разходка на Илинден

химн към Неадекваций

Новият брой 9 на списанието Филологически форум е посветен на знанията и изкуствата, преосмислящи и оживотворяващи отново и отново античното наследство в литературата и философията.

Браво на съставителите, редакторите, преводачите и авторите на текстове и снимки в него!

Съдържанието вижте тук на страницата на Факултета по славянски филологии.

А какво за Химн към Неадекваций?

С него завършва броят и показва, че освен всички ерудитски и артистични таланти, с които са надарени, младите колеги имат и чувство за хумор.

Приятно четене!

храм "Света Марина"

Паметта на света великомъченица Марина почитаме днес.

Снимките са от 7 юли 2019 г.

Luc Brisson. XXVI International Plato Conference. St. Petersburg. Russia.

Днес започва Дванадесетият Международен Платонов симпозиум в Париж.
За 33 години от първоначалния замисъл за създаването му тази международна общност от учени от всички възрасти, всички континенти и всички нива на академичните позиции, се утвърди като наистина образцова, поне според мен:

Първо, защото самата Платонова философия е възхитителна философия-в-литература и никога няма да бъде зазидана в догматични зандани и второ, защото Платоновото общество има демократичен устав.
Общото събрание на Международното Платоново общество се провежда веднъж на три години по време на самия Платонов симпозиум и се избира всеки път ново ръководство. Председател става онзи колега, който ще организира следващия симпозиум, но също така в ръководството влизат и организаторите на по-следващите междинни регионални симпозиуми и конференции.

На самите Платонови симпозиуми участват винаги повече от 200 души - не само представящите доклади, но и много други колеги. И заради самите симпозиуми, и заради Общото събрание, на което се вземат решения за това какво, къде и кога ще се случва през следващите няколко години.
Например, мястото за провеждане на следващия Платонов симпозиум през 2022 г. е Университетът на Атланта в щата Джорджия и това е било решено и гласувано още на предишния симпозиум в Бразилия през 2016 г. А къде ще се проведе още по-следващият, през 2025 г., това ще се реши и гласува на Общото събрание в Париж тази седмица.

Освен тези най-представителни симпозиуми, които се провеждат веднъж на три години, има и най-малко по един междинен международен и някои по-малки регионални, които са пак международни.
Предишният междинен международен Платонов форум е бил проведен в Санкт Петербург през 2017 г.
Домакините тогава са взели много интервюта с най-известни изследователи, преводачи и преподаватели, посветени на платонознанието и античната философия.

Ето повечето от тях на това място в YouTube:


https://www.youtube.com/playlist?list=PLRLAhtfgtxA_UaM802giuSkryiPTA2oyv

Разбира се, на първо място сред тях е проф. Люк Брисон, който от десетилетия работи в центъра "Жан Пепен" в CNRS и който е пожизнен вицепрезидент на Международното Платоново общество, защото заедно с колеги-сътрудници от различни страни от десетилетия се опитва да прави пълна и изчерпателна библиография за всички студии, статии, книги и прочие, посветени на Платоновите диалози (и писма). Всичко, което се публикува за Платон в традиционно книжни, виртуални и електронни формати, на всякакви езици и от всякакви автори, се включва в библиографията, която се публикува и на страницата на МПО, и на страницата на центъра "Жан Пепен".

Създаването, укрепването и утвърждаването на Международното Платоново общество се дължи на всеотдайната десетилетна работа най-вече на проф. Люк Брисон, а неговото непосредствено бъдеще през следващите няколко години е в компетенциите на колегите, повечето от които са били интервюирани на междинния симпозиум в Санкт Петербург.
Те ще организират следващия симпозиум в Атланта и по-следващия, както и междинния, и по-следващия.

