впечатление от Алеята

 

Най-новият брой на Литературен вестник е посветен на 50-годишния юбилей на Боян Манчев.

Да е здрав и честит, да твори и създава все така философски, лингвистични, есеистични, прозаични, драматургични, теоретични и още нови динамологични творби!

Дюнамис е тема, а динамологията е океан, който извира от едно ручейче при Платон в Теетет, но през столетията и хилядолетията от ручей става океан и понятийната му акватория се опознава от големи мислители като Боян Манчев.

Да му даде Господ много и благи години живот в здраве и радост!

За броя на Литературен вестник водещата д-р Камелия Спасова сподели във фейсбук:

ЛВ, бр. 31/2020: https://litvestnik.files.wordpress.com/2020/09/lv31.pdf

В началото на септември Ангел В. Ангелов даде идеята да направим нещо за Боян Манчев. Измислихме, че страниците на ЛВ са добра сцена. Още повече с Боян Манчев заедно сме изработвали заедно не един брой на вестника. Благодаря за готовността да се включат и хубавите текстове, които пратиха за отрицателно време: Ангел Ангелов,

Miglena Nikolchina

,

Alexander Kiossev

, Димитър Вацов,

Bogdana Paskaleva

, Дарин Тенев,

Chris Enchev

,

Bozhana Filipova

,

Futoshi Hoshino

,

Nevena Calendula

Както и на фотографите:

Svoboda Tzekova

,

Boryana Pandova

Лице на броя:

Galina Georgieva

Още в броя:

Savina Petkova

,

Francesca Zemyarska

,

Ivan P. Petrov

,

Avgustina Todorova-Peneva

,

Yanitsa Radeva

,

Dimka Gocheva

,

Митко Георгиев Новков

,

Георги Гаврилов

,

Валентин Дишев

,

Stefan Ivanov

Фотография: Боряна Пандова

В броя участвам с отговори на въпросите за впечатленията ми от Алеята на книгата. Благодаря за тази възможност на Камелия и на докторантката Франческа Земярска. Ето какво споделих там:

Разбирам как се чувстват пътуващите през пустиня, когато най-после стигнат до оазис – така се почувствах на събитието, наречено „Алея на книгата“ тази есен. Бях само веднъж, на 7 септември, на разговора по повод на романа Поздрави от Хадес от Яница Радева, издаден от „Жанет 45“. Хубаво беше. Камелия говори много интересно, но може би прекалено дълго. Яница беше смутена и отговаряше съвсем накратко. 

На премиери на книги винаги ми харесва четенето на откъси от самата книга, ако е белетристика, или на някои от стиховете, ако е книга с поезия.

Тази година разговорът на открито беше около миниатюрна жизнерадостно-жълта шатричка, а предишните години – около по-стабилен и по-висок дъсчен подиум, под сянката на доста по-голяма палатка в началото на Алеята. И това ме натъжи. Шатричката за фон на разговорите тази година беше почти тройно по-малка от палатката-заслон през предишните години. В това видях някакъв знак – сякаш всичко в света на книгите, на четенето, на човешкото е започнало да се смалява, смалява, смалява…

*

Тази година Алеята се случи малко по-рано от предишни години, във време на небивала неизвестност и тревожност. В по-голямата част от света университетите вече започнаха учебната година, а в някои от факултетите у нас все още никой не знае как ще преподаваме. Колегите от Богословския, Физическия и Химическия факултет, както и някои от преподавателите от Философския факултет провеждат лекциите със задочните студенти присъствено. Природонаучните факултети твърдо са решили така да проведат и зимния семестър. Университети с хиляди студенти в София като Медицинския, Техническия и УНСС, който вече има повече студенти от най-стария, ще се върнат към нормалността. Академичният живот в тях е реанимиран. А Ректоратът, домът на хуманитарните факултети и най-вече на филологиите, е затворен вече от половин година и може да остане непристъпен още дълго. И това ако не е знак, какво е? Домът на знанията за словото, за книгите, за човека се оказва най-опасното пространство за общественото здраве! Ако това положение продължи още няколко месеца, телата може и да бъдат опазени, но душата и духът на хуманитаристиката и хуманитарите ще бъдат разболени и разстроени за дълго, ако не и завинаги.

