снимката е от май месец миналата година
Честита първа пролет!
Дано от днешното пролетно равноденствие до деня на лятното слънцестоене всичко с напастта да е приключило.
А за мен в първия пролетен ден се случи нещо първо.
Винаги има първи път.
Току-що проведох първата си аудиолекция със студенти от немска филология. Слушаха внимателно, по-едно време имаше малко микрофония. После те явно нещо изключиха и не ги чувах, но те ми отговаряха в чата. Странно беше, не е като на живо, но по-добре от нищо.
Разбира се, когато става дума за преподаване на философия, може и диахронно.
На всички студенти, на които съм преподавала през последните 15 години, изпращам по електронната поща буквално хиляди страници сканирани текстове от книги с произведения на великите мислители от миналото. С тях е натъпкан и Мудъл, в курсовете, които водя.
Философията е логос. Писаното слово може да бъде внимателно четено, макар че Платон предупреждава във "Федър" за обратното.
А днес пробвах с устно слово от дистанция. Понеже беше за първи път по този начин, може би се получи малко хаотично. Но винаги предпочитам да говоря, а не да чета. А написаните лекции, mot-a-mot някои, а други в по-конспективен вид студентите също ги имат в електронната платформа.
Но-о-о, не виждам лицата ми, не мога да възприема реакциите им.
Това е малко като сам да си говориш. Получаваше се днес на няколко пъти и микрофония, докато те си изключиха звука и отговаряха на някои от въпросите ми писмено в чата.
С една дума: имитация и симулация на университетско преподаване по философия.
Следващото. Винаги след преподаване се прибирам пеша до нас – премислям какво как е казано, как се е получило, от реакциите на студентите, от израженията на лицата и гримасите им разбирам какво не е било съвсем ясно, та да го кажа и в началото на следващата аудиторна работа като интро към следващото говорене...
И последно, но не и по важност.
Седим затворени в къщи, вързани с веригите на заповедите и забраните,
а от нас се изисква и очаква всеки ден да се занимаваме с напрегната интелектуална работа чрез компютри и онлайн.
Часове наред всеки ден без право на почивка и разходка след това на въздух и на слънце.
Докога ще сме работоспособни и продуктивни при този начин на живот?
Докога ще сме жизнеспособни?
Само мутри и каскетаджии, които никога не са помирисвали никакъв интелектуален труд, могат да си въобразяват, че хилядите учители и университетски преподаватели у нас ще издържат на този тормоз: работете от вкъщи дистанционно чрез компютрите и онлайн, ама после оставате като роби, оковани с вериги за бюрата си!
И така докога?
Ако това продължи и след 13 април, половината от нашите учители и преподаватели, които съвестно сме си гледали работата по този начин по времето на извънредното положение, което противоконституционно днес премина във военно,
ще станем жертва на професионални прегарания, или по-просто казано, на неврози и психози.
No comments:
Post a Comment