снимка на проф. Цочо Бояджиев
В средата на януари проф. дфн Цочо Бояджиев публикува в профила си във фейсбук много снимки от семинари, провеждани във възрожденския град Елена през 80-те години на миналия век. (Даже на миналото хилядолетие, не само на миналия век.) На една от тях съм и аз, заедно с Петър Горанов - състудент, колега, приятел.
Снимката е от 1988 (или 1989 г.), защото за първи път тогава участвах в тези семинари вече като frisch gebackene Aspirantin. Докато бях студентка, не съм била там, не съм участвала в никакви семинари и конференции.
*
Споделям някои мемоари, защото нашият 130-годишен университет натрупва институционална памет, а тя трябва да се освежава и с личните ни биографии. Историята трябва да се разказва и през личните ни истории.
*
Станах студентка по философия през октомври 1982 г., а както винаги на първия учебен ден има три тържествени откривания: общо за университета, общо за ФФ, общо за специалността. На третото от тях ни приветства гл. ас. кфн Цочо Бояджиев, който беше наш курсов ръководител. Тази абревиатура кфн ще рече кандидат на философските науки и както самият Цочо казваше по онова време: "цялата ни соц-терминология и номенклатура на научните ни степени и звания показва, че не сме учени, а се домогваме до ученето. Какво е това "аспирант"? Каква е тази номенклатура "кандидат на науките", защо не се наричаме доктори, както би трябвало след защита на първата дисертация?"
Е, минаха години, поне това се промени. Вече младите колеги не се наричат аспиранти, а докторанти, и вече стават доктори, а не кандидати на науките.
В първи курс тогава, по тогавашния учебен план основна дисциплина беше Антична, средновековна и ренесансова философия, като през първия семестър лекциите по нея бяха два пъти седмично, а през втория семестър два пъти седмично бяха упражненията. Но освен за антични, средновековни и ренесансови мислители, по програма тогава имаше и няколко часа за индийската и китайската философия. Дисциплината Източна философия влезе в учебния план 10 години по-късно. Още си спомням как за първото упражнение четох цяла седмица в Университетската библиотека Индийската философия на Сарвепали Радхакришнан.
Та, по тогавашния учебен план това беше най-"тежката" дисциплина, която изучаваха студентите по философия. На изпита: конспект от 80 въпроса.
И друг път съм разказвала това на този блог: моля, вижте тук
Освен всичко останало, за изпита трябваше да напишем писмена работа в обем от 5 до 10 страници. Определянето на темите за всеки един от нас беше на 1 март 1983 г., след една от лекциите на проф. Ради Радев.
Това се оказа съдбовен ден за мен: 1 март 1983 г. Повече от 50 колеги се изредиха при проф. Радев след лекцията му в 41 аудитория. Той си отбелязваше в един списък кой по каква тема ще прави писмена работа. Дойде и моят ред, бях останала последна, а на коридора ме чакаше колегата и приятелка Дора. Казах на проф. Радев, че искам да пиша по една от трите теми за Сократ, но той ми отвърна:
- Вече шест колеги взеха темите за Сократ, за всяка тема се записаха по двама. Напишете за Седма и Осма книга на Метафизика. Имате много критично и интелигентно излъчване. Сигурно ще се справите.
Не можех да възразя, но се разплаках. Как така Аристотел! Представям си колко ще е сухо и скучно. Вече бях прочела всички диалози на Платон, преведени и публикувани на български и бях пленена от многоликостта на Сократ не просто в отделните диалози, а от многоликостта му във всеки един от тях.
Професор Радев се престори, че не забелязва как се разревах, взе си решително голямата кожена чанта и си тръгна.
Но понеже бях дисциплинирана и старателна, веднага, още следобеда на същия ден отидох на гости на моята колега Антоанета Николова, която имаше Метафизиката на руски и я взех, за да я прочета и конспектирам.
Вечерта на този ден, след прочитането и конспектирането на половината от първата книга, за първи път в живота ми изпитах неизразимото усещане за съдба и предопределение.
Писмената работа, която представих за изпита през юни 1983 г. за кн. Седма и Осма, беше 58 страници.
***********************************
Една година по-късно, през лятото на 1984 г. трябваше да извършим някаква работа, която да ни се зачете като летен трудов стаж или лятна студентска практика.
Отидох при гл. ас. кфн Цочо Бояджиев и му казах, че съм във възторг от диалозите на Платон и трактатите на Аристотел, но той ми отвърна, че за него важно е не написаното, а ненаписаното от Платон и че нищо от Аристотел не го привлича, а го интересуват неоплатоническите коментари на класическите мислители.
За лятна практика ми възложи да преведа предговора към английско издание на коментара на Олимпиодор на Федон. Направих го, занесох му го през септември 1984 г., той ми завери в студентската книжка лятната практика, а аз му заявих:
- Повече никога няма да работя с Вас!