*

Не си купих много нови книги. Едно, защото някои от издателствата не участваха в проявата. И второ, защото вече няма къде да ги държим. Дори в килера на апартамента на свекърва ми Лидия – Бог да я прости! – наскоро намерихме книги. Ще подарим поне 80 книги от написаните и най-използваните от нея на Ветеринарния факултет на Тракийския университет в Стара Загора, и чак след като те стигнат до читатели, които ще ги четат, ще започна отново да си купувам нови за мен.

*

Не съвсем неочаквани, но много радостни бяха срещите с Иван, Димитър, Богдана и Георги.

*

В бъдеще, дано да има бъдеще, през топлите месеци на годината трябва да има колкото се може повече такива събития – и заради словото и книгите, и заради изкуствата. И концерти, и спектакли.

 

Димка    

 

 

 

каньонът на Девинска

екопътека "Струилица", 25 септември 2020 г.

 

да посрещнем есента

 

"Илиадата" на философията – част 1

 

Преди 20 години, в горещото лято на 2000 г. първият български превод на Метафизика на Аристотел стигна до читателите. 20 години по-късно ми се струва важно, поне за мен, да направя обзор на случилото се в този времеви разтег, да препрочета малкото рецензии и отзиви за преводите и изданията на текста на български език. 

Започвам с оценката на проф. Богдан Богданов, който каза на премиерата в края на октомври 2000 г. в Зала 2 на Ректората: 

това е Илиадата на философията. 

Това е философският епос, който е основа и фундамент, ако не на цялото световно, поне на европейското понятийно мислене, така както Илиадата е темелът на художественото слово.

По-късно изказването му от премиерата беше публикувано във вестник Култура, бр. 45 (2155), XLIV година , 17 ноември 2000. 

В началото на изказването проф. Богданов споделя изненадата си, че малко семейно издателство, което е публикувало до този момент предимно съвременна френска философия, е издало книгата. Изразява и съмнения, че видът ѝ ще издържи многократната работа с нея, като има предвид, че книгата не е с твърди корици и не е шита, а това не е книга, която се прочита само веднъж: 

"Сигурно няма да издържи на дългото и упорито прелистване, до каквото ще доведе щудирането ѝ. Но формата и видът на българската Метафизика съответстват на сегашното ѝ ползване. Тя ще повдигне въпроси, ще се наложат добавки и подобрения.

Подобни книги стават паметник постепенно. Затова и не бива да се бърза с по-стабилния им външен вид. Определени преводни книги са conditio sine qua non в европейското културно пространство. Между тях са диалозите на Платон, Омировите поеми, Битие и време на Хайдегер, големите трактати на Кант. Между тях е и Аристотеловата Метафизика. Закъснялата ѝ поява на български още повече подчертава причините за величината на сегашното събитие. С нея започва историята на 

                              европейската философия като наука.

Тя насочва разбирането за експеримент и такива жестове на европейското мисловно ориентиране като правенето на дистинкции и класификации.

Метафизиката е "родината" на понятията действителност и възможност, без които днес не бихме сторили и крачка.

Българската Метафизика е особено постижение и като един вид съдружие.

Компендиум от Аристотелови текстове и работа на коментатори върху тях, тя е Илиада-та на гръцката философска наука, съдържаща в себе си колебания както по цялостната система на философията, така и по смисъла на определени понятия. Тези колебания се отразяват на превода и те са довели до странен ефективен разнобой между Николай Гочев и Димка Гичева, преводач и редактор на книгите I-III и X-XIV, и Иван Христов, изпълнил превода на средната част от книга IV до IX.