***
Бях щастлива, че можах да участвам в Международната конференция Платоновата философия в интердисциплинарен контекст, която се проведе в Университета "Иване Джавахишвили" в Тбилиси в края на май месец миналата година:

https://aaduce.wordpress.com/2018/05/27/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d1%82/

слоевете според Аристотел

Миналата седмица в една от филиалните библиотеки на Университета правех някакви справки. Дойде при мен библиотекарят и каза, че все още си спомня, че преди време съм преподавала антична философия. Помоли ме за справка. Да му посоча в кой трактат на Аристотел най-подробно се представя учението за слоевете.
Изпаднах в недоумение. Какво е това учение за слоевете? Казах му, че не мога да се сетя изобщо коя би била гръцката дума за "слой" и че Аристотел има около стотина измислени думи, защото когато няма подходяща дума, за да изрази нова мисъл, истинският философ измисля неологизми, при това не само нови думи, но и цели ексцентрични нови изрази, с които пита и твърди. Обаче слоеве? Какви са тези слоеве?
Библиотекарят ми посочи една книга: Философски речник на Хайнрих Шмит и Георги Шишков, издадена от УИ "Св. Климент Охридски" през 1997 г. Преводът на речника на Хайнрих Шмит, издаден още през 1912 г., е направен от д-р Анастасия Рашева по 22-то немско издание от 1991 г., но речникът е преработен и допълнен от проф. д-р Георги Шишков (за него не знам абсолютно нищо: нито кога и къде е живял, нито какво и на кого е преподавал).

И в този речник на с. 645 действително има речникова статия, която гласи, цитирам: 

учение за слоевете (Schichtenlehre, Schichtentheorie) (т е о р и я  за  с л о е в е т е), схващане за действителността като йерархия от  б и т и й н и   с л о е в е. Аристотел различава 5 слоя: най-долният е хиле, най-горният - духът, помежду им лежат предметите, живите същества и душата. Онтологическото у. за с. е просъществувало в тази или подобна форма чак до наши дни. Слоевете на битието се характеризират чрез това, че съответният по-висок слой е носен от винаги по-здравия по-нисък, но затова пък първият притежава повече свобода в сравнение с втория (доколкото свободата не се ограничава от факта, че е носена) - най-вече защото едното демонстрира нови свойства спрямо другото (образът на конника и коня).
Край на цитата.
После следва цитат от Етика на Николай Хартман от 1949 г. 

Явно в тази речникова единица има най-малко три недоразумения. Едното е, че в онтологията на Аристотел няма понятие за свобода. Второто е, че доколкото при него изобщо има понятие и дума, която донякъде да съответства на дух, това е т. нар. symphyton pneuma, вродената иманентна пневма, благодарение на която възникват живите същества, най-микроскопичните от тях, които се самозараждат в скали и пясък, например. Но това става не най-горе, а най-долу в прочутата scala naturae. Третото е, че няма как душата да е самостоятелен слой според Аристотел, защото е ентелехия на тялото - растително, животинско или човешко, като поради това според него тя не е и безсмъртна и самостоятелно съществуваща, и т.н.

Чела съм Николай Хартман и мисля, че много добре интерпретира Аристотел и Платон, особено в студията Към учението за ейдоса при Платон и Аристотел от 1941 г., а в началото на моите Нови опити... от 1999 г. има мото от неговата книга Телеологичното мислене от 1951 г.. 
Разбира се, той много силно авторизира в интерпретациите си античните мислители, но това е нещо, което и те са направили със своите предшественици, когато са използвали идеите им като градиво за собствената си мисловност. Така правят и почти всички хронологично следващи големи мислители от средновековната схоластика до днес - в някои случаи силно стесняват, а в други пригаждат усвоеното от понятизирането на по-ранните според своето философстване ad hoc.

Но когато при представянето на някакво съвсем ново специфично учение на мислител от ХХ век се смесят етика и онтология в някакви много кратки речникови статии, се получа кълбо от неразплетими куриози.

За жалост, явно все още в някои университетски среди доминира убеждението, че един много сбит речников конспект и за Аристотел и Платон, и за античните философи като цяло, върши универсална работа. Макар че минаха 30 години от прехода от тоталитаризъм към неототалитаризъм и преводите на класическите мислители на европейската традиция са много повече от времето на нашето следване, не в по-малка степен, а много повече в някои специалности се укрепва убеждението, че ученето за изпити и писането на писмени работи за големите в историята на мисълта е най-добре да се прави чрез учебници и речници. Така се стига до куриоза, в който добросъвестен автор заради краткостта на рубриката речникова статия подвеждащо се позовава на съчинение на модерен мислител, неуместно прилагащо един понятиен инструментариум (в случая от етиката) към мисловна сфера, за която не е предназначен (в случая - онтологията и космологията на Аристотел). Все едно с трион от дъскорезница да се опитваш да шприцоваш петифурки...