Защото оттогава до днес тръпки ме побиват от догматизма, сектантството, антифилософския дух и антидиалогичността на доктрината за т.нар. неписани учения, която се възприема сериозно от по-малко от 1% от хората, занимаващи се с античност в целия свят. А за ограничеността на неоплатоническите коментатори да не говорим. Не случайно Галилей избира като съвкупен техен аватар Симплиций, когото ползва като глупака Симпличо в Диалога за двете главни системи на света.
Така и стана. Две години по-късно, в края на четвърти курс започна трудното, но все пак успешно писане на дипломната работа, а впоследствие на дисертацията ми за Аристотел под научното ръководство на проф. Радев.
В лятото между трети и четвърти курс, през 1985 г., отново трябваше да изработим нещо, което да ни се зачете като лятна студентска практика. Трябваше да се обърнем към някого от преподавателите, които ни бяха преподавали в трети курс.
Отидох при проф. Любен Сивилов, тогава може би все още доцент, който ни беше лектор и водеше и упражненията по Теория на познанието. Казах му, че бих искала да преведа от английски някой съвременен мислител, който е писал за философия на езика.
Той ми даде един том със статии на Крипке, Карнап и Ръсел.
Прочетох ги и никак не ми харесаха.
Отидох отново при доц. Сивилов и му казах, че предишната година съм превеждала нещо за философ, който никак не ми е харесал - Олимпиодор. Не исках пак да се занимавам с мислители, които ме отблъскват.
- Ама, защо не Ви е харесал Олимпиодор? - попита той.
- Ами, вижте какви невероятни глупости и окултни измишльотини има в най-популярното му съчинение Животът на Платон.
- Добре тогава, щом логическият позитивизъм не Ви харесва, какъв автор искате да преведете за лятната практика?
Разказах му накратко какво си мисля за езика, чрез който се философства и за преводимостта на философията.
- Аха, това, което си мислите, вече е много хубаво представено в теорията за езиковата относителност на Едуард Сепир и Бенджамин Уорф. Добре.
След една седмица получих от него 120 страници - статии на Сепир, които преведох през лятото и ги занесох за заверка през есента.
- Не може само превод, - каза доц. Сивилов. - Трябва да напишете и 10 страници коментар за общото Ви впечатление за тази теория.
Написах скорострелно коментар, заверих успешно лятната практика и след трети курс... а след две години написаното се появи в Бюлетина на Българското философско дружество Философска панорама.
Включен е там в рубриката за студентското творчество, представено на семинарите в Елена, макар че като студентка не съм участвала в тях.
Любен Сивилов е описал накратко на с. 38-39 първите два семинара, като е отбелязал, че някои от резюметата на докладите са на студенти, които са били активни през годината, а не участници в сбирките в Елена.
През 1984 г. темата на семинара на епистемолозите е била Познание и общуване, а през 1985 г. - Съвременни теории за познанието. И през двете години сбирките са се провеждали съвместно с групата за изучаване на Ренесанса на XII век, ръководена от доц. Цочо Бояджиев. Тази медиевистко-епистемологическа сдвоеност на семинара в Елена продължава и по-нататък през 90-те години.
Текстовете в рубриката в този брой на Философска панорама са:
Димка Гичева. Няколко щрихи към теорията за относителността на езика. с. 40-48.
Виктор Цаков. Плурализъм, херменевтика и научно познание. с. 49-50.
Валентин Дишев. Едно пътешествие във времето. с. 51-53.
Георги Теологов. Конрад Лоренц и обратната страна на огледалото. с. 54-55.
Олга Будинова. "Теория на познанието" на Йоханес Хесен... с. 56-57.
Моис Файон. Ноъм Чомски - "Език и мислене". с. 58-59.
Румяна Дулева. Мориц Шлик и неговата "обща теория за познанието". с. 60-61.
Иван Тодоров. Семантичната теория на А. Тарски за истината. с. 62.
Олег Георгиев. Възникване и развитие на раннохристиянските школи, проблеми на образователното съдържание в християнството и някои въпроси, свързани с отношението между класическите и раннохристиянските школи. с. 63-65.
Стела Петкова, Валентин Дишев. Шартърската школа откъм западната фасада на катедралата. с. 66-68.
Георги Каприев. Две виждания за раннохристиянската представа за времето. с. 69-70.
***
За съжаление, изданието Философска панорама няма ISSN, така както и вестникът Алма матер, както и списанието Югозападни листи, както и списанието Сократ. Много от тези издания с краткотраен живот през 80-те или 90-те години на миналия век не знам дали могат да се намерят в каквато и да било библиотека.
***
Заниманията ми с теорията за езиковата относителност продължиха и след това, като описах това, което съм разбрала от нея в студията, първата студия която написах, когато бях аспирантка: Гичева, Димка. За необходимостта и възможността на превеждането на Аристотел на български език, Годишник на Софийския университет. Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, с. 48-77.
No comments:
Post a Comment