Аристотеловата Метафизика на български език демонстрира два осъзнати преводачески подхода – единият с уважение към нормата на днешния език и страната на живото слово в Аристотеловия текст, а другият с почит към аристотелизма  и последствията му в европейската философска традиция.

Така е. За предоставянето на текстове с такава величина е нужно съдружие. Преди много години подобно съдружие доведе до отличния превод на Омировата Илиада. Сега то довежда до убедителния резултат на Аристотеловата Метафизика. Може би между другите безспорни качества на тази книга е и това, че тя не скрива проблемите си и подканва да се включим в тях.

Не за да ги решим, а за да попаднем в заедността, наричана култура. В този смисъл като набелязан път към едно неупражнено на български универсално, Аристотеловата Метафизика е не просто събитие за малцина, а културно събитие – и за тези, които не биха я разгърнали. "

                                                                             Богдан Богданов

Бях забравила за това сравнение и не съм особено съгласна с проф. Богданов. За мен Илиада-та на философията са 24 от Платоновите диалози, а Одисея-та на философията са 24 от Аристотеловите "трактати", всъщност компендиуми, събрани и аранжирани от Андроник Родоски във вид и подредба, с които ги знаем днес, векове след смъртта на Философа. Одисея-та на философията минава през истинско одисействане в продължение на векове, докато стигне от автора до първия си издател. 

В изданието на "СОНМ" от 2000 г. има СТО страници с две встъпителни студии, една от Иван Христов и една от мен; има обилни коментари; има прецизни индекси; има солидна библиография. То беше изчерпано за две години и... дълго не се намери начин за преиздаването му, така както, уви, повечето от диалозите на Платон не са преиздавани и/или превеждани от други преводачи вече повече от 30 години. Само с няколко изключения.

През 2017 г. най-после се появи ново издание на осем от четиринадесетте книги, преведени от Николай Гочев - Α, α, Β, Ι, Κ, Λ, Μ, Ν. Отново благодарение на едно съвсем малко семейно издателство, даже още по-малко от "СОНМ". "Дива 2007" предложи редактирания за шести път превод на книгите. Преводачът Николай Гочев със старанието и отговорността на истински учен, редактира още два пъти своя превод от 2000 г., който беше редактиран четири пъти още преди първата му публикация. Така авторедакциите станаха шест, но радикални изменения няма, по-скоро оглаждане и полиране. 

В качеството ми на научен редактор и на това издание, към написаното през 2000 г. добавих още един текст. Вторият предговор бе посветен на 2 400-годишния юбилей на Философа, който светът отбеляза през 2016 година и на аристотелознанието у нас.

В научния апарат на новото издание от 2017 г. преводачът Николай Гочев отново включи индекс на имената и още по-подробен индекс на почти 250 философски понятия, като в някои от тях като в гнезда се съдържат още по няколко други. Това прави книгата своеобразен философски речник на Аристотеловата теологика. 

Добавих четири тематични библиографии към това ново публикуване:

1.      1.На преводите на Аристотел на български до края на 2016 г.;

22.    2. На интерпретации за него в нашата академична среда; 3 и 4. две кратки библиографии на издания и интерпретации на чужди езици по проблеми на първата и втората философия.

Художник на изданието е г-жа Мария Фенерска, а предпечатната подготовка направи г-жа Елена Лазова.

Изданието стана възможно благодарение на спомоществователството на г-жа Деворина Гамалова.

Междувременно Николай Гочев успешно работеше върху превода на останалите шест книги – от Четвърта до Девета.
През октомври миналата година и те да стигнаха до нашия читател. За издаването им бе осигурено частично финансиране от г-жа Мария Николова. Отново издание на "Дива 2007", отново странирано и обработено от г-жа Елена Лазова, отново художнически оформено от г-жа Мария Фенерска.