Не можах миналата седмица да помогна на библиотекаря за исканата справка... Той беше разочарован, че не знам в кой трактат на Аристотел се излага учението за слоевете. 
***
Нашата хуманитаристика е като гора, в която някои от дърветата отдавна са с изгнили корени... Няма го знанието за първосъздателите от античността - не защото няма хора, които да четат и превеждат самите произведения, и да преподават и да пишат, като ги цитират в оригинал. Такива хора има, но на тях "по партийна линия" им се пречи - да пишат, да публикуват, да участват в академичния живот по света и у нас, да преподават точно това, за което са спечелили няколко последователни конкурса.
А отминалата юбилейна година на 130-та годишнина добави нов институционален извънуниверситетски бункер, от който се изстрелват топовни залпове: обиди и издевателства, заплахи и шантаж към преводач(к)ите и преподавател(к)ите, които са се занимавали с Платон и Аристотел. 

***

И за да завърша все пак с нещо по-ведро.
Следващата седмица от 15 до 19 юли в Париж ще се проведе Дванадесетият Международен Платонов Симпозиум, който е посветен на Парменид.
Разбира се, и този път няма никого от нашата колегия. Поради същото.
Но програмата и резюметата на докладите на два (и даже на някои доклади на три) езика са публикувани на сайтовете и на самия сипозиум, и на Международното Платоново общество:
https://platosociety.org/

post scriptum:

Научих кой е бил проф. д-р Георги Шишков от изданието Българската философска култура през ХIХ- ХХ век. Биографично-библиографски справочник, издадено от „ЛИК“, С., 2000 г. със съставители и редактори Атанас Стаматов, Добрин Тодоров, Нина Димитрова, Диана Велчева, Димитър Денков, Димитър Димитров.

На с. 253, от речниковата статия, подписана с инициалите на проф. Атанас Стаматов, там пише, че е роден на 5 юни 1912 г. в Нова Загора, а е починал през 1991 г. Завършил е математика и физика в Софийския университет, специализирал е философия в Мюнхен. Защитил е докторат на тема „Категориално-логически анализ на основните математически понятия“ през 1942 г. След войната е останал в Германия и се е сближил с Николай Хартман. В продължение на 30 години е бил главен редактор на две философски списания, организирал е философски конгрес през 1947 г. в Гармиш-Партенкирхен, работил е много за следвоенното възраждане на страната, но и за популяризирането на българската философска култура в Германия, като е създал Академично дружество „Д-р Петър Берон“ със седалище в Хайделберг. Бил е професор в Залцбург и Мюнхен по философия на математиката и съвременното научно познание. Автор е на монографии, статии, рецензии. Удостояван е с високи държавни отличия на Германия.

И все пак при Аристотел няма учение за слоевете.   

преди фантастичния "Одисей"

Снощи драматичният театър в Пловдив закри сезона с Одисей - по Одисея на Омир, но в драматургичното ѝ прераждане според вдъхновението на Александър Секулов, режисирана от Диана Добрева. Много снимки, видеа, интервюта, отзиви и представяния на сценографите, композиторите, костюмографите, хореографите, актьорите, и още много за явлението Одисей: на страницата на театъра

https://dtp.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%BB/%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%b9/

Следващият сезон на театъра в Пловдив ще бъде открит отново с това явление, в което великият архетип на Омир се ражда отново, за да разтърси зрителите със слово, музика, танц, декори, костюми, грим и игра на светлините, и със заразителните превъплъщения на актьорите и актрисите като смъртни и безсмъртни. 

Едно клише за кино казва, че за да се получи хубав един филм, трябва да се изпълнят три условия. Първо, да има добър сценарий; второ, да има добър сценарий; и трето, да има добър сценарий. За театъра това се сещаме как се транспонира. Да има добра драматургия и пак, и пак да има добра драматургия.

Александър Секулов е преодолял изпитанието да оживотворява сюжет на най-великия епически творец на всички времена. Да се вживееш в културната мисия на продължител на живота на световнозначимите образци на литературата, е опасно също толкова, колкото и преминаването между Сцила и Харибда. Представлението минава през опасностите, "които много са", както казва и Софокъл. Освен най-важното, но не всичко от странстванията на многоумния мъж в Омировия епос, които няма как да бъдат представени и в 10-часов филм,

в тъканта на словото на представлението има малки, но ефектни и разпознаваеми цитати от Пиндар, Платон и свети апостол Павел, пародии на претенциозни идеологеми на мислители от XIX век, а финалът води към сбъдването на предсказанието, което Одисей чува от Тирезий при слизането си в подземното царство: че след приключенията и 20-годишния гняв на боговете, запокитващ го все по чужди брегове, завръщането на Итака ще е кратко. Ще трябва да тръгне пак на път и да стигне до вътрешността на земи, където людете не знаят що е туй море и ще помислят, че веслото му е сечиво за оране на земята...

