музикология и философия

Всички, които познават проф. Кристина Япова, отдавна очакваха нейните десетилетни изследвания, специализираните ѝ курсове в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и в магистърски програми на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и множество нейни публикации по музикология да построят една внушителна с монументалността си история на идеите за музиката. 

И ето: Знанието за музиката. Исторически рефлексии, философски перспективи

Корпусът е завършен, двутомен е, вече е на разположение на читателите, като първият том е публикуван през март, а вторият – през юни тази година.

Първата книга е посветена на Античността, Средновековието и Ренесанса, и както предишните ѝ изследвания, тя е понятийно прецизна и изкуствоведски ерудирана, духовно богата, осветляваща за първоизворите и същевременно концептуално построена музикология с исторически репери и философска солидност.

На гърба на книгата за философията на музиката и музикологията през Античността, Средновековието и Ренесанса тя е представена така:

Въпросът, около който се разгръща изложението на тази книга, е „какво е това музика". В историята той е получавал различни отговори, влизащи в преки и задочни спорове. Както в споровете, така и във всеки от отговорите се съдържат значими философски перспективи. Едни от тях са се развили във времето, други са били изоставени в името на нови, трети са претърпели естествена забрава.

Първият том от предвидения двутомник се опитва да ги проследи, като

• отправя поглед назад, към епохите на Античността, Средновековието и Новото време (до XVII в.), за да открие мисловни посоки, отправени напред;

• дава думата на автори, открили и изказали за първи път значими идеи за музиката, привеждайки откъси от техни основни съчинения;

• реконструира методологически общата картина на музикалното знание чрез въвеждане на такива противостояния като взиране - вслушване в музиката, средновековна хуманизация - ренесансов хуманизъм и др.

• оглежда във възможно най-много аспекти отношението между музика и философия - сложно, нееднозначно, отдавна забравило защо Платон, един от създателите му, е нарекъл философията „най-висша музика".

Съдържанието на книгата е достатъчно като обосновка за това, защо тази книга трябва да влезе в библиотеките на университетите, а не само на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, както и в домашните библиотеки на всички, които се интересуват от история на изкуството и хуманитаристиката, от философия и богословие, от изкуствознание и музикология. Ето какво има в том Първи:

Увод

                                                       АНТИЧНОСТ

ПИТАГОР

Откривателят на музиката

Ключовите думи на питагорейството

Мит и логос

Музикалното съдържание на хармонията

Теориите и разказите

Отвъд аналогията

Първите връзки на философията с музиката

ХЕРАКЛИТ

Хармония и логос

Фрагментите на Хераклит в своите музикални залежи

Хармонията и връзката Бог-логос-етос

ПЛАТОН

Раздвояването като отправна точка

Числото

Душата на света

Музика и етос

Хармонията в звуковия израз на „хармониите“

Възпитаният в музиката

Връзката музика-философия

Платоновата „идея“

„Федон“

Музикалната жертва

АРИСТОТЕЛ

Науката „хармоника“

Етосът

„За душата“

Влиянието на Аристотел

АРИСТОКСЕН

Музикосът Аристоксен

Основанията на музикалното

Дисциплината „хармоника“ отвън и отвътре

Гласът

Тонът

Етосът

Да бъдеш музикос

Музикалната природа

Затварянето: Клеонид, Аристид Квинтилиан, Секст Емпирик

                                           СРЕДНОВЕКОВИЕ

Предварителни бележки

За взирането в музиката и вслушването в нея

Хуманизация на идеите за музиката

Разликата между античния и средновековния възглед за музиката

АВГУСТИН

Музикалното практикуване

„Изповеди“

„De musica”

ПСАЛМИ, ПОСЛАНИЯ, КОМЕНТАРИ

Човешкият глас и чуващият Господ

Гласът Господен

Възпев, прослава, благослов, хвала

Сладкогласието

Псалмопеенето в Новия Завет

Посланията на св. ап. Павел

Коментарите

Св. Василий Велики, Омилия върху първи псалом

Св. Йоан Златоуст, Изложение на псалом 41

Св. Атанасий, Послание до Марцелин за тълкуването на псалмите

Св. Никита от Ремесиана, За ползата от псалмодията

Св. Иероним, Коментар към Посланието на св. ап. Павел до ефесяни

Св. Бенедикт, Правило (Regula)

Алегория на инструментите

Св. Иоан Златоуст, Беседи   

Преобразуваният смисъл на инструмента

БОЕЦИЙ

Боеций – „автор на прехода“

Еклектика vs. система

Квадривиумната музика и „трите музики“

„Има три музики; и за силата на музиката“

„Кой е музикус?“

Аналогията и нейното преодоляване

Сетиво и разум

Музика и етос

Гласът

Тоновостта – условие за възможността на музикалното познание

„Утешението на философията“

Темата за смъртта

Любовта

„Когато го слушаш“

Човешкият глас

С молитва и надежда

ХУГО ОТ СЕН ВИКТОР

Двойната перспектива в средновековното знание за музиката

Методът на екзегезиса

Artes liberals

“Didaskalikon”

„За произхода на изкуствата“

„За разграничаването на науките/изкуствата“

Квадривиумът

                                       

НОВО ВРЕМЕ

„МУЗИКА“ И „РЕНЕСАНС“

Методологически аспекти на периодизацията

Идеята за „новото“

Преходът

Иоан де Мурис

Якоб от Лиеж

Маркето от Падуа

Новата цялост на музиката

Йоханес Тинкторис

„Речникът“

„Пропорционалното в музиката“

„Книга за изкуството на контрапункта“

Музикалното изкуство

Творбата като алегория

Музика и слово

„Institutioni harmoniche” на Царлино

XV – XVI ВЕК

Изследователски аспекти

Марсилио Фичино

„Три книги за живота“

Музиката и общите тенденции: отзвук, пречупване, разместване

Хайнрих Корнелий Агрипа

„За музиката“

Джироламо Мей

„Писмо до Винченцо Галилей върху древната и модерната музика“

Томазо Кампанела

„Метафизика“

В навечерието на музикалния барок

Summary

*** Кристина Япова е музиколог, доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата – БАН. Автор е на книгите: Църковност и музикално мислене. С примери от творчеството на Добри Христов. С., Институт за изкуствознание – БАН, 2006; Музиката на горните сърца. С., ИИИ-БАН, 2007; Звук и етос. Вариации върху тема от Боеций (Повече за тази книга на този блог). С., ИИИ-БАН, 2011; Музика и логос. „Моисей и Арон” на Шьонберг, С., изд. „РИВА“, 2015; Знанието за музиката: исторически рефлексии, философски перспективи. Том 1 и 2, С., ИИИ-БАН, 2020 и др. Студиите ѝ от последната година са: Музикологията днес в опита на своите исторически понятия. В: сб. Съвременно музикално мислене, С., изд. на БАН, 2019; „Утешението на Философията” на Боеций като музикално упражнение на душата. В: Българско музикознание, 3/2018; Philosophy vs. Musical Aesthetics – On an (Im)possible Dialogue in 19^th Century. In: Music between Ontology and Ideology, ed. by Milena Bozhikova, Cambridge Scholars Publishing, 2020.

Внушителният двутомник по история на философия на музиката излиза като издание на Института за изследване на изкуствата – БАН, с подкрепата на Фонд Научни изследвания на МОН.