В това издание има встъпителна студия от преводача, коментарни бележки под линия – негови и на редактора д-р Иван П. Петров, индекси и тематични библиографии.

Но освен тези задължителни апаратни аксесоари, без които четенето на този труден философски текст е обречено, единствено и само в това издание има още нещо:

конспективни изложения на преводача на съдържанието на главите и книгите, т. нар. 

    иманентна преводаческа херменевтика,

която е на с. 205-238. По подобие на конспектите към превода на Кристофър Роу и Сара Броуди на "Никомахова етика", издаден от Оксфордското УИ през 2002. 

Защо така, отделно и плюс коментара на преводача и редакторите, които са под линия, преводачът дава и конспект на съдържанието, в което със свои думи предава онова, което в най-сложните места е превел буквалистично?

Защото, както е написал Майлс Бърниет в стенограмите от обсъжданията на т. нар. Лондонски семинар върху книгите Дзета и Ета, на някои от местата в тях са предлагани по 17 варианта за превод на едно и също изречение! 

Иманентната преводаческа херменевтика на най-трудните и най-проблемни места от Седма и Осма книга, които преводачът е превел буквалистично, но е снабдил с обилни коментари под линия, засега са само в изданието на "Дива 2007" от миналата година. 

И най-после, на 8 юни тази година Университетското издателство "Свети Климент Охридски" публикува в едно книжно тяло 14-те книги на Илиада-та на философията, в подредбата или по-вярно казано в хаоса и безпорядъка, в който ги е поставил една до друга Андроник Родоски векове след смъртта на Аристотел. В едно книжно – в превода на един преводач.

Но разбира се, отново с встъпителна студия на преводача, коментари и бележки, тематични библиографии и индекс от 99 страници! 

Изданието на УИ, за да стане и остане под 500 страници и за да не е много скъпо, а да може да се набави поне от най-заинтересованите студенти, също е с мека корица.

 У нас и в най-стария университет интересът към античната философия и литература все повече намалява и значението ѝ все повече се подценява, но публикуването на Аристотеловата Метафизика в превод само на един преводач е събитие за световното аристотелознание. Преводът на Гочев във всички тези книги е направен по изданието на гръцкия текст на Im. Bekker-H. Tredennick, 1933-1935 г. В книгата има встъпителна студия от преводача, обилни коментари, огромен индекс (с. 361-459) и тематични библиографии. 

Редактор на кн. IV-IX е Иван П. Петров, а редакцията и коментара на кн. I-III и X-XIV е моята, с малки допълнения и корекции. 

Николай Гочев е десетият човек в света,  превел цялата Метафизика за пръв път на даден език самостоятелно (без съпреводач). Преди него това са направили само Мьорбеке (на латински, XIII в.), Тейлър (на английски, 1801), Хенгщенберг (на немски, 1824), Аскарате (на испански, 1875), Бартелеми Сент-Илер (на френски, 1879), Карлини (на италиански, 1928), Кубицки (на руски, 1934), Бездечи (на румънски, 1965), Лесняк (на полски, 1983) (вж. библиографията на Радиче-Дейвис от 1997, цитирана в книгата).

Всяко от тези издания има някаква отлика и нещо, което го прави уникално, а именно:

– Единствено и само в изданието на "СОНМ" от 2000 г. може да се прочете преводът на Иван Христов на книгите от Четвърта до Девета, както и неговите коментари, индексите на понятийната стратегия, избрана от него и встъпителната му студия, озаглавена Метафизиката в Аристотеловата "Метафизика" ;

– Единствено и само в изданието на осемте книги, публикувано от "Дива 2007" през 2017 г., има две встъпителни студии от мен и четири тематични библиографии, две от които са за преводите на български и аристотелознанието у нас;

– Единствено и само в изданието на централните шест книги, публикувано от "Дива 2007" през 2019 г., може да се намерят конспектите на преводача, т. нар. иманентна преводаческа херменевтика;

– Единствено и само в изданието на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" в едно книжно тяло, в превода на един преводач, са събрани и подредени 14-те книги в реда, отреден им от Андроник Родоски.

