памет за Сабина

Преди дни научих тъжна вест: на 24 април миналата година от този свят си е отишла нашата колега и приятелка Сабина. След кратко и мъчително боледуване.

Вече 9 месеца откакто се е представила в Господа.

Ние я наричахме Сабина.

По документи беше Събинка Стоянова и докато следвахме философия носеше фамилията на първия си съпруг - Давидова.

Сабина, родена на 20 октомври 1961 г. в Сливен, беше незряща, при това по рождение, родена с пълна двустранна слепота, но не съм я чула никога да се оплаква или самосъжалява, никога не изтъкваше това като условие за ползване на предимство или снизхождение. 
Тя беше силна, благородна и весела.
С грациозна фигура, светлокоса и със синьозелени очи.
Ходеше спортно облечена, почти винаги с панталон или дънки, с цветни пуловери  или блузи, като казваше, че близките ѝ я ориентират как да съчетава различните цветове на дрехите, които тя разпознаваше според тъканта, преждата и дебелината им, на допир.
Беше завършила с пълно отличие специализираното училище за деца със зрителни проблеми и веднага след това се беше омъжила.

С първия ѝ съпруг, който също беше почти напълно незрящ, живееха в едно тясно таванско помещение на "Шести септември", дадено им от общината. Беше точно срещу "Кристал", близо до Ректората.

Бях чела и чувала, че загубата на едно сетиво води до свръхразвитие на останалите, които компенсират липсващото, но какво означава това наистина, разбрах от общуването с нея през първите две години на нашето следване.

От техния таван, където живееха на квартира, до Ректората тя се придвижваше сама с белия си бастун, като при това тогава нямаше подлез. Едно от най-натоварените кръстовища в София, тогава регулирано само от светофар, а понякога и от милиционер, тя пресичаше почти винаги сама.

Посещаваше лекциите, които се провеждаха в Ректората, а

не идваше на други, като дисциплината Организация на защитата на населението и народното стопанство ОЗННС, (която се случваше в сградата на Журналистическия на "Московска"  и, впрочем, с това започна университетското ни битие: първият ни час в първия учебен ден през есента на 1982 г. беше по ОЗННС); не идваше и на Физиология на висшата нервна дейност, която учехме в ИСУЛ: с кой точно дял на мозъка мислим понятията, а с кой - съобразяваме.

Беше освободена от тези часове и от физическо, но на всички останали лекции и упражнения идваше редовно, понеже бяха в Ректората.

Сабина виждаше и познаваше всeки един от нас като индивидуалности.

Например, винаги когато някой влизаше със закъснение на упражнение или лекция, тя ме питаше: 

- Нали влезе Велко?, или 
- Нали влезе Виктор?

Просто се смайвах. 

- Добре, де, как позна, че влезе точно Велко, а не Виктор или Кристиян?

- Ами всеки човек си е различен във всичко и всеки се отличава от другите така, че даже всеки отваря по свой начин вратата. Чува се различен звук... 

А бравата на 41 аудитория през онази есен хем скърцаше, хем заяждаше.

През първите няколко дни на октомври 1982 г. по време на лекции се чуваха понякога гласове:

- Кой там трака?

Тракаше Сабина, която с една машинка перфорираше с потракване своите записки на едни твърди плоскости по Брайловото писмо.

После се притесни от това, че траканията ѝ притесняват останалите ѝ колеги и започна да идва с касетофон на лекции. Записваше ги на касетки.

По подобен начин слушаше и книги. 

По онова време Съюзът на слепите в България беше на площад "Славейков" и имаше огромна фонотека, в която имаше хиляди записи на дълги магнетофонни ленти, някои от които с продължителност 2 и половина - 3 часа.
Беше времето на огромните магнетофони, касетофоните едва навлизаха.

Следването по много хуманитарни специалности беше възможно, защото имаше магнетофонни записи на най-важните книги и лекционни курсове, необходими за незрящи студенти. Като най-пълна е била колекцията за изучаващите право и история, а след това - философските аудиофайлове.

Например, на проф. Радев двата тома от История на античната философия, единият от които беше излязъл през 1981, а другият - точно когато завършвахме първи курс, през 1983 г., бяха вече записани, но избирателно - от всеки параграф половината изречения. Все пак това беше достатъчно като учебно аудиопомагало.

През двете години, в които следвахме заедно, няколко пъти ѝ четох и аз, а тя ме записваше на тавана-квартира на касетофон: прочетох ѝ изразително няколко диалога на Платон, които записахме на няколко касети от по 90 минути, които донякъде побраха Федон, Федър и Пирът...; записахме няколко лекции по Увод в марксистката философия на проф. Аристотел Гаврилов, които една друга колега беше стенографирала и дословно свалила. ... 
На една касетка от 60 минути записахме в телеграфен стил и моите конспективни записки от Метафизиката, която бях прочела изцяло на руски... По няколко изречения от първите глави на всяка книга, а за 30-те понятия в книга Делта - една отделна касетка от 60 минути.

По време на изпитите преподавателите се отнасяха към нея сериозно, а не снизходително. Имаше нещо в достойното излъчване на крехката ѝ фигура, което не предизвикваше съжаление, а изискваше да бъде приемана като останалите.
На повечето от изпитите, които положи през първите две години, получи много добри оценки.

Докато слушаше по няколко пъти аудиокнигите, записани на магнетофонни ленти или нейните лични записи на касетофонни касетки, Сабина обикновено си вършеше някаква битова работа.

Например, миеше съдове с една неповторима сръчност или нещо подреждаше.

И тук трябва да напиша, че най-педантично подредените шкафчета и гардероби, най-стриктно изглеждащата дамска чанта,които съм виждала през живота си, бяха нейните: на незрящата студентка, съпруга, домакиня и майка. 

А най-сръчното сменяне на бебешки пелени съм виждала как се прави, когато тя го правеше, при това наистина става дума за пелени. По онова време нямаше памперси, а само тензухени пелени и лигнинови парчета!

След раждането на първото ѝ дете и когато на път беше второто, през есента на 1984 г. те получиха служебен апартамент от ССБ в "Люлин 10", напуснаха тавана на "Шести септември", тя прекъсна следването си и след това нашите срещи се разредиха. Нямаше домашен телефон у тях в "Люлин", нямах и аз в тогавашната ми квартира.

Освен няколкото образователни степени, които придоби с огромна любознателност и трудолюбие, Сабина беше и многодетна майка. За отглеждането на децата ѝ помагаха майка ѝ и баща ѝ.

Макар и незряща, и с три деца, тя завърши философия в началото на 90-те.

Днес тези деца вече са големи: Ирина е на 35 години; Николета е на 33; Ростислав е на 31 години.

А от втория си съпруг има още една дъщеря: Десислава, сега на 17 години.

Синът ѝ Ростислав защити блестяща докторска дисертация преди две години като докторант по реторика във ФФ:

https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/filosofski_fakultet/specialnosti/doktoranti/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv/rostislav_petrov_davidov_filosofski_fakultet

Не познавам дъщерите ѝ, но сигурно и те са толкова ерудирани, скромни, образцово възпитани и трудолюбиви като своя брат Ростислав.

Животът на Сабина беше посветен на отглеждането на децата и грижите за тях, но и на непрекъснато учене на нещо ново, защото любознателността ѝ беше непресъхваща. 

През 2009 г. е придобила бакалавърска степен и по икономическа психология в УНСС, а през 2017 е станала магистър по бизнес комуникации пак там.

Бог да я прости и нека тя да почива в мир в селенията на праведните!