слоевете според Аристотел

Миналата седмица в една от филиалните библиотеки на Университета правех някакви справки. Дойде при мен библиотекарят и каза, че все още си спомня, че преди време съм преподавала антична философия. Помоли ме за справка. Да му посоча в кой трактат на Аристотел най-подробно се представя учението за слоевете.
Изпаднах в недоумение. Какво е това учение за слоевете? Казах му, че не мога да се сетя изобщо коя би била гръцката дума за "слой" и че Аристотел има около стотина измислени думи, защото когато няма подходяща дума, за да изрази нова мисъл, истинският философ измисля неологизми, при това не само нови думи, но и цели ексцентрични нови изрази, с които пита и твърди. Обаче слоеве? Какви са тези слоеве?
Библиотекарят ми посочи една книга: Философски речник на Хайнрих Шмит и Георги Шишков, издадена от УИ "Св. Климент Охридски" през 1997 г. Преводът на речника на Хайнрих Шмит, издаден още през 1912 г., е направен от д-р Анастасия Рашева по 22-то немско издание от 1991 г., но речникът е преработен и допълнен от проф. д-р Георги Шишков (за него не знам абсолютно нищо: нито кога и къде е живял, нито какво и на кого е преподавал).

И в този речник на с. 645 действително има речникова статия, която гласи, цитирам: 

учение за слоевете (Schichtenlehre, Schichtentheorie) (т е о р и я  за  с л о е в е т е), схващане за действителността като йерархия от  б и т и й н и   с л о е в е. Аристотел различава 5 слоя: най-долният е хиле, най-горният - духът, помежду им лежат предметите, живите същества и душата. Онтологическото у. за с. е просъществувало в тази или подобна форма чак до наши дни. Слоевете на битието се характеризират чрез това, че съответният по-висок слой е носен от винаги по-здравия по-нисък, но затова пък първият притежава повече свобода в сравнение с втория (доколкото свободата не се ограничава от факта, че е носена) - най-вече защото едното демонстрира нови свойства спрямо другото (образът на конника и коня).
Край на цитата.
После следва цитат от Етика на Николай Хартман от 1949 г. 

Явно в тази речникова единица има най-малко три недоразумения. Едното е, че в онтологията на Аристотел няма понятие за свобода. Второто е, че доколкото при него изобщо има понятие и дума, която донякъде да съответства на дух, това е т. нар. symphyton pneuma, вродената иманентна пневма, благодарение на която възникват живите същества, най-микроскопичните от тях, които се самозараждат в скали и пясък, например. Но това става не най-горе, а най-долу в прочутата scala naturae. Третото е, че няма как душата да е самостоятелен слой според Аристотел, защото е ентелехия на тялото - растително, животинско или човешко, като поради това според него тя не е и безсмъртна и самостоятелно съществуваща, и т.н.

Чела съм Николай Хартман и мисля, че много добре интерпретира Аристотел и Платон, особено в студията Към учението за ейдоса при Платон и Аристотел от 1941 г., а в началото на моите Нови опити... от 1999 г. има мото от неговата книга Телеологичното мислене от 1951 г.. 
Разбира се, той много силно авторизира в интерпретациите си античните мислители, но това е нещо, което и те са направили със своите предшественици, когато са използвали идеите им като градиво за собствената си мисловност. Така правят и почти всички хронологично следващи големи мислители от средновековната схоластика до днес - в някои случаи силно стесняват, а в други пригаждат усвоеното от понятизирането на по-ранните според своето философстване ad hoc.

Но когато при представянето на някакво съвсем ново специфично учение на мислител от ХХ век се смесят етика и онтология в някакви много кратки речникови статии, се получа кълбо от неразплетими куриози.

За жалост, явно все още в някои университетски среди доминира убеждението, че един много сбит речников конспект и за Аристотел и Платон, и за античните философи като цяло, върши универсална работа. Макар че минаха 30 години от прехода от тоталитаризъм към неототалитаризъм и преводите на класическите мислители на европейската традиция са много повече от времето на нашето следване, не в по-малка степен, а много повече в някои специалности се укрепва убеждението, че ученето за изпити и писането на писмени работи за големите в историята на мисълта е най-добре да се прави чрез учебници и речници. Така се стига до куриоза, в който добросъвестен автор заради краткостта на рубриката речникова статия подвеждащо се позовава на съчинение на модерен мислител, неуместно прилагащо един понятиен инструментариум (в случая от етиката) към мисловна сфера, за която не е предназначен (в случая - онтологията и космологията на Аристотел). Все едно с трион от дъскорезница да се опитваш да шприцоваш петифурки...

Не можах миналата седмица да помогна на библиотекаря за исканата справка... Той беше разочарован, че не знам в кой трактат на Аристотел се излага учението за слоевете. 
***
Нашата хуманитаристика е като гора, в която някои от дърветата отдавна са с изгнили корени... Няма го знанието за първосъздателите от античността - не защото няма хора, които да четат и превеждат самите произведения, и да преподават и да пишат, като ги цитират в оригинал. Такива хора има, но на тях "по партийна линия" им се пречи - да пишат, да публикуват, да участват в академичния живот по света и у нас, да преподават точно това, за което са спечелили няколко последователни конкурса.
А отминалата юбилейна година на 130-та годишнина добави нов институционален извънуниверситетски бункер, от който се изстрелват топовни залпове: обиди и издевателства, заплахи и шантаж към преводач(к)ите и преподавател(к)ите, които са се занимавали с Платон и Аристотел. 

***

И за да завърша все пак с нещо по-ведро.
Следващата седмица от 15 до 19 юли в Париж ще се проведе Дванадесетият Международен Платонов Симпозиум, който е посветен на Парменид.
Разбира се, и този път няма никого от нашата колегия. Поради същото.
Но програмата и резюметата на докладите на два (и даже на някои доклади на три) езика са публикувани на сайтовете и на самия сипозиум, и на Международното Платоново общество:
https://platosociety.org/

post scriptum:

Научих кой е бил проф. д-р Георги Шишков от изданието Българската философска култура през ХIХ- ХХ век. Биографично-библиографски справочник, издадено от „ЛИК“, С., 2000 г. със съставители и редактори Атанас Стаматов, Добрин Тодоров, Нина Димитрова, Диана Велчева, Димитър Денков, Димитър Димитров.

На с. 253, от речниковата статия, подписана с инициалите на проф. Атанас Стаматов, там пише, че е роден на 5 юни 1912 г. в Нова Загора, а е починал през 1991 г. Завършил е математика и физика в Софийския университет, специализирал е философия в Мюнхен. Защитил е докторат на тема „Категориално-логически анализ на основните математически понятия“ през 1942 г. След войната е останал в Германия и се е сближил с Николай Хартман. В продължение на 30 години е бил главен редактор на две философски списания, организирал е философски конгрес през 1947 г. в Гармиш-Партенкирхен, работил е много за следвоенното възраждане на страната, но и за популяризирането на българската философска култура в Германия, като е създал Академично дружество „Д-р Петър Берон“ със седалище в Хайделберг. Бил е професор в Залцбург и Мюнхен по философия на математиката и съвременното научно познание. Автор е на монографии, статии, рецензии. Удостояван е с високи държавни отличия на Германия.

И все пак при Аристотел няма учение за слоевете.