послеслов на редактора

Преводът на Метафизика на български, осъществен само от един преводач, е вече в издателство. При добро стечение на обстоятелствата ще стигне до читателите до края на тази година.

Преди повече от три десетилетия с тази отговорна задача се беше заела колегата Донка Марковска, в чийто превод и коментар четем Държавникът и Филеб на Платон. Тя защити блестяща дисертация за катарсиса в Поетика на Аристотел под научното ръководство на проф. Александър Ничев. През учебните 1988/89 и 1989/90 тя беше асистентка по старогръцка литература, но отдавна живее и работи отвъд Атлантика.

По същото време едно малко трио се упражняваше върху превеждане на една малка част на Енеадите на Плотин, но не с намерение да публикува дори една от 54-те части, а за да изработи сравнително хомогенен терминологичен инструментариум за превеждане на термини, категории и понятия, които се раждат при Платон и/или Аристотел, укрепват в неоплатонизма и заживяват вечен живот в езика на философите. Триото се състоеше от Доротея Табакова, Иван Христов и мен. Работната ни група се събираше първо в един кабинет в Института по философия, после на един таван в блок до „Орлов мост“, уютно обзаведен като кабинет на Иван, понякога в сладкарница „Пролет“, а след раждането на Марта Лафер - в дома на Доротея. 

След това бе създадено едно друго трио, защото след раждането на Марта и Емилиян Лафер Доротея трябваше да се посвети изцяло на тях, освен на преподаването на старогръцки, на превеждане и теоретизиране за превеждането на поетични и драматургични творби.

Позволявам си да напиша тези мемоарни редове, защото беше точно така: имаше едно първоначално разпределение на 14-те книги между нас тримата и ни най-малко не се страхувахме, че ще има какъвто и да било проблем, ако първият български превод се появи, изпълнен не с една, не с две, а с три различни преводачески техники. По света има толкова много частични преводи на Метафизика – на една, на две или на три книги, в които някой колега хвърля светлина върху част, а интелигентните читатели се сещат какво следва от това за цялото, доколкото изобщо и ако изобщо 14-те книги могат да се мислят като непротиворечиво и обмислено-подредено цяло.

Триото, в което влизахме Николай Гочев, Иван Христов и аз, през 2000 г. успешно стигна до уникално изпълнение: превод на Метафизиката на български език, предшестван от две встъпителни студии, обилно коментиран, снабден с индекси и библиография. В първия български превод на Метафизика книгите Алфа, Малката Алфа, Бета, Йота, Капа, Ламбда, Мю и Ню са преведени от Николай Гочев и редактирани от мен. Книгите Гама, Делта, Епсилон, Дзета, Ета и Тета са преведени и коментирани от Иван Христов. Двамата преводачи направиха много подробни и прецизни индекси.

Това първо цялостно издание стана възможно благодарение на старанието на г-жа Тодорка Минева и г-н Веселин Праматаров от малкото храбро хуманитарно издателство „СОНМ“.

В първия български превод на Метафизика единият преводач стои в хилядолетната традиция на превеждане на фундаменталните гръцки богословски и философски понятия на старобългарски, а другият преводач също е в хилядолетна традиция – на предаването им не абсолютно винаги, но в много случаи през утвърдената латиноезична парадигма.

Това издание стана неоткриваемо дори при антикварите три години след издаването му през 2000 г. Беше опровергана една от мантрите на пазарната икономика, че търсенето определя предлагането. Изданието беше търсено от мнозина в продължение на 15 години, но нито един издател не се осмеляваше да го осъществи.

Все пак, г-н Николай Фенерски от издателство „Дива 2007“ през 2017 г. публикува осемте книги, преведени от Николай Гочев в издание, посветено на 2400-годишния юбилей на Философа.

Миналата година се роди едно трето трио – триото на преводача Николай Гочев, редактора д-р Иван Петров и аз, този път като консултант-коректор.

Преводът на книгите от Гама до Тета беше завършен още през 2018 г., но преводачът пожела да направи авторедакция и да включи гласовете на други преводачи и издатели на текста от миналото и съвремието в коментирането на най-озадачаващи места, за които ще се спори винаги, докато философстването съществува.

Редакторът д-р Иван Петров прецизно сравни дума по дума превода и помогна много за изработването на индекса и тематичните библиографии.

В тази книга освен встъпителната студия на Николай Гочев и коментарите на преводач, консултант и редактор, има изчерпателен апарат – индекс и библиография на заглавията, споменати в изданието. Във финалния етап на работата трябваше да получим ерудирана техническа помощ от млад колега-полиглот. Тази помощ ни беше оказана от колегата Диана Зулчева.

Една пояснителна и важна бележка за авторството на бележките и коментарите.

В книгите I-III и X-XIV, на които съм редактор, повечето от тях са мои и те не са изрично обозначени. Всички бележки на преводача са отбелязани като „Бел. прев.“. В книгите от IV до IX почти всички бележки са на преводача и те не са изрично обозначени. Обозначени с „бел. ред. И. П.“ или „бел. конс.“ са съответните спорадични бележки на колегата Петров или моите.

С това издание българското аристотелознание изкачва висок връх, но остават още много сходни предизвикателства за следващите десетилетия  – своите преводачи очакват (най-малко) биологическите трактати и Метеорологика на Аристотел, венецът на късноантичната философия - Секст Емпирик, томове с фрагменти на досократиците и още томове с фрагменти от елинистическите философи, философско-математически и медицинско-философски антични текстове.

Дано направеното от нас да бъде полезно като ориентир в раниците на следващите колеги, които ще изкачват другите, все още некартографирани върхове в картата на българския философски език. 

Димка Гичева-Гочева

В навечерието на Успение Богородично

14 август 2019 г.