добавих четири тематични библиографии към това ново публикуване:

1.      1.На преводите на Аристотел на български до края на 2016 г.;

22.    2. На интерпретации за него в нашата академична среда; 3 и 4. две кратки библиографии на издания и интерпретации на чужди езици по проблеми на първата и втората философия.

Художник на изданието е г-жа Мария Фенерска, а предпечатната подготовка направи г-жа Елена Лазова.

Изданието стана възможно благодарение на спомоществователството на г-жа Деворина Гамалова.

Междувременно Николай Гочев успешно работеше върху превода на останалите шест книги – от Четвърта до Девета.
През октомври миналата година и те да стигнаха до нашия читател. За издаването им бе осигурено частично финансиране от г-жа Мария Николова. Отново издание на "Дива 2007", отново странирано и обработено от г-жа Елена Лазова, отново художнически оформено от г-жа Мария Фенерска.

В това издание има встъпителна студия от преводача, коментарни бележки под линия – негови и на редактора д-р Иван П. Петров, индекси и тематични библиографии.

Но освен тези задължителни апаратни аксесоари, без които четенето на този труден философски текст е обречено, единствено и само в това издание има още нещо:

конспективни изложения на преводача на съдържанието на главите и книгите, т. нар. 

    иманентна преводаческа херменевтика,

която е на с. 205-238. По подобие на конспектите към превода на Кристофър Роу и Сара Броуди на "Никомахова етика", издаден от Оксфордското УИ през 2002. 

Защо така, отделно и плюс коментара на преводача и редакторите, които са под линия, преводачът дава и конспект на съдържанието, в което със свои думи предава онова, което в най-сложните места е превел буквалистично?

Защото, както е написал Майлс Бърниет в стенограмите от обсъжданията на т. нар. Лондонски семинар върху книгите Дзета и Ета, на някои от местата в тях са предлагани по 17 варианта за превод на едно и също изречение! 

Иманентната преводаческа херменевтика на най-трудните и най-проблемни места от Седма и Осма книга, които преводачът е превел буквалистично, но е снабдил с обилни коментари под линия, засега са само в изданието на "Дива 2007" от миналата година. 

И най-после, на 8 юни тази година Университетското издателство "Свети Климент Охридски" публикува в едно книжно тяло 14-те книги на Илиада-та на философията, в подредбата или по-вярно казано в хаоса и безпорядъка, в който ги е поставил една до друга Андроник Родоски векове след смъртта на Аристотел. В едно книжно – в превода на един преводач.

Но разбира се, отново с встъпителна студия на преводача, коментари и бележки, тематични библиографии и индекс от 99 страници! 

Изданието на УИ, за да стане и остане под 500 страници и за да не е много скъпо, а да може да се набави поне от най-заинтересованите студенти, също е с мека корица.

 У нас и в най-стария университет интересът към античната философия и литература все повече намалява и значението ѝ все повече се подценява, но публикуването на Аристотеловата Метафизика в превод само на един преводач е събитие за световното аристотелознание. Преводът на Гочев във всички тези книги е направен по изданието на гръцкия текст на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933-1935 г. В книгата има встъпителна студия от преводача, обилни коментари, огромен индекс (с. 361-459) и тематични библиографии. 

Редактор на кн. IV-IX е Иван П. Петров, а редакцията и коментара на кн. I-III и X-XIV е моята, с малки допълнения и корекции. 

Николай Гочев е десетият човек в света,  превел цялата Метафизика за пръв път на даден език самостоятелно (без съпреводач). Преди него това са направили само Мьорбеке (на латински, XIII в.), Тейлър (на английски, 1801), Хенгщенберг (на немски, 1824), Аскарате (на испански, 1875), Бартелеми Сент-Илер (на френски, 1879), Карлини (на италиански, 1928), Кубицки (на руски, 1934), Бездечи (на румънски, 1965), Лесняк (на полски, 1983) (вж. библиографията на Радиче-Дейвис от 1997, цитирана в книгата).

Всяко от тези издания има някаква отлика и нещо, което го прави уникално, а именно:

– Единствено и само в изданието на "СОНМ" от 2000 г. може да се прочете преводът на Иван Христов на книгите от Четвърта до Девета, както и неговите коментари, индексите на понятийната стратегия, избрана от него и встъпителната му студия, озаглавена Метафизиката в Аристотеловата "Метафизика" ;

– Единствено и само в изданието на осемте книги, публикувано от "Дива 2007" през 2017 г., има две встъпителни студии от мен и четири тематични библиографии, две от които са за преводите на български и аристотелознанието у нас;

– Единствено и само в изданието на централните шест книги, публикувано от "Дива 2007" през 2019 г., може да се намерят конспектите на преводача, т. нар. иманентна преводаческа херменевтика;

– Единствено и само в изданието на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" в едно книжно тяло, в превода на един преводач, са събрани и подредени 14-те книги в реда, отреден им от Андроник Родоски.

То е и най-удобно за ползване от студенти, но тиражът е 150 екземпляра, от които към читателите поеха 120. До началото на академичната учебна година и то ще изчезне от книжарниците. 

Но този свод от лекционни записки за теологиката, за първата философия, ако не Илиада-та на философията, както казваше проф. Богданов, е една от книгите в Одисея-та на философията. Тя трябва да има различни издания.