То е и най-удобно за ползване от студенти, но тиражът е 150 екземпляра, от които към читателите поеха 120. До началото на академичната учебна година и то ще изчезне от книжарниците. 

Но този свод от лекционни записки за теологиката, за първата философия, ако не Илиада-та на философията, както казваше проф. Богданов, е една от книгите в Одисея-та на философията. Тя трябва да има различни издания. 

 

как ще преподаваме

 

Не знам как ще преподаваме през академичната учебна година, която ще започне след три седмици и дали изобщо ще е възможно да се вземе унифицирано решение за целия университет, или всеки факултет и всяка специалност ще има свой подход. 

Има катедри, които от началото на лятото провеждат заседанията на катедрените си съвети присъствено. 

Има и преподаватели, които обявяват, че преподаването на студентите от задочната форма също ще е присъствено. В специалност Философия програмата на задочниците за предстоящите лекции през септември, доколкото разбирам, е направена така: лекциите на преподавателите, които избират присъственото преподаване, са събрани в последователни дни, а после са дистанционните. 

Това е единствено правилното решение според мен: на желаещите да преподават присъствено, да не им се пречи. А желаещите да преподават дистанционно, да го правят през която платформа искат.

Три седмици преди началото на новата академична година според мен е ясно следното:

Сигурна, безопасна, многократно изпитана и гарантирано ефективна ваксина, която да няма странични ефекти, ще има най-рано след пет години. Това беше предупреждение на по-откровените  лекари и фармацевти още в началото на годината. Каквато и ваксина – уж – да се намери, от който и да било производител, от която и да било страна, тя ще има само психологически ефект, а доколко ще има профилактичен ефект и на цената на какви странични дефекти ще е профилактичният ефект, се разбира след не по-малко от четири-пет години. 

В нашия университет решенията се вземат от колективните органи на управлeние, но някои от нас, които сме преподаватели вече с десетилетен стаж, не сме участвали никога нито във Факултетните съвети, нито в Общото събрание на университета, нито в Академичния съвет. Има други колеги, които вече пети или шести мандат са членове на Факултетните съвети и сега те ще вземат решения. 

На преподавателите, които никога не сме участвали в колективните органи на управление, защото сме предпочитали да си гледаме преподаването, превеждането и писането на книгите, не ни е дадена думата никъде. Можем да се изказваме само във виртуалните ни пространства – на лични блогове и в профили в социалните мрежи. Това се наказва изключително жестоко и безмилостно, но тъй като не съм (все още) дисциплинарно уволнена, ще споделя писмото, което изпратих на колеги преди 3 месеца, на 11 юни. Те обсъждаха различните варианти не само за преподаването, но и за организирането на научно-изследователската работа още в края на предишната учебна година. Техният текст е бил изпратен на Председателя на Общото събрание и на Деканския съвет също в началото на юни.

Здравейте, колеги,

 

Радвам се, че има такава инициатива. Ако събирането на подписи под документа продължава, нека и моето име да бъде добавено към имената на колегите, които вече са се подписали.

Бих добавила още няколко теми към поставените за обсъждане:

 

Първо. В работния документ не се споменава нито веднъж думата "библиотека" или "библиотеки", а това е едно от най-печалните следствия от физическото принудително дистанциране. Да "нормализираме" перспективата за трайно дистанционно образование с трайно елиминиране на работата в библиотеки, означава да заживеем в свят, на който може да завиди и въображението на Рей Бредбъри.

Какво предлагам?