Изпитанията пред режисьора на подобно творческо начинание също не са малко. Има режисьори, които имат толкова силно харизматично и автократично влияние над актьорите, че в спектаклите по антични мотиви, поставени от тях, изпълнителите на сцената са сякаш дресирани. 

Диана Добрева явно така въодушевява актьорите и актрисите, че античният първообраз не остава само до минимума на животоподдържането на роденото в древността, а наистина се ражда отново в сегашното, и сочи и към хоризонтите на бъдещето. 

Всеки мускул на всеки един от актьорите, говорещи, пеещи, танцуващи, оживяващи на сцената съдбата на героите си, превръща цялото на ставащото в органика. Който е виждал какво прави Деян Донков с корема си като Калигула на сцената на Народния театър "Иван Вазов", се е убедил какво може да направи един актьор сам, но също така и в двата спектакъла танцуването, сдвояването в двойки, мимовете, и особено хоровото изпълнение на  Пенелопите в Одисей, правят тялото на спектакъла пулсиращо и пълнокръвно. 

А безсмъртните богове с техните Олимпийски съвещания и караници? По-хубав актьорски ансамбъл от представянето на богините и боговете в Одисей не съм гледала досега.

Душата на представлението завладява душите на зрителите, защото за два часа усещат, че са съпричастни на нещо общочовешки значимо - изкуство, родено преди хилядолетия, възродено днес и обещаващо живот на театъра и човекознанието в бъдещето. 

***

Един от първите отзиви за спектакъла - на Ренета Бакалова в

мартенския "античен" брой на Литературен вестник:

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1634.pdf

колко фамилии имам

В края на 1998 г. във връзка с едноседмично пътуване в чужбина на факултетния екип, работещ по проекта Реформата на хуманитарните факултети, финансиран по програмата ТЕМПУС-ФАР,

ми беше издаден служебен международен паспорт от Международния отдел на нашия университет и в него името ми беше транскрибирано на латиница като DIMKA GITCHEVA-GOTCHEVA. В съответствие с това първата по-голяма публикация на английски, която имам, е с името Dimka Gitcheva:

https://www.jstor.org/stable/20099749?seq=1#page_scan_tab_contents

Само за тази публикация и само за този начин на транскрибиране на фамилията ми съм регистрирана в Scopus  и имам

h-index 1.

Тази справка ми беше направена в нашата ЦУБ през декември 2016 г. във връзка с отчитането на

проекта „Предизвикателството Аристотел“. 

През 2000 г., когато ни бяха издавани новите документи за самоличност, както в личната карта, така и в международния паспорт името ми беше модифицирано на

Dimka GUICHEVA-GOCHEVA. С този начин на изписване имам публикувана една съвсем тъничка книжка за законодателстването за висшето образование у нас и в други страни от Балканите:

http://pdc.ceu.hu/archive/00001756/01/guicheva_2.pdf

И впрочем, всичко, което е написано в тази малка книжка, както и в издадените на български книги

Университетът: накъде? и За Европа и университета,

продължавам да го мисля по съвсем същия начин и 

този начин на мислене ми дава кураж да критикувам пагубните щети за цялата академична колегия, които нанася ЗИД на ЗРАСРБ от миналата година.

С този начин на транскрибиране на фамилията ми съм регистрирана в Web of Science и според техните мерки с тази фамилия съм реферирана и спомената като автор на книгата Университетът: накъде?, и на студиите Apologia declarationis Boloniensis contra murmurantes, Transition and transformation etc.