А. Предлагам, ако изобщо се наложи, дано да не дава Господ да се налага, университетските библиотеки да не бъдат затваряни никога повече. Няма логика в това в град като София всекидневно 350 000 души да ползват транспорт, или по-точно казано, да има 350 000 индивидуални пътувания, а в библиотеките да не може да се работи! Единствено и само в случаите на тотална блокада, когато и ако се наложи и градският транспорт да бъде напълно спрян,

има медицински резон и в това и библиотеките да не приемат читатели.

Б. Предлагам, ако изобщо се наложи, дано да не дава Господ да се налага отново дистанционно преподаване, на преподавателите да бъде разрешен достъп до университетските сгради и кабинети, използването на техниката в тях и осигуряване на дежурни служители, които да помагат за сканирането на книги.

Относно използването на техника давам пример за сравнение. В частната фирма, в която работи дъщеря ми, работодателят се погрижи всички служители да получат процесори, монитори, слушалки, микрофон и даже ергономичен стол за работата вкъщи. В Софийския университет някой попита ли преподавателите дали имат нужда от нещо, за да работят месеци наред от вкъщи?

Относно използването на кабинетите: за много от колегите домът се превръща в място, където, както написа един колега от ФЖМК, в две стаи трябва да се сместят две класни стаи, една аудитория и една редакция.

Преподавателите, които желаят и предпочитат, трябва да могат да работят в кабинетите си и да имат до тях достъп непрекъснато.

А съответно, в тях трябва да има поне един изправен компютър и добър интернет! За сравнение: в кабинетите, които съм ползвала през 30-годишната ми работа като щатен преподавател, никога не е имало компютър и затова няколко пъти съм писала доклади до деканските ръководства, а лаптопът, който получих от ФФ през 2009 г. няма звукова карта, като не може да бъде използван за аудиовръзка.

Сканирането на книги е много важно за университетското дистанционно образование, особено когато  библиотеките са трудно достъпни или направо непристъпни. Затова във всеки кабинет, ползван от преподаватели, трябва да има компютър, принтер, скенер и копирна машина.

 

(За голямо щастие на колеги, които преподават дисциплини, свързани с античността, има един дигитализиран книжен резервоар, виртуална библиотека в памет на г-н Огнян Радев, която съдържа стотици сканирани книги, най-вече преводи на български от антични автори. Създадоха я преди години с много труд студенти от МП по Антична литература и култура във ФКНФ).

 

В. Предлагам, ако изобщо се наложи, дано да не дава Господ да се налага отново, за лекциите по задължителни дисциплини пред големи групи студенти, т. нар. „потоци“,

да се ползва тази супертехника за стотици хиляди евро, каквато има, например, в зала „Яйцето“ в Четвърти блок. Щом има добри условия за видеоконферентна връзка с целия свят, както се хвалеха колеги покрай успешните им проекти, тогава тази техника защо не беше ползвана по време на неприсъствения семестър?

 

Второ. Дистанционното образование е обречено, ако разчитаме само на разпадащите се и несигурни връзки през университетската платформа Мудъл, при които студентите ни възприемат като радиоточки, с които не може да се води диалог, а ние възприемаме себе си като говорещи си на глас със самите себе си. Ние произнасяме монолози, студентите слушат нещо като академичен радиотеатър, радио-моноспектакъл.

Това, че устройствата им работят, докато ние си говорим сами пред микрофона, не означава, че те, когато се отегчат, не могат да  отидат да пият едно кафе в друга стая или даже да излязат на разходка из квартала,

и да се върнат пред устройството, за да напишат една фраза от типа на "нямам въпроси" в чата след час и половина.

Едно работещо устройство не означава, че от другата страна има един внимателно слушащ студент. Това е големият недостатък на Мудъл.

Доколкото изобщо позволява нещо като общуване, то е само аудио- и е асиметрично. Преподавателят закопнява поне един човек оттатък да си включи микрофона, да се чуват поне понякога някакви реплики, поддаквания, потвърждаващи междуметия или прекъсващи въпроси поради недобро чуване на дума или изречение, на име или заглавие на произведение… Няма такова нещо. Говорим си сами пред черния екран в продължение на часове. При включване на микрофоните на повече от един слушател на академичния радио-моноспектакъл се получава микрофония и/или ехолалия.