При издаването на новите документи за самоличност през 2010 г. транскрибирането на фамилията ми беше променено за пореден път и така станах

Gicheva-Gocheva. Публикациите на английски, които имам след 2010 г., са с тази фамилия

http://www.axiapublishers.com/ojs/index.php/labyrinth/article/view/49

Но това не е всичко. Наскоро забелязах, че в информационната система на НБКМ

COBISS, която отскоро има нов сайт, съм отразена като Gočeva и буквата «ч»

в двете ми фамилни имена е транскрибирана с č:

https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/search?q=%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0+%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0&db=cobib&mat=allmaterials

• gočeva, dimka ivanova, 1964- (16)
• гочева, димка иванова, 1964- (16)
• aristoteles, 384-322 пр.хр. (5)
• аристотел, 384-322 пр.хр. (5)
• gočev, nikolaj valkov, 1964- (4)

Но и това не е всичко и това не е краят.

Ако се опитам да напиша някъде имената си според тази

най-нова транскрипция, откривам, че при писането на такъв обикновен файл, какъвто е този и този пост, който четете в момента, чрез никаква команда insert/вмъкни и при най-старателно търсене в symbol – и в Latin extended, и в Latin supplement A, и в Latin supplement B etc. не може да бъде открита тази буква, това С с чавката отгоре! 

А така пък се транскрибират имената според десетилетна традиция в международната старобългаристична и славистична колегия – в публикации, библиографии и пр.

По този повод искам да подчертая, че в безумния хаос и неуправляемата ентропия, която бе породена от ЗИД на ЗРАСРБ от миналата година и която бе умишлено предизвикана, за да съсипе нашата наука и висше образование, а мутрите и мутресите да управляват и досъсипят страната вековечно, най-старателно работещата наша институция според мен е тъкмо службата на КОБИС в НБКМ и някой от ръководството на Университета трябва да употреби целия си авторитет, за да бъде сложен порядък в координацията между институциите поне там. 

Поне там фамилните ни имена на латиница да бъдат изчерпателно изредени с всички техни модификации и да бъдат транскрибирани така, както са били транскрибирани според чиновниците в Министерството на външните работи и МВР, които при всяка смяна на изпълнителната власт променят и правилата на изписването в документите за самоличност. 

Съответно на това и публикациите ни на чужди езици са с различни фамилии. Това засяга много колеги, които имат

във фамилните или личните си имена „Ж“, „Ч“, „Ш“, „Ц“, „Щ“, „Дж“ и прочие. 

Засяга също и колеги,

които в края на личното си име имат „Й“, защото например почти всички публикации на Николай Гочев на чужди езици са с името Nikolai Gochev, a в КОБИСС е gočev, nikolaj valkov.

Наскоро ни застигна поредна университетска заповед и инструкции в «Авторите»: да внесем данните си в Web of Science, Scopus, Orcid и прочие, за да се извличат оттам данни за цитирането на публикациите ни.

Дори и да го направим, ще бъдем регистрирани в чуждоезичните бази данни, във всяка една от тях, само с един от вариантите на транскрибиране на имената ни. А вариантите за някои от нас са шест, а не един, просто защото сме славянски народ, азбуката ни е кирилица и вариантите на транскрибирането на имената се меняха през годините вследствие на чиновнически произвол.

Така се получава следното за онези от нас, които имат букви в имената си, отразяващи славянската фонетика: Scopus не знае за публикации, които са реферирани и отчетени в Web of Science, но и обратното, а националната база данни в НБКМ не знае за публикациите ни, реферирани и в двете.

Ако някой не се противопостави на това и на хиляди други пагубни следствия от издевателския ЗИД на ЗРАСРБ, приет миналата година, сме обречени до края на живота си да попълваме таблици и формуляри, с които да доказваме идентичност на авторството ни.

***

Много хора са ме питали защо просто не съм заменила съпружеската фамилия, защо съм добавила фамилията Гочева към бащината ми фамилия Гичева? Защото, когато се оженихме и венчахме с Николай Гочев през 1994 г., вече имах диплома за висше образование и трудов договор, както и една купчина документи за трансформирането на аспирантурата ми от редовна в задочна. Ако бях заменила едната фамилия с другата, трябваше да си издам нова диплома за висше образование, нови трудови договори, нови протоколи за писмен и устен изпит, с които спечелих конкурс за асистент по антична и средновековна философия; нови протоколи за писмен и устен изпит за редовна аспирантура по антична философия; нови протоколи от четирите аспирантски минимума, които положих успешно още през 1988 г. – по антична философия, по систематична философия, по руски и по английски.

Щях да изгубя най-малко една година и най-малко един от оригиналите на тези 9 документа щеше да се изгуби в дебрите на канцелариите... Заради това към бащината ми фамилия добавих съпружеската.