Мудъл може да се ползва само като виртуална библиотека за споделяне на текстове, сканирани книги, линкове към текстове, аудио- и видеозаписи и т.н., но за реална връзка и синхронно преподаване не става.

Междувременно получихме покани за присъединяване към обучения за използване на Майкрософт Тиймс.

Това е прекалено! По време на дистанционното обучение, което премина в дистанционна сесия, ползвахме и Мудъл, и Зуум, и Скайп, и електронна поща, в много случаи най-малко две електронни пощи, както и споделяхме файлове в личните ни дискове в Гугъл. 

Както показа проучването на студентското мнение за качеството на дистанционното обучение, в което за съжаление се включиха по-малко от 10% от студентите на Университета, след Мудъл най-много е бил използван Зуум. Ако се налага преминаване към втора платформа, с която да се допълни Мудъл и която е с по-добри аудио- и видеокачества за синхронна работа, по-добре е това да е Зуум, за да не се отива в лоша безкрайност с прибавяне на все нови и нови платформи.

 

Каква мярка  още предлагам?

От всички големи световни университети досега само Кембридж обяви, че всички лекции при тях през следващата академична година ще са само дистанционни, но семинарите, практиките, лабораторните работи и индивидуалните консултации ще са присъствени. При това, това е цял университетски град със 150 000 студенти и преподаватели в него. Освен това, както в Оксбридж, така и в 12-те най-елитни университети от американската „бръшлянова лига“ огромен дял от образователното общуване, или казано на административен жаргон „учебният процес“, е не в лекционна, а в семинарна форма и в тюторски консултации. Големите аудиторни лекции пред десетки студенти, които така или иначе дори и в обичайни обстоятелства не предполагат диалог и дискусия, може по изключение да се провеждат онлайн, но без семинари, упражнения и консултации университетът се превръща в ерзац-higher-education-provider.

Да се надяваме и молим за присъствено традиционно обучение през следващата година, но доколкото разбирам, дискусията, която се предизвиква чрез работния документ, е, за да имаме готовност и с План Б.

Предлагам още отсега да се планира разпределението на студентите за присъствено провеждане на семинарите през следващата учебна година.

В Ректората има много малки, тесни, задушливи и непроветриви помещения. 

Може би трябва да се помисли за използване на сградите на Химическия, Физическия, Биологическия и Математическия факултет и от други специалности и факултети?

Трето. Хигиената в Ректората и Четвърти блок не е на ниво. Може би единственият ректор, в чиито два мандата беше чисто, беше проф. Биолчев (като това беше едно от малкото положителни неща в управлението му) и тогава особено в Ректората професионално, но и много скъпо, чистеше фирмата „Василка“.

Всяка година има достатъчно опасни грипни вируси през зимата. 

Лошото почистване на Ректората и Четвърти блок може да се преодолее с наемане на повече хигиенисти и използване на повече препарати и консумативи, с почистване по два или три пъти на ден на сградите, в които се събират най-много хора. За това писах с прикачени снимки в нарочно писмо, адресирано до Деканския съвет и ръководителите на трите философски катедри във ФФ, при това още през януари месец тази година, далеч преди новият вирус да се разпространи по света.

Това е системен проблем в тези две сгради, в които работя най-често: мръсно е, не се чисти както трябва, няма сапун в тоалетните, в някои от кабинетите има мивки, но водата в тях е спряна…

Това е от мен засега.

 

С уважение: Димка Гичева-Гочева                                                       11 юни 2020 г.

p. s. 9 септември: лекциите на студентите от задочната форма във всички специалности в ПУ "Паисий Хилендарски" и ЮЗУ "Неофит Рилски", както и в Богословския факултет на СУ се провеждат присъствено.